Мажоритарният вот: Желязното табу, което може да излекува българската политика
Българската политика е в рецесия, агонизираща през последните 5 години. Страната претърпя седем парламентарни избора и се приготвя за осми. Експерти предсказват нов избор още тази есен. Причината е ясната прогноза за същия политически безпорядък след пролетните избори. Тази хронична неустойчивост трансформира страната в „ заболяване “.
Единственото решение, което може да излекува нацията, е въвеждането на мажоритарна изборна система. Въпреки това, тази тематика е обхваната от цялостна омерта и табу измежду политическия хайлайф, олигарсите и медийните анализатори. Мълчанието е изключително необичайно в този момент, когато политическата болест наподобява терминална.
Преди 5-6 години тематиката за мажоритарния избор постоянно присъстваше в общественото пространство. Дори през 2016 година се организира референдум по въпроса. През 2009 година бе изработен опит със смесена система, при която 31 депутати бяха определени мажоритарно. Този опит, въпреки и най-малък, докара до устойчиво еднопартийно болшинство от 117 мандата, което ръководи съвсем целия си 4-годишен мандат. Подобни времена наподобяват далечни в този момент.
Този опит сподели, че мажоритарният избор уедрява водещите партии и отстрани маргинални играчи. Днес сходно монолитно и отговорно болшинство липсва. Въпреки нереалистични социологически прогнози, партиите не престават да се борят за власт.
През последните 5 години, когато изборната интензивност спадна фрапантно, върху мажоритарния избор се спусна „ желязно табу “. Мълчанието е гузно, защото всички помнят волята на народа от референдума. Вместо това, три месеца преди изборите, партиите още веднъж прекрояват Изборния кодекс. Те спорят за метода на гласоподаване – с машини или без. Това се случва макар рекомендациите на Венецианската комисия да не се пипа кодексът в последния миг.
Българският политик не може да устои на поривите си. Той е зависим на лимбичната система, а неокортексът е заключен в партийната каса. Ако не е идеята за машинния избор, каква друга идея или идейно разграничение биха имали партии като ГЕРБ, „ Новото начало “, Политическа партия, Демократична България или МЕЧ? Освен битката за власт, разлики съвсем няма. Всички са еднообразно леви и десни, консервативни или демократични, с идентична данъчна система и външна политика. Затова остават единствено машините като тематика за предизборни разногласия. Подобни диспути отвличат вниманието от значителните проблеми.
Авторът акцентира, че му е все едно с какво се гласоподава – машина или бюлетина. Смята обаче за незаслужено, че единствено едно етническо малцинство има право да продава своя избор. Държавотворният етнос си потегля от урните с празен джоб. Това е неприемливо съгласно конституцията, защото вотът би трябвало да е пълноправен.
Ако партиите в действителност желаят да прекратят пазаруването на гласове, мажоритарният избор е най-лесният метод. При него са нужни 51% от гласовете, с цел да спечелиш. Купуването на 4-5% от вота би било безсмислено и би довело до загуба на средства. Например, в едномандатен регион с 20 000 гласоподаватели, пазаруването на 5 000 гласа за 500 000 лв. обезпечава едвам 25%. Това е незадоволително. В подобен сюжет, съперникът може да завоюва гратис, тъй като се разчува за пазаруването на гласове. Това опорочава честния избор.
При партийно-листовия избор, партиите не губят пари. С 25% на национално равнище могат да станат първа политическа мощ и да сформират болшинство. Така те ще отклонят още средства, с които още веднъж да купуват гласове. Както би споделил Маркс:
Пари – избор – пари прим
. Затова локалните „ мутри “ стават значими партийни функционери. Те поддържат „ настоятелен връзки “ с гласоподавателите. Така се стига до назначение на мутри на избираеми места, съдии, прокурори или основни редактори. В последна сметка, те стартират да пречат на развиването и постановат свои правила.
Партийно-листовият избор е нож с две остриета. Той защищава елита от волята на гласоподавателя, само че го лишава от здрава опора. В момента „ империята “ отстранява националните елити, заменяйки ги с проконсули. Ако ГЕРБ желае да се избави от тази наклонност, знае какво би трябвало да направи. За ПП-ДБ създателят не се тревожи, защото ги счита за „ партията на проконсула “.
Доскоро хаосът в страната се дължеше на битки сред разнообразни групи от родната олигархия. Сега спечелилите се изправят пред мощта на „ империята “. Затова грантоедната общественост се бори против мажоритарния избор. Той основава опора изпод и пречи на имперските ползи да овладеят напълно националните елити. В Съединени американски щати, да вземем за пример, има протести и безредици, само че никой не желае оставки на целия парламент. Всеки си дава отговор за своя представител.
Авторът приканва олигарсите да дадат повече власт на гласоподавателя, с цел да се спасят. Духът на времето не е удобен за патриотичния капитал. Нужен им е съдружник. В Украйна, да вземем за пример, най-големите олигарси или влязоха в пандиза, или изгубиха парите си, или и двете. Протестите през декември стартират да наподобяват на Майдан, което е сигнален знак.
