Ниските заплати стимулират не икономиката, а алчността
Будиш се. Вече е време. Ставаш от леглото. Не ти се спи, просто умората от нощес не си е отишла. Или сънят ти е станал нездравословен. Както и да е. Оправяш се и тръгваш на работа. Изкушаваш се да оставиш тв приемника включен, тъй като ти доставя наслаждение мисълта, че ухилените водещи на утринните блокове ще си фантазират, че разсмиват някого, че забавляват жителите, че са умни и красиви. И най-много - че имат висок рейтинг. Тази машинация е сладка. Но ще ти коства ток, а цената на електричеството скача. Така че изключваш приемника и излизаш. Няма причина и той да работи бадева, напразно. Като тебе.
Тръгваш на работа ли споделих? Ето за това желаех да пиша. На работа, значи. И къде е това? В някой замърсен завод, в институция, ведомство, в частна компания или в сладкарница? И какво е това? Полагане на труд против възнаграждение ли? Да забележим.
Известно е, че
цената на труда в България е най-ниската
в обединена Европа. При това тази наклонност се задълбочава - ситуацията, вместо да се утежнява, както споделят, става безнадеждно. Този факт самичък по себе си, даже оценен без съпоставения, е задоволително обезпокоителен. Но въпреки всичко ще се наложи да кажем, че една цена е висока или ниска спрямо нещо, което нормално не се поддава на толкоз доста съмнения в цената си. Прието е за такова да се смята златото. Ала и неговата цена е динамична. Затова избирам да преценим цената на труда, съотнасяйки я с нещо скъпо - човешкия живот.
Ако приемем сходен метод за разумен, тогава ще установим, че трудът и животът нямат нищо общо. Те са толкоз разнополюсни, че нито едно от тях не може да служи за насочна точка на другото, камо ли да отразява неговата стойност. Чрез труда индивидът опредметява света към себе си, прави го приспособен за приложимост, социализира го. Ако е правилно, че трудът е основал индивида, още по-вярно евентуално е, че човек се осъществя посредством труда, тъй като го счита за своя естествена демонстрация. Колкото повече умения и усилия влага във всекидневната си работа, толкоз по-ефективни и ефикасни стават уменията му и той преобразява заобикалящия го свят по подобен метод, че най-общо казано животът, човешкият живот на труженика става по-щастлив, по-удобен, по-лесен.
Обаче това въобще не е правилно. С увеличението на количеството и качеството на полагания труд правопропорционално понижава персоналното ти богатство; с други думи -
трудът у нас създава беднотия
Колкото повече се трудиш, толкоз по-беден ставаш. От труд се гърбавее, споделят познавачите, не се богатее. Пък и да се работи от заран до вечер е дело неуместно. Стига, несъмнено, да не е подчинено на някаква егоистична цел. Тази цел може да е креативна, да е финансова или незаконна, само че щом оправдава средствата, значи ще оправдае и непостижимия труд. Значи работата, възприемана като непринудено физическо или интелектуално натоварване, има смисъл, единствено когато осъществя човешки цели.
Ала и това не е правилно. Повечето хора работят, с цел да свържат двата края. Едва ли това е задачата им. Според Епикур задачата на човешкия живот е щастието и всяко изпитание в тази посока е подходящо или даже поощрително. Но по какъв начин да станеш в България благополучен посредством труда си? Това е изцяло невероятно. Не единствено тъй като трудът е недооценен, а тъй като той не се родее с благосъстоянието. Животът се трансформира в цел на труда, а не противоположното, както би трябвало да бъде. Ето за какво индивидът експлоатира живота си и своето персонално благополучие, с цел да поставя труд, който да прави живота му просто вероятен, само че никога - благополучен. Щастието остава за други.
Хитрият човек работи малко или не работи нищо. Но той печели. Измисля схеми. Лъже. Мами. Граби. Политиканства. Плагиатства. Правораздава без право. Лекува без лек. Посредничи. Накратко - не прави нищо потребно, само че тъй като постоянно е за непозната сметка, съумява да се облагодетелства. Такъв човек
използва непознатия труд
присвоява плодовете му и лентяйства. Понякога това става законно, различен път е резултат от завоалирана насила - когато служащият не знае, че трудът му коства повече, той продължава да влага силите и силата си по подобен метод, като че ли с него се постъпва почтено. Тази машинация действа, откогато е измислена облагата - това излишество, чието систематизиране трансформира хората в плебеи или в господари. Не съм сигурен, че отговорен за това е капитализмът. Има хора, които обичат да бъдат мамени, тъй като не разполагат с воля да остойностят себе си. За тях животът е труд, по този метод е мислел евентуално и първобитният човек, маймуната - също, доколкото е способна на това. А че трудът би трябвало да трансформира живота към по-добро - това или не се схваща, или наподобява толкоз комплицирано, че е по-добре да не бъде въображаемо.
Думата ми беше не толкоз за цената на труда, колкото
за цената на живота
Колкото по-ниска е цената на труда, толкоз по-безсмислен е животът в персонален проект. В публичен ракурс евентуално не е напълно по този начин, тъй като откраднатата стойност на труда не се губи, а се влива в непознати джобове - джобовете на хора, които не работят, а насочват каналите на принаденото към себе си. Така че излъганият може и да страда, само че това си е за негова сметка. Измамникът печели и неговата настояща сметка набъбва посредством присвоеното. Едва ли някой ще чуе апела на синдикатите минималната заплата да стане 750 лева при сегашната инфлация.
Затова не си мислете, че срамното възнаграждение на труда е единствено въпрос на слаба продуктивност и ниска конкурентоспособност. Не, въпрос на несъразмерна лакомия е.
Когато ставаш от сън и на излизане гасиш тв приемника, с цел да пестиш ток, когато ругаеш и обществото, и страната, само че въпреки всичко отиваш непринудено да бъдеш окраден - там, където полагаш труда си, ти даваш своя принос към несправедливостта, от която се оплакваш. Отчуждението от труда води до отчуждение на човек от индивида, твърди Маркс. Прав е, несъмнено. Но какво от това?
С български заплати европейски стандарт не се реализира: както е правилно, че пазарът не контролира нищо въобще, а единствено съответно, и то за увеличение на облагите или минимизиране на загубите; за сметка на това стихията му праща едни на дъното, а други качва на гребена на вълната. Пазарът не може без мощно неспокойствие, а когато такова няма, основава изкуствени финансови стихии. Следователно, в случай че трудът е бил тласък за индивида преди, през днешния ден и тук подтиква единствено грабежа и завихрянето на пазара на присвоената му стойност.
Ако това се промени, евентуално и достолепието още веднъж ще придобие смисъл. А може би ще възникне и междинна класа.
Тръгваш на работа ли споделих? Ето за това желаех да пиша. На работа, значи. И къде е това? В някой замърсен завод, в институция, ведомство, в частна компания или в сладкарница? И какво е това? Полагане на труд против възнаграждение ли? Да забележим.
Известно е, че
цената на труда в България е най-ниската
в обединена Европа. При това тази наклонност се задълбочава - ситуацията, вместо да се утежнява, както споделят, става безнадеждно. Този факт самичък по себе си, даже оценен без съпоставения, е задоволително обезпокоителен. Но въпреки всичко ще се наложи да кажем, че една цена е висока или ниска спрямо нещо, което нормално не се поддава на толкоз доста съмнения в цената си. Прието е за такова да се смята златото. Ала и неговата цена е динамична. Затова избирам да преценим цената на труда, съотнасяйки я с нещо скъпо - човешкия живот.
Ако приемем сходен метод за разумен, тогава ще установим, че трудът и животът нямат нищо общо. Те са толкоз разнополюсни, че нито едно от тях не може да служи за насочна точка на другото, камо ли да отразява неговата стойност. Чрез труда индивидът опредметява света към себе си, прави го приспособен за приложимост, социализира го. Ако е правилно, че трудът е основал индивида, още по-вярно евентуално е, че човек се осъществя посредством труда, тъй като го счита за своя естествена демонстрация. Колкото повече умения и усилия влага във всекидневната си работа, толкоз по-ефективни и ефикасни стават уменията му и той преобразява заобикалящия го свят по подобен метод, че най-общо казано животът, човешкият живот на труженика става по-щастлив, по-удобен, по-лесен.
Обаче това въобще не е правилно. С увеличението на количеството и качеството на полагания труд правопропорционално понижава персоналното ти богатство; с други думи -
трудът у нас създава беднотия
Колкото повече се трудиш, толкоз по-беден ставаш. От труд се гърбавее, споделят познавачите, не се богатее. Пък и да се работи от заран до вечер е дело неуместно. Стига, несъмнено, да не е подчинено на някаква егоистична цел. Тази цел може да е креативна, да е финансова или незаконна, само че щом оправдава средствата, значи ще оправдае и непостижимия труд. Значи работата, възприемана като непринудено физическо или интелектуално натоварване, има смисъл, единствено когато осъществя човешки цели.
Ала и това не е правилно. Повечето хора работят, с цел да свържат двата края. Едва ли това е задачата им. Според Епикур задачата на човешкия живот е щастието и всяко изпитание в тази посока е подходящо или даже поощрително. Но по какъв начин да станеш в България благополучен посредством труда си? Това е изцяло невероятно. Не единствено тъй като трудът е недооценен, а тъй като той не се родее с благосъстоянието. Животът се трансформира в цел на труда, а не противоположното, както би трябвало да бъде. Ето за какво индивидът експлоатира живота си и своето персонално благополучие, с цел да поставя труд, който да прави живота му просто вероятен, само че никога - благополучен. Щастието остава за други.
Хитрият човек работи малко или не работи нищо. Но той печели. Измисля схеми. Лъже. Мами. Граби. Политиканства. Плагиатства. Правораздава без право. Лекува без лек. Посредничи. Накратко - не прави нищо потребно, само че тъй като постоянно е за непозната сметка, съумява да се облагодетелства. Такъв човек
използва непознатия труд
присвоява плодовете му и лентяйства. Понякога това става законно, различен път е резултат от завоалирана насила - когато служащият не знае, че трудът му коства повече, той продължава да влага силите и силата си по подобен метод, като че ли с него се постъпва почтено. Тази машинация действа, откогато е измислена облагата - това излишество, чието систематизиране трансформира хората в плебеи или в господари. Не съм сигурен, че отговорен за това е капитализмът. Има хора, които обичат да бъдат мамени, тъй като не разполагат с воля да остойностят себе си. За тях животът е труд, по този метод е мислел евентуално и първобитният човек, маймуната - също, доколкото е способна на това. А че трудът би трябвало да трансформира живота към по-добро - това или не се схваща, или наподобява толкоз комплицирано, че е по-добре да не бъде въображаемо.
Думата ми беше не толкоз за цената на труда, колкото
за цената на живота
Колкото по-ниска е цената на труда, толкоз по-безсмислен е животът в персонален проект. В публичен ракурс евентуално не е напълно по този начин, тъй като откраднатата стойност на труда не се губи, а се влива в непознати джобове - джобовете на хора, които не работят, а насочват каналите на принаденото към себе си. Така че излъганият може и да страда, само че това си е за негова сметка. Измамникът печели и неговата настояща сметка набъбва посредством присвоеното. Едва ли някой ще чуе апела на синдикатите минималната заплата да стане 750 лева при сегашната инфлация.
Затова не си мислете, че срамното възнаграждение на труда е единствено въпрос на слаба продуктивност и ниска конкурентоспособност. Не, въпрос на несъразмерна лакомия е.
Когато ставаш от сън и на излизане гасиш тв приемника, с цел да пестиш ток, когато ругаеш и обществото, и страната, само че въпреки всичко отиваш непринудено да бъдеш окраден - там, където полагаш труда си, ти даваш своя принос към несправедливостта, от която се оплакваш. Отчуждението от труда води до отчуждение на човек от индивида, твърди Маркс. Прав е, несъмнено. Но какво от това?
С български заплати европейски стандарт не се реализира: както е правилно, че пазарът не контролира нищо въобще, а единствено съответно, и то за увеличение на облагите или минимизиране на загубите; за сметка на това стихията му праща едни на дъното, а други качва на гребена на вълната. Пазарът не може без мощно неспокойствие, а когато такова няма, основава изкуствени финансови стихии. Следователно, в случай че трудът е бил тласък за индивида преди, през днешния ден и тук подтиква единствено грабежа и завихрянето на пазара на присвоената му стойност.
Ако това се промени, евентуално и достолепието още веднъж ще придобие смисъл. А може би ще възникне и междинна класа.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ