Бягството от реалносттаМожеш да превърнеш в наркотик (в средство за

Бягството от действителността

Можеш да превърнеш в опиат (в средство за притъпяване на болката) всичко – тренировки, гледане на телевизия, работа, правене на секс, извършване на покупки, доброволни действия, почистване, съблюдаване на диети. Всяко от тези неща е в положение за известно време да те направи безсърдечен. Така работят опиатите. И щом започнеш да използваш като опиат всички тези неща, връзката ти с това, което е значимо за теб – със личното ти сърце и с хората, които обичаш, – стартира да изтънява от ден на ден. А това е другият непряк резултат на опиатите – изолацията.

Гледаме на душите си като на неизбежна косвена жертва в напъните си да вършим това, което „ би трябвало “ – поради непознатите упования, поради желанието да изглеждаме способни в очите на другите или в опит да избягаме от чувството за вътрешна пустош. За известно време даже не си даваме сметка за компромиса, който вършим. Живеем на автопилот – зареждаме се с силата на страха и кофеина, до момента в който отмятаме задача след задача, а вечер рухваме в леглото, без да помним нито една същинска мисъл, възприятие или непосредственост. Знаем само, че сме избутали и този ден. Започваме да имаме вяра, че душата не е незаменима – тя е по-скоро разкош, въпрос на избор, само че никога нещо, без което не можем.

Осъзнаването, че всичко е в твои ръце

За мен всичко се промени, когато осъзнах простата истина, че ние решаваме по какъв начин желаеме да живеем. Сами изпълваме със наличие своите дни и седмици. И в случай че не го вършим, те ще бъдат предначертани съгласно общоприетите стандарти за „ обикновено “ и „ желателно “. А белким някой би желал това?

Един ден осъзнах, че измежду най-важните неща, които съм правила през последните няколко години, е бил опитът ми да поема контрола върху личния си живот. Защото той е единствено мой и няма никакво значение дали ще се хареса на някой различен. Едно е значимо: пребивавам ли в естетика със себе си и кое е моето предопределение?

Едно от най-хубавите неща в живота (знам го от опит) е да изоставиш пътя, по който другите считат, че би трябвало да вървиш, и да поемеш в посоката, в която те теглят сърцето и душата ти.

Ако позволиш на другите да ти споделят по какъв начин да живееш, те постоянно ще го вършат. Затова не им позволявай! Заеми мястото, което ти се поставя! Извиси глас! Запей своя ария! Това е твоят късмет да начертаеш или да преначертаеш за себе си един трогателен живот.

Думата, която промени всичко

Думата „ не “ се трансформира в скалпела, който използвах, с цел да прекроя живота си, разрязвайки деликатната тъкан сред това, което трябваше да си отиде, и това, което желаех да остане.

За мен беше предизвикателство да се науча да споделям „ не “. Правех го неприятно, несръчно, неведнъж принудително, а от време на време отводът ми завършваше с толкоз спорни и озадачаващи думи, че най-после хората се объркваха какво тъкмо желая да кажа. Обземаше ме мощно съмнение и след всяко „ не “, което изричах, започвах да се оправдавам: „ Всичко наред ли е? Нали няма проблем? Нали знаеш, че те обичам? Не ми се сърдиш, нали? “.

С времето става по-лесно – по този начин е с всичко ново, на което се учиш. Започваш да изграждаш нещо сходно на мускулна памет за чувството да заявиш намерено какво чувстваш, от какво имаш потребност, какво ти пречи. Тогава се случва нещо любопитно – хората все по-често се взират в лицето ти с учудване и като че ли споделят: „ Това ми харесва. Искам и аз да мога по този начин “.

Да бъдеш несъвършена

Намирах се пред алтернатива, с каквато доста от нас постоянно се сблъскват: да вкарам концепцията за живота си, за децата и дома си, както и за следващата Коледа, в някаква фантастична, съвършена представа… или да се гмурна право в безпорядъка и да осъзная, че тъкмо той е моят живот, единственият, който имам и който пожертвам да пропусна в очакване на фантастичното и съвършеното.
На онази Коледа взех решение да бъда същинска, а не съвършена. И от този момент се придържам към този избор.

Става дума за това да се научим да се разкриваме и да позволим на другите да ни видят такива, каквито сме – несъвършени по хиляди способи, слаби, неразумни и с голям ресурс от дефекти, само че все пак заслужаващи любов. Става дума за осъзнаването, че животът ни става пълностоен не с достиженията, а с умеенето да поддържаме връзка задълбочено и почтено с хората към нас и с всеотдайния блян да създадем един по-хубав свят със своята добрина и храброст.

Пропилях огромна част от живота си, от своя същински, човешки, прелестен или не толкоз прелестен живот, в насилствени опити да го направя идеален.
Копнежът по съвършенството ни изтощава и ни кара да се изолираме, да държим хората на разстояние, да препускаме и да изразходваме цялата си сила в преследването на някакъв неосъществим блян.

По-малкото в действителност е повече

Искам повече въздух, желая по-малко звук и по-малко неща, които би трябвало да върша и да управлявам. Искам по-малко от всичко. По-малко движимости. По-малко препускане. По-малко доказване и изтощение. По-малко бързане. По-малко забележки на децата, които би трябвало да се качват по-бързо в колата, с цел да можем да купим повече неща, които след това ще изхвърлим. По-малко харчене и изразходване. Искам по-рядко да изпитвам чувството, че не мога да събера мозъка си, че стомахът ми е сгънат на топка, а животът ми е отвън надзор.

Чувствам се като че ли карам със 100 и петдесет километра в час, а музиката гърми през отворените прозорци. Спирачките свистят, до момента в който паркирам пред хипермаркета, а след това бързо се втурвам към задната част на магазина. Подлагам глава под машината за ледени питиета и устата ми се цялостни с червен сироп, тонове ягодов сироп, който се стича по лицето и врата ми, а аз не преставам да поглъщам гъстата и лепкава ледена каша. Накрая се изправям с омазано лице, от което се стичат капки, припвам назад към колата и към идната задача, включвам внезапно на задна скорост, а музиката гърми с вцепеняващи мозъка децибели.
Точно по този начин се усещам. А в действителност желая просто една ягода. В цялостна тишина.

Поразена съм от откритието какъв брой доста неща са свързани в основата си. Чувствам се по-добре, когато домът ми не е препълнен с движимости. Сутрин ми е по-лесно да се облека, когато имам по-малко благоприятни условия за избор.
Започнах да обикалям от стая в стая и да групирам ненужните движимости – колкото по-малко, толкоз по-добре. После пристигна ред на дрешника. Освобождавам дома си, стените, шкафовете от всичко ненужно и преобразеното пространство ме зарежда с сила. Простотата основава чувство за шир и лекост, като че ли е глътка пресен въздух.

Да се върнеш към същинската си същина

Представях си интервала на междинната възраст като преход към едно ново бъдеще… и в действителност е по този начин. Мислех, че ще е развой на освобождение от упованията и оковите на предишното. Това също се оказа правилно. Но нямах визия, че в този интервал ще преоткрия себе си и ще възстановя същинската си същина.

Не се откъсвайте от същинската си същина. Опознайте я по този начин, както познавате в дълбочина обичан човек, както познавате детето си – с всеки колорит на рева му, с всяка луничка на лицето му, с всяко желание.
Тази моя същина (една нежна и мощна креативна персона, обута с джапанки, с коса, вързана на конска опашка) е била тук от самото начало, само че аз ѝ бях обърнала тил. И едвам не я изгубих в заблудата си, че непрекъснатото придвижване може да ме избави, че би трябвало да бързам, в случай че желая да бъда в сигурност.

Живеем в един нахален свят, който крещи и който непрестанно ни залива с подробни наставления какво значи да бъдеш жена, какво е триумф и кой метод на живот е стойностен.

Но тези дефиниции ни принуждават да живеем като че ли сме сложени на бягаща пътечка – безусловно и нагледно казано. И ние непрестанно се стараем да се впишем в нечии показа, да изглеждаме задоволително слаби, млади и блестящи, да имаме огромни и безупречни домове, деца с положителни обноски и чисти лица, благоразумни и рентабилни фантазии. Но това не е живот. По този метод не можем да открием смисъла и същинската наслада.

Животът е шедьовър, който сътворяваме всеки ден

Сега се изучавам да пребивавам тук и в този момент, елементарна и същинска. Понякога изтощена. Лишена от искра. Незабележителна. Но с отворено сърце в сегашното, с надълбоко чувство за Божията обич, която трансформира всичко.
Сега знам, че най-хубавото, което мога да предложа на света, не е силата и силата ми, а един здрав дух, една мъдра и смела душа.

Седя на един недодялан, олющен шезлонг и до момента в който чувам шума на вълните и бръмченето на моторните лодки в далечината, си мисля, че към този момент едвам различавам в себе си дамата, която бях толкоз дълго. Прошепвам благодарствена молитва за новия си живот. Спасена съм. И изпитвам пламенната пристрастеност на новопокръстения.

Всеки ден, всеки момент откривам, че има живот, който е толкоз сладостен, толкоз цялостен, повсеместен и хубав, че щом вкусиш от него, не искаш повече да се връщаш обратно.
Знаете ли какво е да се чувстваш отпочинал? Наистина отпочинал. Аз не знаех близо двайсет години.
Знаете ли какво е да усещаш дълбоката и прелестна връзка с обичаните си хора?

Сега се усещам благословена и удовлетворена. Като преродена. Като дете, което е усвоило ново умеене или е получило подарък.

Не чувствам празнина поради нещата, които оставям зад тила си. Напротив, усещам се цялостна и цялостна с сила, по-целенасочена и по-силна, в сравнение с съм била в миналото.
И си разрешавам да бъда обичана в цялата си несъвършена, непоразителна и покрита с белези хубост.

Независимо какъв преход преживявате – намирате се на прага на двайсетте или на шейсетте си години; изправени сте пред предизвикването да поемете отговорност за живота си, откакто дълго време не сте го правили; учите стъпките на непознатия танц на партньорството; ставате родител или пиленцата изхвърчат от гнездото… – този преход съдържа капацитета за коренна смяна и може да се трансформира в покана да изоставите всичко несъществено и да поемете към дълбоката същина на нещата. Можем да прилагаме този модел през целия си живот, още веднъж и още веднъж. Защото кой би могъл да се освободи един път вечно от всичко излишно?

https://www.gnezdoto.net/