Какво искат българите
Бях в Тетевен по работа. В града нямаше вода. Така, оказа се, е към този момент втора година. И за никого на място не е загадка – за какво.
" Изсякоха гората и изворите в Балкана пресъхнаха " – споделят локалните. Защо, запитвам, не направихте нищо, щом от самото начало сте знаели, какво се случва и какъв ще бъде резултатът (сухи чешми)? Отговорът е нормалният: " Гората я изсякоха големци, не можем да се борим с тях ".
И чакат – знамение. Отнякъде да се появи вода.
И по този начин – из цяла България. Големците изсичат, ограбват, заграждат, бетонират, унищожават. Не-големците заплащат сметката. Джунгла е: мощният живее за сметка на слабия. А слабият се надява да стане знамение, та големците да се спрат. Не разчитат на някаква имагинерна " страна ", тъй като всеки ден виждат едно и също:
" страната " е владеене на големците, не – на хората
Това е същински позор. Институциите както на страната, по този начин и на политиката обслужват шепа дебели и алчни мъже, уверено работейки срещу ползите на елементарните хора, които инак са призвани да съставляват.
Тази публикация не е нормалният апел " народът да се надигне ". Не е работа на народ, който си има лична страна, непрекъснато да се надига. Никой народ не може да живее в непрекъснат режим на опозиция. Тази публикация се занимава с различен проблем: че в сегашната държавно-политическа структура елементарните хора нямат представители.
Гражданите не са показани в личната си страна. Спешна е потребността такова показване да бъде проведено, такива представители да бъдат открити и да получат поддръжката на елементарните хора, които инак не имат вяра на политици, тъй като от дълго време са разбрали, че днешните такива съставляват само ползите на посочените дебели алчни мъже.
За да станеш представител на този тъкмо народ в този тъкмо миг, наложително е да знаеш, какво мисли, усеща, желае и си показва тъкмо той. От този ъгъл прочетох данните на Европейското проучване на полезностите, покриващо един път на всеки 10 години 47 европейски страни, с български сътрудник Нов български университет и реализатор " Алфа рисърч ". Сравних данните с тези отпреди 10 години и изводите се натрапиха сами.
За миналите 10 години българският народ – елементарните хора в България – са създали явен избор за това, по какъв начин желаят да живеят.
Онова, което към този момент
не желаят е някой избавител да ги " оправи " посредством някакво ненадейно знамение
Не желаят и други рискови фантазии, старателно предлагани на идейно-политическия пазар през тези 10 години: въвеждането на военно, дикаторско или друго принудително управление; връщане на тогавашни територии; жертването на права и свободи поради някакво национално великолепие. Най-малко желаят " връщане " към социализма и отвод от участие в Европейски Съюз. Изобщо, отхвърлят всевъзможни неочаквани придвижвания, чудеса, обрати и подскоци. Явно са предозирали с такива.
В миналото десетилетие елементарните българи са създали своя избор и той е, в резюме: воденето на сдържан, само че отчетливо европейски, не-героичен живот, учреден върху работенето, усърдието, спазването на разпоредбите, поемането на персонална отговорност за живота си, положителното образование и уважителното отношение към другите. Очакват постепенно възстановяване на качеството на живота си, както и това, техните деца да живеят малко по-добре от тях. Особено са привързани към демокрацията, фамилията и приятелите.
Българите, в резюме, са избрали да водят порядъчен и капиталистически метод на живот, присъщ за френската или американската провинция от 1950-те години, т.е. преди бъркотията, донесена от 60-те.
Това е доста добра вест, тъй като ситуацията можеше да е доста по-зле. Например, българският народ да е решил да хукне по трънливите пътеки, по които сега се препъват унгарци, поляци, руснаци, турци и прочие И тъкмо този народ, който имаме към днешна дата, изрично не е показан от нито един министър или депутат. Те съставляват тъкмо онази (измислена от тях) версия на народа, която самият народ е отхвърлил – версия, при която народът хуква след всеки екстремист, хулиганин или клоун, стига той да предлага нещо " велико ".
Българският народ желае сдържан и спретнат живот, до момента в който неговите политици и държавници му оферират
перманентна нервност, палячовщина, вик, разтърсвания, ненавист и безпорядък
И всички заедно работят, с цел да лишат българите от това, което те през днешния ден най-вече ценят: демокрацията и участието в Европейски Съюз.
Днешните политици танцуват своя бесовски танц пред аудитория, която желае напълно друго зрелище. Това състояние не може да продължи дълго. Тъй като публиката – народът – няма по какъв начин да напусне залата (държавата си), то рано или късно палячовците ще бъдат изметени от сцената и сменени с някакви прилични хора.
Задава се поредност от избори и тези, които желаят да съставляват тъкмо този народ, който имаме, би трябвало да знаят следното. Този народ към този момент не чува викове, попържни и замеряния с етикети (ляв / десен / либерал / соросоид / рубладжия). Умереният, делово надъхан народ желае да чуе умерени, настоятелен работи, отнасящи се до действителната рамка на действителния му живот: Какво се предлага за опазването на здравето? За образованието? За развиването на стопанската система (тази тематика днешният народ счита за най-важна във връзка с държавното управление)? За налагането и спазването на разпоредбите? За реда и спокойствието? За запазване на естествената среда (което е необикновен приоритет през днешния ден за елементарните хора)? Как страната като такава да бъде изтръгната от ръцете на шепата алчни дебели мъже и да проработи за хората си?
Онзи, който стартира да оповестява такива неща с настоятелен и сдържан звук, с обичайно държание и почтително отношение – той рано или късно ще бъде чут, от този точно народ, който имаме. Крясъците и палячовщината няма да пробият.
Между другото, на някакво ниво на своето (без)съзнание сегашните политици осъзнават гореказаното. Може би по тази причина всеки ден усилват децибелите на кряскането:
с цел да не остане някой момент тишина, в който да бъдат чути умерените хора
Но всяка вяра, че сегашните власт-имащи могат да бъдат свалени, по либерален път, чрез още викове – е детска заблуда. Те с викове ще се оправят. Няма да се оправят с гласа на разсъдъка.
И, несъмнено, всяка по този начин оповестена рационална политика би трябвало да може да дава съответни решения на съответни проблеми. Като да вземем за пример: по какъв начин в Тетевен да се появи вода? Защото, даже в последна сметка тетевенчани да се вдигнат на протест (което е мощно вероятно), доставянето на вода към домовете и компаниите им зависи от политиката. В това е нейният смисъл и такава политика чакат през днешния ден елементарните българи.
" Изсякоха гората и изворите в Балкана пресъхнаха " – споделят локалните. Защо, запитвам, не направихте нищо, щом от самото начало сте знаели, какво се случва и какъв ще бъде резултатът (сухи чешми)? Отговорът е нормалният: " Гората я изсякоха големци, не можем да се борим с тях ".
И чакат – знамение. Отнякъде да се появи вода.
И по този начин – из цяла България. Големците изсичат, ограбват, заграждат, бетонират, унищожават. Не-големците заплащат сметката. Джунгла е: мощният живее за сметка на слабия. А слабият се надява да стане знамение, та големците да се спрат. Не разчитат на някаква имагинерна " страна ", тъй като всеки ден виждат едно и също:
" страната " е владеене на големците, не – на хората
Това е същински позор. Институциите както на страната, по този начин и на политиката обслужват шепа дебели и алчни мъже, уверено работейки срещу ползите на елементарните хора, които инак са призвани да съставляват.
Тази публикация не е нормалният апел " народът да се надигне ". Не е работа на народ, който си има лична страна, непрекъснато да се надига. Никой народ не може да живее в непрекъснат режим на опозиция. Тази публикация се занимава с различен проблем: че в сегашната държавно-политическа структура елементарните хора нямат представители.
Гражданите не са показани в личната си страна. Спешна е потребността такова показване да бъде проведено, такива представители да бъдат открити и да получат поддръжката на елементарните хора, които инак не имат вяра на политици, тъй като от дълго време са разбрали, че днешните такива съставляват само ползите на посочените дебели алчни мъже.
За да станеш представител на този тъкмо народ в този тъкмо миг, наложително е да знаеш, какво мисли, усеща, желае и си показва тъкмо той. От този ъгъл прочетох данните на Европейското проучване на полезностите, покриващо един път на всеки 10 години 47 европейски страни, с български сътрудник Нов български университет и реализатор " Алфа рисърч ". Сравних данните с тези отпреди 10 години и изводите се натрапиха сами.
За миналите 10 години българският народ – елементарните хора в България – са създали явен избор за това, по какъв начин желаят да живеят.
Онова, което към този момент
не желаят е някой избавител да ги " оправи " посредством някакво ненадейно знамение
Не желаят и други рискови фантазии, старателно предлагани на идейно-политическия пазар през тези 10 години: въвеждането на военно, дикаторско или друго принудително управление; връщане на тогавашни територии; жертването на права и свободи поради някакво национално великолепие. Най-малко желаят " връщане " към социализма и отвод от участие в Европейски Съюз. Изобщо, отхвърлят всевъзможни неочаквани придвижвания, чудеса, обрати и подскоци. Явно са предозирали с такива.
В миналото десетилетие елементарните българи са създали своя избор и той е, в резюме: воденето на сдържан, само че отчетливо европейски, не-героичен живот, учреден върху работенето, усърдието, спазването на разпоредбите, поемането на персонална отговорност за живота си, положителното образование и уважителното отношение към другите. Очакват постепенно възстановяване на качеството на живота си, както и това, техните деца да живеят малко по-добре от тях. Особено са привързани към демокрацията, фамилията и приятелите.
Българите, в резюме, са избрали да водят порядъчен и капиталистически метод на живот, присъщ за френската или американската провинция от 1950-те години, т.е. преди бъркотията, донесена от 60-те.
Това е доста добра вест, тъй като ситуацията можеше да е доста по-зле. Например, българският народ да е решил да хукне по трънливите пътеки, по които сега се препъват унгарци, поляци, руснаци, турци и прочие И тъкмо този народ, който имаме към днешна дата, изрично не е показан от нито един министър или депутат. Те съставляват тъкмо онази (измислена от тях) версия на народа, която самият народ е отхвърлил – версия, при която народът хуква след всеки екстремист, хулиганин или клоун, стига той да предлага нещо " велико ".
Българският народ желае сдържан и спретнат живот, до момента в който неговите политици и държавници му оферират
перманентна нервност, палячовщина, вик, разтърсвания, ненавист и безпорядък
И всички заедно работят, с цел да лишат българите от това, което те през днешния ден най-вече ценят: демокрацията и участието в Европейски Съюз.
Днешните политици танцуват своя бесовски танц пред аудитория, която желае напълно друго зрелище. Това състояние не може да продължи дълго. Тъй като публиката – народът – няма по какъв начин да напусне залата (държавата си), то рано или късно палячовците ще бъдат изметени от сцената и сменени с някакви прилични хора.
Задава се поредност от избори и тези, които желаят да съставляват тъкмо този народ, който имаме, би трябвало да знаят следното. Този народ към този момент не чува викове, попържни и замеряния с етикети (ляв / десен / либерал / соросоид / рубладжия). Умереният, делово надъхан народ желае да чуе умерени, настоятелен работи, отнасящи се до действителната рамка на действителния му живот: Какво се предлага за опазването на здравето? За образованието? За развиването на стопанската система (тази тематика днешният народ счита за най-важна във връзка с държавното управление)? За налагането и спазването на разпоредбите? За реда и спокойствието? За запазване на естествената среда (което е необикновен приоритет през днешния ден за елементарните хора)? Как страната като такава да бъде изтръгната от ръцете на шепата алчни дебели мъже и да проработи за хората си?
Онзи, който стартира да оповестява такива неща с настоятелен и сдържан звук, с обичайно държание и почтително отношение – той рано или късно ще бъде чут, от този точно народ, който имаме. Крясъците и палячовщината няма да пробият.
Между другото, на някакво ниво на своето (без)съзнание сегашните политици осъзнават гореказаното. Може би по тази причина всеки ден усилват децибелите на кряскането:
с цел да не остане някой момент тишина, в който да бъдат чути умерените хора
Но всяка вяра, че сегашните власт-имащи могат да бъдат свалени, по либерален път, чрез още викове – е детска заблуда. Те с викове ще се оправят. Няма да се оправят с гласа на разсъдъка.
И, несъмнено, всяка по този начин оповестена рационална политика би трябвало да може да дава съответни решения на съответни проблеми. Като да вземем за пример: по какъв начин в Тетевен да се появи вода? Защото, даже в последна сметка тетевенчани да се вдигнат на протест (което е мощно вероятно), доставянето на вода към домовете и компаниите им зависи от политиката. В това е нейният смисъл и такава политика чакат през днешния ден елементарните българи.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ