Бюджетът е кризисен, няма реформи, няма основания за оптимизъмТъжно е,

Бюджетът е спешен, няма промени, няма учредения за оптимизъм

Тъжно е, че в плана за актуализация на бюджета държавното управление на премиера Кирил Петков се е отказало от провеждането на всевъзможни промени. Това съобщи в изявление за БГНЕС доцент Виктор Йоцов, учител в катедра „ Финанси “ на УНСС.

Доц. Йоцов не изключва страната ни да се сблъска със стагфлация през идващите месеци.

„ Очевидно можем да приказваме за стагфлация в България, тъй като ще имаме много сензитивен спад на икономическия напредък съпроводен със съществено увеличение на инфлационния напън. Икономическият напредък се чака да бъде позитивен, само че ще бъде в границите на 2%, до момента в който инфлацията се чака да бъде 14-15%. Това носи опасности за стопанската система в доста посоки. Най-важният от тях е обвързван с бюджетната политика “, сподели той.

Доц. Йоцов дефинира бюджета като спешен, с който би трябвало да се овладее мощният инфлационен напън по линия на енергоресурсите и храните.

„ Няма никакви промени. Основните промени са съсредоточени в общественото подкрепяне на тези пластове от популацията, които не могат да се оправят без помощ “, съобщи икономистът.

Като забавен факт той означи, че капиталовата стратегия не е изменена и остава същата.

„ Вече преполовяваме годината, а тя е изпълнена почти на десетина %. Шансовете да бъде изпълнена в нейната целокупност са нулеви. Очевидно тези финансови разноски ще служат като буфер за ръководство на бюджетния недостиг, а не за действително вложение в стопанската система “, изясни доцент Йоцов.

Според него е изцяло допустимо да имаме още една актуализация на бюджета до края на годината.

„ Ще бъде доста тъжно, в случай че се наложи да се прави и още една актуализация. Това ще значи, че държавното управление не е съумяло изобщо да овладее обстановката и върви след събитията “, акцентира доцент Йоцов.

Според вицепремиера и финансов министър Асен Василев България е изконсумирала своята инфлация.

„ Вероятно той има поради първия стадий на инфлацията, който визира енергоресурсите. Може да се смята, че там са достигнати някакви равнища, които да се задържат “, изясни преподавателят в УНСС.

Той предизвести, че има следващи резултати, които са по-неприятни и могат да ускорят инфлацията. Особено, в случай че се вкоренят.

„ Това ще направи инфлацията устойчива, а битката с нея доста ще се затрудни. Усилията би трябвало да се насочат към това да не се разреши на инфлационните упования да се вкоренят “, съобщи доцент Йоцов и добави, че това ще е много мъчно, изключително за страна, която няма парична политика.

По отношение на бюджетния недостиг доцент Йоцов уточни, че даже там задачата да не бъде изпълнена, на нея ще се противодейства с финансовите разноски.

„ В момента дефицитът е плануван на към 6 милиарда лева Предвидени са 8 милиарда лева финансови разноски. Ако и половината от тях бъдат изпълнени, това ще е триумф. Така че ще има минимум 4 милиарда, които могат да бъдат употребявани за бюджетния недостиг “, съобщи университетският учител.

Той напомни, че бюджетният недостиг е значим индикатор. Когато е в много високи стойности, той работи проинфлационно, а ние имаме противоположното предпочитание да понижим инфлацията. И тук има още един значим миг и той е обвързван с желанието ни да приемем еврото.

„ Очакваме следващата година да бъде референтна година за вероятно приемане на страната в еврозоната. Трябва да създадем всичко допустимо през идната година дефицитът да бъде към 3%. Той сега е плануван на над 4%, което значи, че ние ще се надяваме на някакъв компромис от страна на Европейска комисия и ЕЦБ. В противоположен случай би трябвало да ревизираме проектите за въвеждането на еврото от 2024 година “, предизвести икономистът.

Той не е склонен с оптимизма на Кирил Петков, изразен пред представителите на Световната банка, че България я чака забележителен стопански напредък.

„ Нямаме учредения за огромен оптимизъм. След началото на промените преди 30 години приказваме единствено за това по какъв начин ще догонваме, какви стратегии ще вършим, само че в действителност нищо не се случи “, напомни доцент Йоцов. Интересуваме се, за какво това не е станало. „ За да се случи би трябвало да има направен и признат проект за развиване както от политическите, по този начин и от университетските среди “.

Според него би трябвало да решим какъв вид стопански напредък желаеме. Дали ще желаеме да е учреден на вътрешни източници като ползване, или на външни източници – да се форсира износът. Ако се одобри второто, ще би трябвало да се дефинират браншовете, които да бъдат подтиквани.

„ Не виждам тези оптимистични изявления на какво почиват. Ако желаеме да ускорим растежа, би трябвало да заложим на стимулиране на износа. Нямаме друга опция. За да се разчита на вътрешните фактори на потреблението, това е допустимо единствено за една развита стопанска система, в която заплащането на труда и потреблението са на равнище, което в действителност могат да обезпечат този напредък. При нас заплащането на труда и обвързваното с него ползване не е на такова равнище, че да може да издърпа стопанската система. Говорим за напредък от порядъка на 5-6% и нагоре за един много нескончаем интервал от време. Това може да стане единствено посредством експорт, а не посредством вътрешно ползване “, съобщи доцент Виктор Йоцов.