Кмет превърна затворено училище в музей
Бях шеф на Общинската библиотека „ Д-р Иван Богоров “ в Карлово, само че се върнах още веднъж в Столетово, тъй като моето село има потребност от младежи. Тук може да се случват прелестни неща, селото да стане място, където повече младежи да желаят да живеят и да работят - това твърди кметът на карловското село Столетово Мирослав Колев.
Преди пет години, когато бе на 34., той се върна още веднъж в отечество. Вече бе приключил Университета по библиотекознание и осведомителни технологии в София с магистратура по библиотечно-информационен и културен мениджмънт.
Доказал се бе като шеф на Общинската библиотека „ Д-р Иван Богоров “ в Карлово, когато реши да се кандидатира за кмет на Столетово в изключителни частични локални избори през 2018 година Спечели изрично конкуренцията, в която участваха още двама кандидати. А на постоянните локални избори през 2019 година никой от Столетово не пожела да мери сили с него, неговите съжители му се довериха напълно и той бе единственият претендент за кмет.
През 2019 година на 6 август бяла лястовица кацна на жиците в Столетово и това беше признато от локалните като добър знак за развиването на селото.
Мирослав с изключителна отдаденост посвещава напъните си да запази паметта за времето на дедите. Сам признава,че следва образеца на Славчо Тодоров - дълготраен кмет на Столетово от средата да 70-те с известни спирания до 2015-а.
Тяхна обща идея става запазване на постройката на локалното учебно заведение, а Мирослав я приема драговолно и трансформира запустялото школо в музей.
През 2008 година станало известно, че началното учебно заведение в Столетово ще бъде затворено. Наясно бяхме, че без деца животът в село ще замре. Тогава със Славчо Тодоров взехме решение учебното заведение да бъде непокътнато като постройка. През образователната 2009-2010 година децата към този момент учеха в прилежащото село Кърнаре, само че на обяд рейсът ги докарваше в Столетово и те влизаха в класните стаи на занималня - там си пишеха домашните и си учеха уроците, играеха в двора.
Все още по това време учебното заведение беше цялостно с деца и имаше собствен живот. След това го затвориха, претекстът беше, че трябвало дърва за отопление, което не беше кой знае какъв проблем, само че по този начин реши общинската власт.
Решихме да запазим постройката като музей. Обърнахме се към жителите на Столетово с зов да изкарат от раклите, от избите и навесите непокътнати съдове, национални носии, селскостопански инвентар от далечното минало. Намериха се станове - отвесен за хасъри от царевична шума, и водоравен - за черги, чекрък, сечива, совалки.
Възрастни хора бяха изкарали сечива, рало, диканя, други едри предмети. Бяха ги приготвили и трябваше да се превозят до учебното заведение. Тогава се обаждаха на кмета Славчо Тодоров и той закачваше на своя мерцедес едно ремарке и двамата обикаляхме, товарехме това, което можеше да се употребява, за етнографската колекция. Почти нищо от това, което предлагаха хората не отказвахме, спомня си Мирослав.
Един от най-интересните експонати в този самобитен музей е огромното дървено сметало - зелено, както си го припомням и аз, когато съм бил в първи клас. Запазихме го в една от стаите, обзаведена като класна стая, споделя кметът.
В училището-музей намира място и историята на грънчарството в Столетово - преди две години Мирослав поде акция за търсене на остарели фотоси и предмети, създадени от старите майстори и в локалния грънчарски завод, който към този момент не съществува.
Преди пет години, когато бе на 34., той се върна още веднъж в отечество. Вече бе приключил Университета по библиотекознание и осведомителни технологии в София с магистратура по библиотечно-информационен и културен мениджмънт.
Доказал се бе като шеф на Общинската библиотека „ Д-р Иван Богоров “ в Карлово, когато реши да се кандидатира за кмет на Столетово в изключителни частични локални избори през 2018 година Спечели изрично конкуренцията, в която участваха още двама кандидати. А на постоянните локални избори през 2019 година никой от Столетово не пожела да мери сили с него, неговите съжители му се довериха напълно и той бе единственият претендент за кмет.
През 2019 година на 6 август бяла лястовица кацна на жиците в Столетово и това беше признато от локалните като добър знак за развиването на селото.
Мирослав с изключителна отдаденост посвещава напъните си да запази паметта за времето на дедите. Сам признава,че следва образеца на Славчо Тодоров - дълготраен кмет на Столетово от средата да 70-те с известни спирания до 2015-а.
Тяхна обща идея става запазване на постройката на локалното учебно заведение, а Мирослав я приема драговолно и трансформира запустялото школо в музей.
През 2008 година станало известно, че началното учебно заведение в Столетово ще бъде затворено. Наясно бяхме, че без деца животът в село ще замре. Тогава със Славчо Тодоров взехме решение учебното заведение да бъде непокътнато като постройка. През образователната 2009-2010 година децата към този момент учеха в прилежащото село Кърнаре, само че на обяд рейсът ги докарваше в Столетово и те влизаха в класните стаи на занималня - там си пишеха домашните и си учеха уроците, играеха в двора.
Все още по това време учебното заведение беше цялостно с деца и имаше собствен живот. След това го затвориха, претекстът беше, че трябвало дърва за отопление, което не беше кой знае какъв проблем, само че по този начин реши общинската власт.
Решихме да запазим постройката като музей. Обърнахме се към жителите на Столетово с зов да изкарат от раклите, от избите и навесите непокътнати съдове, национални носии, селскостопански инвентар от далечното минало. Намериха се станове - отвесен за хасъри от царевична шума, и водоравен - за черги, чекрък, сечива, совалки.
Възрастни хора бяха изкарали сечива, рало, диканя, други едри предмети. Бяха ги приготвили и трябваше да се превозят до учебното заведение. Тогава се обаждаха на кмета Славчо Тодоров и той закачваше на своя мерцедес едно ремарке и двамата обикаляхме, товарехме това, което можеше да се употребява, за етнографската колекция. Почти нищо от това, което предлагаха хората не отказвахме, спомня си Мирослав.
Един от най-интересните експонати в този самобитен музей е огромното дървено сметало - зелено, както си го припомням и аз, когато съм бил в първи клас. Запазихме го в една от стаите, обзаведена като класна стая, споделя кметът.
В училището-музей намира място и историята на грънчарството в Столетово - преди две години Мирослав поде акция за търсене на остарели фотоси и предмети, създадени от старите майстори и в локалния грънчарски завод, който към този момент не съществува.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ