Как ЦРУ инсценира атака на вампири
Бунтовниците се другар към тялото. На земята лежи един от техните мъже, мъртъв и призрачно бял. Те чакат да намерят рани от патрони – само че вместо това при по-внимателен оглед се оказва, че трупът има единствено две дребни прободни рани в шията. През нощта нещо го е взело, впило острите си зъби и изцедило кръвта му до последната капка.
Някакво непознато създание е умъртвило техния приятел. Мислите им мигновено се насочват към асуанг, вампироподобно, което витае из фолклора от епохи. И тогава се заражда различен боязън: То евентуално ще се върне.
Истината обаче е надалеч по-прагматична, само че не по-малко ужасяваща. В началото на 50-те години на ХХ век във Филипините бунтовниците, известни като Хукбалахап (или Народната антияпонска войска, военното крило на Филипинската комунистическа партия), провокират безпокойствие както у локалните управляващи, по този начин и у американското разузнаване. За да се пребори с тях, Централно разузнавателно управление на САЩ употребява нов метод в психическата война: кръвопийците.
Въпреки обстоятелството, че и двете фракции са се противопоставяли на Япония по време на Втората международна война, връзките сред Съединени американски щати и Филипините са комплицирани. През 1946 година Съединени американски щати най-сетне признават страната за самостоятелна след епохи испанско, а по-късно и американско колониално ръководство. Но макар че държавните управления им се схващат, американското военно разузнаване е разтревожено от наличието в страната на съпротивителна група – Хукбонг Баян Лабан ас Хапон (или Хукбалахап), което на тагалог – един от езиците, говорени във Филипините – името значи „ Народна антияпонска ярмия “).
Една от аргументите, заради които хуките провокират безпокойствие у американците, е, че групата има корени в комунизма – а с разгарянето на Студената война това се възприема като заплаха. На процедура обаче те наподобява са били най-загрижени за основаването на една по-трудолюбива и самодостатъчна страна, като са възразявали против продължаващото военно и комерсиално наличие на Съединени американски щати. Но в съзнанието на американските и филипинските чиновници хуките са били неустойчив и нежелателен фактор.
Справянето с бунтовниците е предоставено на компетенциите на американския подполковник Едуард Лансдейл, сътрудник на Централно разузнавателно управление на САЩ. И той залага на психическата война.
Лансдейл по-конкретно употребява суеверията на някои поданици като подрежда на аероплан да прелети над селата и да излъчи предизвестия на тагалог, които дават обещание проклятия за всеки, който укрива бунтовниците. Той се насочва и към други симпатизанти, като поръчва да нарисуват око пред домовете им – сигнал, че могат да бъдат застрашени със гибел за съдействие.
При проучването на районната митология Лансдейл научава и за асуанг – създание от филипинския фолклор, което може да приема разнообразни форми. Една от версиите на чудовището евентуално е съществувала преди испанците да стартират да колонизират региона през XVI в., само че някои специалисти считат, че колонизаторите са добавили нови детайли по време на напъните си да извърнат локалните поданици в католицизма. Най-близкият аналог на асуанг може би е вампирът, въпреки че за разлика от него асуанг също по този начин се храни с органи и може да одобри формата на прасе или лешояд. (Друга вариация, мананангалът, изсмуква червата на жертвата през ректума и също по този начин яде човешки зародиши). А като се изключи че е кадърен на принуждение, той може да придвижва и заболявания.
Това страшилище става извънредно значимо по време на една основна интервенция: Лансдейл желае да пренасочи група филипински сили от дребен регион, само че има опасения, че локална хукска апаратура от до 300 бойци ще обсади мястото, откакто те си тръгнат, и вероятно ще убие американски симпатизанти. За да ги прогони, Лансдейл подрежда на хората си да стартират да популяризират клюки, че наоколо витае асуанг. Те, несъмнено, не могат да имат директен контакт с хуките, тъй че историята се популяризира посредством селяните, които имат открита връзка с тях.
Няколко дни по-късно, когато Ландсдейл усеща, че слухът е достигнал където би трябвало, бойците наблюдават дребен отряд по една от известните им следи. Американците хващат последния човек в патрула, убиват го и пробиват две дупки във врата му. След това го обесват с главата надолу, с цел да изтече кръвта. Тялото по-късно е оставено по този начин, че хуките да го открият.
В резултат те бързо избягали от територията, тъкмо по проект.
След задачата психоатаката на Лансдейл във Филипините продължава; той даже оказва помощ за инсталирането на нов президент, Рамон Магасай, който симпатизира на американските ползи. Междувременно хуките се разпада заради липса на морал, запаси и новобранци.
Колкото и да е сложна за разбиране историята с асуангите, тя е доказана от самия Лансдейл в автобиографията му „ В разгара на войните: Мисията на един американец в Югоизточна Азия “. В книгата от 1972 година е включен и роман за интервенцията.
„ Когато хуките се върнаха да търсят изчезналия мъж и откриха безкръвния си приятел, всеки член на патрула повярва, че асуангът го е хванал и че някой от тях ще бъде идващият, в случай че остане на този рид “, написа той.
Макар Лансдейл да е убеден, че точно митът за асуанг е изпъдил врага, не е напълно ясно до каква степен публикувано е било това поверие в съответния район и дали хуките в действителност са повярвали, че за нападението е отговорна злонамерено свръхестествено създание. Както споделя откривателят на фолклора Джордан Кларк пред уеб сайтът How Stuff Works, допустимо е хуките просто да са били ужасени от жестокостта на американците и да са избягали, с цел да не ги застигне същата орис.
„ В района не е имало предания за „ вампироподобни “ асуанги, тъй че съм песимистичен, че тази тактичност на психическа война въобще е проработила “, споделя Кларк, „ с изключение на ужасяващата панорама да видиш приятеля си провисен по този метод. “
Лансдейл напуща Филипините през 1954 година и се насочва към Виетнам, с цел да извършва сходни задания. По-късно той взе участие в напъните за очистване на кубинския водач Фидел Кастро, преди да се пенсионира през 1963 година Когато умира през 1987 година, той е разгласен за пример на контрабунтовническите интервенции. Като се има поради до какви крайности е стигал, той би могъл да въплъщава и нещо друго: фигура в сянка, която популяризира боязън. Самият асуанг.
