Бюджет’2022: Гордост и предразсъдъци
Бюджетната рамка и средносрочната бюджетна прогноза за 2022-2024, показани от финансовия министър Асен Василев през предходната седмица, сподели огромната упоритост на кабинета на Кирил Петков да се оправи с рецесията и в същото време да удовлетвори предизборните обещания на съдружните сътрудници. Заложените параметри в бюджета – 143 милиарда лева Брутният вътрешен продукт, стопански напредък от 4.8%, доходи от 57.2 милиарда лева и разноски за 63.1 милиарда лева, недостиг от 5.9 милиарда лева, финансови разноски за 8.3 милиарда лева, минимална работна заплата 710 лева и прочие, са подчинени на три съществени цели – повишаване на финансовите вложения, на вложенията в хората, обществена правдивост и идентичен стандарт на живот, разгласи Финансист №1. Каква година вещае той и ще извърши ли задачите си? Представяме ви гледните точки на трима икономисти и финансисти.
Владислав Панев, народен представител от „ Демократична България ”, член на ПК по бюджет и финанси:
Големият буфер са финансовите разноски
Бюджетът наподобява скроен съгласно съдружното съглашение. Ние, от „ Демократична България ”, считаме, че плануваният недостиг е прекомерно огромен, съгласно Българска социалистическа партия – прекомерно дребен, само че в последна сметка е подобен че да подсигурява даже леко покачване на действителните приходи (след инфлация) на огромна част от хората на бюджетна прехрана. Големият буфер са финансовите разноски, които съгласно мен мъчно ще бъдат изпълнени. Ако това се случи, ще разреши стесняване на недостига. Проблемът с него е, че така и така инфлацията се движи към рекордни равнища от рецесията през 2008 година до момента и колкото повече харчи страната, това усилва резултата от външните шокове. Затова моите желания са за по-смело преодоляване на разноските до равнища под 40% от Брутният вътрешен продукт. Предполагам, че в полемиките в Народното събрание ще има корекции. Особено противоречив е моментът с оптималния застрахователен приход. Но както споделя финансовият министър Асен Василев, към средата на годината чакаме и актуализация, което е обикновено поради бързо изменящата се конюнктура.
***
Любомир Дацов, някогашен заместител финансов министър, член на Фискалния съвет:
Заиграването с недостига – излишно и рисково
Трудно мога да преценява дали Бюджет 2022 ще извърши задачите, които финансовият министър разгласи – повишаване на финансовите вложения, на вложенията в хората, обществена правдивост и идентичен стандарт на живот. Реализирането им зависи от потенциала на държавната администрация, политическите задължения, действителните запаси и съществуващата процедура. Да вземем образец със заложените 8.3 милиарда лева за финансови разноски за тази година. Ако се върнем 20 години обратно, даже и в най-хубавите времена с използването на разнообразни бюджетни „ трикове ” и „ нововъведения ”, осъществяването общоприетоо е било сред 3 и 4 милиарда лева – 60-80% по отношение на заложените суми. Затова обикновено е да се колебая, че оповестеното може да бъде изпълнено. Тези разноски занапред би трябвало да бъдат планувани, а първият месец на годината към този момент изтича. В този смисъл някои от нещата, заложени в бюджета, са по-скоро политически поръчки, в сравнение с действително изпълними цели. Предстои да забележим. Всичко е въпрос на политики, на сюжет, на познания и на ангажимент на държавното управление да извърши действителни промени. Всички знаем,че администрацията е много нерационална система и обръщането на посоката няма да е елементарно. Трябва да знаеш по какъв начин да го направи, а доста от хората от висшия ешелон нямат опита и ще им би трябвало време да научат по какъв начин работи държавният механизъм.
Макар и виртуални бюджетните индикатори въздействат върху стопанската система и от там върху живота на всеки един от нас. Бюджетният недостиг е главният параметър макроикономическата политика и би трябвало да е в синхрон с това накъде върви стопанската система. Има едно главно предписание: в случай че посоката е нагоре – спестяваме или най-малко резервираме салдото, когато посоката е надолу, се образуват дефицити, поради заплащания по обществени стратегии и за стабилизиране на стопанската система. Не е нужно да си експерт, с цел да схванеш, че има нещо сбъркано в оферти 5.9 милиарда лева недостиг. Или тактиката е да се играе „ ва банк ”. Опитът демонстрира, че доста малко страни са спечелили от подобен хазартен вид държание за стимулиране на по-висок стопански напредък. В този смисъл моята оценка е по-скоро отрицателна. Ако растежът фактически е 4-5%, превишението на бюджета не трябва да е повече от 1-2% от Брутният вътрешен продукт. Мисля, че това е неправилна политика, диаметрално противоположна на изискванията от Европа. Играта е ненужна и рискова, а и не виждам добавена стойност от подобен тип политика. Най-големият минус на политиката на дефицити е, че рано или късно ще докара до повече задължения или до увеличение на налозите.
***
Петър Ганев, старши откривател в Института за пазарна стопанска система:
Опит да се ръководи рецесия, а не поддръжка за растежа
Спорно е какво се има поради „ смяна в траекторията на икономическия напредък ”. Всички прогнози демонстрират, че растежът в България през 2022 година ще бъде над 4% (близо 5%,според прогнозата на Финансовото министерство), което е най-силният растеж в последните 10 години и гледайки напред в средносрочен проект. Този растеж е дело на частната стопанска система, която се възвърне от удара на рецесията през 2020 година и към този момент направи прехода от възобновяване към напредък. Не бюджетът носи икономическия напредък.
В същото време е реалност, че политическите неразбории през 2021 година забавиха обществени вложения, в това число нямаме утвърден и не получихме задатък по Националния проект за възобновяване и резистентност, което ненапълно ограничи растежа у нас и той остана под междинните равнища в Европа. През 2022 година и изобщо в идващите години обществените вложения, в това число финансирани по Плана, ще бъдат солидни, което ще повиши и растежа. Всичко това беше значително предстоящо още преди да забележим план на бюджета.
Големият въпрос за траекторията на растежа е не дали през 2022 година ще имаме 4 или 5% растеж на стопанската система, а дали в средносрочен проект ще можем да догонваме Европа. Ако в този момент сме на 55% от средноевропейските равнища на приходи, то можем ли в интервал от 10 години да достигнем 75-80%? Нещо, което други страни – да вземем за пример Естония и Словакия, са реализирали. И нещо, което ние в никакъв случай в историята си не сме реализирали. Този въпрос мъчно намира отговор в оферти бюджет, който към момента наподобява се пробва да ръководи рецесии, а не да поддържа растежа.
Допирни точки постоянно има с Алтернативния бюджет, който по традиция ИПИ показва, най-малкото в поддържането на някаква макроикономическа непоклатимост. Ние обаче сме доста по-строги във връзка с бюджетното салдо и се стремим да отстраняваме недостига в годините на напредък. Нещо, което не виждаме в държавния бюджет. Друга огромна разлика е, че ние вършим всичко допустимо да бягаме от ограничения за компенсиране на бизнеса – изключително за претовареност, което имаше логичност през 2020 година, само че през днешния ден е лишено от наличие. Спирането на обезщетенията разрешава да се търсят други ограничения за поддръжка на вложенията и приходите, като нулев налог за реинвестираната облага или по-ниската осигурителна тежест. Това са ограничения, които автоматизирано подтикват растежа и дават повече наличен приход. Точно такива ограничения ни липсват, с цел да влезем в траекторията на сполучливите страни в ЦИЕ.
По тематиката работи Светлана Тодорова-Ваташка
Владислав Панев, народен представител от „ Демократична България ”, член на ПК по бюджет и финанси:
Големият буфер са финансовите разноски
Бюджетът наподобява скроен съгласно съдружното съглашение. Ние, от „ Демократична България ”, считаме, че плануваният недостиг е прекомерно огромен, съгласно Българска социалистическа партия – прекомерно дребен, само че в последна сметка е подобен че да подсигурява даже леко покачване на действителните приходи (след инфлация) на огромна част от хората на бюджетна прехрана. Големият буфер са финансовите разноски, които съгласно мен мъчно ще бъдат изпълнени. Ако това се случи, ще разреши стесняване на недостига. Проблемът с него е, че така и така инфлацията се движи към рекордни равнища от рецесията през 2008 година до момента и колкото повече харчи страната, това усилва резултата от външните шокове. Затова моите желания са за по-смело преодоляване на разноските до равнища под 40% от Брутният вътрешен продукт. Предполагам, че в полемиките в Народното събрание ще има корекции. Особено противоречив е моментът с оптималния застрахователен приход. Но както споделя финансовият министър Асен Василев, към средата на годината чакаме и актуализация, което е обикновено поради бързо изменящата се конюнктура.
***
Любомир Дацов, някогашен заместител финансов министър, член на Фискалния съвет:
Заиграването с недостига – излишно и рисково
Трудно мога да преценява дали Бюджет 2022 ще извърши задачите, които финансовият министър разгласи – повишаване на финансовите вложения, на вложенията в хората, обществена правдивост и идентичен стандарт на живот. Реализирането им зависи от потенциала на държавната администрация, политическите задължения, действителните запаси и съществуващата процедура. Да вземем образец със заложените 8.3 милиарда лева за финансови разноски за тази година. Ако се върнем 20 години обратно, даже и в най-хубавите времена с използването на разнообразни бюджетни „ трикове ” и „ нововъведения ”, осъществяването общоприетоо е било сред 3 и 4 милиарда лева – 60-80% по отношение на заложените суми. Затова обикновено е да се колебая, че оповестеното може да бъде изпълнено. Тези разноски занапред би трябвало да бъдат планувани, а първият месец на годината към този момент изтича. В този смисъл някои от нещата, заложени в бюджета, са по-скоро политически поръчки, в сравнение с действително изпълними цели. Предстои да забележим. Всичко е въпрос на политики, на сюжет, на познания и на ангажимент на държавното управление да извърши действителни промени. Всички знаем,че администрацията е много нерационална система и обръщането на посоката няма да е елементарно. Трябва да знаеш по какъв начин да го направи, а доста от хората от висшия ешелон нямат опита и ще им би трябвало време да научат по какъв начин работи държавният механизъм.
Макар и виртуални бюджетните индикатори въздействат върху стопанската система и от там върху живота на всеки един от нас. Бюджетният недостиг е главният параметър макроикономическата политика и би трябвало да е в синхрон с това накъде върви стопанската система. Има едно главно предписание: в случай че посоката е нагоре – спестяваме или най-малко резервираме салдото, когато посоката е надолу, се образуват дефицити, поради заплащания по обществени стратегии и за стабилизиране на стопанската система. Не е нужно да си експерт, с цел да схванеш, че има нещо сбъркано в оферти 5.9 милиарда лева недостиг. Или тактиката е да се играе „ ва банк ”. Опитът демонстрира, че доста малко страни са спечелили от подобен хазартен вид държание за стимулиране на по-висок стопански напредък. В този смисъл моята оценка е по-скоро отрицателна. Ако растежът фактически е 4-5%, превишението на бюджета не трябва да е повече от 1-2% от Брутният вътрешен продукт. Мисля, че това е неправилна политика, диаметрално противоположна на изискванията от Европа. Играта е ненужна и рискова, а и не виждам добавена стойност от подобен тип политика. Най-големият минус на политиката на дефицити е, че рано или късно ще докара до повече задължения или до увеличение на налозите.
***
Петър Ганев, старши откривател в Института за пазарна стопанска система:
Опит да се ръководи рецесия, а не поддръжка за растежа
Спорно е какво се има поради „ смяна в траекторията на икономическия напредък ”. Всички прогнози демонстрират, че растежът в България през 2022 година ще бъде над 4% (близо 5%,според прогнозата на Финансовото министерство), което е най-силният растеж в последните 10 години и гледайки напред в средносрочен проект. Този растеж е дело на частната стопанска система, която се възвърне от удара на рецесията през 2020 година и към този момент направи прехода от възобновяване към напредък. Не бюджетът носи икономическия напредък.
В същото време е реалност, че политическите неразбории през 2021 година забавиха обществени вложения, в това число нямаме утвърден и не получихме задатък по Националния проект за възобновяване и резистентност, което ненапълно ограничи растежа у нас и той остана под междинните равнища в Европа. През 2022 година и изобщо в идващите години обществените вложения, в това число финансирани по Плана, ще бъдат солидни, което ще повиши и растежа. Всичко това беше значително предстоящо още преди да забележим план на бюджета.
Големият въпрос за траекторията на растежа е не дали през 2022 година ще имаме 4 или 5% растеж на стопанската система, а дали в средносрочен проект ще можем да догонваме Европа. Ако в този момент сме на 55% от средноевропейските равнища на приходи, то можем ли в интервал от 10 години да достигнем 75-80%? Нещо, което други страни – да вземем за пример Естония и Словакия, са реализирали. И нещо, което ние в никакъв случай в историята си не сме реализирали. Този въпрос мъчно намира отговор в оферти бюджет, който към момента наподобява се пробва да ръководи рецесии, а не да поддържа растежа.
Допирни точки постоянно има с Алтернативния бюджет, който по традиция ИПИ показва, най-малкото в поддържането на някаква макроикономическа непоклатимост. Ние обаче сме доста по-строги във връзка с бюджетното салдо и се стремим да отстраняваме недостига в годините на напредък. Нещо, което не виждаме в държавния бюджет. Друга огромна разлика е, че ние вършим всичко допустимо да бягаме от ограничения за компенсиране на бизнеса – изключително за претовареност, което имаше логичност през 2020 година, само че през днешния ден е лишено от наличие. Спирането на обезщетенията разрешава да се търсят други ограничения за поддръжка на вложенията и приходите, като нулев налог за реинвестираната облага или по-ниската осигурителна тежест. Това са ограничения, които автоматизирано подтикват растежа и дават повече наличен приход. Точно такива ограничения ни липсват, с цел да влезем в траекторията на сполучливите страни в ЦИЕ.
По тематиката работи Светлана Тодорова-Ваташка
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ