Икономиката ни е пред криза, наближава рецесия
Бюджет 2025 би трябвало да заложи ограничения против нея
Стефан Антонов за " Гласове "
Когато Османската империя завладява България, властта е разпределена в три квазидържави. Страната е опустошена от чума, която редуцира популацията ѝ. Оцелелите са изморени след татарските нападения от север. Подобно на тогава, и през днешния ден нито чумата – вътрешните проблеми, нито войните от североизток и югоизток могат да накарат политическия хайлайф да осъзнае какви рискове се задават - разграничителните линии, зад които се крие ще бъдат пометени със самия него.
Едно от идеологическите крила на умнокрасивитета – българската секция на „ Дойче веле “ прикани елита да се сплоти, тъй като към този момент даже вложителите избягвали България. Да, такава публикация излезе през днешния ден и беше препечатана от присъдружни жълтопаветни медии.
Каква обаче е действителността?
Завод за автомобилни кабели „ Леони “ в Плевен затваря още през юли (поне новината е от тогава) и оставя без работа 1300 души. Сега и друга ще затвори, оставяйки без приходи още 900 души. Ако човек огледа новините ще открие и други вести за закриване на индустриални мощности. Обединена млечна компания затваря фабриката си в Пловдив и ще пренасочи цялото си произвеждане в Сливен. Макар че става дума за прекачване на произвеждане, а не за закриване, и в Сливен ще се назначат хора, което ще компенсира съкращенията в Пловдив, още веднъж чистият резултат ще е по-малко заети.
Всичко това си има аргументи и те са подчинени на икономическа логичност, която няма общо с родното политическо тресавище. В Германия автоиндустрията тъкмо в този миг е пред освобождение на десетки хиляди чиновници. Ограниченията в интернационалната търговия преструктурират логистичния бизнес.
Това е наближаваща криза, подбудена от чисто циклични аргументи и неналичието на доверие в качествата на западните държавни управления да направляват процесите поради свръхзадлъжнялост и безпринципност.
Преди пет години основният икономист на „ Уникредит Булбанк “ Кристофор Павлов предизвести, че взривът на инвестици от компании в автоиндустрията не би трябвало да буди еуфория. Той изясни, че става дума за релативно ниски капиталовложения – недвижими парцели (халета), евтини машини за обслужване на процесите, а не скъпи автоматизирани уреди, което съставляват стратегически капиталов интерес и съществена движеща мощ – сръчните ръце на нискоквалифициран личен състав.
Предимството на подобен бизнес модел е, че той елементарно може да се закрие. Плащат се сред една и четири заплати за обезщетяване на хората, а постройката се продава.
Българските политици обаче не желаеха да чуят и се гордееха, че България става център на автомобилостроенето, въпреки че в действителност не успяхме да притеглим производител на цели коли и си останахме с огризки от експорт на съставни елементи с ниска добавена стойност, които да се употребяват в основаването на скъпи крайни артикули другаде.
В няколко публикации от предходната есен предупреждавах, че бюджетът за 2024 година е оптимистичен и не регистрира риска от рецесия и нарастване на безработицата.
Действителността се оказа по-различна. Западноевропейските стопански системи се влачат по стомах. От това страда външната ни търговия, която се свива към този момент втора поредна година.
В България обаче проблемите не се усещат навсякъде. Транспортният отрасъл страда както от по-ниски размери на поръчките, по този начин и от обилни забавяния в разплащанията.
Търговците бавят свои заплащания към транспортни компании с три и повече месеца.
Липсата на законодателство, което да принуди най-малко огромните вериги да заплащат на доставчиците си незабавно откакто продадат стоките, които са им доставени, задушава и производители и търговци.
Липсата на държавен орган за факторинг и неохотата на банковия бранш да се занимава с факторинг на вземания под 100 000 евро през днешния ден принуждават възходяща част от дребните превозвачи да излязат от бизнеса.
Съкращенията в заводите за авточаасти тази година бяха предшествани от съкращения в аутсорсинг центровете предходната година. Там проблем е навлизането на изкуствения разсъдък и отпадането на потребността да се поддържат наети хиляди девойки и момчета с непознати езици и минимални умения по програмиране.
В същото време строителният бранш към момента предлага високи приходи и един добър водопроводчик може да си докара сред 4000 и 8000 лв. на месец. Проблемът е дали сега не следим затваряне на покупко-продажбите с жилища, резервирани „ на зелено “, след което и този отрасъл да пусне кепенците. Това би трябвало да ни тормози най-вече.
Сега би трябвало да се види смисълът от обстоятелството, че финансовият ни министър всеки месец седи на една маса с финансовите министри на останалите страни членки и заседават по настоящи въпроси. По същия метод и представители на Българска национална банка вземат участие под разнообразни форми и в друго качество в полемиките в системата на Европейската централна банка.
Всичко това би трябвало да се употребява и към Бюджет 2025 да се подходи извънредно съществено от позиция на макроикономическата политика.
По същия метод, по който бюджетната политика се разглеждаше като фактор за запазване на икономическия капацитет в Ковид рецесията и по същия метод, по който страната беше главен състезател в посрещането на световната криза преди 16 години.
В този смисъл и „ Дойче веле “ са прави, че политиците ни би трябвало да се стегнат. Но апелирам ви, не ни сервирайте по още от същото – да клекнете още веднъж пред настояванията на Киро и Асен.
Това е като разногласието на двете майки пред цар Соломон. От готовността на единия да погребе всичко, единствено и единствено с цел да получи своето и склонността на другия да отстъпи, с цел да се избави каквото може, ще се види и кой е по-достоен да ръководи.
Стефан Антонов за " Гласове "
Когато Османската империя завладява България, властта е разпределена в три квазидържави. Страната е опустошена от чума, която редуцира популацията ѝ. Оцелелите са изморени след татарските нападения от север. Подобно на тогава, и през днешния ден нито чумата – вътрешните проблеми, нито войните от североизток и югоизток могат да накарат политическия хайлайф да осъзнае какви рискове се задават - разграничителните линии, зад които се крие ще бъдат пометени със самия него.
Едно от идеологическите крила на умнокрасивитета – българската секция на „ Дойче веле “ прикани елита да се сплоти, тъй като към този момент даже вложителите избягвали България. Да, такава публикация излезе през днешния ден и беше препечатана от присъдружни жълтопаветни медии.
Каква обаче е действителността?
Завод за автомобилни кабели „ Леони “ в Плевен затваря още през юли (поне новината е от тогава) и оставя без работа 1300 души. Сега и друга ще затвори, оставяйки без приходи още 900 души. Ако човек огледа новините ще открие и други вести за закриване на индустриални мощности. Обединена млечна компания затваря фабриката си в Пловдив и ще пренасочи цялото си произвеждане в Сливен. Макар че става дума за прекачване на произвеждане, а не за закриване, и в Сливен ще се назначат хора, което ще компенсира съкращенията в Пловдив, още веднъж чистият резултат ще е по-малко заети.
Всичко това си има аргументи и те са подчинени на икономическа логичност, която няма общо с родното политическо тресавище. В Германия автоиндустрията тъкмо в този миг е пред освобождение на десетки хиляди чиновници. Ограниченията в интернационалната търговия преструктурират логистичния бизнес.
Това е наближаваща криза, подбудена от чисто циклични аргументи и неналичието на доверие в качествата на западните държавни управления да направляват процесите поради свръхзадлъжнялост и безпринципност.
Преди пет години основният икономист на „ Уникредит Булбанк “ Кристофор Павлов предизвести, че взривът на инвестици от компании в автоиндустрията не би трябвало да буди еуфория. Той изясни, че става дума за релативно ниски капиталовложения – недвижими парцели (халета), евтини машини за обслужване на процесите, а не скъпи автоматизирани уреди, което съставляват стратегически капиталов интерес и съществена движеща мощ – сръчните ръце на нискоквалифициран личен състав.
Предимството на подобен бизнес модел е, че той елементарно може да се закрие. Плащат се сред една и четири заплати за обезщетяване на хората, а постройката се продава.
Българските политици обаче не желаеха да чуят и се гордееха, че България става център на автомобилостроенето, въпреки че в действителност не успяхме да притеглим производител на цели коли и си останахме с огризки от експорт на съставни елементи с ниска добавена стойност, които да се употребяват в основаването на скъпи крайни артикули другаде.
В няколко публикации от предходната есен предупреждавах, че бюджетът за 2024 година е оптимистичен и не регистрира риска от рецесия и нарастване на безработицата.
Действителността се оказа по-различна. Западноевропейските стопански системи се влачат по стомах. От това страда външната ни търговия, която се свива към този момент втора поредна година.
В България обаче проблемите не се усещат навсякъде. Транспортният отрасъл страда както от по-ниски размери на поръчките, по този начин и от обилни забавяния в разплащанията.
Търговците бавят свои заплащания към транспортни компании с три и повече месеца.
Липсата на законодателство, което да принуди най-малко огромните вериги да заплащат на доставчиците си незабавно откакто продадат стоките, които са им доставени, задушава и производители и търговци.
Липсата на държавен орган за факторинг и неохотата на банковия бранш да се занимава с факторинг на вземания под 100 000 евро през днешния ден принуждават възходяща част от дребните превозвачи да излязат от бизнеса.
Съкращенията в заводите за авточаасти тази година бяха предшествани от съкращения в аутсорсинг центровете предходната година. Там проблем е навлизането на изкуствения разсъдък и отпадането на потребността да се поддържат наети хиляди девойки и момчета с непознати езици и минимални умения по програмиране.
В същото време строителният бранш към момента предлага високи приходи и един добър водопроводчик може да си докара сред 4000 и 8000 лв. на месец. Проблемът е дали сега не следим затваряне на покупко-продажбите с жилища, резервирани „ на зелено “, след което и този отрасъл да пусне кепенците. Това би трябвало да ни тормози най-вече.
Сега би трябвало да се види смисълът от обстоятелството, че финансовият ни министър всеки месец седи на една маса с финансовите министри на останалите страни членки и заседават по настоящи въпроси. По същия метод и представители на Българска национална банка вземат участие под разнообразни форми и в друго качество в полемиките в системата на Европейската централна банка.
Всичко това би трябвало да се употребява и към Бюджет 2025 да се подходи извънредно съществено от позиция на макроикономическата политика.
По същия метод, по който бюджетната политика се разглеждаше като фактор за запазване на икономическия капацитет в Ковид рецесията и по същия метод, по който страната беше главен състезател в посрещането на световната криза преди 16 години.
В този смисъл и „ Дойче веле “ са прави, че политиците ни би трябвало да се стегнат. Но апелирам ви, не ни сервирайте по още от същото – да клекнете още веднъж пред настояванията на Киро и Асен.
Това е като разногласието на двете майки пред цар Соломон. От готовността на единия да погребе всичко, единствено и единствено с цел да получи своето и склонността на другия да отстъпи, с цел да се избави каквото може, ще се види и кой е по-достоен да ръководи.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ