Отнесени от „Бурята“ на Боб Уилсън
„ Бурята “ на Робърт Уилсън минава за осемдесет и пет минути, само че отнася всичко след себе си. От визиите за „ съвременен “ спектакъл и „ актуален “ прочит на класиката до работата с актьорите и крайния резултат – амалгама от спектакъл на международно равнище и подобаваща визия. А тази визия не просто е 3D, 5G или 6К, а е огледало на един повсеместен визионерски метод към Шекспир.
Точно 410 години след първото известно изиграване на „ Бурята “, Уилсън предлага първокласен и лесносмилаем артикул, съответен на времето през днешния ден и всичките му „ атмосферни “ условия, на многообразието от аудитория и още по-многообразните нейни упования. Най-новата версия на „ Бурята “ в Народния е добре смазана шекспирова машина, която при добра „ употреба “, би могла да има доста дълъг театрален живот под купола на най-големия ни спектакъл.
Снимка: Народен спектакъл, Гергана Дамянова
Това не е зрелище, което в никакъв случай не сме виждали, само че е първото от подобен клас с напълно български актьорски състав. Противно на упованията, актьорите при Уилсън не са марионетки, въпреки и да наподобява по този начин. От друга страна, за един жив актьор е може би най-трудно да изиграе точно марионетка. По-същественото е, че слаб артист не би могъл да е част от този театър – угощение на духа, физиката и материята.
Уилсъновата трактова стартира стряскащо. Актьорите не са хора, а животни, и даже марионетки. За да изригне бурята на марионетките в един спектакъл на бързи обороти, с гневна скорост и още по-бясно натякване – че индивидът е нула. Когато не приказва, той е просто сянка. И единствено от него зависи смяната на личната му стойност.
Снимка: Народен спектакъл, Гергана Дамянова
Любопитно е, че даже замръзнали, героите в този театър отново излъчват придвижване. Всъщност, Робърт Уилсън основава „ Бурята “ по параметри, които са категорично „ заложени “ от нейния създател, а точно – с „ облици, придвижвания и звуци “. Думите при Шекспир, обичайно, са в обилие. Затова четецът Уилсън избира единствено най-важните от тях и, с цел да подчертае тяхната основна роля, ги вкарва в трагични повторения. Словото е издигнато в фетиш и не е за сметка на това, което „ четем “ с очите.
Движението, светлините и цялостният атрибут също не са за сметка на думите. Те са значими, оглушително значими, по тази причина най-важните от тях се набиват в ушите с още по-оглушителен тропот и мелодика – най-хубавата, на която артистът е кадърен. „ Направени сме ний от сънища и сън отвсякъде обгръща този дребен наш живот... “ или „ Човек да бях, духът ми би омекнал... “ отекват дълго откакто „ Бурята “ е минала...
Снимка: Народен спектакъл, Гергана Дамянова
Връзката сред гения от предишното (Шекспир) и този от 21-и век (Уилсън) е като тънка алена линия. Подобно на Просперо, режисьорът чупи своята вълшебна пръчица безусловно от самото начало и по този начин театралните му решения трансформират Шекспир в тренд с безупречни „ модели “.
Ариел – Василена Винченцо, и Веселин Мезеклиев (Просперо) са на сцената съвсем от самото начало и са самобитен гръбнак на този план. В свои води е и Явор Вълканов – плувец и състезател, само че най-много артист, и то с опит в света на Шекспир. Валентин Ганев (Гонзало) е неизбежно отличим измежду останалите освен поради голата си глава. Той образно потвърждава, че „ всички демони са тук и са хора “. В окото на „ Бурята “ са и Радина Боршош – Миранда, Стоян Пепеланов – Алонзо, Пламен Димов – Фердинанд, Зафир Раджаб – Себастиан, Константин Еленков – Антонио, Ненчо Костов – Боцман, Стефан Къшев – Тринкуло, Васил Драганов – Стефано, Гергана Змийчарова – Ирида, Вяра Табакова – Церера, и Владислава Николова – Юнона.
Интересен е саундтракът на „ Бурята “– от Вивалди и Шуберт, през Perfect day на Лу Рийд и Innocent when you dream на Том Уейтс до „ Градил Илия килия “, въпреки и с различен текст. И това демонстрира, че музиката не зависи от избора, а от подтекста, в който е сложена.
„ Бурята “ като че ли дава на фена вкупом всичко, от което има потребност – мащабите на Морфов, гениалните импровизации на Т. Москов, интелектуалния заряд на Гърдев, страстта на Куркински. Но всичко това е с мярка – от мащабността до сълзата.
Снимка: Даниел Димитров
Робърт Уилсън – кой е той?
Роден е на 4 октомври 1941 година в Уако, Тексас. Завършва изкуство и архитектура в института „ Прат “, в Ню Йорк.
Наречен е от „ Ню Йорк таймс “ колос в света на пробния спектакъл. Еднакво издирван е както за постановки в театъра, по този начин и в операта. Работи освен като режисьор и драматург, само че и като хореограф, сценограф, светлинен дизайнер, художник, пърформър, видео актьор, драматург.
Снимка: Народен спектакъл, Гергана Дамянова
Познат е от взаимната си работа с композитора Филип Глас и Лусинда Чайдс по операта „ Айнщайн на плажа “. През последните години си сътрудничи с трупата на „ Берлинер отбор “, където е сложил едни от най-известните си спектакли – „ Опера за три гроша “ на Брехт, „ Леонс и Лена “ на Георг Бюхнер, „ Лулу “ на Франк Ведекинд и сонетите на Шекспир.
Сред най-новите му театрални работи са и „ Носорози “ от Йожен Йонеско в националния спектакъл „ Марин Сореску “ в Крайова, Румъния, „ Последната лента на Крап “ от Самюъл Бекет в Сполето, Италия, „ Приказки “ от Пушкин в „ Театър на нациите “, в Москва. През 2019 година слага в „ Еспас Карден “ (Париж) моноспектакъла „ Мери сподели, каквото сподели “ с Изабел Юпер.
Работил е с редица звезди от разнообразни сфери на изкуството – Лу Рийд, Том Уейтс, Марина Абрамович, Сюзан Зонтаг, Уилям Дефо, Изабела Роселини, Стив Бушеми, Михаил Баришников, Лейди Гага.
През 1991 година основава The Watermill Center – пърформанс лаборатория в Ню Йорк. Центърът, ситуиран върху повърхност от над 40 декара, съставлява самобитен кампус с парк, в който има голям брой творби на изкуството, събрани от Уилсън. Там се провеждат целогодишни ателиета за художници, просветителни стратегии, вършат се изложения и представления.
Точно 410 години след първото известно изиграване на „ Бурята “, Уилсън предлага първокласен и лесносмилаем артикул, съответен на времето през днешния ден и всичките му „ атмосферни “ условия, на многообразието от аудитория и още по-многообразните нейни упования. Най-новата версия на „ Бурята “ в Народния е добре смазана шекспирова машина, която при добра „ употреба “, би могла да има доста дълъг театрален живот под купола на най-големия ни спектакъл.
Снимка: Народен спектакъл, Гергана Дамянова
Това не е зрелище, което в никакъв случай не сме виждали, само че е първото от подобен клас с напълно български актьорски състав. Противно на упованията, актьорите при Уилсън не са марионетки, въпреки и да наподобява по този начин. От друга страна, за един жив актьор е може би най-трудно да изиграе точно марионетка. По-същественото е, че слаб артист не би могъл да е част от този театър – угощение на духа, физиката и материята.
Уилсъновата трактова стартира стряскащо. Актьорите не са хора, а животни, и даже марионетки. За да изригне бурята на марионетките в един спектакъл на бързи обороти, с гневна скорост и още по-бясно натякване – че индивидът е нула. Когато не приказва, той е просто сянка. И единствено от него зависи смяната на личната му стойност.
Снимка: Народен спектакъл, Гергана Дамянова
Любопитно е, че даже замръзнали, героите в този театър отново излъчват придвижване. Всъщност, Робърт Уилсън основава „ Бурята “ по параметри, които са категорично „ заложени “ от нейния създател, а точно – с „ облици, придвижвания и звуци “. Думите при Шекспир, обичайно, са в обилие. Затова четецът Уилсън избира единствено най-важните от тях и, с цел да подчертае тяхната основна роля, ги вкарва в трагични повторения. Словото е издигнато в фетиш и не е за сметка на това, което „ четем “ с очите.
Движението, светлините и цялостният атрибут също не са за сметка на думите. Те са значими, оглушително значими, по тази причина най-важните от тях се набиват в ушите с още по-оглушителен тропот и мелодика – най-хубавата, на която артистът е кадърен. „ Направени сме ний от сънища и сън отвсякъде обгръща този дребен наш живот... “ или „ Човек да бях, духът ми би омекнал... “ отекват дълго откакто „ Бурята “ е минала...
Снимка: Народен спектакъл, Гергана Дамянова
Връзката сред гения от предишното (Шекспир) и този от 21-и век (Уилсън) е като тънка алена линия. Подобно на Просперо, режисьорът чупи своята вълшебна пръчица безусловно от самото начало и по този начин театралните му решения трансформират Шекспир в тренд с безупречни „ модели “.
Ариел – Василена Винченцо, и Веселин Мезеклиев (Просперо) са на сцената съвсем от самото начало и са самобитен гръбнак на този план. В свои води е и Явор Вълканов – плувец и състезател, само че най-много артист, и то с опит в света на Шекспир. Валентин Ганев (Гонзало) е неизбежно отличим измежду останалите освен поради голата си глава. Той образно потвърждава, че „ всички демони са тук и са хора “. В окото на „ Бурята “ са и Радина Боршош – Миранда, Стоян Пепеланов – Алонзо, Пламен Димов – Фердинанд, Зафир Раджаб – Себастиан, Константин Еленков – Антонио, Ненчо Костов – Боцман, Стефан Къшев – Тринкуло, Васил Драганов – Стефано, Гергана Змийчарова – Ирида, Вяра Табакова – Церера, и Владислава Николова – Юнона.
Интересен е саундтракът на „ Бурята “– от Вивалди и Шуберт, през Perfect day на Лу Рийд и Innocent when you dream на Том Уейтс до „ Градил Илия килия “, въпреки и с различен текст. И това демонстрира, че музиката не зависи от избора, а от подтекста, в който е сложена.
„ Бурята “ като че ли дава на фена вкупом всичко, от което има потребност – мащабите на Морфов, гениалните импровизации на Т. Москов, интелектуалния заряд на Гърдев, страстта на Куркински. Но всичко това е с мярка – от мащабността до сълзата.
Снимка: Даниел Димитров
Робърт Уилсън – кой е той?
Роден е на 4 октомври 1941 година в Уако, Тексас. Завършва изкуство и архитектура в института „ Прат “, в Ню Йорк.
Наречен е от „ Ню Йорк таймс “ колос в света на пробния спектакъл. Еднакво издирван е както за постановки в театъра, по този начин и в операта. Работи освен като режисьор и драматург, само че и като хореограф, сценограф, светлинен дизайнер, художник, пърформър, видео актьор, драматург.
Снимка: Народен спектакъл, Гергана Дамянова
Познат е от взаимната си работа с композитора Филип Глас и Лусинда Чайдс по операта „ Айнщайн на плажа “. През последните години си сътрудничи с трупата на „ Берлинер отбор “, където е сложил едни от най-известните си спектакли – „ Опера за три гроша “ на Брехт, „ Леонс и Лена “ на Георг Бюхнер, „ Лулу “ на Франк Ведекинд и сонетите на Шекспир.
Сред най-новите му театрални работи са и „ Носорози “ от Йожен Йонеско в националния спектакъл „ Марин Сореску “ в Крайова, Румъния, „ Последната лента на Крап “ от Самюъл Бекет в Сполето, Италия, „ Приказки “ от Пушкин в „ Театър на нациите “, в Москва. През 2019 година слага в „ Еспас Карден “ (Париж) моноспектакъла „ Мери сподели, каквото сподели “ с Изабел Юпер.
Работил е с редица звезди от разнообразни сфери на изкуството – Лу Рийд, Том Уейтс, Марина Абрамович, Сюзан Зонтаг, Уилям Дефо, Изабела Роселини, Стив Бушеми, Михаил Баришников, Лейди Гага.
През 1991 година основава The Watermill Center – пърформанс лаборатория в Ню Йорк. Центърът, ситуиран върху повърхност от над 40 декара, съставлява самобитен кампус с парк, в който има голям брой творби на изкуството, събрани от Уилсън. Там се провеждат целогодишни ателиета за художници, просветителни стратегии, вършат се изложения и представления.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ