Монахът с токчетата
Будистките монаси нормално живеят строго, носят елементарни облекла и съвсем никакви аксесоари. Кодо Нишимура прави всичко друго, само че не и това. 30-годишният Кодо постоянно може да бъде забелязан с будистка тога и внимателен пъстър еликсир на устните. Той се грижи за фамилния храм в Токио, до момента в който работи и като гримьор и ЛГБТ+ деятел. „ Аз съм по едно и също време античен и съвременен “, споделя Нишимура в изявление за списание Time. Историята му буди интереса и на издания като Vogue, The New York Style Magazine, Cosmopolitan и доста други. Изнасял е тирада в централата на Фонда на Организация на обединените нации за популацията, както и в Университета в Йейл. Сред последните му задължения е състезанието „ Мис Вселена Япония “, на който е грим шеф и управлява екип от шестима асистенти, с цел да подсигурява съвършената визия на състезатели, съдии, извънредни посетители и награждаващи.
Грим кариерата на този „ актуален водач на мнение “, по определението на Time, съчетана с активността му като ЛГБТ+ деятел му донесоха присъединяване през 2019 година в шоуто на Netflix “Queer Eye: We’re in Japan!”, както и звездни клиенти като музикалното дуо Chloe x Halle и изпълнителката Кристина Милиан. През февруари тази година Нишимура издаде и първата си англоезична книга “This Monk Wears Heels” („ Този духовник носи токчета “) – автобиография, която преплита персоналната му история с будисткото обучение.
Надареният пол Нишимура не всеки път се е чувствал удобно от съжителството на тези две свои страни, само че се надява, че, споделяйки историята си за пътуването към себе си, може да помогне на хора от джендър малцинствата в консервативна Япония да се заобичат.
Въпреки че е израснал, наблюдавайки родителите си (и двамата служат в фамилния будистки храм) да управляват погребения и церемонии за поклонение, Кодо в никакъв случай не се е замислял дали да последва пътя им – знаел е, че не желае това за себе си. Винаги е считал, че будисткият живот е несъответстващ с идентичността му. Не виждал смисъл в това да пее мантри, а да бръсне главата си му изглеждало немислимо, тъй като харесвал дългата си коса. „ Като дете, обожаващо принцесите на Disney, религиозното служене беше цялостна диаметралност на това, което желаех да бъда и което обичах “, споделя той.
От ранна детска възраст Нишимура осъзнава, че е притеглен от мъже. За себе си споделя, че е от „ талантлив пол “. „ Физическото ми тяло е мъжко, само че мозъкът ми не е нито на мъж, нито на жена. Мога да бъда и двата пола по доста способи “, споделя Кодо. Но през гимназиалните си години в Япония той се срами от сексуалността си и се старае да я прикрива, с цел да избегне издевателството от съученици.
Съмненията раждат независимост Когато е на 18, отпътува за Ню Йорк да учи в Parsons School of Design. Там открива пространство да показва свободно себе си и да откри самопризнание като ЛБГТ+ човек. Желанието да се изрази изцяло и да подхрани духовността си го кара да прегърне будистките си корени. 24-годишен той стартира образование за духовник в Япония, като редом пътува из Съединени американски щати, с цел да практикува като гримьор. Същата година разкрива същността си и пред родителите си. За негова изненада татко му, професор по будистки науки, демонстрира схващане и го поучава да живее живота, който желае.
Грим кариерата на този „ актуален водач на мнение “, по определението на Time, съчетана с активността му като ЛГБТ+ деятел му донесоха присъединяване през 2019 година в шоуто на Netflix “Queer Eye: We’re in Japan!”, както и звездни клиенти като музикалното дуо Chloe x Halle и изпълнителката Кристина Милиан. През февруари тази година Нишимура издаде и първата си англоезична книга “This Monk Wears Heels” („ Този духовник носи токчета “) – автобиография, която преплита персоналната му история с будисткото обучение.
Надареният пол Нишимура не всеки път се е чувствал удобно от съжителството на тези две свои страни, само че се надява, че, споделяйки историята си за пътуването към себе си, може да помогне на хора от джендър малцинствата в консервативна Япония да се заобичат.
Въпреки че е израснал, наблюдавайки родителите си (и двамата служат в фамилния будистки храм) да управляват погребения и церемонии за поклонение, Кодо в никакъв случай не се е замислял дали да последва пътя им – знаел е, че не желае това за себе си. Винаги е считал, че будисткият живот е несъответстващ с идентичността му. Не виждал смисъл в това да пее мантри, а да бръсне главата си му изглеждало немислимо, тъй като харесвал дългата си коса. „ Като дете, обожаващо принцесите на Disney, религиозното служене беше цялостна диаметралност на това, което желаех да бъда и което обичах “, споделя той.
От ранна детска възраст Нишимура осъзнава, че е притеглен от мъже. За себе си споделя, че е от „ талантлив пол “. „ Физическото ми тяло е мъжко, само че мозъкът ми не е нито на мъж, нито на жена. Мога да бъда и двата пола по доста способи “, споделя Кодо. Но през гимназиалните си години в Япония той се срами от сексуалността си и се старае да я прикрива, с цел да избегне издевателството от съученици.
Съмненията раждат независимост Когато е на 18, отпътува за Ню Йорк да учи в Parsons School of Design. Там открива пространство да показва свободно себе си и да откри самопризнание като ЛБГТ+ човек. Желанието да се изрази изцяло и да подхрани духовността си го кара да прегърне будистките си корени. 24-годишен той стартира образование за духовник в Япония, като редом пътува из Съединени американски щати, с цел да практикува като гримьор. Същата година разкрива същността си и пред родителите си. За негова изненада татко му, професор по будистки науки, демонстрира схващане и го поучава да живее живота, който желае.
Източник: eva.bg
КОМЕНТАРИ