Варна иска още пари за здравеопазване
Бюджетът на РЗОК-Варна, за 2017 година за извънболнична здравна помощ следва да бъде повишен с оглед застраховане на здравните потребности на популацията от града и прилежащите регионални градове, както и да се прекрати залаганетоа> на недостиг. За това настояха в специфична декларация общинските съветници във Варна. Текстът беше препоръчан изключително от зам.-председателя на съвета доктор Янко Станев, съгласно който парите за здравето на варненци са 80 млн. лева, а в Пловдив – 200 млн. лева
Съветниците се оповестиха срещу порочната процедура за късно систематизиране на месечните разполагаеми стойности в края на съответното тримесечие. Въпреки перманентния дефицит парите не могат да се усвоят и това води до икономии. Рестрикциите се отразяват пагубно най-много в извънболничната помощ и общината не може да остане безучастна като притежател на Диагностично-консултативните центрове.
Местният парламент упорства още бюджетът на районната здравно осигурителна каса да се образува на база цената на действително осъществяване на медицинските действия в сходство с правилото, че „ парите следват пациента ”.
Следва цялостният текст на декларацията:
Общински съвет-Варна, в качеството си на принципал на диагностично-консултативните центрове е смутен по отношение на бъдещото действие на лечебните заведения за извънболнична помощ. Дейността на същите в режим на рестрикция под формата на понижени разполагаеми стойности за съвещания и проучвания, разпределени от НЗОК, генерира финансови загуби на общинските търговски сдружения. В актуалното съвещание ще обърнем внимание на един извънредно значим основополагащ въпрос, касаещ варненското опазване на здравето.
Става въпрос за открилата се в последните години порочна процедура за изначално залаганеа> на бюджета на здравно-осигурителни заплащания с недостиг, което слага здравната система у нас в справедлива неспособност за действие, още повече за съблюдаване на заложените правила в Националната здравна тактика 2020 като водещ стратегически документ, който конкретизира задачите за развиването на системата на опазването на здравето до 2020 година В тази връзка няма по какъв начин да приказваме за изнасяне тежестта на здравната активност към извънболничната здравна помощ като една от главните цели на тактиката, дружно с качеството на здравната помощ, в случай че заложеният бюджет за извънболнична помощ през 2017 година на районно равнище е извънредно непълен за покриване на действителните здравни потребности.
В допълнение, различен мотив, водещ до доста усложнение при действие на извънболничната здравна помощ е практиката за късно систематизиране на месечните разполагаеми стойности към РЗОК и изпълнителите в края на съответното тримесечие, което има за своя последица практическата неспособност за тяхното асимилиране от страна на изпълнителите на извънболничната здравна помощ и образуване на икономии в бюджета, която за СИМП е към 8 млн. лева, видно от писмото на шефовете на общинските лечебни заведения – ДКЦ – неразпределени суми от НЗОК към РЗОК и изпълнителите на извънболничната здравна помощ.
Във връзка с обрисуваните нагоре проблеми, свързани със отбрана на най-важната полезност – здравето на хората и децата, Общинският съвет на град Варна смята, че:
1.Бюджетът на РЗОК-Варна, за 2017 година за извънболнична здравна помощ следва да бъде повишен с оглед застраховане на здравните потребности на популацията от града и прилежащите регионални градове;
2.Да бъде прекратена практиката за разпределението на разполагаемите стойности /регулативни стандарти/ в края на тримесечните периоди;
3.Да се прекрати изначалното залаганеа> на бюджета с дефицит;
Предвид изложеното, Общинският съвет упорства образуването на бюджета на НЗОК да не се реализира на исторически принцип, както е досега, а на база цената на действително осъществяване на медицинските действия в сходство с правилото, че „ парите следват пациента ”, което ще докара до обективно увеличение на бюджета на извънболнична помощ на област Варна и до опцията за даване на своевременна и качествена здравна грижа!
Гинка Христова
Съветниците се оповестиха срещу порочната процедура за късно систематизиране на месечните разполагаеми стойности в края на съответното тримесечие. Въпреки перманентния дефицит парите не могат да се усвоят и това води до икономии. Рестрикциите се отразяват пагубно най-много в извънболничната помощ и общината не може да остане безучастна като притежател на Диагностично-консултативните центрове.
Местният парламент упорства още бюджетът на районната здравно осигурителна каса да се образува на база цената на действително осъществяване на медицинските действия в сходство с правилото, че „ парите следват пациента ”.
Следва цялостният текст на декларацията:
Общински съвет-Варна, в качеството си на принципал на диагностично-консултативните центрове е смутен по отношение на бъдещото действие на лечебните заведения за извънболнична помощ. Дейността на същите в режим на рестрикция под формата на понижени разполагаеми стойности за съвещания и проучвания, разпределени от НЗОК, генерира финансови загуби на общинските търговски сдружения. В актуалното съвещание ще обърнем внимание на един извънредно значим основополагащ въпрос, касаещ варненското опазване на здравето.
Става въпрос за открилата се в последните години порочна процедура за изначално залаганеа> на бюджета на здравно-осигурителни заплащания с недостиг, което слага здравната система у нас в справедлива неспособност за действие, още повече за съблюдаване на заложените правила в Националната здравна тактика 2020 като водещ стратегически документ, който конкретизира задачите за развиването на системата на опазването на здравето до 2020 година В тази връзка няма по какъв начин да приказваме за изнасяне тежестта на здравната активност към извънболничната здравна помощ като една от главните цели на тактиката, дружно с качеството на здравната помощ, в случай че заложеният бюджет за извънболнична помощ през 2017 година на районно равнище е извънредно непълен за покриване на действителните здравни потребности.
В допълнение, различен мотив, водещ до доста усложнение при действие на извънболничната здравна помощ е практиката за късно систематизиране на месечните разполагаеми стойности към РЗОК и изпълнителите в края на съответното тримесечие, което има за своя последица практическата неспособност за тяхното асимилиране от страна на изпълнителите на извънболничната здравна помощ и образуване на икономии в бюджета, която за СИМП е към 8 млн. лева, видно от писмото на шефовете на общинските лечебни заведения – ДКЦ – неразпределени суми от НЗОК към РЗОК и изпълнителите на извънболничната здравна помощ.
Във връзка с обрисуваните нагоре проблеми, свързани със отбрана на най-важната полезност – здравето на хората и децата, Общинският съвет на град Варна смята, че:
1.Бюджетът на РЗОК-Варна, за 2017 година за извънболнична здравна помощ следва да бъде повишен с оглед застраховане на здравните потребности на популацията от града и прилежащите регионални градове;
2.Да бъде прекратена практиката за разпределението на разполагаемите стойности /регулативни стандарти/ в края на тримесечните периоди;
3.Да се прекрати изначалното залаганеа> на бюджета с дефицит;
Предвид изложеното, Общинският съвет упорства образуването на бюджета на НЗОК да не се реализира на исторически принцип, както е досега, а на база цената на действително осъществяване на медицинските действия в сходство с правилото, че „ парите следват пациента ”, което ще докара до обективно увеличение на бюджета на извънболнична помощ на област Варна и до опцията за даване на своевременна и качествена здравна грижа!
Гинка Христова
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ