Бумът на езиковите модели като GPT ще катализира много от

Бумът на езиковите модели като GPT ще катализира доста от плановете за мозъчни импланти като “речева протеза ” (снимка: CC0 Public Domain)

Мозъчните импланти, които ни оказват помощ да се свързваме с цифрови устройства, към момента наподобяват като технология от научно-фантастичните филми, само че тъкмо сега тяхното приложение към този момент има напълно действителни измерения. Нещо повече, в комбиниране с взрива на генеративните AI имплантите могат да създадат същинска гражданска война. Въпросът, несъмнено, е по какъв начин ще се възползваме от технологията.

Преди осем години Лили губи способността си да приказва заради амиотрофична латерална склероза – положение, при което се получава недоразвитост на мускулите и мозъкът изгубва изцяло способността си да ги управлява. Външно наподобява, че индивидът бива обзет от прогресивна парализа. Лили към момента може да издава звуци, само че думите й са неразбираеми. Сега тя разчита на дъска за писане или iPad, с цел да поддържа връзка (а Лили е име, което й дадохме за задачата на историята – в реалност тя е изцяло анонимна).

След като непринудено се подлага на интервенция за слагане на мозъчен имплант, Лили много елементарно съумява да каже изречения като „ Намирам се вкъщи си “ или „ Просто ми е мъчно “. При това приказва със скорост, близка до естествената тирада.

Нови върхове

Случаят е разказан в публикация, оповестена през уикенда на уеб страницата bioRxiv от екип от Станфордския университет. Проучването не е публично рецензирано от други откриватели. Учените споделят, че техният доброволец, разпознат единствено като „ индивид T12 “, е счупил предходни върхове, употребявайки импланта за четене на мозчните талази, с цел да комуникира със скорост от 62 думи в минута. Това е три пъти повече от предходния най-хубав резултат.

Филип Сабес, откривател от Калифорнийския университет в Сан Франциско, който не е взел участие в плана, назова резултатите „ огромен пробив “. Според него, пробната технология за четене на мозъка може да е подготвена да напусне лабораторията и да се трансформира в потребен артикул напълно скоро. „ Ефективността, разказана в този документ, към този момент е на равнище, което би било мечтано от доста хора, които не могат да приказват. Хората ще желаят да имат такова устройство “.

Хората без говорни дефицити нормално приказват със скорост към 160 думи на минута. Дори в ерата на клавиатурите, емотиконите и интернет съкращенията речта си остава най-бързата форма на връзка сред хората.
още по темата
Интерфейсите мозък-компютър, с които е работил екипът на Станфорд, включват дребна поставка от остри електроди, вградени в моторния кортекс на индивида – мозъчната област, която дава отговор за придвижването. Това разрешава на откривателите да записват интензивност от няколко десетки неврони едновременно и да откриват модели, отразяващи това какви придвижвания си показва индивидът, даже да би бил неподвижен.

В предходна работа парализирани доброволци биваха замолени да си показват, че вършат придвижвания с ръце. Чрез „ декодиране “ на техните невронни сигнали в действително време, имплантите позволяваха на хората да насочват курсор по екрана, да избират букви на виртуална клавиатура, да играят видео-игри или даже да ръководят роботизирана ръка.

В новото проучване обаче екипът от Станфорд отива една концепция по-далеч, като обвързва сигналите на невроните в моторния кортекс с придвижванията на устата и езика за възпроизвеждането на тирада.

Възможен път напред

В предварителното издание на публикацията си откривателите от Станфорд споделят, че тяхната система е по-точна и три до четири пъти по-бърза в „ декодирането “ на тирада от която и да е друга разработка до момента. Те виждат триумфа си като „ вероятен път напред за възобновяване на връзката у хора с парализа при разговорни скорости “.

Този „ вероятен път напред “ евентуално ще включва както по-сложни импланти, по този начин и по-тясна интеграция с… изкуствения разсъдък.

Сегашната система към този момент употребява няколко типа стратегии за машинно самообразование. За да усъвършенства точността, екипът от Станфорд употребява програмен продукт, който планува коя дума нормално следва в изречението. „ Аз “ най-често бива последвано от „ съм “, да вземем за пример.

Добавянето на системата за предсказание на думи усилва скоростта, с която субектът може да приказва без неточности.

И тук на сцената изгрява обещанието на езиковите модели като GPT-3. Те могат да пишат цели есета и да дават отговор на въпроси. Свързването им с мозъчни интерфейси може да разреши на хората, употребяващи системата, да приказват даже по-бързо, единствено тъй като системата ще може да отгатв това, което се пробват да кажат, въз основа на частична информация. „ Успехът на огромните езикови модели през последните няколко години ме кара да мисля, че речевата протеза е на една ръка разстояние от нас “, споделя Сабес.

Групата от Станфорд е част от консорциум, наименуван BrainGate, който е сложил електроди в мозъците на повече от дузина доброволци. Използват имплант, наименуван Utah Array, който е корав железен квадрат с към 100 игловидни електрода.

Някои организации, в това число Neuralink и новостартиращата компания Paradromics, споделят, че са създали дори по-модерни интерфейси, които могат да записват от хиляди – даже десетки хиляди – неврони едновременно. Докато някои биха запитали дали улавянето на интензивността на повече неврони едновременно би имало някакво значение, новият отчет допуска, че наподобява ще има – изключително в случай че работата е да се разчитат комплицирани придвижвания на мозъка като речта.

Като по подигравка тъкмо тези дни Neuralink получи позволение от американската работа по храните и медикаментите за провеждането на клинични изследвания на мозъчни импланти върху хора. Одобрението „ съставлява значима първа стъпка, която един ден ще разреши на нашата технология да помогне на доста хора “, сподели Neuralink в изказване, без да разкрива детайлности за плануваното изследване.

Компанията прибавя, че към момента не се набират доброволци за процеса и се споделя, че скоро ще има повече детайлности. Събитието е значимо на фона на продължаващите правосъдни каузи поради метода, по който компанията употребява животни за първите си опити с мозъчни импланти.

Учените от Станфорд обаче преглеждат технологията на Neuralink като обещаваща. Колкото повече неврони се „ четат “ едновременно, толкоз по-малко неточности се получават при разбирането на това, което „ T12 “ се пробва да каже, показват откривателите. „ Това е огромен прогрес, тъй като допуска, че напъните на компании като Neuralink да слагат 1000 електрода в мозъка ще имат значение “, споделя Сабес.