Бях виждала Д* в офиса на комапнията, в която работех.

Бях виждала Д* в офиса на комапнията, в която работех. Но не се познавахме изключително добре до коледното празненство.

Около Коледа взехме решение да отидем на празнично извършване на покупки дружно, което беше първата ни среща отвън офиса. Около месец по-късно започнахме да се срещаме.

Беше ужасно...в началото

Работехме в противоположните краища на офиса и в разнообразни отдели (той беше инженер, а аз в отдел " Маркетинг " ), тъй че не мислехме, че ще е огромен проблем да " смесим работата с удоволствието " Отначало беше вълнуващо да се виждаме всеки ден на работа. Пазехме връзката си в загадка - някои от околните ни сътрудници знаеха, само че не бяхме разказали на шефовете или ЧР-ите, защото към момента не беше съществено. Винаги, когато се засичахме по коридорите, имаше доста адреналин.

Но към година по-късно взех решение, че би трябвало да сложа края. Той не беше стимулиран да прави нищо както в професионален, по този начин и в персонален проект, а за мен това не е обикновено за един 30-годишен човек. Не бях задоволена от тази връзка към този момент и трябваше да я приключа.

В този миг, фактът, че се виждате всеки ден на работа въобще не е прелестен.

Раздялата беше много неуместен миг

За него, раздялата беше доста депресираща. Той не го приемаше и искаше да получи още един късмет. Но аз говорех с него от известно време по отношение на проблемите ни и той не се промени, по тази причина бях взела твърдо решение. През уикенда организирахме много прочувствен диалог и идващият ден в офиса беше много неудобно.

Не желаех да се засичаме, по тази причина обядвах на бюрото си и пробвах да не вървя на никое място, в случай че не се постанова.

Но се засекохме, беше неизбежно.

Той не спираше да върви около мен и да ме гледа с печален взор.

Отначало мислех, че просто има работя около моята стая или че се засичаме инцидентно, само че осъзнах, че го правеше преднамерено, с цел да ме вижда.

След като мина известно време и той не спираше, трябваше да поговоря с него. Отидох при него и му споделих, че не съм предполагала, че ще бъде толкоз неудобно. Той обаче не искаше да ме слуша.

Той ме попита по какъв начин съм могла да се откажа от това, което сме имали. Каза, че просто желае да е към мен, да вижда лицето ми и да усеща парфюма ми. Почувствах се зле, пробвах да не бъда прочувствена, даже да бъда зла, само че не се получи. Не можех да повеждам такива диалози на работа, а и за мен всичко беше свършило.

Напрежението ескалира бързо

Той не спираше да ме преследва. Постоянно се озоваваше на местата, на които съм аз и не спираше да ме гледа с оня печален взор. Хората започнаха да виждат и да приказват.

Отидох при него и го помолих да спре. Казах му да порасне и да стартира да се държи като възрастен. Поведението му не се промени, даже стана по-зле и в последна сметка това се отрази на работата му. Мениджърът му видя какъв брой време прекарва надалеч от бюрото си. Все повече и повече крайни периоди бяха пропуснати. В последна сметка взеха решение да го уволнят. В деня, в който го уволниха, те оповестиха, че през последната седмица е взел приблизително 37 почивки за тоалетна / пушене / разходки дневно.

Никога повече

Чувствах се зле, поради метода, по който всичко завърши, само че усещах и облекчение, че мога да отида умерено на работа. Нямам никакво желание да се срещам още веднъж с сътрудник. В началото беше занимателно, само че нещото, с което не можех да се оправя, беше раздялата. Раздялата с някого, който не ти е сътрудник е задоволително сложна, а когато виждаш въпросния човек всеки ден, нещата стават още по-трудни.

Станете част от Jenite.bg във Фейсбук!