Червеното копче е сиво. Бит и алгоритъм на ядрения Армагедон в бившата 43-та ракетна армия на СССР -
Бззз-бззз-бззз-бззз-бззз. Не знам по какъв начин може да бъде предаден в буквен тип натрапчивият тон на зумера, който удостоверява, че преди малко по заповед „ от горната страна “ съм изстрелял 10 междуконтинентални балистични ракети, всяка една от които с по 6 нуклеарни бойни против цели в Съединени американски щати. На изхвърчалите от силозите ракети СС-24 Молодец (по натовския стандарт SS-24 Scalpel) ще им трябват сред 22 и 24 минути, с цел да доближат крайната си точка, след което светът в никакъв случай няма да е повече същият.
При такова начало начинаещите създатели на разкази клиширано биха написали: „ и тогава, облян в пот, се разсъниха от алармата на телефона, която бях нагласил за 5.30 “. Не и в този случай - в действителност преди малко съм натиснал напълно същинско нуклеарно копче, идентично с това, което 24 часа в денонощието имат пред погледа си офицерите, намиращи се на бойно дежурство в нуклеарните командни пунктове, разпръснати из територията на цяла Русия и очакващи команда от притежателя на нуклеарното куфарче. Може би друго, само че не кой знае какъв брой, наподобява и американският вид.
Копчето е на 40-ина метра подземен, почти по средата сред Киев и Одеса, където до 2001 година се намира Первомайската ракетна дивизия на Украйна, в миналото част от 43-а ракетна войска на Съюз на съветските социалистически републики. На 5 декември 1994 година след подписването на Будапещенския меморандум с присъединяване на президентите на Украйна, Съединени американски щати, Русия и министър-председателя на Англия е подписана смъртната присъда на Украйна като нуклеарна мощ и през днешния ден нуклеарното копче в силозите в украинското населено място Побузке е единствено музеен експонат в „ Музея на ракетните войски със стратегическо предопределение “.
„ Това, което виждате, както и копчето, което преди малко натиснахте, съставлява тъкмо копие на командните центрове на сходни пускови площадки в Русия, построени и оборудвани през 70-те и 80-те години на предишния век. “ – изяснява подполковникът от запаса Юрий Смирнов. Юрий Викторович е ракетчик и е прекарал в ракетната част по време на нейното битие 29 години без два месеца. " Не съм от състава на офицерите, осъществявали бойни наряди на пулта, само че за разлика от тях познавам устройството и цялата система на деяние на командния пункт ", изяснява някогашният офицер.
В близкия до базата в Побузке Первомайск даже в епохата на Съюз на съветските социалистически републики малко на брой се досещат какво се крие зад оградите с бодлива тел и надписи, че се стреля без предизвестие. По време на Съюза на територията на Украйна е дислоцирана най-мощната в страната 43-та ракетна войска, в чийто състав влизат 10 ракетни дивизии. Хмелницката и Первомайската са най-модерните и са били въоръжени с междуконтинентални ракети с далекобойност 11 хиляди километра – 90 ракети в Хмелницката дивизия и 86 в Первомайската.
Мястото за тяхното разполагане не било определено инцидентно – след задълбочени геологически изследвания на скалите в дълбините на земята и неналичието на сеизмична интензивност е взето решение за разполагането на нуклеарни силози, като в края на Студената война на територията на Украйна на ракети са били качени 1272 атомни бомби, без да се брои тактическото нуклеарно оръжие.
През 2001 година 309 ракетен полк от ВСУ към момента носи оперативни бойни наряди със СС-24 навръх мястото, в което се намираме. В подготвеност са били 10 ракети, всяка една от които с 10 нуклеарни бомби. Една от тях покрива при проваляне към 200 хиляди квадратни километра повърхност. За съпоставяне територията на България е 110 911 квадратни километра.
Няколко кръга отбрана пазели ракетните площадки от нежелани гости и инцидентни очи, като най-вътрешният бил с минни полета и телени огради с 600 волта електричество по тях. По ъглите - куполи с автоматизирани картечници. До пространствата на караула без порти извън се стигало през шахти подземен.
Транспортирането на „ Скалпелите “ ставало със зелени транспортно-установъчни камиони – самоходен елемент 15Т283 въз основата на шаси от МАЗ-543А, приспособен с съоръжение за стиковане с железопътна платформа, за самостоятелно товарене и разтоварване, с релси и лебедки. Движението на ракетите от гарата до базата ставало единствено нощем със скорост от 1.5-2.5 метра в минута. Т.е. за един час СС-24 е изминавала сред 90 и 150 метра, в най-хубавия случай към километър – километър и половина на нощ.
Ракетите са зареждани в шахти със 105-тонен капак, който при положение на оповестяване на пуск зейвал тъкмо за 8 секунди. Капакът се отварял благодарение на гърмеж - със 110 грама специфичен барут, който изгаря за по-малко от секунда, газът, който се образува при гърмежа, постъпва в цилиндър и той „ щраква “ капака, механизъм, който се назовава минометен или леден старт. В този миг от силоза с различен сходен механизъм се „ подмята “ нагоре самата ракета на 24 метра над отвора и чак като е над повърхността, се задейства ракетният мотор.
Капакът на силоза се отваря под ъгъл 86 градуса, изчислен по този начин, че да може незабавно след изстрелването гладко да се затвори. „ Знаете ли за какво? За да се затрудни врагът. “ При ракетите от второ потомство капакът отскачал настрани и отворът на силоза зейвал – за съперника би било ясно – ракета вътре няма, няма за какво да употребява запас да я обстрелва. А като се затвори незабавно, не се знае има ли „ скалпел “ вътре или не.
По балатума в 70-километровия кулоар, който не е сменян от 1986 година, „ найковете “ скърцат звучно, за разлика от кубинките на подп. Смирнов. Ако бяхме във времето на студената война, несъмнено от „ алармата “ на спортните подметки щеше да се събере цялата защита. От двете страни по дължината на коридора има вентилационни тръби, а по тях върви охладен чист въздух. Охлаждането става благодарение на акумулатори с лед – специфичен генератор поддържа непрестанно в наличност 37 тона лед за изстудяване.
Тунелът, по който вървим, води до входа на командния пункт, представляваш цилиндър с височина 45 метра, колкото 12-етажна постройка, вкаран в различен цилиндър, кадърен да издържи 2-3 нуклеарни удара. Вътрешният цилиндър е структура стъклопласт, с цел да е по-лек, създаден е преди време в тогавашния Ленинград, и безусловно виси във външния – крепят го единствено 20 хоризонтални и отвесни амортисьора. Тези амортисьори и увисването би трябвало да обезпечат сигурност на оборудването и персоналния състав от разтърсвания при непосреден нуклеарен гърмеж. Цялата структура е издигната през 1979 година.
Да речем, че съм вредител и по някакъв метод, справяйки се с високото напрежение по телената ограда, автоматизираните картечници и караула под джанката пред входа, съм съумял да стигна дотук, следват нови инспекции. За една от вратите би трябвало да подвигна телефонна слушалка и да се свържа с наряда „ долу “. За задачата би трябвало да кажа паролата. Тя се сменя всеки ден и се състои от името на град в Съветския съюз и цифра. Например, през днешния ден е „ Киев 5 “. Вдигам слушалката и се представям. От другата страна на жицата също се показват и посочват цифрата 2. Правилният отговор от моя страна ще бъде Киев 3 – три плюс две прави пет, колкото е цифрата в паролата – Киев 5.
След това затруднение би трябвало да отворим еднотонната врата, водеща към 12-етажния цилиндър. Избираме пет цифрен код от отвесната клавиатура. Ако кодът е верен, светва надпис „ Проход позволен “. Ако не, до секунди при вас ще бъдат 16 автоматчици. Хидравлика отваря вратата с тегло 1000 кг, следват още две. Всички се задействат на правилото на шлюзовете – единствено след затваряне на предната. След последната сме пред вратата на асансьора, който води до другите етажи на командния бункер. Най-важната точка в него е отсек 11, предпоследният преди дъното. Тук е команден пункт номер 2 на 434 независим ракетен полк на 43-та ракетна войска на Съюз на съветските социалистически републики. Сърцето на ракетните войски. Бойно дежурство дават офицерите от „ нуклеарното копче “ – номер 1 и номер 2, от денонощния план. Номер 1 е офицер с чин най-малко майор, по времето на Съюз на съветските социалистически републики наложително и болшевик, номер 2 също е старши офицер.
Дежурствата в КП-то траят по 6 часа. В съветските командни пунктове нищо не се е изменило след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, същата организация работи и в този момент в Русия, изяснява подп. Смирнов. На етаж минус 11 е оборудвана командна зала с диаметър малко над три метра и голям брой лампички и копчета.
Най-важната е алената лампа, която се отличава на пулта с огромния си диаметър. Светне ли тя, за плана в бункера това е знак, че на открито върви война. Не каква да е война, а ракетно-ядрена. Активирането й значи, че „ на линия “ е главнокомандващият в Кремъл, това е Путин, този, който държи нуклеарното куфарче. В предишното – генералният секретар на Комунистическа партия на Съветския съюз.
Ядреното куфарче не е метафора, това в действителност е куфарче с избрана инсталация. „ Там, - сочи нагоре с пръст Юрий Викторович, копче няма. Копчето е тук. А там има клавиатура като тази, която виждате, телетайпна. Много наподобява на клавиатурата на компютър, само че, в случай че видите подредбата, няма британски език, има латински и съветски. От клавиатурата в куфарчето се набират числа и кодове, думи и цифри. “ – изяснява офицерът.
Разпореждането, задействано по тази клавиатура, се предава и по какъв метод ще стигне до крайния реализатор, който стои зад нуклеарния бутон, няма никакво значение. Командата върви по едно и също време по над 20 типа осведомителни канали и все един ще успее. Може да е по радиостанцията, с СМС, по телефон, по тв приемника или даже в открит текст по радиото. Достатъчно е дикторът да заяви авансово конкретизирани кодове „ Москва 42, Первомайск 143… “ и прочие, които да съответстват с това, което знаят или чакат първият и вторият.
„ Това е ключова дума, това е война. През 1936 година по какъв начин стартира войната в Испания? Радиостанцията в Сеута заяви на 18 юли безобидната фраза: „ Sobre toda Espana el cielo esta despejado “ – „ Безоблачно небе над цяла Испания “, която се трансформира в сигнал за началото на държавен прелом. А в това време вали дъжд. “ – дава образец някогашният офицер от нуклеарния полк.
Решенията за стартиране на нуклеарна ракета по логаритъм се взимат от трима души. Първият от тях е президентът. Номер 2 – министърът на защитата, в доста страни той е цивилно лице, може и да е жена. „ Жените са с друга душeвност, те са майки, дъщери, може да трепне нещо у тях, да работят ирационално. “ – изяснява офицерът.
Затова, по формулировка, третият би трябвало да бъде наложително мъж и наложително боен. И в Съюз на съветските социалистически републики, и в Украйна, и в днешната Руска федерация това е началникът на генералния щаб на армията. Светата троица на нуклеарното копче на Русия включва през днешния ден президента Владимир Путин, военния министър Сергей Шойгу и началника на генералния щаб на въоръжените сили армейски военачалник Валерий Герасимов. Решението, твърди подп. Смирнов, се взема с нормално болшинство. Т.е. в случай че двама от тримата са „ за “, има решение, даже президентът да не е единият от тях. Има обаче една дребна детайлност – куфарчето е у президента и без него не може, най-малко в случай че се съблюдава конституционният ред.
„ Какво ще бъде държанието на хората зад пултове като тези, в случай че бъде дадена команда, никой не може да каже. Нарича се човешки фактор. Светне ли лампичката, индивидът тук схваща – това е президентът. Значи горе на повърхността върви не просто война, а ракетно-ядрена война. А може там горе и към този момент да няма нищо. Мислите, които идват в главата на хората от пулта, са комплицирани. И с цел да не се случи вследствие на този умствен напън нещо непредвидено с главата на индивида, ето тук вляво има сейф. В сейфа – напълно секретни пакети. Върху всеки пакет – пет восъчни печата. По ъглите и в средата. “ – споделя логаритъма подп. Смирнов.
Хората в командния сегмент на бункера взимат пакета, отварят и четат дейностите, които би трябвало предприеме номер 1 и номер 2 при положение на ракетно-ядрена война. Дежурните и по този начин си знаят чудесно всичко, само че процедурата е спомагателна застраховка, с цел да не се случи нещо с мозъка на „ човешкия фактор “.
„ Прочетено. Офицерът вади от пакета дребна кутийка. Държи я с лявата ръка. С лявата, не с дясната. С дясната отваря кутийката и взема ключето, за номер 1 то е алено. Слага го в ей това гнездо. Вкарва го, завърта на 45 градуса. „ Потапя го “ (натиска навътре) и завърта още един път на 45 градуса. Това го прави с дясната ръка. Едновременно с лявата ръка натиска прословутото алено копче „ Пуск “, което е сиво... Светлосиво. И това копче в никакъв случай не е било алено. И на американците, и на руснаците „ аленото “ копче им е светлосиво. Червено във всяка инсталация е копчето за блокировка на всичко в сериозни обстановки, по целия свят. То значи „ Стоп “. Затова и в Русия, и в Украйна, и в Съединени американски щати на сходните пултове бутонът е в светлосив цвят. “ – изяснява ракетчикът.
Времето за координиране сред лявата и дясната ръка не може да надвишава 2 секунди, нормативът при тренировки е 1.5 секунди. И дежурният има право на три опита. Но даже да е направил всичко, както би трябвало и да се побере във времето си, апаратурата ще му каже: Чичка, ти къде? Несанкционирани дейности. Защо? Защото в кутийката от пакета има втори ключ, наследник, той е за номер 2 в плана, който би трябвало да натисне своето също „ не алено “ копче. И той има две секунди сред ръцете си. И двамата би трябвало да създадат всичко това в синхрон.
Подобен синхрон е квалифициран при изпитателни стрелби в Байконур, Плисецк или Капустин Яр, само че тук всичко е в действителна конюнктура. Двойките от наряда толкоз добре би трябвало да се познават и да си имат доверие, да взаимодействат един с различен, че даже дружно са ходели в отпуск. Разбира се, в Съюз на съветските социалистически републики. Дори напусналите през 2001 година ракетчици от Украинската войска, работили в Побузке, е трябвало да изкарат 15 години под карантина, преди да получат чуждестранен паспорт.
Независимо, че сме в музейно-симулационна конюнктура, безредното намигване на десетки диоди, натрапчивият тон от зумера и чувството за недостиг на време слагат човек в обстановка на лек стрес – с цел да запишем няколко секундно клипче с „ изстрелване “ на ракетите, вършим три дубъла. В действителна бойна конюнктура такива благоприятни условия за повторения няма. Затова до момента в който са на бойно дежурство с разнообразни извършения и задания, дежурните работят за сръчността на пръстите и положителната съгласуваност при работа с апаратурата.
Напрежението в нуклеарния отсек могъл да усети върху плещите си и сенатор от Съединени американски щати, който завели да му покажат командния пункт. „ Измайтапихме се, моят сътрудник, който ви развеждаше в този момент горе, в синята куртка, по този начин се беше пошегувал с американеца, че оттогава спряхме да се майтапим. Дойде тук, смъкнаха го долу, при нас се пуска аудиограма, създали сме по този начин, че хората да виждат нещата по този начин, както биха се случили при действителни условия, в действително време, единствено намалихме времето за изстрелване – в случай че преди е било 90 секунди, в този момент е 20. И сътрудника взел, че се пошегувал. Вие от кое място сте? От Сан Франциско. Давай, върти ключа, по-късно твоето Сан Франциско няма да го има. И стои и чака „ изстрела “. Изстрел няма. Обръща се, а сенаторът - бял като платно. Преводачът хукна да му пъха валидол под езика. И го питаме, какво стана, за какво се притеснихте? А той – „ Та на мен цялото ми семейство е там! “ Те, американците, нашите шегички не ги схващат. “ – споделя подп. Смирнов.
Нито руснаците, нито американците били съгласни да се открие музеят в Побузке. За отварянето му в настоящия тип трябвало да се схванат трима президенти – Леонид Кучма, Борис Елцин и Бил Клинтън. „ Кучма искаше ние да можем да разкажем и да покажем с какво сме разполагали и какви отстъпки сме създали. Руснаците бяха срещу. Причината е прозаична - това е тъкмо същият команден пункт, като тези, на които в този момент дежурят техните офицери, повярвайте, нищо не се е трансформирало, 1 към 1. И до момента в който не отворихме този музей, никой по света не беше виждал по какъв начин наподобява руският команден пункт в нуклеарните елементи и нямаше визия по какъв начин наподобява той в днешна Русия. До отварянето му даже министри, депутати, които идваха тук, единствено се снимаха на чист въздух на полянката от горната страна. “ – разказва компликациите пред основаването на музея подполковникът от запаса. Вижте тая карта с разположението на ракетите на териториите на Николаевска, Кировградска и Одеска области – за това, че сме я провесили тука на стената, единствено преди 30 години и нас щяха да ни провесят (обесят, б. р.).
„ Американците пък изобщо бяха изрично срещу. Те знаеха, че от този команден пункт могат да се пуснат освен 10-те ракети от един полк. От този команден пункт можеха да бъдат изстреляни всички ракети в арсенала на Съветския съюз. И се притесняваха, че под прикритието на музей може да остане команден пункт. Дори последния силоз, който оставихме, по искане на Русия и Съединени американски щати беше залят с бетон и оставиха от горната страна единствено 4-5 метра под капака, с цел да се вижда нещо. Но да не може да се зареди ракета в силоза. “
Голяма част от оборудването на командния пункт изненадва днешния клиент с известна прогресивност. През 1986 година на равнище минус 11 има микровълнова печка, нещо, на което ще му трябват още 15 години преди да влезе за по-масово потребление в бита в Русия. Бившият руски офицер не крие огорчението си от разликите сред Съединени американски щати и Русия в метода към научните и софтуерните открития. „ Ако американците изобретят нещо за военни цели и видят, че е положително за цивилните, го внедряваха доста бързо. При нас – каквото се направеше за военните, се засекретяваше и цивилните освен, че не разполагаха със съответната технология, само че им беше неразрешено даже да знаят за нея. “
На фона на технологиите и микровълновите печки съществуването на съветски самовар „ на борда “ на командния пункт може да наподобява като някакъв местно-патриотичен изблик. Но не е по този начин и си има прагматично пояснение. Опитът от железницата. „ Вижте чашите – в подстаканници като във влака, електрически самовар, вместо чайник. С чайника какво вършиме? Чайникът като заври, ние го вземаме, подвигаме го, накланяме го и наливаме. А самоварът? Не го вземаме и не го подвигаме. Просто завъртаме кранчето. Ако има нуклеарен гърмеж и нещо се разтресе, чайникът може да падне, да се разлее, да попари дежурния, да повреди електрическата апаратура. А самоварът си стои на мястото. Просто правила за сигурност. “ – изяснява гидът ни.
Друг битовизъм е визитата в „ ракетната тоалетна “. „ Тук зад тая врата има тоалетна с мивка, същата като във влака. Но има занимателен детайл. Ходенето в тоалетна не е въпрос на предпочитание или потребност, а на норматив. Не е тъй че, решаваш, върви ми се, отиваш, сядаш и размишляваш за живота, носиш си дори по това време вестник, през днешния ден телефон. Не! Всичко е регламентирано. Защо? Ще го кажа жестоко, ще се постарая да не е вулгарно. Ходи ви се в тоалетна, отивате, разхлабили сте се и в същото време светва алената лампичка от президента. Извинете, само че в тоя миг вие към този момент всичко ще сте „ пос*али “. Затова – няма проблем да идете в тоалетна, само че първо би трябвало да поискате позволение от командването на дивизията. Отивате, свършвате си работа, връщате се и докладвате, че сте заели назад мястото си на пулта. “
Над един от пултовете има картонче с някакъв график. „ Над главата на дежурния е висял графикът за прелитането на задграничните спътници над главата му. Знаехме, да вземем за пример, 73-ти е американски, от фоторазузнаването. По това време не вършим нищо, което може да бъде снимано, уловено. Или в случай че е на радиоразузнаването – не излизам въобще в ефир. “ – споделя лидерът ни за конспирацията от недалечното минало.
Излизаме на въздух на повърхността. Подп. Смирнов демонстрира фрагменти от унищожаването на силозите. Не може да елементарни на държавното управление, че се е отказало от статута на нуклеарна страна. „ Когато пристигнаха за първи път американци тук, ни гледаха с почит и почитание. Когато към този момент идваха откакто си унищожихме нуклеарния боеприпас, отношението не беше същото. Беше като към хора от друга категория, не като към равни. “ – споделя сътрудник на Смирнов, който също не може да преглътне насилствената преквалификация след нуклеарното разоръжаване на Украйна. „ Все едно на вас в този момент да ви кажа счупете си апарата, камерата, микрофона и си намерете някаква друга работа. На мен животът ми е минал тук. “ – признава офицерът, който не желае да загатваме името му.
С подп. Юрий Викторович Смирнов се срещаме през лятото на 2019. Днес го търсим по телефона в някогашната ракетна част в Побузке. „ Юрий Викторович не работи към този момент тук, прибра се в Харков. “ - споделя момиче, което се показва за нещатен помощник, доброволец по въпросите на връзката в Ракетния музей. Територията на някогашния ракетен дивизион, както и цяла Украйна, сега не е безвредна зона, все пак обособени туристи най-вече от Одеска и Николаевска област идват и в този момент музеят не е затварял след 24 февруари, споделя доброволката. През последните седмици тук е горещо, кипи интензивен труд, тъй като всеки ден идва унищожена или пленена съветска техника от бойните полета. Ето, преди малко докараха съветски танкове от Буча, ще ви ги покажа. Работим по нова галерия – „ Противостоянието “, в която ще разкажем историята на тази война на украинците и на света. Войната ще свърши, заповядайте още веднъж! “ – споделя момичето.
След малко изпраща по вайбър фотоси с най-новите експонати с добавено едно изречение и емотикон на длани, сплетени за молитва:
„ Най-ценното в живота е мирното небе. А ракетите дано да бъдат извънредно музейни експонати! “
При такова начало начинаещите създатели на разкази клиширано биха написали: „ и тогава, облян в пот, се разсъниха от алармата на телефона, която бях нагласил за 5.30 “. Не и в този случай - в действителност преди малко съм натиснал напълно същинско нуклеарно копче, идентично с това, което 24 часа в денонощието имат пред погледа си офицерите, намиращи се на бойно дежурство в нуклеарните командни пунктове, разпръснати из територията на цяла Русия и очакващи команда от притежателя на нуклеарното куфарче. Може би друго, само че не кой знае какъв брой, наподобява и американският вид.
Копчето е на 40-ина метра подземен, почти по средата сред Киев и Одеса, където до 2001 година се намира Первомайската ракетна дивизия на Украйна, в миналото част от 43-а ракетна войска на Съюз на съветските социалистически републики. На 5 декември 1994 година след подписването на Будапещенския меморандум с присъединяване на президентите на Украйна, Съединени американски щати, Русия и министър-председателя на Англия е подписана смъртната присъда на Украйна като нуклеарна мощ и през днешния ден нуклеарното копче в силозите в украинското населено място Побузке е единствено музеен експонат в „ Музея на ракетните войски със стратегическо предопределение “.
„ Това, което виждате, както и копчето, което преди малко натиснахте, съставлява тъкмо копие на командните центрове на сходни пускови площадки в Русия, построени и оборудвани през 70-те и 80-те години на предишния век. “ – изяснява подполковникът от запаса Юрий Смирнов. Юрий Викторович е ракетчик и е прекарал в ракетната част по време на нейното битие 29 години без два месеца. " Не съм от състава на офицерите, осъществявали бойни наряди на пулта, само че за разлика от тях познавам устройството и цялата система на деяние на командния пункт ", изяснява някогашният офицер.
В близкия до базата в Побузке Первомайск даже в епохата на Съюз на съветските социалистически републики малко на брой се досещат какво се крие зад оградите с бодлива тел и надписи, че се стреля без предизвестие. По време на Съюза на територията на Украйна е дислоцирана най-мощната в страната 43-та ракетна войска, в чийто състав влизат 10 ракетни дивизии. Хмелницката и Первомайската са най-модерните и са били въоръжени с междуконтинентални ракети с далекобойност 11 хиляди километра – 90 ракети в Хмелницката дивизия и 86 в Первомайската.
Мястото за тяхното разполагане не било определено инцидентно – след задълбочени геологически изследвания на скалите в дълбините на земята и неналичието на сеизмична интензивност е взето решение за разполагането на нуклеарни силози, като в края на Студената война на територията на Украйна на ракети са били качени 1272 атомни бомби, без да се брои тактическото нуклеарно оръжие.
През 2001 година 309 ракетен полк от ВСУ към момента носи оперативни бойни наряди със СС-24 навръх мястото, в което се намираме. В подготвеност са били 10 ракети, всяка една от които с 10 нуклеарни бомби. Една от тях покрива при проваляне към 200 хиляди квадратни километра повърхност. За съпоставяне територията на България е 110 911 квадратни километра.
Няколко кръга отбрана пазели ракетните площадки от нежелани гости и инцидентни очи, като най-вътрешният бил с минни полета и телени огради с 600 волта електричество по тях. По ъглите - куполи с автоматизирани картечници. До пространствата на караула без порти извън се стигало през шахти подземен.
Транспортирането на „ Скалпелите “ ставало със зелени транспортно-установъчни камиони – самоходен елемент 15Т283 въз основата на шаси от МАЗ-543А, приспособен с съоръжение за стиковане с железопътна платформа, за самостоятелно товарене и разтоварване, с релси и лебедки. Движението на ракетите от гарата до базата ставало единствено нощем със скорост от 1.5-2.5 метра в минута. Т.е. за един час СС-24 е изминавала сред 90 и 150 метра, в най-хубавия случай към километър – километър и половина на нощ.
Ракетите са зареждани в шахти със 105-тонен капак, който при положение на оповестяване на пуск зейвал тъкмо за 8 секунди. Капакът се отварял благодарение на гърмеж - със 110 грама специфичен барут, който изгаря за по-малко от секунда, газът, който се образува при гърмежа, постъпва в цилиндър и той „ щраква “ капака, механизъм, който се назовава минометен или леден старт. В този миг от силоза с различен сходен механизъм се „ подмята “ нагоре самата ракета на 24 метра над отвора и чак като е над повърхността, се задейства ракетният мотор.
Капакът на силоза се отваря под ъгъл 86 градуса, изчислен по този начин, че да може незабавно след изстрелването гладко да се затвори. „ Знаете ли за какво? За да се затрудни врагът. “ При ракетите от второ потомство капакът отскачал настрани и отворът на силоза зейвал – за съперника би било ясно – ракета вътре няма, няма за какво да употребява запас да я обстрелва. А като се затвори незабавно, не се знае има ли „ скалпел “ вътре или не.
По балатума в 70-километровия кулоар, който не е сменян от 1986 година, „ найковете “ скърцат звучно, за разлика от кубинките на подп. Смирнов. Ако бяхме във времето на студената война, несъмнено от „ алармата “ на спортните подметки щеше да се събере цялата защита. От двете страни по дължината на коридора има вентилационни тръби, а по тях върви охладен чист въздух. Охлаждането става благодарение на акумулатори с лед – специфичен генератор поддържа непрестанно в наличност 37 тона лед за изстудяване.
Тунелът, по който вървим, води до входа на командния пункт, представляваш цилиндър с височина 45 метра, колкото 12-етажна постройка, вкаран в различен цилиндър, кадърен да издържи 2-3 нуклеарни удара. Вътрешният цилиндър е структура стъклопласт, с цел да е по-лек, създаден е преди време в тогавашния Ленинград, и безусловно виси във външния – крепят го единствено 20 хоризонтални и отвесни амортисьора. Тези амортисьори и увисването би трябвало да обезпечат сигурност на оборудването и персоналния състав от разтърсвания при непосреден нуклеарен гърмеж. Цялата структура е издигната през 1979 година.
Да речем, че съм вредител и по някакъв метод, справяйки се с високото напрежение по телената ограда, автоматизираните картечници и караула под джанката пред входа, съм съумял да стигна дотук, следват нови инспекции. За една от вратите би трябвало да подвигна телефонна слушалка и да се свържа с наряда „ долу “. За задачата би трябвало да кажа паролата. Тя се сменя всеки ден и се състои от името на град в Съветския съюз и цифра. Например, през днешния ден е „ Киев 5 “. Вдигам слушалката и се представям. От другата страна на жицата също се показват и посочват цифрата 2. Правилният отговор от моя страна ще бъде Киев 3 – три плюс две прави пет, колкото е цифрата в паролата – Киев 5.
След това затруднение би трябвало да отворим еднотонната врата, водеща към 12-етажния цилиндър. Избираме пет цифрен код от отвесната клавиатура. Ако кодът е верен, светва надпис „ Проход позволен “. Ако не, до секунди при вас ще бъдат 16 автоматчици. Хидравлика отваря вратата с тегло 1000 кг, следват още две. Всички се задействат на правилото на шлюзовете – единствено след затваряне на предната. След последната сме пред вратата на асансьора, който води до другите етажи на командния бункер. Най-важната точка в него е отсек 11, предпоследният преди дъното. Тук е команден пункт номер 2 на 434 независим ракетен полк на 43-та ракетна войска на Съюз на съветските социалистически републики. Сърцето на ракетните войски. Бойно дежурство дават офицерите от „ нуклеарното копче “ – номер 1 и номер 2, от денонощния план. Номер 1 е офицер с чин най-малко майор, по времето на Съюз на съветските социалистически републики наложително и болшевик, номер 2 също е старши офицер.
Дежурствата в КП-то траят по 6 часа. В съветските командни пунктове нищо не се е изменило след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, същата организация работи и в този момент в Русия, изяснява подп. Смирнов. На етаж минус 11 е оборудвана командна зала с диаметър малко над три метра и голям брой лампички и копчета.
Най-важната е алената лампа, която се отличава на пулта с огромния си диаметър. Светне ли тя, за плана в бункера това е знак, че на открито върви война. Не каква да е война, а ракетно-ядрена. Активирането й значи, че „ на линия “ е главнокомандващият в Кремъл, това е Путин, този, който държи нуклеарното куфарче. В предишното – генералният секретар на Комунистическа партия на Съветския съюз.
Ядреното куфарче не е метафора, това в действителност е куфарче с избрана инсталация. „ Там, - сочи нагоре с пръст Юрий Викторович, копче няма. Копчето е тук. А там има клавиатура като тази, която виждате, телетайпна. Много наподобява на клавиатурата на компютър, само че, в случай че видите подредбата, няма британски език, има латински и съветски. От клавиатурата в куфарчето се набират числа и кодове, думи и цифри. “ – изяснява офицерът.
Разпореждането, задействано по тази клавиатура, се предава и по какъв метод ще стигне до крайния реализатор, който стои зад нуклеарния бутон, няма никакво значение. Командата върви по едно и също време по над 20 типа осведомителни канали и все един ще успее. Може да е по радиостанцията, с СМС, по телефон, по тв приемника или даже в открит текст по радиото. Достатъчно е дикторът да заяви авансово конкретизирани кодове „ Москва 42, Первомайск 143… “ и прочие, които да съответстват с това, което знаят или чакат първият и вторият.
„ Това е ключова дума, това е война. През 1936 година по какъв начин стартира войната в Испания? Радиостанцията в Сеута заяви на 18 юли безобидната фраза: „ Sobre toda Espana el cielo esta despejado “ – „ Безоблачно небе над цяла Испания “, която се трансформира в сигнал за началото на държавен прелом. А в това време вали дъжд. “ – дава образец някогашният офицер от нуклеарния полк.
Решенията за стартиране на нуклеарна ракета по логаритъм се взимат от трима души. Първият от тях е президентът. Номер 2 – министърът на защитата, в доста страни той е цивилно лице, може и да е жена. „ Жените са с друга душeвност, те са майки, дъщери, може да трепне нещо у тях, да работят ирационално. “ – изяснява офицерът.
Затова, по формулировка, третият би трябвало да бъде наложително мъж и наложително боен. И в Съюз на съветските социалистически републики, и в Украйна, и в днешната Руска федерация това е началникът на генералния щаб на армията. Светата троица на нуклеарното копче на Русия включва през днешния ден президента Владимир Путин, военния министър Сергей Шойгу и началника на генералния щаб на въоръжените сили армейски военачалник Валерий Герасимов. Решението, твърди подп. Смирнов, се взема с нормално болшинство. Т.е. в случай че двама от тримата са „ за “, има решение, даже президентът да не е единият от тях. Има обаче една дребна детайлност – куфарчето е у президента и без него не може, най-малко в случай че се съблюдава конституционният ред.
„ Какво ще бъде държанието на хората зад пултове като тези, в случай че бъде дадена команда, никой не може да каже. Нарича се човешки фактор. Светне ли лампичката, индивидът тук схваща – това е президентът. Значи горе на повърхността върви не просто война, а ракетно-ядрена война. А може там горе и към този момент да няма нищо. Мислите, които идват в главата на хората от пулта, са комплицирани. И с цел да не се случи вследствие на този умствен напън нещо непредвидено с главата на индивида, ето тук вляво има сейф. В сейфа – напълно секретни пакети. Върху всеки пакет – пет восъчни печата. По ъглите и в средата. “ – споделя логаритъма подп. Смирнов.
Хората в командния сегмент на бункера взимат пакета, отварят и четат дейностите, които би трябвало предприеме номер 1 и номер 2 при положение на ракетно-ядрена война. Дежурните и по този начин си знаят чудесно всичко, само че процедурата е спомагателна застраховка, с цел да не се случи нещо с мозъка на „ човешкия фактор “.
„ Прочетено. Офицерът вади от пакета дребна кутийка. Държи я с лявата ръка. С лявата, не с дясната. С дясната отваря кутийката и взема ключето, за номер 1 то е алено. Слага го в ей това гнездо. Вкарва го, завърта на 45 градуса. „ Потапя го “ (натиска навътре) и завърта още един път на 45 градуса. Това го прави с дясната ръка. Едновременно с лявата ръка натиска прословутото алено копче „ Пуск “, което е сиво... Светлосиво. И това копче в никакъв случай не е било алено. И на американците, и на руснаците „ аленото “ копче им е светлосиво. Червено във всяка инсталация е копчето за блокировка на всичко в сериозни обстановки, по целия свят. То значи „ Стоп “. Затова и в Русия, и в Украйна, и в Съединени американски щати на сходните пултове бутонът е в светлосив цвят. “ – изяснява ракетчикът.
Времето за координиране сред лявата и дясната ръка не може да надвишава 2 секунди, нормативът при тренировки е 1.5 секунди. И дежурният има право на три опита. Но даже да е направил всичко, както би трябвало и да се побере във времето си, апаратурата ще му каже: Чичка, ти къде? Несанкционирани дейности. Защо? Защото в кутийката от пакета има втори ключ, наследник, той е за номер 2 в плана, който би трябвало да натисне своето също „ не алено “ копче. И той има две секунди сред ръцете си. И двамата би трябвало да създадат всичко това в синхрон.
Подобен синхрон е квалифициран при изпитателни стрелби в Байконур, Плисецк или Капустин Яр, само че тук всичко е в действителна конюнктура. Двойките от наряда толкоз добре би трябвало да се познават и да си имат доверие, да взаимодействат един с различен, че даже дружно са ходели в отпуск. Разбира се, в Съюз на съветските социалистически републики. Дори напусналите през 2001 година ракетчици от Украинската войска, работили в Побузке, е трябвало да изкарат 15 години под карантина, преди да получат чуждестранен паспорт.
Независимо, че сме в музейно-симулационна конюнктура, безредното намигване на десетки диоди, натрапчивият тон от зумера и чувството за недостиг на време слагат човек в обстановка на лек стрес – с цел да запишем няколко секундно клипче с „ изстрелване “ на ракетите, вършим три дубъла. В действителна бойна конюнктура такива благоприятни условия за повторения няма. Затова до момента в който са на бойно дежурство с разнообразни извършения и задания, дежурните работят за сръчността на пръстите и положителната съгласуваност при работа с апаратурата.
Напрежението в нуклеарния отсек могъл да усети върху плещите си и сенатор от Съединени американски щати, който завели да му покажат командния пункт. „ Измайтапихме се, моят сътрудник, който ви развеждаше в този момент горе, в синята куртка, по този начин се беше пошегувал с американеца, че оттогава спряхме да се майтапим. Дойде тук, смъкнаха го долу, при нас се пуска аудиограма, създали сме по този начин, че хората да виждат нещата по този начин, както биха се случили при действителни условия, в действително време, единствено намалихме времето за изстрелване – в случай че преди е било 90 секунди, в този момент е 20. И сътрудника взел, че се пошегувал. Вие от кое място сте? От Сан Франциско. Давай, върти ключа, по-късно твоето Сан Франциско няма да го има. И стои и чака „ изстрела “. Изстрел няма. Обръща се, а сенаторът - бял като платно. Преводачът хукна да му пъха валидол под езика. И го питаме, какво стана, за какво се притеснихте? А той – „ Та на мен цялото ми семейство е там! “ Те, американците, нашите шегички не ги схващат. “ – споделя подп. Смирнов.
Нито руснаците, нито американците били съгласни да се открие музеят в Побузке. За отварянето му в настоящия тип трябвало да се схванат трима президенти – Леонид Кучма, Борис Елцин и Бил Клинтън. „ Кучма искаше ние да можем да разкажем и да покажем с какво сме разполагали и какви отстъпки сме създали. Руснаците бяха срещу. Причината е прозаична - това е тъкмо същият команден пункт, като тези, на които в този момент дежурят техните офицери, повярвайте, нищо не се е трансформирало, 1 към 1. И до момента в който не отворихме този музей, никой по света не беше виждал по какъв начин наподобява руският команден пункт в нуклеарните елементи и нямаше визия по какъв начин наподобява той в днешна Русия. До отварянето му даже министри, депутати, които идваха тук, единствено се снимаха на чист въздух на полянката от горната страна. “ – разказва компликациите пред основаването на музея подполковникът от запаса. Вижте тая карта с разположението на ракетите на териториите на Николаевска, Кировградска и Одеска области – за това, че сме я провесили тука на стената, единствено преди 30 години и нас щяха да ни провесят (обесят, б. р.).
„ Американците пък изобщо бяха изрично срещу. Те знаеха, че от този команден пункт могат да се пуснат освен 10-те ракети от един полк. От този команден пункт можеха да бъдат изстреляни всички ракети в арсенала на Съветския съюз. И се притесняваха, че под прикритието на музей може да остане команден пункт. Дори последния силоз, който оставихме, по искане на Русия и Съединени американски щати беше залят с бетон и оставиха от горната страна единствено 4-5 метра под капака, с цел да се вижда нещо. Но да не може да се зареди ракета в силоза. “
Голяма част от оборудването на командния пункт изненадва днешния клиент с известна прогресивност. През 1986 година на равнище минус 11 има микровълнова печка, нещо, на което ще му трябват още 15 години преди да влезе за по-масово потребление в бита в Русия. Бившият руски офицер не крие огорчението си от разликите сред Съединени американски щати и Русия в метода към научните и софтуерните открития. „ Ако американците изобретят нещо за военни цели и видят, че е положително за цивилните, го внедряваха доста бързо. При нас – каквото се направеше за военните, се засекретяваше и цивилните освен, че не разполагаха със съответната технология, само че им беше неразрешено даже да знаят за нея. “
На фона на технологиите и микровълновите печки съществуването на съветски самовар „ на борда “ на командния пункт може да наподобява като някакъв местно-патриотичен изблик. Но не е по този начин и си има прагматично пояснение. Опитът от железницата. „ Вижте чашите – в подстаканници като във влака, електрически самовар, вместо чайник. С чайника какво вършиме? Чайникът като заври, ние го вземаме, подвигаме го, накланяме го и наливаме. А самоварът? Не го вземаме и не го подвигаме. Просто завъртаме кранчето. Ако има нуклеарен гърмеж и нещо се разтресе, чайникът може да падне, да се разлее, да попари дежурния, да повреди електрическата апаратура. А самоварът си стои на мястото. Просто правила за сигурност. “ – изяснява гидът ни.
Друг битовизъм е визитата в „ ракетната тоалетна “. „ Тук зад тая врата има тоалетна с мивка, същата като във влака. Но има занимателен детайл. Ходенето в тоалетна не е въпрос на предпочитание или потребност, а на норматив. Не е тъй че, решаваш, върви ми се, отиваш, сядаш и размишляваш за живота, носиш си дори по това време вестник, през днешния ден телефон. Не! Всичко е регламентирано. Защо? Ще го кажа жестоко, ще се постарая да не е вулгарно. Ходи ви се в тоалетна, отивате, разхлабили сте се и в същото време светва алената лампичка от президента. Извинете, само че в тоя миг вие към този момент всичко ще сте „ пос*али “. Затова – няма проблем да идете в тоалетна, само че първо би трябвало да поискате позволение от командването на дивизията. Отивате, свършвате си работа, връщате се и докладвате, че сте заели назад мястото си на пулта. “
Над един от пултовете има картонче с някакъв график. „ Над главата на дежурния е висял графикът за прелитането на задграничните спътници над главата му. Знаехме, да вземем за пример, 73-ти е американски, от фоторазузнаването. По това време не вършим нищо, което може да бъде снимано, уловено. Или в случай че е на радиоразузнаването – не излизам въобще в ефир. “ – споделя лидерът ни за конспирацията от недалечното минало.
Излизаме на въздух на повърхността. Подп. Смирнов демонстрира фрагменти от унищожаването на силозите. Не може да елементарни на държавното управление, че се е отказало от статута на нуклеарна страна. „ Когато пристигнаха за първи път американци тук, ни гледаха с почит и почитание. Когато към този момент идваха откакто си унищожихме нуклеарния боеприпас, отношението не беше същото. Беше като към хора от друга категория, не като към равни. “ – споделя сътрудник на Смирнов, който също не може да преглътне насилствената преквалификация след нуклеарното разоръжаване на Украйна. „ Все едно на вас в този момент да ви кажа счупете си апарата, камерата, микрофона и си намерете някаква друга работа. На мен животът ми е минал тук. “ – признава офицерът, който не желае да загатваме името му.
С подп. Юрий Викторович Смирнов се срещаме през лятото на 2019. Днес го търсим по телефона в някогашната ракетна част в Побузке. „ Юрий Викторович не работи към този момент тук, прибра се в Харков. “ - споделя момиче, което се показва за нещатен помощник, доброволец по въпросите на връзката в Ракетния музей. Територията на някогашния ракетен дивизион, както и цяла Украйна, сега не е безвредна зона, все пак обособени туристи най-вече от Одеска и Николаевска област идват и в този момент музеят не е затварял след 24 февруари, споделя доброволката. През последните седмици тук е горещо, кипи интензивен труд, тъй като всеки ден идва унищожена или пленена съветска техника от бойните полета. Ето, преди малко докараха съветски танкове от Буча, ще ви ги покажа. Работим по нова галерия – „ Противостоянието “, в която ще разкажем историята на тази война на украинците и на света. Войната ще свърши, заповядайте още веднъж! “ – споделя момичето.
След малко изпраща по вайбър фотоси с най-новите експонати с добавено едно изречение и емотикон на длани, сплетени за молитва:
„ Най-ценното в живота е мирното небе. А ракетите дано да бъдат извънредно музейни експонати! “
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ