Какво ще се случи с доходите, ако не се повиши минималната работна заплата?
Бюджетът за следващата година скара синдикати и работодатели.
Според първите проектите на държавното управление да няма покачване в минималната работна заплата ще докара до заледяване на приходите. На противоположно мнение са работодателите, които считат, че междинните приходи в страната порастват, а в бюджета е значимо да не се залага на безпринципни заплащания.
„ Минималната работна заплата остава 710 лева макар обещанията на служебното държавно управление да я увеличи на 770 лева Останалите хонорари се въздействат от това. Депутатите биха могли да трансформират главен параметър като минималната работна заплата, в случай че служебното държавно управление беше постъпило отговорно и беше внесло базов вид на бюджета. Ще настояваме да намерят метод и да актуализират минималната заплата ”, сподели в ефира на Нова икономистът от КТ „ Подкрепа ” Ваня Григорова.
„ Минималната работна заплата се дефинира от Министерски съвет, а не от Народно събрание. Това става годишно. Не съм съгласна, че приходите на жителите са замразени. Статистиката демонстрира, че порастват. Средната работна заплата нараства с към 14%. Бизнесът подвига заплатите и не чака Министерски съвет да дефинира някакви минимални нива ”, изясни зам.-председателят на БСК Мария Минчева.
Според Григорова наподобява като че ли бизнесът има пари да заплаща, само че не желае.
„ Причината държавното управление да не поправя минималната заплата е да не нарушим критериите за влизане в еврозоната. Проблем е, че замразяваме минималната работна заплата до линията на беднотия, с цел да влезем в еврозоната, в случай, че всички разбори сочат, че ние би трябвало ускорено да усилваме приходите, с цел да се доближим до тези в еврозоната. Този нездравословен блян на всички политически сили непременно да влезем в нея ще го платим ние. Темата за задълженията е тежко преекспонирана.В еврозоната има страни, които са доста по-задлъжнели, в сравнение с в България ”, разясни тя.
„ Приликата сред нас и прибалтийските страни е, че растежът на възнагражденията надвишава този на продуктивността на труда. Това е другият спор, който имаме със синдикатите. Правителството беше изправено пред три вероятни варианти – първата бе да внесе базов бюджет въз основа на това, което е признато. Тоест, да се внесе бюджет с 6,6% недостиг. Вторият бе да се внесе уравновесен бюджет – 3% недостиг. Това значи, че някой от тези служебните министри би трябвало да вземе решение от къде и кои разноски да ореже, с цел да доближи уравновесен бюджет. Третото е най-малкото зло на база на това, което се случи предходната година. Партиите се грижиха за личните си евентуални резултати на изборите. При импортиран бюджет всички започнаха да наддават. Получиха се редица изкривявания във връзка с пенсионните заплащания ”, твърди Минчева.
Двете разясниха и концепциите на ГЕРБ и служебното държавно управление да се понижат цените на горивата. Според Григорова, когато се изземат средства от компания, с цел да се раздават на хората, е допустимо тя да усили цените.
„ Идеята на обезщетенията е да борят корена на инфлацията – високите цени на енергоносителите ”, разясни Минчева.
Според първите проектите на държавното управление да няма покачване в минималната работна заплата ще докара до заледяване на приходите. На противоположно мнение са работодателите, които считат, че междинните приходи в страната порастват, а в бюджета е значимо да не се залага на безпринципни заплащания.
„ Минималната работна заплата остава 710 лева макар обещанията на служебното държавно управление да я увеличи на 770 лева Останалите хонорари се въздействат от това. Депутатите биха могли да трансформират главен параметър като минималната работна заплата, в случай че служебното държавно управление беше постъпило отговорно и беше внесло базов вид на бюджета. Ще настояваме да намерят метод и да актуализират минималната заплата ”, сподели в ефира на Нова икономистът от КТ „ Подкрепа ” Ваня Григорова.
„ Минималната работна заплата се дефинира от Министерски съвет, а не от Народно събрание. Това става годишно. Не съм съгласна, че приходите на жителите са замразени. Статистиката демонстрира, че порастват. Средната работна заплата нараства с към 14%. Бизнесът подвига заплатите и не чака Министерски съвет да дефинира някакви минимални нива ”, изясни зам.-председателят на БСК Мария Минчева.
Според Григорова наподобява като че ли бизнесът има пари да заплаща, само че не желае.
„ Причината държавното управление да не поправя минималната заплата е да не нарушим критериите за влизане в еврозоната. Проблем е, че замразяваме минималната работна заплата до линията на беднотия, с цел да влезем в еврозоната, в случай, че всички разбори сочат, че ние би трябвало ускорено да усилваме приходите, с цел да се доближим до тези в еврозоната. Този нездравословен блян на всички политически сили непременно да влезем в нея ще го платим ние. Темата за задълженията е тежко преекспонирана.В еврозоната има страни, които са доста по-задлъжнели, в сравнение с в България ”, разясни тя.
„ Приликата сред нас и прибалтийските страни е, че растежът на възнагражденията надвишава този на продуктивността на труда. Това е другият спор, който имаме със синдикатите. Правителството беше изправено пред три вероятни варианти – първата бе да внесе базов бюджет въз основа на това, което е признато. Тоест, да се внесе бюджет с 6,6% недостиг. Вторият бе да се внесе уравновесен бюджет – 3% недостиг. Това значи, че някой от тези служебните министри би трябвало да вземе решение от къде и кои разноски да ореже, с цел да доближи уравновесен бюджет. Третото е най-малкото зло на база на това, което се случи предходната година. Партиите се грижиха за личните си евентуални резултати на изборите. При импортиран бюджет всички започнаха да наддават. Получиха се редица изкривявания във връзка с пенсионните заплащания ”, твърди Минчева.
Двете разясниха и концепциите на ГЕРБ и служебното държавно управление да се понижат цените на горивата. Според Григорова, когато се изземат средства от компания, с цел да се раздават на хората, е допустимо тя да усили цените.
„ Идеята на обезщетенията е да борят корена на инфлацията – високите цени на енергоносителите ”, разясни Минчева.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ