„Булгартрансгаз“ залага на изграждане на инфраструктура за пренос на водород
„ Булгартрансгаз “ залага на създаване на инфраструктура за транспорт на водород и нисковъглеродни газообразни горива за зареждане на електроцентрали и други консуматори във въглищни райони в България. Това се споделя в новият Десетгодишен проект за развиване на мрежите на сдружението за интервала 2021 – 2030 година За пръв път се прави и по-нов прочит на развиването на пазарите на прилежащите страни. На тази база наподобяват много по-вероятни за реализиране и желанията на сдружението. Премерени и в този смисъл като постижими могат да се дефинират и проектите за развиване на газовата борса (Газов хъб Балкан). Прави усещане обаче, че развиването на вътрешните преносни газопроводи, които са ключ за увеличение на газификацията на вътрешния пазар са някак позастояли и там значителен прогрес не се обрисува. Проектите в тази част на проекта са разграничени на такива, за които има взето капиталово решение и на очакващи такова.
Потребление на природен газ
Потреблението на природен газ в България пораства с близо три %, регистрират от сдружението. През 2020 година то е в размер от 31337 GWh, което бележи покачване от 2,86%спрямо потреблението през 2019 година (30465 Gwh).
По данни от Общия енергиен баланс на Националния статистически институт (НСИ) за 2019 година, природният газ има дял от 13.13% в първичното енергийно ползване и 12.96% в крайното ползване на горива и сила.
В същото време за следващ път се регистрира, че делът на природния газ в енергийния баланс на страната продължава да е по-нисък в съпоставяне със междинните стойности за страните от Европейски Съюз, само че има капацитет за забележителен и резистентен растеж, поради разрастващата се газификация и ролята на природния газ като преходно гориво към нисковъглеродна стопанска система.
В страната ни няма открити значими залежи на природен газ, а потреблението се обезпечава в най-голяма степен посредством импорт и с рандеман на лимитирани количества природен газ от залежи „ Галата” и газоизмервателна станция (ГИС) „ ДолниДъбник”.
Отчита се отпадането на остарелия маршрут за импорт през Украйна през 2019 година и новото трасе за транспорт през компресорна станция „ Странджа “ на границата с Турция с потенциал за импорт на 577.1 GWh/d, както и увеличение на потенциалите за транспорт надлежно от Румъния към България и от Гърция към България.
През 2019 година над 18% от доставките на газ за България са от различни източници. За 2020 година делът им в общото ползване на страната е близо 24%, се споделя в отчета. Относителният дял на вноса на съветски газ през 2020 година е 76,1 % или 23 602 Gwh. За съпоставяне през 2019 година този дял е бил 81,6 % или 24 802 Gwh.
Вносът от други източници през 2019 година е бил 18,4 % или в размер от 5 588 Gwh, а през 2020 година пораства до 23,9 % или 7 409 Gwh.
Няма смяна в локални рандеман и той остава на равнище от един %.
Според прегледа в Десетгодишния проект, в края на 2019 година на територията на България оперират 24 лицензирани сдружения, които оперират на 35 лицензирани територии, които обгръщат 172 общини. По данни на газоразпределителните предприятия общият брой на клиентите им през 2019 г.е 119 745, като 93,7% от тях са битови клиенти. Ръстът им за 2019 година по отношение на миналата година е с 11%. Битовите клиенти са се нараснали с 12%, а небитовите – с 5%
Делът на битовото газоснабдяване в страната към момента е по-нисък спрямо страните от Европейски Съюз, само че е с наклонност към непрестанно се увеличение. На национално равнище се извършват стратегии за поощряване на битовата газификацията и са подхванати ограничения за подкрепяне на крайните консуматори. Изгражда се и нова инфраструктура за систематизиране на природен газ. В друг етап на реализация са редица планове, водещи до повишение на степента на либерализация и ликвидността и диверсификацията на националния газов пазар, се показва в проекта.
Диверсификацията на източниците и маршрутите за доставка на природен газ е част от концепцията за Газов хъб„ Балкан”. Освен възстановяване на сигурността на доставките в страната и района, тя разрешава повишение на степента на либерализация и на ликвидността на националния газов пазар
платформата са регистрирани 42 компании участници. Около 40% от участниците са интернационалните компании с опит в търговията с природен газ на европейските пазари и богато портфолио,останалите към 60% са локални търговци на природен газ, както и огромни индустриални консуматори в страната.
Имплементиране на спомагателни артикули и услуги като да вземем за пример въвеждането на клирингови механизми обхващащи цялостната борсова търговия,са причина за възстановяване на ликвидност на българския пазар и оптимизация на броя търговци, търгуващи на борсата, осигурявайки обезпечено конкурентни цени за потребителите.
Съхранение на природен газ ПГХ „ Чирен” има съществена роля за компенсирането на сезонните неравномерности в потреблението на природен газ и обезпечаването на спешен запас при непредвидени и форсмажорни обстановки. Общо действително нагнетените количества в ПГХ„ Чирен”за2020 година са 3 822 GWh, а виртуално- 378 GWh, добитите количества са 4 369GWh действително и 261 GWh -виртуално. Основният консуматор на услугите за предпазване на природен газ е „ Булгаргаз” ЕАД. През 2020 г.се следи забележителен растеж на количествата, съхранени за потребностите на други търговци, ползващи услугата
Пазарен капацитет и вероятности за развиване
В тази част от Десетгодишния проект още веднъж се напомнят стратегическото географско местонахождение на страната и добре развитата газова инфраструктура изключително с осъществяването на към този момент осъществените, осъществяващите се и планувани нови планове.
Изразява се убеденост, че при осъществяването им България има капацитет да се трансформира във значим фактор за обезпечаване на енергийната сигурност и диверсификация на източниците и маршрутите за доставка на природен газ за района.
В тази връзка и с оглед политиката на Европейски Съюз за понижаване на нездравословните излъчвания в атмосферата от сдружението показват и виждане във връзка с прекосяването на въглищните централи на газ, само че единствено във връзка с нарастване на потреблението.
Политиката на Европейски Съюз е ориентирана към прекратяване потреблението на въглища и поетапно нарастване на потреблението на различни екологосъобразни енергоносители като водорода. В плана на Национален проект за възобновяване и резистентност е включено предложение за създаване във въглищните райони в България на нова газопреносна инфраструктура, пригодна за транспорт на водороди нисковъглеродни газообразни горива.
Планира се новата инфраструктура да бъде част от мрежата на „ Булгартрансгаз “ ЕАД. Тя ще бъде налична за всички консуматори, в това число въглищните топлоелектрически централи.
С построяването на плановете за нова газова инфраструктура в страната и района и с реализацията на концепцията на Газов хъб „ Балкан” се чака доста покачване на количествата природен газ, които ще бъдат транзитирани през България за страните от района.
Ключови са плановете за създаване на междусистемни газови връзки на България със Сърбия и Гърция– интерконекторите България-Сърбия (IBS)и Гърция-България (IGB). Газов хъб „ Балкан” има капацитета да свързва всички съществени газопроводни планове на Югоизточна Европа и да подсигурява на европейските консуматори транспарантен и недискриминационен достъп до необятен кръг от източници на доставка, в това число от терминалите за полутечен природен газ в Гърция. Концепцията се осъществя с поддръжката на Европейската комисия, се показва в документа.
В тази връзка се разяснява и напредъка и упованието за построяването на LNG терминала в Александруполис. Терминалът ще бъде второто оборудване за LNG в района след този в Ревитуса, Гърция, до което България ще има достъп. Проектът способства за осъществяване на цялостната идея за Газов хъб „ Балкан “. Благодарение на терминала страните в района ще получат опция пълноценно да се възползват от растящия пазарна полутечен природен газ в света и конкурентните цени, които той предлага. Реализацията на плана ще ускори диверсификацията на източниците на природен газ за района и ще подтиква конкуренцията в интерес на крайните консуматори, написа още в Десетгодишния проект до 2030 година
Развитието на газовата инфраструктура в страната и района и реализирането на концепцията за български газоразпределителен център предопределят капацитета на ПГХ „ Чирен” и като комерсиално вместилище. С подхванатите действия за поетапно увеличение на размера на хранилището ще се насърчи търговията с природен газ, ще се увеличи пазарната конкуренция и ще се способства за действието на ликвиден газов пазар.
Развитието на пазара на природен газ в района е обвързвано с упованията за растеж на потреблението в прилежащите на България страни. В този подтекст извънредно значими са разширението и модернизацията на газопреносната инфраструктура на „ Булгартрансгаз ”ЕАД и разширението на потенциала за предпазване, показват специалистите на сдружението.
В сегашния Десетгодишен проект за развиването на мрежата се прави един по-съвременен прочит на прилежащите пазари, достиженията по огромните газови планове като TANAP, TAP, EastMed, BRUA, Poseidon, Ionian Adriatic Pipeline, TransCaspian Pipeline, Revithoussa LNG Terminal, желанието на газохранилището Sauth Kavala. Както и заложените от България планове – построяването на IGB, LNG-терминала в Александруполис, газовата връзка със Сърбия.
Прави усещане и на по-новия прочит в този отчет на развиването на газовите връзки със Северна Македония.
Предвижда се и нарастване на потреблението на газ от семействата. Прогнозите сочат, че търсенето на природен газ в бъдеще би могло да доближи до към 1 милиарда м³/г. Дейността по преносна газ се прави от компанията „ ГА-МА” АД,която е акционерно сдружение с двама акционери, притежаващи равно дялово присъединяване (50%) - македонската страна и македонската компания „ Макпетрол” АД.„ ГА-МА” АД има подписан дълготраен контракт с ООО„ Газпром експорт” с опция за доставка до 800 млн. м³/г. природен газ до 2030 година
В рамките на самодейността CESEC в идейна фаза са препоръчани планове за интерконектори, свързващи газопреносната система на Северна Македония с тези на България и Гърция. През 2019 г.DESFAS.A.съвместно с MER JSC Skopje потвърдиха желанието си за построяването на междусистемната газова връзка сред Гърция и Северна Македония, по силата на подписания през 2016 година Меморандум за съгласие. Този план има за цел да построи „ енергиен мост” със Северна Македония, посредством строителството на газопровода „ Pipeline N. Messimvria-Skopje”. Интерконекторът има статут на „ план от общ интерес “ на Енергийната общности е с потенциал 3 млрд.м³/г.Към момента се чакат резултатите от изследването за въздействието върху околната среда и общественото влияние на газопровода, а строителството е планувано за 2022 година Северна Македония кандидатства за финансиране посредством Инвестиционната рамка за Западните Балкани (WBIF). В бъдеще страната ще има достъп до полутечен природен газ от терминалите в Гърция, посредством съществуващата българска газопреносна система и плануваните за създаване нови интерконектори, са упованията в оферти за социална консултация документ.
Текущо положение, пазарен капацитет и вероятности за развиване
Сред самодейностите за развиване на газовата инфраструктура и диверсификация, като приоритет се показва реализирането на плановете от газов хъб „ Балкан”. На него се приписва капацитета да свърже главните газови планове в Югоизточна Европа, гарантирайки транспарантен и недискриминационен достъп на всички евентуални участници на пазара. В тази връзка се показва и ускореното създаване на нужната инфраструктура за реализацията на концепцията: Разширение на газопреносната инфраструктура на „ Булгартрансгаз “ ЕАД от българо-турската до българо-сръбската граница, създаване на междусистемни връзки с Гърция и Сърбия, уголемение, рехабилитация и рационализация на съществуващата мрежа.
В интервал до 2024 година сдружението възнамерява поетапно уголемение на ПГХ „ Чирен “. Не може да се отхвърли, че и до момента по този план са свършени много действия, само че с развиването на мрежата този път се осъзнава и огромното значение на Чирен, а и нуждата от ново газохранилище. За него обаче няма детайлности.
Осигуряването на спомагателен размер за предпазване ще насърчи търговията с природен газ, ще увеличи пазарната конкуренция и ще способства за действието на ликвиден газов пазар. Разширението на ПГХ „ Чирен “ е в синергия и с плана за LNG терминал край Александруполис и ще даде опция на търговците и потребителите на газ в района да се възползват в цялостна степен от динамичното развиване и конкурентните преимущества, обезпечавани от пазара на полутечен природен газ. В последните години България направи обилни вложения в рехабилитацията, модернизацията и повишението на потенциала на съществуващата газова инфраструктура. В подтекста на Пътната карта за водород в Европа и в сходство със стратегическите цели и цели в региона на енергетиката и климата на България,
Проектът за рационализация на ПХГ „ Чирен” в кратковременен проект ще разреши повишение на дневните дебити. Във връзка с плануваната рационализация през 2016-2017 година бяха прокарани и въведени в употреба два нови наклонено–насочени експлоатационни сондажа Е-72 и Е-73, което считано от 2019 година води до увеличение на дневната продуктивност на газохранилището до 40,4 GWh/d, (49,70 GWh/d при спешни ситуации). Проектът за уголемение на ПГХ„ Чирен” се явява първа стъпка от концепцията за уголемение на потенциала за предпазване на газ в района, избрана като „ план от общ интерес ”на Европейски Съюз. За реализиране на цялостния план 2020 година са извършени 3D сеизмични проучвания за локализиране на зони, в които с по-голяма акуратност да се дефинира местоположението на нови експлоатационни и наблюдателни сондажи. Предвидено е в това число да бъде сменена част от наземните уреди и построени нови модули от наземната инфраструктура. Планира се по този метод размерът на дейния газ в газохранилището да нарасне от 5814 GWhдо 10 570 GWh и дневният рандеман да бъде повишен до 85-106,4GWh/d.През 2019 година са нагнетени 4348 GWh природен газ и са добити 3795 GWh., а през 2020 година са нагнетени 3822 GWh природен газ и са добити 4369 GWh
Водородна мрежа
„ Булгартрансгаз” ЕАД планува създаване на инфраструктура за транспорт на водород и нисковъглеродни газообразни горива за зареждане на електроцентрали и други консуматори във въглищни райони в България, декларират специалистите от сдружението, изготвили проекта.
Така, развивайки газопреносната си инфраструктура и потенциала за предпазване, и осигурявайки нови направления за доставка и трансграничен транспорт на природен газ, „ Булгартрансгаз “ ЕАД е съответен на наклонността за увеличаващ се импорт и диверсифициране на източниците на доставка, а по този начин също и във връзка с общоевропейските цели в областите климат и енергетика. Реализирането на плануваните в страната и района инфраструктурни планове ще докара до постоянна интеграция на газовия пазар, ще обезпечи съгласуваност с газовите хъбове в Централна и Източна Европа, както и ще улеснени достъпа до нови източници. Ще бъдат основани удобни условия за диверсификация и надлежно понижаване на енергийната взаимозависимост, което ще докара и до увеличение на размерите газ, търгувани на газовата борса. Дейностите, свързани с развиването на газопреносната система, ще продължат и през интервала на сегашния Десетгодишен проект, се споделя още в документа.
Прави усещане, че в сегашния документ не се възнамеряват нови вътрешни преносни газопроводи, макар че те са от голяма важност за развиването и на вътрешния газов пазар. Все още остават старите планове.
Десетгодишният проект на „ Булгартрансгаз “ е оповестен на:
Потребление на природен газ
Потреблението на природен газ в България пораства с близо три %, регистрират от сдружението. През 2020 година то е в размер от 31337 GWh, което бележи покачване от 2,86%спрямо потреблението през 2019 година (30465 Gwh).
По данни от Общия енергиен баланс на Националния статистически институт (НСИ) за 2019 година, природният газ има дял от 13.13% в първичното енергийно ползване и 12.96% в крайното ползване на горива и сила.
В същото време за следващ път се регистрира, че делът на природния газ в енергийния баланс на страната продължава да е по-нисък в съпоставяне със междинните стойности за страните от Европейски Съюз, само че има капацитет за забележителен и резистентен растеж, поради разрастващата се газификация и ролята на природния газ като преходно гориво към нисковъглеродна стопанска система.
В страната ни няма открити значими залежи на природен газ, а потреблението се обезпечава в най-голяма степен посредством импорт и с рандеман на лимитирани количества природен газ от залежи „ Галата” и газоизмервателна станция (ГИС) „ ДолниДъбник”.
Отчита се отпадането на остарелия маршрут за импорт през Украйна през 2019 година и новото трасе за транспорт през компресорна станция „ Странджа “ на границата с Турция с потенциал за импорт на 577.1 GWh/d, както и увеличение на потенциалите за транспорт надлежно от Румъния към България и от Гърция към България.
През 2019 година над 18% от доставките на газ за България са от различни източници. За 2020 година делът им в общото ползване на страната е близо 24%, се споделя в отчета. Относителният дял на вноса на съветски газ през 2020 година е 76,1 % или 23 602 Gwh. За съпоставяне през 2019 година този дял е бил 81,6 % или 24 802 Gwh.
Вносът от други източници през 2019 година е бил 18,4 % или в размер от 5 588 Gwh, а през 2020 година пораства до 23,9 % или 7 409 Gwh.
Няма смяна в локални рандеман и той остава на равнище от един %.
Според прегледа в Десетгодишния проект, в края на 2019 година на територията на България оперират 24 лицензирани сдружения, които оперират на 35 лицензирани територии, които обгръщат 172 общини. По данни на газоразпределителните предприятия общият брой на клиентите им през 2019 г.е 119 745, като 93,7% от тях са битови клиенти. Ръстът им за 2019 година по отношение на миналата година е с 11%. Битовите клиенти са се нараснали с 12%, а небитовите – с 5%
Делът на битовото газоснабдяване в страната към момента е по-нисък спрямо страните от Европейски Съюз, само че е с наклонност към непрестанно се увеличение. На национално равнище се извършват стратегии за поощряване на битовата газификацията и са подхванати ограничения за подкрепяне на крайните консуматори. Изгражда се и нова инфраструктура за систематизиране на природен газ. В друг етап на реализация са редица планове, водещи до повишение на степента на либерализация и ликвидността и диверсификацията на националния газов пазар, се показва в проекта.
Диверсификацията на източниците и маршрутите за доставка на природен газ е част от концепцията за Газов хъб„ Балкан”. Освен възстановяване на сигурността на доставките в страната и района, тя разрешава повишение на степента на либерализация и на ликвидността на националния газов пазар
платформата са регистрирани 42 компании участници. Около 40% от участниците са интернационалните компании с опит в търговията с природен газ на европейските пазари и богато портфолио,останалите към 60% са локални търговци на природен газ, както и огромни индустриални консуматори в страната.
Имплементиране на спомагателни артикули и услуги като да вземем за пример въвеждането на клирингови механизми обхващащи цялостната борсова търговия,са причина за възстановяване на ликвидност на българския пазар и оптимизация на броя търговци, търгуващи на борсата, осигурявайки обезпечено конкурентни цени за потребителите.
Съхранение на природен газ ПГХ „ Чирен” има съществена роля за компенсирането на сезонните неравномерности в потреблението на природен газ и обезпечаването на спешен запас при непредвидени и форсмажорни обстановки. Общо действително нагнетените количества в ПГХ„ Чирен”за2020 година са 3 822 GWh, а виртуално- 378 GWh, добитите количества са 4 369GWh действително и 261 GWh -виртуално. Основният консуматор на услугите за предпазване на природен газ е „ Булгаргаз” ЕАД. През 2020 г.се следи забележителен растеж на количествата, съхранени за потребностите на други търговци, ползващи услугата
Пазарен капацитет и вероятности за развиване
В тази част от Десетгодишния проект още веднъж се напомнят стратегическото географско местонахождение на страната и добре развитата газова инфраструктура изключително с осъществяването на към този момент осъществените, осъществяващите се и планувани нови планове.
Изразява се убеденост, че при осъществяването им България има капацитет да се трансформира във значим фактор за обезпечаване на енергийната сигурност и диверсификация на източниците и маршрутите за доставка на природен газ за района.
В тази връзка и с оглед политиката на Европейски Съюз за понижаване на нездравословните излъчвания в атмосферата от сдружението показват и виждане във връзка с прекосяването на въглищните централи на газ, само че единствено във връзка с нарастване на потреблението.
Политиката на Европейски Съюз е ориентирана към прекратяване потреблението на въглища и поетапно нарастване на потреблението на различни екологосъобразни енергоносители като водорода. В плана на Национален проект за възобновяване и резистентност е включено предложение за създаване във въглищните райони в България на нова газопреносна инфраструктура, пригодна за транспорт на водороди нисковъглеродни газообразни горива.
Планира се новата инфраструктура да бъде част от мрежата на „ Булгартрансгаз “ ЕАД. Тя ще бъде налична за всички консуматори, в това число въглищните топлоелектрически централи.
С построяването на плановете за нова газова инфраструктура в страната и района и с реализацията на концепцията на Газов хъб „ Балкан” се чака доста покачване на количествата природен газ, които ще бъдат транзитирани през България за страните от района.
Ключови са плановете за създаване на междусистемни газови връзки на България със Сърбия и Гърция– интерконекторите България-Сърбия (IBS)и Гърция-България (IGB). Газов хъб „ Балкан” има капацитета да свързва всички съществени газопроводни планове на Югоизточна Европа и да подсигурява на европейските консуматори транспарантен и недискриминационен достъп до необятен кръг от източници на доставка, в това число от терминалите за полутечен природен газ в Гърция. Концепцията се осъществя с поддръжката на Европейската комисия, се показва в документа.
В тази връзка се разяснява и напредъка и упованието за построяването на LNG терминала в Александруполис. Терминалът ще бъде второто оборудване за LNG в района след този в Ревитуса, Гърция, до което България ще има достъп. Проектът способства за осъществяване на цялостната идея за Газов хъб „ Балкан “. Благодарение на терминала страните в района ще получат опция пълноценно да се възползват от растящия пазарна полутечен природен газ в света и конкурентните цени, които той предлага. Реализацията на плана ще ускори диверсификацията на източниците на природен газ за района и ще подтиква конкуренцията в интерес на крайните консуматори, написа още в Десетгодишния проект до 2030 година
Развитието на газовата инфраструктура в страната и района и реализирането на концепцията за български газоразпределителен център предопределят капацитета на ПГХ „ Чирен” и като комерсиално вместилище. С подхванатите действия за поетапно увеличение на размера на хранилището ще се насърчи търговията с природен газ, ще се увеличи пазарната конкуренция и ще се способства за действието на ликвиден газов пазар.
Развитието на пазара на природен газ в района е обвързвано с упованията за растеж на потреблението в прилежащите на България страни. В този подтекст извънредно значими са разширението и модернизацията на газопреносната инфраструктура на „ Булгартрансгаз ”ЕАД и разширението на потенциала за предпазване, показват специалистите на сдружението.
В сегашния Десетгодишен проект за развиването на мрежата се прави един по-съвременен прочит на прилежащите пазари, достиженията по огромните газови планове като TANAP, TAP, EastMed, BRUA, Poseidon, Ionian Adriatic Pipeline, TransCaspian Pipeline, Revithoussa LNG Terminal, желанието на газохранилището Sauth Kavala. Както и заложените от България планове – построяването на IGB, LNG-терминала в Александруполис, газовата връзка със Сърбия.
Прави усещане и на по-новия прочит в този отчет на развиването на газовите връзки със Северна Македония.
Предвижда се и нарастване на потреблението на газ от семействата. Прогнозите сочат, че търсенето на природен газ в бъдеще би могло да доближи до към 1 милиарда м³/г. Дейността по преносна газ се прави от компанията „ ГА-МА” АД,която е акционерно сдружение с двама акционери, притежаващи равно дялово присъединяване (50%) - македонската страна и македонската компания „ Макпетрол” АД.„ ГА-МА” АД има подписан дълготраен контракт с ООО„ Газпром експорт” с опция за доставка до 800 млн. м³/г. природен газ до 2030 година
В рамките на самодейността CESEC в идейна фаза са препоръчани планове за интерконектори, свързващи газопреносната система на Северна Македония с тези на България и Гърция. През 2019 г.DESFAS.A.съвместно с MER JSC Skopje потвърдиха желанието си за построяването на междусистемната газова връзка сред Гърция и Северна Македония, по силата на подписания през 2016 година Меморандум за съгласие. Този план има за цел да построи „ енергиен мост” със Северна Македония, посредством строителството на газопровода „ Pipeline N. Messimvria-Skopje”. Интерконекторът има статут на „ план от общ интерес “ на Енергийната общности е с потенциал 3 млрд.м³/г.Към момента се чакат резултатите от изследването за въздействието върху околната среда и общественото влияние на газопровода, а строителството е планувано за 2022 година Северна Македония кандидатства за финансиране посредством Инвестиционната рамка за Западните Балкани (WBIF). В бъдеще страната ще има достъп до полутечен природен газ от терминалите в Гърция, посредством съществуващата българска газопреносна система и плануваните за създаване нови интерконектори, са упованията в оферти за социална консултация документ.
Текущо положение, пазарен капацитет и вероятности за развиване
Сред самодейностите за развиване на газовата инфраструктура и диверсификация, като приоритет се показва реализирането на плановете от газов хъб „ Балкан”. На него се приписва капацитета да свърже главните газови планове в Югоизточна Европа, гарантирайки транспарантен и недискриминационен достъп на всички евентуални участници на пазара. В тази връзка се показва и ускореното създаване на нужната инфраструктура за реализацията на концепцията: Разширение на газопреносната инфраструктура на „ Булгартрансгаз “ ЕАД от българо-турската до българо-сръбската граница, създаване на междусистемни връзки с Гърция и Сърбия, уголемение, рехабилитация и рационализация на съществуващата мрежа.
В интервал до 2024 година сдружението възнамерява поетапно уголемение на ПГХ „ Чирен “. Не може да се отхвърли, че и до момента по този план са свършени много действия, само че с развиването на мрежата този път се осъзнава и огромното значение на Чирен, а и нуждата от ново газохранилище. За него обаче няма детайлности.
Осигуряването на спомагателен размер за предпазване ще насърчи търговията с природен газ, ще увеличи пазарната конкуренция и ще способства за действието на ликвиден газов пазар. Разширението на ПГХ „ Чирен “ е в синергия и с плана за LNG терминал край Александруполис и ще даде опция на търговците и потребителите на газ в района да се възползват в цялостна степен от динамичното развиване и конкурентните преимущества, обезпечавани от пазара на полутечен природен газ. В последните години България направи обилни вложения в рехабилитацията, модернизацията и повишението на потенциала на съществуващата газова инфраструктура. В подтекста на Пътната карта за водород в Европа и в сходство със стратегическите цели и цели в региона на енергетиката и климата на България,
Проектът за рационализация на ПХГ „ Чирен” в кратковременен проект ще разреши повишение на дневните дебити. Във връзка с плануваната рационализация през 2016-2017 година бяха прокарани и въведени в употреба два нови наклонено–насочени експлоатационни сондажа Е-72 и Е-73, което считано от 2019 година води до увеличение на дневната продуктивност на газохранилището до 40,4 GWh/d, (49,70 GWh/d при спешни ситуации). Проектът за уголемение на ПГХ„ Чирен” се явява първа стъпка от концепцията за уголемение на потенциала за предпазване на газ в района, избрана като „ план от общ интерес ”на Европейски Съюз. За реализиране на цялостния план 2020 година са извършени 3D сеизмични проучвания за локализиране на зони, в които с по-голяма акуратност да се дефинира местоположението на нови експлоатационни и наблюдателни сондажи. Предвидено е в това число да бъде сменена част от наземните уреди и построени нови модули от наземната инфраструктура. Планира се по този метод размерът на дейния газ в газохранилището да нарасне от 5814 GWhдо 10 570 GWh и дневният рандеман да бъде повишен до 85-106,4GWh/d.През 2019 година са нагнетени 4348 GWh природен газ и са добити 3795 GWh., а през 2020 година са нагнетени 3822 GWh природен газ и са добити 4369 GWh
Водородна мрежа
„ Булгартрансгаз” ЕАД планува създаване на инфраструктура за транспорт на водород и нисковъглеродни газообразни горива за зареждане на електроцентрали и други консуматори във въглищни райони в България, декларират специалистите от сдружението, изготвили проекта.
Така, развивайки газопреносната си инфраструктура и потенциала за предпазване, и осигурявайки нови направления за доставка и трансграничен транспорт на природен газ, „ Булгартрансгаз “ ЕАД е съответен на наклонността за увеличаващ се импорт и диверсифициране на източниците на доставка, а по този начин също и във връзка с общоевропейските цели в областите климат и енергетика. Реализирането на плануваните в страната и района инфраструктурни планове ще докара до постоянна интеграция на газовия пазар, ще обезпечи съгласуваност с газовите хъбове в Централна и Източна Европа, както и ще улеснени достъпа до нови източници. Ще бъдат основани удобни условия за диверсификация и надлежно понижаване на енергийната взаимозависимост, което ще докара и до увеличение на размерите газ, търгувани на газовата борса. Дейностите, свързани с развиването на газопреносната система, ще продължат и през интервала на сегашния Десетгодишен проект, се споделя още в документа.
Прави усещане, че в сегашния документ не се възнамеряват нови вътрешни преносни газопроводи, макар че те са от голяма важност за развиването и на вътрешния газов пазар. Все още остават старите планове.
Десетгодишният проект на „ Булгартрансгаз “ е оповестен на:
Източник: 3e-news.net
КОМЕНТАРИ