Накъде отива Франция? Корените на упадъка
Буалем Сансал е алжирски публицист, прочут със своя самостоятелен дух, чиито произведения имат огромен триумф в няколко европейски страни, по-специално във Франция и Германия. В материал за френския вестник Le Figaro той твърди, че Франция страда от това, че не разпознава към този момент сама себе си. За да се надигнем пред заболяванията си, Буалем Сансал ни кани да преоткрием мисълта на Ибн Халдун, арабски историк, който е размишлявал върху раждането и гибелта на империите.
Накъде отива Франция?
Отговорът е значително във въпроса. Ако се питаме какво ще стане с нас, то е тъй като знаем, че сме заболели, обречени, изгубени и също така, както се подразбира, неспособни да се измъкнем сами. Но тук има и нещо като прикрит вик за помощ. Надяваме се, чакаме, стенем, с цел да вдъхнем страдание, знаейки добре, че нашите другари и врагове по света имат лична визия за нещата.
Винаги има доста отговори във въпросите. Просто би трябвало да ги намерим. Това, което въпросът не споделя в този случай, е името на заболяването. Това е от значително значение, наподобява, че страдаме по-малко, когато знаем от какво ще умрем.
Французите са известни с това, че в никакъв случай не им липсват думи, с цел да приказват. Те дадоха хиляди имена на заболяването, която разяжда страната им, и не престават да имат вяра, че като ги повтарят безпределно като мантри или сури, ще стигнат до истината. Множенето на имената, съгласно мен, не прави нищо друго, с изключение на да способства още повече за нещастието на света.
Какво да вършим с всички тези думи, които са на първа страница на вестниците, в заглавията на книгите и тематиките на всички акции: залез, крах, неуспех, отнемане, отпадане, колонизация, еднаквост, отдръпване, джамия, подмяна, ислям, имам, затвор, цивилизация, кърпа, джихад, експанзия, ислямофобия, покрайнини, територии, непросветеност, аматьорство, французщина, феминизация, магребинец, ЛГБТ, ГАФАМ, расизъм, събуждане, анти-бели, антисемитизъм, антисемит, антиционист, Аллах, евреи, ненавист, християни, мюсюлмани, тероризъм, атентат, осквернение, малцинства, жертви, черква, сури, тагове, нецивилизованост, заколвам, ориентири, власт, суверенитет, Коран, хадиси, халал, харам, харем, материализъм, нематериалност, задлъжнялост, Европа, Мохамед, делегат, инша " Аллах, глобализация, президент, отпадъци, министри, отстъпка, администрация, корупция, емиграция, статистика, демография, престъпност, специалисти, малките екрани, преса, дотации, освобождение, Касандра, алармисти, рап, абориген, родолюбец, бобо (буржоа-бохем), ислямо-левичар, връзка, операция, жълти жилетки, дисидентство, революция, троянски кон, смирение, виктимизация, Алжир, Африка, Германия, Брюксел, Маастрихт, Брекзит, фрекзит, Катар, Мека, Китай, Путин, Ердоган, депутати, домошар, ДАЕШ, геноцид и така нататък, описът е дълъг.
Изобилието не споделя нищо значително, то опиянява. Истината е, че Франция страда от самата себе си, тя към този момент не се познава, не се разпознава, което е най-тежката болест. Понякога имам чувството, че счита себе си за мюсюлманска страна, чието битие е застрашено от орди неверници.
Изненадан съм, че никой не е произнесъл тази дума: мукаддима. Тя обаче сподели всичко - заболяването, от която страда Франция, лекарството и метода на определяне. Мукаддима е заглавието на един текст, в който неговият създател - великият Ибн Халдун - изяснява по какъв начин империите се раждат и умират. Това би трябвало да бъде настолната книга за всеки французин, който се опасява за бъдещето на децата си и страната си.
Този талант, в който деликатният четец ще откри малко Монтен, малко Монтескьо, Токвил и Макиавели, който е живял през 14 век и е бил консултант или министър на доста крале и царе на мюсюлманската империя, до големия и ужасяващ Тамерлан, ни учи в монументалната си творба " Книгата на образците ", че империите се построяват посредством обезоръжаване на тяхното население, посредством разчупване на обичайните солидарности, които обезпечават тяхната обществена единодушие (той е измислил дума, която да ги отбелязва: асабия), като го изоставя на машинациите на бавни и арогантни обществени служби, с цел да го направи подвластно от всемогъщия център и даже да го тероризира, с цел да му взема от ден на ден и повече налози. Така те обричат сами себе си, тъй като неизбежно изпадат в тирания и провокират бурите на гнева, които ще ги отнесат. Той ни учи, че с цел да матират бунтовниците, те ще би трябвало да привлекат войнстващи племена от покрайнините или задгранични наемници, по-късно ще изискат прилежащите страни да покорят племената и наемниците, които, възползвайки се от тяхната уязвимост, ще оспорят властта им(синдром на еничарите в Османската империя и мамелюците в Египет). Ако няма метод да се отърват от тях, ще им създадат място в кръга на властта, с вярата да ги видят цивилизовани и интегрирани.
Това направи и Франция. В края на Втората международна война тя прикани служащи от Магреба и Африка да възстановят стопанската система й, след което, защото не можеше да ги върне назад след даване на услугата, им отвори пътя за настаняване / асимилация/ интеграция, за да ги трансформира в съзнателни жители. Изправена пред неуспеха на този развой, тя разпореди полицейските и управленческите си пълномощия на ислямистите, с цел да възстановят реда в изгубените територии на републиката, гангренясали от престъпност, фракционизъм и сатанизъм.
Порочен кръг
След като притегли ислямистите, с цел да спасят предградията от сериозна престъпност и възнагради с самопризнание и благороднически трофеи тузарските им представители, Франция и Европа приканиха страните, от които произлизат нахлуващите ислямисти (Алжир, Мароко, Тунис), Либия, Турция, Чечения...), да пазят външните си граници и да спрат разпространяването на религията си по целия свят.
Франция стигна до такава степен, зашеметена, гроги, с вързани ръце и крайници, несъзнателно въвлечена в планетарния джихад. Реконструкторите на френската история приветстват, движещата мощ на ислямската агресия неимоверно форсира появяването на благословената глобализация и обещаното отворено общество.
Това, което Ибн Халдун ни учи, в действителност е, че печели постоянно най-умният, най-силният, най-бързият, най-жестокият. Според реконструкторите французите са прекомерно глупави, прекомерно необратимо изнежени, с цел да схванат, че първо би трябвало да изгубят и по-късно да завоюват.
Как да се излезе от клопката? Блестящият Ибн Халдун го споделя: ние би трябвало допустимо най-бързо да се снабдим с продуктивна стопанска система, която знае по какъв начин да основава благосъстояние, познания, умения, бъдещи работни места и която знае по какъв начин да популяризира духа на завладяване в обществото. Рицарите на една страна са нейните бизнесмени, а не нейните бойци, принцове и контета. В една просперираща, самостоятелна и изобретателна страна страната разполага с всички нужни финансови, човешки и механически запаси за ръководство на страната, без да се накърняват свободите, без да се тероризира популацията с налагане на повече налози. Протекциите излизат скъпо. Глобализацията не е испанска страноприемница, би трябвало да платите, с цел да влезете в нея и да се възползвате от нейните защитни механизми. Цената е демонтирането на националните сили и подчинението на елитите на господарите на света. В последна сметка националната страна изчезва и страната става непозната за своя народ.
Деконструкцията е в доста напреднала фаза. Франция към този момент е изгубила доста, своя талант, просвета, език, полезности, умения, бъдещите си специалности, територии, войска и интернационалната си публика. Но й остава малко живот, може да се окопити.
Една последна дума, супер основна. Трябваше да стартира оттова. Ибн Халдун предлага всичко да бъде подлагано на присъдата на историята. Чрез нея сме ние, посредством нея ставаме и точно в нея ще бъдем. Извън нея няма нищо друго с изключение на празнина и разхвърляни, безсмислени неща. Историята е силово поле, насочено един път вечно, не може нито да се модифицира, нито да се в профил. Ислямските страни не харесват Ибн Халдун, за тях религията е мярката на всичко, няма какво да се разисква.
Има страни, проспериращи в халдунизма, би трябвало да ги погледнем, не е срамно да се учим от другите: Русия на Путин, Япония на самураите, Южна Корея на чеболите, Израел на кибуците и стартъпите, Китай на стените и копринените пътища и това удивително Обединено кралство, което постоянно е било в положение да се изправи на крайници и да притегли светлините на прожекторите.
Накъде отива Франция?
Отговорът е значително във въпроса. Ако се питаме какво ще стане с нас, то е тъй като знаем, че сме заболели, обречени, изгубени и също така, както се подразбира, неспособни да се измъкнем сами. Но тук има и нещо като прикрит вик за помощ. Надяваме се, чакаме, стенем, с цел да вдъхнем страдание, знаейки добре, че нашите другари и врагове по света имат лична визия за нещата.
Винаги има доста отговори във въпросите. Просто би трябвало да ги намерим. Това, което въпросът не споделя в този случай, е името на заболяването. Това е от значително значение, наподобява, че страдаме по-малко, когато знаем от какво ще умрем.
Французите са известни с това, че в никакъв случай не им липсват думи, с цел да приказват. Те дадоха хиляди имена на заболяването, която разяжда страната им, и не престават да имат вяра, че като ги повтарят безпределно като мантри или сури, ще стигнат до истината. Множенето на имената, съгласно мен, не прави нищо друго, с изключение на да способства още повече за нещастието на света.
Какво да вършим с всички тези думи, които са на първа страница на вестниците, в заглавията на книгите и тематиките на всички акции: залез, крах, неуспех, отнемане, отпадане, колонизация, еднаквост, отдръпване, джамия, подмяна, ислям, имам, затвор, цивилизация, кърпа, джихад, експанзия, ислямофобия, покрайнини, територии, непросветеност, аматьорство, французщина, феминизация, магребинец, ЛГБТ, ГАФАМ, расизъм, събуждане, анти-бели, антисемитизъм, антисемит, антиционист, Аллах, евреи, ненавист, християни, мюсюлмани, тероризъм, атентат, осквернение, малцинства, жертви, черква, сури, тагове, нецивилизованост, заколвам, ориентири, власт, суверенитет, Коран, хадиси, халал, харам, харем, материализъм, нематериалност, задлъжнялост, Европа, Мохамед, делегат, инша " Аллах, глобализация, президент, отпадъци, министри, отстъпка, администрация, корупция, емиграция, статистика, демография, престъпност, специалисти, малките екрани, преса, дотации, освобождение, Касандра, алармисти, рап, абориген, родолюбец, бобо (буржоа-бохем), ислямо-левичар, връзка, операция, жълти жилетки, дисидентство, революция, троянски кон, смирение, виктимизация, Алжир, Африка, Германия, Брюксел, Маастрихт, Брекзит, фрекзит, Катар, Мека, Китай, Путин, Ердоган, депутати, домошар, ДАЕШ, геноцид и така нататък, описът е дълъг.
Изобилието не споделя нищо значително, то опиянява. Истината е, че Франция страда от самата себе си, тя към този момент не се познава, не се разпознава, което е най-тежката болест. Понякога имам чувството, че счита себе си за мюсюлманска страна, чието битие е застрашено от орди неверници.
Изненадан съм, че никой не е произнесъл тази дума: мукаддима. Тя обаче сподели всичко - заболяването, от която страда Франция, лекарството и метода на определяне. Мукаддима е заглавието на един текст, в който неговият създател - великият Ибн Халдун - изяснява по какъв начин империите се раждат и умират. Това би трябвало да бъде настолната книга за всеки французин, който се опасява за бъдещето на децата си и страната си.
Този талант, в който деликатният четец ще откри малко Монтен, малко Монтескьо, Токвил и Макиавели, който е живял през 14 век и е бил консултант или министър на доста крале и царе на мюсюлманската империя, до големия и ужасяващ Тамерлан, ни учи в монументалната си творба " Книгата на образците ", че империите се построяват посредством обезоръжаване на тяхното население, посредством разчупване на обичайните солидарности, които обезпечават тяхната обществена единодушие (той е измислил дума, която да ги отбелязва: асабия), като го изоставя на машинациите на бавни и арогантни обществени служби, с цел да го направи подвластно от всемогъщия център и даже да го тероризира, с цел да му взема от ден на ден и повече налози. Така те обричат сами себе си, тъй като неизбежно изпадат в тирания и провокират бурите на гнева, които ще ги отнесат. Той ни учи, че с цел да матират бунтовниците, те ще би трябвало да привлекат войнстващи племена от покрайнините или задгранични наемници, по-късно ще изискат прилежащите страни да покорят племената и наемниците, които, възползвайки се от тяхната уязвимост, ще оспорят властта им(синдром на еничарите в Османската империя и мамелюците в Египет). Ако няма метод да се отърват от тях, ще им създадат място в кръга на властта, с вярата да ги видят цивилизовани и интегрирани.
Това направи и Франция. В края на Втората международна война тя прикани служащи от Магреба и Африка да възстановят стопанската система й, след което, защото не можеше да ги върне назад след даване на услугата, им отвори пътя за настаняване / асимилация/ интеграция, за да ги трансформира в съзнателни жители. Изправена пред неуспеха на този развой, тя разпореди полицейските и управленческите си пълномощия на ислямистите, с цел да възстановят реда в изгубените територии на републиката, гангренясали от престъпност, фракционизъм и сатанизъм.
Порочен кръг
След като притегли ислямистите, с цел да спасят предградията от сериозна престъпност и възнагради с самопризнание и благороднически трофеи тузарските им представители, Франция и Европа приканиха страните, от които произлизат нахлуващите ислямисти (Алжир, Мароко, Тунис), Либия, Турция, Чечения...), да пазят външните си граници и да спрат разпространяването на религията си по целия свят.
Франция стигна до такава степен, зашеметена, гроги, с вързани ръце и крайници, несъзнателно въвлечена в планетарния джихад. Реконструкторите на френската история приветстват, движещата мощ на ислямската агресия неимоверно форсира появяването на благословената глобализация и обещаното отворено общество.
Това, което Ибн Халдун ни учи, в действителност е, че печели постоянно най-умният, най-силният, най-бързият, най-жестокият. Според реконструкторите французите са прекомерно глупави, прекомерно необратимо изнежени, с цел да схванат, че първо би трябвало да изгубят и по-късно да завоюват.
Как да се излезе от клопката? Блестящият Ибн Халдун го споделя: ние би трябвало допустимо най-бързо да се снабдим с продуктивна стопанска система, която знае по какъв начин да основава благосъстояние, познания, умения, бъдещи работни места и която знае по какъв начин да популяризира духа на завладяване в обществото. Рицарите на една страна са нейните бизнесмени, а не нейните бойци, принцове и контета. В една просперираща, самостоятелна и изобретателна страна страната разполага с всички нужни финансови, човешки и механически запаси за ръководство на страната, без да се накърняват свободите, без да се тероризира популацията с налагане на повече налози. Протекциите излизат скъпо. Глобализацията не е испанска страноприемница, би трябвало да платите, с цел да влезете в нея и да се възползвате от нейните защитни механизми. Цената е демонтирането на националните сили и подчинението на елитите на господарите на света. В последна сметка националната страна изчезва и страната става непозната за своя народ.
Деконструкцията е в доста напреднала фаза. Франция към този момент е изгубила доста, своя талант, просвета, език, полезности, умения, бъдещите си специалности, територии, войска и интернационалната си публика. Но й остава малко живот, може да се окопити.
Една последна дума, супер основна. Трябваше да стартира оттова. Ибн Халдун предлага всичко да бъде подлагано на присъдата на историята. Чрез нея сме ние, посредством нея ставаме и точно в нея ще бъдем. Извън нея няма нищо друго с изключение на празнина и разхвърляни, безсмислени неща. Историята е силово поле, насочено един път вечно, не може нито да се модифицира, нито да се в профил. Ислямските страни не харесват Ибн Халдун, за тях религията е мярката на всичко, няма какво да се разисква.
Има страни, проспериращи в халдунизма, би трябвало да ги погледнем, не е срамно да се учим от другите: Русия на Путин, Япония на самураите, Южна Корея на чеболите, Израел на кибуците и стартъпите, Китай на стените и копринените пътища и това удивително Обединено кралство, което постоянно е било в положение да се изправи на крайници и да притегли светлините на прожекторите.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ