Бяла Мечка
Бялата мечка е наедрял полярен див звяр, който не се опасява от суровите климатични условия. Бялата мечка е доста добър плувец и ловджия и мъчно може да бъде опитомена.
На 27 февруари светът отбелязва интернационалния ден на полярната мечка, като се пробва да се концентрира върху проблемите с популацията и местообитанията и изхранването ѝ, които към ден сегашен са извънредно наболял проблем.
История на Бялата Мечка
Бялата Мечка се е появила на планетата преди към пет милиона години. Тя е най-големият див звяр в Арктика и може да се срещне край северните крайбрежия на Америка и някои елементи на Европа и Азия, където се носи върху плаващи ледове. На сушата Бялата Мечка може да се види рядко, единствено на арктическите острови и на морското крайбрежие. По-голямата част от живота си Бялата Мечка прекарва върху парчета лед в Северния Ледовит океан. Бялата Мечка през хилядолетията се е приспособила към суровия климат на полярните морета.
Как наподобява Бялата Мечка
Бялата Мечка е наедрял див звяр с солидно тяло. Бялата Мечка е най-едрият сухоземен див звяр и най-едрата от всички типове мечки. Възрастните мъжкари доближават до 3 метра дължина и тежат към 700 кг, само че от време на време се срещат колоси, които тежат 1 звук. Муцуната на Бялата Мечка е заострена, черепът й е кръговиден. Носът на Бялата Мечка постоянно е черен на цвят.
Главата на Бялата Мечка е релативно дребна по отношение на голямото й тяло. Очите, ушите и носът на Бялата Мечка са ситуирани доста по-високо на главата й, в сравнение с очите, ушите и носът на Кафявата Мечка. Това се дължи на обстоятелството, че Бялата Мечка би трябвало да задържа главата си над водата, и по тази причина тези значими органи са ситуирани по този метод. Козината на Бялата Мечка е с цвят, който й оказва помощ да остане незабелязана. Тя е бяла на цвят, с лек жълтеникав нюанс и мъчно може да се забележи на фона на снега и леда.
Косъмчетата на Бялата Мечка са кухи, те организират топлината от слабото северно слънце по този начин, че тя доближава до кожата на мечката и я топли. Бялата Мечка има дълги крака и солидни лапи, които приключват с остри извити нокти. Те й оказват помощ да се катери с лекост по хлъзгавите ледени парчета. Бялата Мечка има четина и по възглавничките на лапите си, което й оказва помощ да не се хлъзга по леда и в допълнение топли лапите й.
Хранене на Бялата Мечка
Бялата Мечка е доста добър ловджия на морски животни. Бялата Мечка е изобретателна в намирането на храна и от всички мечки тя единствена се храни най-вече с месо. Тя изминава големи дистанции, с цел да открие обичаното си лакомство – тюлените. Бялата Мечка има разнообразни способи за лов. Най-често тя лови тюлените до дупките, от които те изплуват, с цел да си поемат въздух след дългото плуване под водата.
Понякога Бялата Мечка стои с часове до такава дупка, до момента в който не се появи тюлен, и го сграбчва. Ако Бялата Мечка забележи тюлен на леда, тя стартира доста постепенно да пълзи към него и щом доближи разстояние от 20 метра, което я отделя от него, се хвърля с огромна скорост върху тюлена. През пролетта женските тюлени вършат дупки в леда, които са незабележими за множеството животни, и там крият дребните си, когато отиват да ловят риба.
Доброто подушване на Бялата Мечка й оказва помощ да открие дребното и с един удар на лапата тя пробива покрива на дупката. В такива случаи дребните тюленчета нямат късмет. Освен тюлени Бялата Мечка лови моржове и едри риби. При по-дълго недояждане тя се задоволява с дребни риби, яйца и мърша. Бялата Мечка може да подуши мърша от над 30 километра разстояние.
През лятото Бялата Мечка сменя тактиката си за лов, като дълго плува под водата и ненадейно излиза на брега, където хваща тюлени, гъски или лебеди. Белите Мечки имат огромен пласт лой под козината си, и това ги избавя от недояждане, а освен от студа. Но когато Бялата Мечка се радва на плячка, тя изяжда към 25 кг едновременно. Опитната Бяла Мечка лови по един тюлен на три или четири дни.
Размножаване на Бялата Мечка
Мъжките Бели Мечки целогодишно обикалят Арктика. Те водят уединен метод на живот и се срещат с женски единствено по време на любовния интервал. Когато търсят разгонена женска, те могат да изминат десетки километри дневно. В началото на любовния интервал женската Бяла Мечка става неспокойна и стартира да прави огромни обиколки. Когато мъжкарят види нейни следи и разбере, че тя е подготвена за чифтосване, той потегля след нея. В началото женската показва отвращение да поддържа връзка с мъжкия и го бие с лапите си.
Мъжкарят се изправя на задните си лапи и реве, с цел да го забележи женската. За няколко дни той съумява да завоюва доверието й и двамата играят от заран до вечер, като се гонят и се боричкат. След един-два дни се реализира чифтосването. След това и двамата сътрудници се разделят и се чифтосват с други сътрудници.
Така се получава, че една мечка може да роди мечета от разнообразни татковци. Ако няколко мъжкари следват разгонената женска, въпросът се взема решение с люти борби. През лятото женската натрупва мазнини, с цел да оцелее през дългата полярна зима. След чифтосването настъпват студените месеци и женската заспива зимен сън.
Тя спи в дупки в снега, които не са на ледовете, а на някой от арктическите острови. Докато спи, Бялата Мечка не яде и не пие, като употребява силата от мазнините, насъбрани през лятото. Температурата на тялото й остава естествена, за разлика от тази на животните, които спят същински зимен сън. Това се получава, тъй като женската би трябвало да топли дребните в корема си, а след това да ги роди и да се грижи за тях. В дупката е топло – до 30 градуса над нулата.
Женската ражда 2 или 3 мечета на всеки три години. Малките Бели Мечки се раждат слаби и слепи и тежат 700 грама. Те са дълги два 20 сантиметра и майките им доста се грижат за тях. Когато излязат от дупката, дребните са под закрилата на майка си, която ги пази от мъжкарите. Дори родният татко на мечетата може да ги убие, в случай че е гладен. Женската сама отглежда потомството си, след чифтосването тя не се среща повече с колегата си. Малките проглеждат един месец след раждането си, а първите си стъпки вършат на месец и половина.
През първите няколко месеца те се хранят с мазно мляко, което ги зарежда с сила. Те се раждат голи, само че последователно се покриват с четина. На четири месеца дребните тежат по 10 кг. Те сучат до година, само че женската добавя менюто им с лой от тюлен. Въпреки напъните на женската от три родени мечета оцелява не повече от едно. След като полярната нощ завърши, мечетата излизат на открито и не се опасяват от студа, тъй като към този момент имат дебела четина.
Докато са дребни, майката им позволява да се возят на гърба й. Когато стане на две години, Бялата Мечка се отделя от майка си и заживява независимо. Това е възрастта, в която Бялата Мечка може елементарно да загине, защото към момента няма положителни ловни привички и може да почине от апетит.
Любопитни обстоятелства за Бялата Мечка
Бялата Мечка води номадски метод на живот и непрекъснато е в придвижване. Останалата част от денонощието тя прекарва в сън или в игри в снега. Интересен е методът, по който Бялата Мечка се избавя от снежните стихии в Арктика. Тя изкопава дупка в снега, ляга в нея и излиза от скривалището едвам когато бурята дефинитивно утихне.
Бялата Мечка има тяло, което е с форма, облекчаваща плуването й във водата. Заострената й зурла с лекост разсича водата, а топлата гъста четина и дебелият пласт подкожна лой й разрешават дълго време да стои в ледено студената вода. Задните лапи на Бялата Мечка й служат като рул, а предните, които са покрити с гъста четина, наподобяват на гребла. Козината на Бялата Мечка е безусловно непромокаема и задържа въздух, като по този метод спомага за задържането на тялото на голямото животно във водата.
Бялата Мечка може с часове да плува и даже да спи в ледено студената вода, без да излиза на леда. Бялата Мечка може да плува повече от 60 километра. Тя може да се гмурка, само че не може да издържи повече от две минути без въздух под водата. Бялата Мечка развива скорост от към 6 километра в час, до момента в който плува. На сушата Бялата Мечка развива скорост до 40 километра в час. Тя изминава над 15 000 километра годишно в търсене на храна.
В природата Бялата Мечка живее към 25 години, само че в зоопаркови условия, където не би трябвало да се грижи сама за прехраната си, може да живее 40 години. Бялата Мечка е доста пъргава макар големите си размери. Тя с лекост прескача цепнатини в леда, необятни до три метра и половина. Бялата Мечка в никакъв случай не чупи леда, когато скача, защото отмерено разпределя тежестта си, като разполага необятно лапите си при рухване.
Тя има доста положително зрение и необикновен слух. Бялата Мечка има подушване, което й оказва помощ да усети миризмата на жертвата от 7 километра разстояние. Благодарение на добре развитото си подушване Бялата Мечка може да разбере доста по следите, които са оставили други Бели Мечки. Само по следите и миризмата на събратята си Бялата Мечка схваща от какъв пол са и в случай че са женски, дали са подготвени за чифтосване.
Вреди от Бяла Мечка
Бялата Мечка нанася вреди на популацията от тюлени, само че защото самият брой на Белите Мечки е дребен, те не могат доста да понижат броя на тюлените. Самите Бели Мечки мъчно биха наранили хора, защото заобикалят срещите с тях. При нахлуване от страна на човек, което се случва от време на време от бракониери, убиващи животните поради козината им, Бялата Мечка може да отвърне съществено на удара.
Прочетете и за други животни, живеещи в сурови климатични условия, измежду които полярната сова, полярната лисица, полярният вълк, лосовете.
