Джейн Гудол, шимпанзетата и ние
" Бях на седем. Мисля, че тогава за пръв път взех решение някой ден да отида в Африка ", написа в автобиографичната си книга най-известната приматоложка в света Джейн Гудол, която предишния месец навърши 87 години. Тя е първият академик в света, който следи шимпанзетата в тяхната естествена среда, допреди нея всички научни наблюдения са се ограничавали със зоологически градини и затворени следени пространства. Тя е и първата, която дава имена на животните, чието държание изследва - Дейвид Грейбърд, Голииат, Майк, Джиджи, Фло, Фродо, факт повече от индикативен за отношението ѝ - до този миг етолозите употребяват единствено номера.
За невероятния си живот на откривател доктор Гудол ще опише персонално на българските си фенове във видеовръзка по време на Софийския фестивал на науката (15 - 18 май). Паралелно с това ще излезе за пръв път на български език и нейната книга " Моят живот с шимпанзетата ", издание на " Жанет 45 ". Книгата е предопределена за деца, само че ще е не по-малко забавна и на порасналите фенове на природата. Единствената друга книга на Джейн Гудол, преведена на български, е в " Сянката на индивида " (1982 г.), само че тя е от дълго време изчерпана и не е преиздавана.
Jane Goodall The Hope Автор: Michael Haertlein Източник: National Geographic
В автобиографията си " Моят живот с шимпанзетата " доктор Джейн Гудол споделя за вълнуващите и рискови срещи в Африка, само че не икономисва и трудностите по невероятния ѝ път на жена академик в ера, когато дамите в родната ѝ Англия към момента се борят с доста предубеждения. Когато през 1960 година ѝ оферират да размени удобствата в Англия с шубраците на Гомбе в Танзания, Джейн Гудол изобщо не се замисля. Смелостта на 26-годишната Джейн не е изненадваща за околните ѝ - тя мечтае за работа измежду животните от дребна, още откогато татко ѝ подарява плюшеното шимпанзе Джубайли. Малката Джейн се привързва към играчката си, както и към всички животни, които открива в британската провинция, където израства. Времето ѝ минава в проучване на държанието на патици, гъски, коне и кучета.
Неслучайно един от хората, на които се възхищава, е първият етолог, австриецът Конрад Лоренц. " Моят живот с шимпанзетата " е скъпа, тъй като с изключение на със сведения за живота на Джейн, който е разказан увлекателно, книгата изобилства от забавно поднесени научни обстоятелства. На чудатостите на Конрад Лоренц е отделено значително място: по какъв начин имитирал квакането на гъските, до момента в който най-после постигнал триумф и съумял да убеди новоизлюпени гъсочета да го последват, все едно е тяхна майка. Той не е единственият академик, който получава място в автобиографията на Джейн, в нея тя концентрира вниманието си освен върху личния си живот и научни достижения, само че включва исторически елементи за епохата, приказва за научните открития, фундаментални за развиването на човечеството - все пластове, които дават вероятност и обогатяват знанията.
Джейн Гудол е първият човек, позволен толкоз близо от шимпанзета, като премия за нейното безгранично самообладание и доброжелателност. В продължение на шейсет години доктор Гудол изследва връзките посред им, в фамилията, в обществата, които образуват. Но тя открива и доста повече: те се целуват и галят като хората, минават през тийнейджърски интервал и в действителност наподобяват доста повече на нас, хората, в сравнение с допускаме или в сравнение с сме склонни да допуснем. Шимпанзетата водят политически битки и тук идва едно незабравимо съпоставяне, което Гудол прави в изявленията през последните години сред държанието на някои от водачите измежду животните, които учи, и някои политически водачи в Съединени американски щати или по-конкретно предходния президент Доналд Тръмп. Нейните изказвания са били доказани и от различен прочут приматолог, Франс де Ваал, създателят на " Политика на шимпанзетата: власт и секс измежду маймуните ".
Незабравими са записките на Джейн Гудол върху " дъждовния танц " на шимпанзетата. Книгата ѝ и най-много нейният метод, чудото, което реализира, като съкратява дистанцията с дивите животни, биха могли да научат на доста неща и дребните, и огромните читатели. Наука се развива от смели и търпеливи хора, които не се отхвърлят елементарно. Цели шест месеца Джейн не може да се приближи до обекта на своите проучвания на повече от половин километър, последователно стопява дистанцията на 90 м, по-късно 27 метра и най-после шимпанзетата я остават да им подаде банан. Тези триумфи внушават едно - не е значимо дали ученият е мъж или жена, англичанин или кениец, значимо е да почита природата и да има неугасваща ученолюбивост и доста самообладание.
Jane Goodall The Hope Автор: Michael Haertlein Източник: National Geographic Капитал - брой 19
Въпреки всички рискови моменти по време на нейните проучвателен експедиции най-опасни се оказват хората и по-специално бракониерите, с които тя се бори цялостен живот, както и опитите върху животни, които се пробва да спре, наред с изсичането на горите - естественият хабитат на шимпанзетата. Усилията си е фокусирала в института " Джейн Гудол " и програмата " Корени и разклонения ", основала е TACARE - общностна стратегия за запазване на природата, два приюта за осиротели шимпанзета. Основната ѝ цел е да реализира по-хуманно отношение към животните. Член е на борда на плана " Нечовешки права ", а през 2002 година Джейн Гудол е оповестена за Пратеник на мира на Организация на обединените нации, почетен член е на Световния съвет за бъдещето. Усилената ѝ работа като активистка я води до разнообразни краища на света макар напредналата ѝ възраст (вече 87 години), само че на въпросите по какъв начин устоя на натоварването и няма ли да понижи темпото, тя постоянно дава отговор, че точно поради възрастта си би трябвало да усили темпото, тъй като няма време, а има още толкоз доста незабавна работа, която би трябвало да бъде свършена за земята, природата и животните.
Джейн Гудол ще се срещне виртуално в директна връзка от жилището си в Лондон с участниците в Софийския фестивал на науката. Заглавието на срещата е " Защо имам вяра за едно по-добро на следващия ден " и ще се организира на британски език с превод на български, на 15 май, събота, от 20:00 до 21:00 ч . Срещу билет от 5 лева може да присъствате в зала " Космос " на София Тех парк, откъдето ще приказват домакините на фестивала. Преди това публиката ще може да гледа " Джейн Гудол: вярата ", двучасов документален филм на National Geographic. Прожекцията е безвъзмездна.
Акценти от XI издание на Софийския фестивал на науката (15 - 18 май), проведен от Британския съвет Както постоянно, разнообразието и любознателността са водещи при избор на тематики и лектори на фестивала на науката, само че тази година програмата е толкоз богата, че сигурно ще ви докара до положение на FOMO - боязън да не изпуснете нещо. Ако сте впечатлени от малко познатите до момента ориси на дами, създали революционни открития в науката, в този момент ще имате опция да се срещнете с един подобен образец и да ѝ зададете въпросите, които ви вълнуват: Джослин Бел Бърнел ще приказва за три фамозни дами астрономи, живели в интервала 1750 - 2016 година, самата тя е астрофизик, откривателка е на пулсарите, с което отваря хоризонтите пред нов клон на астрофизиката.Благодарение на нейната работа научният ѝ началник е отличен с Нобелова премия за физика. Джослин Бел Бърнел е гостуващ професор в Оксфордския университет и ректор на университета в Дънди, Шотландия. Проф. Бърнел е била президент на Британското кралско астрономическо общество, през 2008 година става първата жена президент на Института по физика на Обединеното кралство и Ирландия. Проф. Бърнел получава премия след премия, както и 3 млн. $ към Breakthrough Prize. Нейната лекция ще е на британски език с превод на български.Oсвен в звездите по време на фестивала посетителите ще могат да се вгледат и в еволюцията или по какъв начин е еволюирала самата концепция за еволюция. Поводът е 80-годишнината на Ричард Докинс, а екипът на Ratio по занимателен метод ще ви преведе през тази част от науката по този начин, че да си тръгнете по-умни.Дейвид Боуи пък въодушевява доктор Тома Щилиянов, който ще покаже за какво ние, хората, сме супергерои и допустимо ли е нашето тяло да е най-хубавото оръжие за оцеляване в света.Няма по какъв начин на фестивала да не бъде наранена и тежката тематика за надвисналата климатична злополука. Оказва се, че морските треви могат да са едно от решенията на казуса. Шведският академик Пер Мокснес ще употребява екосистемите от морски треви в Швеция, с цел да илюстрира какъв брой скъпи са те, за какво са застрашени и какво може да се направи, с цел да ги защитим. Той е професор по морска екология и ръководство на крайбрежните екосистеми в университета в Гьотеборг, Швеция.Пълната стратегия, билети, зали и часове ще намерите на
За невероятния си живот на откривател доктор Гудол ще опише персонално на българските си фенове във видеовръзка по време на Софийския фестивал на науката (15 - 18 май). Паралелно с това ще излезе за пръв път на български език и нейната книга " Моят живот с шимпанзетата ", издание на " Жанет 45 ". Книгата е предопределена за деца, само че ще е не по-малко забавна и на порасналите фенове на природата. Единствената друга книга на Джейн Гудол, преведена на български, е в " Сянката на индивида " (1982 г.), само че тя е от дълго време изчерпана и не е преиздавана.
Jane Goodall The Hope Автор: Michael Haertlein Източник: National Geographic
В автобиографията си " Моят живот с шимпанзетата " доктор Джейн Гудол споделя за вълнуващите и рискови срещи в Африка, само че не икономисва и трудностите по невероятния ѝ път на жена академик в ера, когато дамите в родната ѝ Англия към момента се борят с доста предубеждения. Когато през 1960 година ѝ оферират да размени удобствата в Англия с шубраците на Гомбе в Танзания, Джейн Гудол изобщо не се замисля. Смелостта на 26-годишната Джейн не е изненадваща за околните ѝ - тя мечтае за работа измежду животните от дребна, още откогато татко ѝ подарява плюшеното шимпанзе Джубайли. Малката Джейн се привързва към играчката си, както и към всички животни, които открива в британската провинция, където израства. Времето ѝ минава в проучване на държанието на патици, гъски, коне и кучета.
Неслучайно един от хората, на които се възхищава, е първият етолог, австриецът Конрад Лоренц. " Моят живот с шимпанзетата " е скъпа, тъй като с изключение на със сведения за живота на Джейн, който е разказан увлекателно, книгата изобилства от забавно поднесени научни обстоятелства. На чудатостите на Конрад Лоренц е отделено значително място: по какъв начин имитирал квакането на гъските, до момента в който най-после постигнал триумф и съумял да убеди новоизлюпени гъсочета да го последват, все едно е тяхна майка. Той не е единственият академик, който получава място в автобиографията на Джейн, в нея тя концентрира вниманието си освен върху личния си живот и научни достижения, само че включва исторически елементи за епохата, приказва за научните открития, фундаментални за развиването на човечеството - все пластове, които дават вероятност и обогатяват знанията.
Джейн Гудол е първият човек, позволен толкоз близо от шимпанзета, като премия за нейното безгранично самообладание и доброжелателност. В продължение на шейсет години доктор Гудол изследва връзките посред им, в фамилията, в обществата, които образуват. Но тя открива и доста повече: те се целуват и галят като хората, минават през тийнейджърски интервал и в действителност наподобяват доста повече на нас, хората, в сравнение с допускаме или в сравнение с сме склонни да допуснем. Шимпанзетата водят политически битки и тук идва едно незабравимо съпоставяне, което Гудол прави в изявленията през последните години сред държанието на някои от водачите измежду животните, които учи, и някои политически водачи в Съединени американски щати или по-конкретно предходния президент Доналд Тръмп. Нейните изказвания са били доказани и от различен прочут приматолог, Франс де Ваал, създателят на " Политика на шимпанзетата: власт и секс измежду маймуните ".
Незабравими са записките на Джейн Гудол върху " дъждовния танц " на шимпанзетата. Книгата ѝ и най-много нейният метод, чудото, което реализира, като съкратява дистанцията с дивите животни, биха могли да научат на доста неща и дребните, и огромните читатели. Наука се развива от смели и търпеливи хора, които не се отхвърлят елементарно. Цели шест месеца Джейн не може да се приближи до обекта на своите проучвания на повече от половин километър, последователно стопява дистанцията на 90 м, по-късно 27 метра и най-после шимпанзетата я остават да им подаде банан. Тези триумфи внушават едно - не е значимо дали ученият е мъж или жена, англичанин или кениец, значимо е да почита природата и да има неугасваща ученолюбивост и доста самообладание.
Jane Goodall The Hope Автор: Michael Haertlein Източник: National Geographic Капитал - брой 19
Въпреки всички рискови моменти по време на нейните проучвателен експедиции най-опасни се оказват хората и по-специално бракониерите, с които тя се бори цялостен живот, както и опитите върху животни, които се пробва да спре, наред с изсичането на горите - естественият хабитат на шимпанзетата. Усилията си е фокусирала в института " Джейн Гудол " и програмата " Корени и разклонения ", основала е TACARE - общностна стратегия за запазване на природата, два приюта за осиротели шимпанзета. Основната ѝ цел е да реализира по-хуманно отношение към животните. Член е на борда на плана " Нечовешки права ", а през 2002 година Джейн Гудол е оповестена за Пратеник на мира на Организация на обединените нации, почетен член е на Световния съвет за бъдещето. Усилената ѝ работа като активистка я води до разнообразни краища на света макар напредналата ѝ възраст (вече 87 години), само че на въпросите по какъв начин устоя на натоварването и няма ли да понижи темпото, тя постоянно дава отговор, че точно поради възрастта си би трябвало да усили темпото, тъй като няма време, а има още толкоз доста незабавна работа, която би трябвало да бъде свършена за земята, природата и животните.
Джейн Гудол ще се срещне виртуално в директна връзка от жилището си в Лондон с участниците в Софийския фестивал на науката. Заглавието на срещата е " Защо имам вяра за едно по-добро на следващия ден " и ще се организира на британски език с превод на български, на 15 май, събота, от 20:00 до 21:00 ч . Срещу билет от 5 лева може да присъствате в зала " Космос " на София Тех парк, откъдето ще приказват домакините на фестивала. Преди това публиката ще може да гледа " Джейн Гудол: вярата ", двучасов документален филм на National Geographic. Прожекцията е безвъзмездна.
Акценти от XI издание на Софийския фестивал на науката (15 - 18 май), проведен от Британския съвет Както постоянно, разнообразието и любознателността са водещи при избор на тематики и лектори на фестивала на науката, само че тази година програмата е толкоз богата, че сигурно ще ви докара до положение на FOMO - боязън да не изпуснете нещо. Ако сте впечатлени от малко познатите до момента ориси на дами, създали революционни открития в науката, в този момент ще имате опция да се срещнете с един подобен образец и да ѝ зададете въпросите, които ви вълнуват: Джослин Бел Бърнел ще приказва за три фамозни дами астрономи, живели в интервала 1750 - 2016 година, самата тя е астрофизик, откривателка е на пулсарите, с което отваря хоризонтите пред нов клон на астрофизиката.Благодарение на нейната работа научният ѝ началник е отличен с Нобелова премия за физика. Джослин Бел Бърнел е гостуващ професор в Оксфордския университет и ректор на университета в Дънди, Шотландия. Проф. Бърнел е била президент на Британското кралско астрономическо общество, през 2008 година става първата жена президент на Института по физика на Обединеното кралство и Ирландия. Проф. Бърнел получава премия след премия, както и 3 млн. $ към Breakthrough Prize. Нейната лекция ще е на британски език с превод на български.Oсвен в звездите по време на фестивала посетителите ще могат да се вгледат и в еволюцията или по какъв начин е еволюирала самата концепция за еволюция. Поводът е 80-годишнината на Ричард Докинс, а екипът на Ratio по занимателен метод ще ви преведе през тази част от науката по този начин, че да си тръгнете по-умни.Дейвид Боуи пък въодушевява доктор Тома Щилиянов, който ще покаже за какво ние, хората, сме супергерои и допустимо ли е нашето тяло да е най-хубавото оръжие за оцеляване в света.Няма по какъв начин на фестивала да не бъде наранена и тежката тематика за надвисналата климатична злополука. Оказва се, че морските треви могат да са едно от решенията на казуса. Шведският академик Пер Мокснес ще употребява екосистемите от морски треви в Швеция, с цел да илюстрира какъв брой скъпи са те, за какво са застрашени и какво може да се направи, с цел да ги защитим. Той е професор по морска екология и ръководство на крайбрежните екосистеми в университета в Гьотеборг, Швеция.Пълната стратегия, билети, зали и часове ще намерите на
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ