Бургаският апелативен съд потвърди присъда на Окръжен съд – Ямбол,

Бургаският апелативен съд удостовери присъда на Окръжен съд – Ямбол, с която подсъдимият Йовчо Стоянов е приет за отговорен и наказан на " пожизнен затвор “ за убийството на бременната Мария.

Тежкото закононарушение е осъществено на 12 август 2021 година в село Недялско, община Стралджа, област Ямбол. Подсъдимият е удушил  17-годишното бременно момиче, което е негова доведена щерка. Мария е била удушена.

Съдът е постановил присъдата да се бъде изтърпяна при първичен " специфичен “ режим. Йовчо Стоянов е наказан да заплати на фамилията на умряла Мария общо 270 000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди. 

Първоинстанционната присъда е обжалвана пред въззивната инстанция от упълномощения бранител на подсъдимия. В правосъдно съвещание пред апелативния съд отбраната е изложила  изказвания, че липсват директни доказателства за авторството на инкриминираното действие, направено е искане за анулация на неоправдателната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде приет за почтен и оневинен. Представителят на Апелативна прокуратура е декларирал мнение за неоснователност на жалбата и е пледирал за потвърждаване на наказването, като обективно обусловено и заслужено. В персоналната си отбрана пред съда подсъдимият Стоянов е изтъкнал, че не е направил действието, за което е упрекнат и е претендирал за провеждането на ново следствие, с оглед откриване създателя на закононарушението и лицата, които са го набедили.

След цялостна инспекция на обжалвания правосъден акт, разискване доводите на страните и обстоен разбор на събраните по делото доказателства Апелативен съд – Бургас е стигнал до извода, че жалбата е неоснователна.

При извършеното пред въззивния съд правосъдно разследване е бил осъществен разпит на посочен от отбраната очевидец, изслушани  са били и обясненията на подсъдимия, в това число във връзка предявените му материални доказателства по делото, признати са били и нови писмени доказателства. Апелативните съдии са приели, че тези осведомителни източници безапелационно препотвърждават констатациите, направени от първата инстанция във връзка с значимите за процеса обстоятелства и условия.

Основавайки се на доказателствената наличност, въззивният съд е  приел, че  по безапелационен и безспорен метод е потвърдено, че подсъдимият е създател на действието.

В акта си апелативните съдии са разискали изказванията на отбраната, че първоинстанционната присъда почива на догатки, защото по делото липсват директни доказателства, а наличните косвени такива не удовлетворяват критерия на член 303, алинея 2 Наказателно-процесуален кодекс и са ги намерили за неоснователни.

Въззивният състав е показал, че активността на съда по събиране, на доказателствата по делото е била затруднена от неналичието на директни първоначални доказателства по отношение на основния факт в процеса - присъединяване на подсъдимия в инкриминираното действие. " Отсъствието на директни доказателства обаче не е довело до осъждането му на база съмнение, защото съпричастността му към осъщественото ликвидиране се явява потвърдена на основата на наличните по делото косвени доказателства, формиращи единна и неделима верига, при съществуването на която различен извод за авторството, отвън изведения подобен - че подсъдимият Йовчо Стоянов е създател на действието, не може да бъде изработен “, е безапелационният извод на апелативния съд.

Подсъдимият е съзнавал общественоопасния темперамент на действието. Механизмът на причиняване на уврежданията по тялото на потърпевшата и употребяваните от него средства ясно демонстрират, че същият освен е предвиждал общественоопасните последствия, само че и е желал тяхното настъпване.

  " Нещо повече, осъществените в поредност дейности от подсъдимия и техния темперамент демонстрират, че той не просто е желал да убие потърпевшата, а да й аргументи страдалчество. Същият е имал съзнанието, че работи с особена свирепост, както и че умъртвява потърпевшото лице по изключително непосилен метод, т. е. квалифициращите признаци на действието са обхванати от умисъла на дееца. Умъртвявайки жертвата-доведената си щерка подсъдимият е бил наясно и с това, че момичето е бременно “, написа в акта на въззивната инстанция.

Съдът е намерил за вярна преценката на окръжните съдии, че държанието на подсъдимия, обхващащо от една страна метода и употребяваните средства за нанасяне удари по тялото на потърпевшата и от друга – субективното му отношение към нея, разкриват демонстрация на особена свирепост.

Отчетено е и държанието на подсъдимия след закононарушението, разкриващо самообладание и овладяност на реакциите му – увиване на тялото на мъртвото момиче в чаршафа от спалнята, изнасянето му от къщата и захвърлянето му в зарязан бунар на прилежащ двор. Посочените дейности ясно демонстрират, че след действието подсъдимият е показал успокоение, пробвайки се да заличи следите от закононарушението и да осуети неговото откриване, се споделя в решението на въззивния съд.

Апелативните съдии са солидарни с извода, че изключителната тежест на осъщественото от подсъдимия  закононарушение по чл.116 от Наказателен кодекс обуславя налагането на едно от най-тежките по тип санкции – " пожизнен затвор “. Така избраното наказване се явява надлежно и на персоналната социална заплаха на дееца, която е извънредно висока.

Решението на Апелативен съд – Бургас  предстои на касационно обжалване и протестиране пред Върховния касационен съд на Р България в петнадесетдневен период от съобщаването му на страните.