Намалиха присъдата на шофьора на Деси Слава, премазал младеж на магистралата край Карнобат
Burgas24.bg Бургаският апелативен съд промени присъда, наложена от окръжния съд в града, на водачът на фолк певицата Деси Слава Димитър Илиев. Той е упрекнат в причиняване на злополуката на Автомагистрала " Тракия “ през 2016 година, при която почина пешеходец.
Апелативните съдии понижиха наказването от две години отнемане от независимост на една година и четири месеца отнемане от независимост. С решението си втората инстанция понижава и изпитателния период, за който е отсрочено изтърпяването на наказването, от пет години на три години и периода за отнемане от правоуправление от четири години на една година и четири месеца.
Илиев е приет за отговорен в това, че на 9 септември 2016-а, към 05:45 ч. на Автомагистрала " Тракия “, в региона на Карнобат, управлявайки лек автомобил марка " Фолксваген “, нарушил разпоредбите за придвижване, блъснал пресичащия автомагистралата 20-годишен пешеходец Божидар Кайлов, като с действието си по несъобразителност предизвикал гибелта му.
В претекстовете към решението си съдът е показал,че високата скорост на автомобила от 122 км/ч., която е била несъобразена с понижената видимост заради нощната мрачевина и придвижването на включени светлини, не е разрешила на лидера да забележи в точния момент пешеходеца, пресичащ платното за придвижване на автомагистралата, да реагира съответно посредством спешно прекъсване и да предотврати удара. " Виновното държание на лидера се състои в това, че при придвижването си не е повишил вниманието си до степен, съответна на обективно затруднената пътна конюнктура и не е избрал безвредна скорост на придвижване, съответна на влошените атмосферни условия, видимостта, положението на пътя и така нататък “ означават апелативните съдии. Той е направил действието по несъобразителност, изразила се в немарливост, защото не е целял директно настъпването на незаконния резултат и не е предвиждал общественоопасните последствия, само че е бил задължен и обективно е могъл да ги планува, както и да ги предотврати.
От заключенията на тройната автотехническа експертиза несъмнено е открито, че е една от техническите аргументи за настъпилото пътно произшествие е подхванатото секване на платното за придвижване от потърпевшия пешеходец. По тези съображения апелативният съд е приел, че злополуката е настъпила по взаимна виновност на двамата участници - лидера и потърпевшия, позволили по едно нарушаване на разпоредбите за придвижване от ЗДвП.Съдът е показал, че подбуда е държанието на пешеходеца, който е пресичал непозволено, при понижена видимост, без да се съобрази с приближаващия към него с висока скорост автомобил и по този начин е основал нужните предпоставки за автопроизшествието.
Отчитайки всички фактори, които имат значение за индивидуализиране на наказването, въззивният състав е приел, че на подсъдимия следва да се наложи наказване отнемане от независимост за период от една година и четири месеца, което да бъде отсрочено за изпитателен период от три години. Това наказване подхожда на степента на социална заплаха на съответното действие, на ниската социална заплаха на подсъдимия и на посоченото извънредно смекчаващо виновността събитие (съпричиняване от страна на пострадалия). То би асъдействало и за реализиране задачите на специфичната и генералната предварителна защита, като наред с това се явява заслужено.
Решението предстои на касационно обжалване и протестиране пред Върховен касационен съд на Р България в 15 – дневен период от съобщаването на страните, че е направено.
Апелативните съдии понижиха наказването от две години отнемане от независимост на една година и четири месеца отнемане от независимост. С решението си втората инстанция понижава и изпитателния период, за който е отсрочено изтърпяването на наказването, от пет години на три години и периода за отнемане от правоуправление от четири години на една година и четири месеца.
Илиев е приет за отговорен в това, че на 9 септември 2016-а, към 05:45 ч. на Автомагистрала " Тракия “, в региона на Карнобат, управлявайки лек автомобил марка " Фолксваген “, нарушил разпоредбите за придвижване, блъснал пресичащия автомагистралата 20-годишен пешеходец Божидар Кайлов, като с действието си по несъобразителност предизвикал гибелта му.
В претекстовете към решението си съдът е показал,че високата скорост на автомобила от 122 км/ч., която е била несъобразена с понижената видимост заради нощната мрачевина и придвижването на включени светлини, не е разрешила на лидера да забележи в точния момент пешеходеца, пресичащ платното за придвижване на автомагистралата, да реагира съответно посредством спешно прекъсване и да предотврати удара. " Виновното държание на лидера се състои в това, че при придвижването си не е повишил вниманието си до степен, съответна на обективно затруднената пътна конюнктура и не е избрал безвредна скорост на придвижване, съответна на влошените атмосферни условия, видимостта, положението на пътя и така нататък “ означават апелативните съдии. Той е направил действието по несъобразителност, изразила се в немарливост, защото не е целял директно настъпването на незаконния резултат и не е предвиждал общественоопасните последствия, само че е бил задължен и обективно е могъл да ги планува, както и да ги предотврати.
От заключенията на тройната автотехническа експертиза несъмнено е открито, че е една от техническите аргументи за настъпилото пътно произшествие е подхванатото секване на платното за придвижване от потърпевшия пешеходец. По тези съображения апелативният съд е приел, че злополуката е настъпила по взаимна виновност на двамата участници - лидера и потърпевшия, позволили по едно нарушаване на разпоредбите за придвижване от ЗДвП.Съдът е показал, че подбуда е държанието на пешеходеца, който е пресичал непозволено, при понижена видимост, без да се съобрази с приближаващия към него с висока скорост автомобил и по този начин е основал нужните предпоставки за автопроизшествието.
Отчитайки всички фактори, които имат значение за индивидуализиране на наказването, въззивният състав е приел, че на подсъдимия следва да се наложи наказване отнемане от независимост за период от една година и четири месеца, което да бъде отсрочено за изпитателен период от три години. Това наказване подхожда на степента на социална заплаха на съответното действие, на ниската социална заплаха на подсъдимия и на посоченото извънредно смекчаващо виновността събитие (съпричиняване от страна на пострадалия). То би асъдействало и за реализиране задачите на специфичната и генералната предварителна защита, като наред с това се явява заслужено.
Решението предстои на касационно обжалване и протестиране пред Върховен касационен съд на Р България в 15 – дневен период от съобщаването на страните, че е направено.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ