Бях усвоила играта на любов до съвършенство. Но не бях

Бях усвоила играта на обич до съвършенство. Но не бях усвоила разпоредбите на живота – че каквото правиш, ти се връща и постоянно плащаш цената на стореното от теб. Винаги.
Омъжих се – нито рано, нито късно, мисля си. Бях на 25. Направих го, тъй като не желаех да се прибирам в родния си град – мъничък и отегчителен. Друго си беше да остана в Пловдив.
Там нямаше по какъв начин, като отивам до магазина или на път за работа да срещна най-малко 10 познати, които да ме разпитват за живота ми. Ох, по какъв начин мечтаех да пребивавам някъде, където съвсем никой не ме познава и където няма по какъв начин родителите ми да схванат да вземем за пример какво съм правила в учебно заведение, преди още да съм се прибрала у дома.

Гаджето на приятелката…
Става дума за Георги. За това високо тъмнооко момче, с което ме срещна една от приятелките ми от учебно заведение. Те бяха гаджета, само че това единствено разсъни още по-силно желанието ми да го покоря. А и на него очевидно му харесваше да флиртува зад тила на приятелката си с нейна другарка.
И по този начин, малко на смешка, Георги стартира да се вижда и с мен, до момента в който към момента беше с Яна. А аз се виждах с който пожелаех. И не криех това от никого. Георги знаеше, че не е единствената ми огромна обич, само че пък и той не беше свободен, нали?!
Един ден Георги видя, че слизам от колата на едно момче, изчака той да си тръгне, повика ме и сподели, че желае да приказваме.

Обясни ми, че това не може да продължава по този начин. Не желал да ме дели с други, че той към този момент не може и да си показа да допира друга жена с изключение на мен…
И ей такива неща, предложи ми да се раздели с Яна и да заживеем дружно двамата. Аз харесах концепцията, най-много тъй като това означаваше, че ще имам къде да пребивавам, ще спестя от наем и… знам ли, хареса ми концепцията да заживея с гаджето на онази нафукана Яна.
Заживяхме дружно, само че след няколко седмици на мен взе да ми доскучава, желаех повече многообразие и по-силни страсти. Осъзнах го, когато видях Милен – един от някогашните ми другари, с който преди време сносно се забавлявах.

Срещнах Милен на улицата напълно инцидентно един ден. Седнахме да пием кафе в едно заведение, поотпуснахме се и… отидохме в квартирата на Милен.
Това, което се случи, беше занимателно и освежаващо. Повторихме го след две седмици отново и… започнахме да се виждаме, когато ни хареса – по този начин, за наслаждение, без никакви задължения.
След това започнах да се виждам и с други другари и… последователно се върнах към остарелия си метод на живот. И се изнесох от жилището, в който живеехме с Георги. Изнесох се един ден без предизвестие, оставих му записка, в която пишех, че не желая повече да живеем дружно. Толкова.

Неочакван обрат…
Докато идващия месец не се оказах бременна. Тогава се стреснах. И се върнах при Георги. Щом разбра, че очаквам дете, той ми предложи брак. Аз одобрих и по този начин станахме семейство. Без да съм бясно влюбена, без да имам вяра в единствения мъж или в съвършената половинка. Омъжих се, тъй като по този начин ми се видя най-правилно тогава, пък и най-лесно. А и тъй като другояче трябваше да се върна в това малко скучно градче, откъдето съм родом…
Година откакто се роди Емануил, още веднъж бях бременна и още веднъж с момче.

Оказа се много мъчно да се съчетават грижите по двете дребни деца с семейството, нямах никакво свободно време. А Георги все работеше, беше доста упорит и постоянно оставаше до късно в службата си. Или може би просто не бързаше да се прибира при изнервената жена и двете деца, които и за минутка не заставаха кротки. Кой знае! Аз сигурно не бях приятна компания тогава. А и по какъв начин да бъда, като по през целия ден се занимавах с децата и дома, нямах освен свободно време, само че и съвсем нямах спокойна минута. Само чаках Георги да си пристигна, с цел да стартира да му се окайвам.
Но… трябваше да си платя.
Може би и вие към този момент сте си задали въпроса кой е бащата на Емануил.

Дали е Георги, или някой от другите ми другари. Смятах, че това не е значимо. Можеше и да е, можеше и да не е Георги. Казвах си – какво, всеки прави неточности, била съм млада, не съм го направила нарочно…
Всъщност и до през днешния ден не зная кой е бащата на Емануил и надали ще схвана в миналото. Все още всички имат вяра, че е Георги – и бащата, и синът, и околните ни.
Но дали има значение, откакто Георги по този начин или другояче престана да се грижи и за Емануил, и за по-малкия му брат Виктор…

Не тъй като счита, че не са негови синове. Не, просто една вечер – тогава децата бяха надлежно на 4 и на 2 години, се прибрах у дома и заварих записка. Съвсем къса, сходна на онази, която аз бях оставила преди години на същата тази маса…
Пишеше: „ Подадох молба за бракоразвод. Между нас просто не се получава. “
И се разведохме. Аз към този момент трябваше напълно сама да поема грижата за децата. Баща им плащаше прехрана, която не стигаше съвсем за нищо. Поне ни остави жилището – да живеем в него, до момента в който децата станат пълнолетни.
А Георги въпреки всичко се ожени… за Яна. И в този момент чакат първото си дете.
Росица М.
Инфо: novinibg