"Президентите на България": Плевнелиев с разказ за трудностите и уроците по време на мандата си
bTV с поредност " Президентите на България ". В четири следващи съботи след централните вести описваме за всичко, останало прикрито от камерите и обществеността в мандатите на Росен Плевнелиев, Георги Първанов, Петър Стоянов и Жельо Желев.
Първи посетител в поредицата е президентът на България от 2012 до 2017 година Росен Плевнелиев.
Прочетете цялото изявление на Златимир Йочев с него:
Г-н Плевнелиев, изминаха съвсем пет години, откогато напуснахте постройката на „ Дондуков “ 2, с какво се занимавате сега?
Правя всичко, което един умен и сполучлив президент би следвало да прави. Изключително се гордея, че не преставам да бъда доста деен в интернационален проект. Член съм на няколко интернационалните организации, работя дружно с хора като Хенри Кисинджър и Гордан Браун. Почетен професор съм в най-големия китайски университет, което единствено по себе си е достижение за България, неотдавна имах лекции в " Харвард ". Продължавам да бъда потребен и да работя за положителното име на България.
Как бихте описали настоящата политическа конюнктура?
Намираме се в временен интервал, който както доста други преходни интервали в историята на обществото – освен в България, главно се символизира с безпорядък, липса на проект, тежко и надълбоко политическо опълчване, терзания на елементарния жител, тъй като той не вижда отговорно политическо водачество, което в сложен миг да издърпа страната напред и нагоре. Притеснен съм от това невиждано до момента равнище на опълчване и на популизъм. Вярвам, че през днешния ден огромната борба в България е сред демократи и популисти. Демократите имат вяра във върховенството на правото, в полезностите, в институциите и ги надграждат. Популистите знаят по какъв начин да се заиграят със страховете и очакванията на хората и доста постоянно, за жалост, дават обещание нереализуеми неща. Популизмът през днешния ден шества из европейските столици. За страдание, става все по-силен и в България.
Трудно ли се съгласихте да бъдете държавен глава?
Влязох с летящ старт в политиката през 2009 година в икономическия екип на ГЕРБ, като надпартиен специалист и доста се гордея с това, което направихме. Като министър, сътворих дълготрайни тактики в региона на пътното строителство, някои нарекоха това проектът „ Плевнелиев “. За две години построихме 300 км автомагистрали, които никой различен не беше правил. Това, което малко се знае е, че, като министър, стартирах няколко хиляди модернизационни плана, познавах всички кметове, обикалях районите и напълно естествено през 2011 година бях толкоз известен и обичан от българите, че имах по-висок рейтинг от министър-председателя Бойко Борисов.
Тогава пристигна въпросът по какъв начин продължаваме оттук насетне. Няколко месеца имахме разходки с Борисов, откривайки огромна част от плановете през 2011 година, които бях стартирал като министър през 2009 година, в които той се опитваше да ме убеди, че аз съм подобаващ за президент, а аз отказвах просто тъй като желаех да довърша мандата си като министър. Реших при започване на септември 2011 година в действителност да се впусна в тази конкуренция.
Снимка: bTV
Историята обаче помни едно ваше изявление още през октомври 2011 година, когато предрекохте спорове и искри сред Вас и изпълнителната власт. Къде най-често имаше напрежение сред Вас и държавното управление?
Много постоянно е имало такива напрежения. Това, което ми помагаше през годините, е точно тази искреност, честният метод, в случай че има проблем - да го решиш и посочиш, а не да го замиташ под масата. Не беше елементарно, през годините е трябвало да намирам метод да се разбирам с крайни популисти, само че работех с всички тях и успяхме да реализираме доста.
Кои бяха огромните изненади, когато попаднахте в президентската институция?
Първо, се учудих, че там имаше към 150 работещи и извънредно малко компютри, никаква мрежа, никакъв продан на информация и най-елементарните неща, които имаше във всеки офис. Бях шокиран от този факт. Другото беше какъв брой доста сътрудници на Държавна сигурност имаше в президентската институция. Бях поел ангажимент към българските жители да не назначавам сътрудници на Държавна сигурност като посланици в президентската администрация. Трябваше да се извиним с тях, тъй като откровено имах вяра, че доверието на жителите се базира върху дадените, само че и изпълнените от президента обещания. През целият мандат не позволих нито един сътрудник на Държавна сигурност.
Шумни митинги обгърнаха улици и площади през 2013 година, бяха предизвикани от назначението на Делян Пеевски за началник на ДАНС, това ли беше най-трудният Ви интервал като президент?
Най-трудният интервал в моя мандат и даже мога да посоча дата е 20 февруари 2013 година Тогава държавното управление на Борисов подаде оставка, на открито имаше голяма вълна на протестиращи, каквато не беше виждана в България от 16 година Във всички регионални градове имаше протестиращи. Апелирах към политиците да чуят, да дадат решение, само че не, всички се измъкнаха и подадоха оставки. На 20 февруари останах самичък с 20 000 протестиращи по улиците, в това число митингите към този момент бяха станали с висока степен на експанзия, имаше пролята кръв пред Народното събрание. В същата вечер се обадих на към този момент министър-председателят в оставка Борисов и на Сергей Станишев, който беше водач на опозицията и ги помолих дружно да минем през този сложен миг, като направя „ държавно управление на националното избавление “, в което да има потвърдени специалисти от огромните политически партии, с цел да мога да потвърдя, че съм надпартийния президент.
Снимка: bTV
Бойко Борисов сподели: „ Не, не, парадокс “. Поисках да ми даде специалисти като Томислав Дончев, Екатерина Захариева, Лиляна Павлова. Сергей Станишев също отхвърли изрично. Поисках потвърдени специалисти като Ивайло Калфин, Меглена Плугчиева, Стефан Данаилов. Оставиха ме безусловно самичък. На същия ден Бойко Борисов си хвърли оставката и сподели, че Ахмед Доган желал да го убие, а Делян Пеевски излезе на сцената на Народното Събрание и сподели по какъв начин на Цветан Цветанов щели да му се случат не знам си какви неща.
Същата вечер, в диалога ми със Станишев, той ми описа по какъв начин всички „ боксове “ от магазините за оръжия били изкупени и той не знаел какво ще се случва оттук насетне. Тогава осъзнах, че политиците, гонейки техния тяснопартиен интерес не всеки път работят държавнически и отговорно. В този сложен миг отидох при протестиращите, с цел да ги поканя в президентската институция, поканих и непротестиращите, профсъюзите, работодателите. Стартирах самодейност на президента, която нарекох „ Диалог с жителите “ и по този метод демонстрирах, че съм президента на всички и не деля нацията.
Снимка: bTV
Датата 14 юни 2013 година, когато бях очевидец на най-голямото безсрамие, което можеше да бъде осъществено от ръководещите в първите дни на държавното управление на Пламен Орешарски, а точно един медиен олигарх с извънредно противоречива известност да бъде назначен за началник на ДАНС.
Първи посетител в поредицата е президентът на България от 2012 до 2017 година Росен Плевнелиев.
Прочетете цялото изявление на Златимир Йочев с него:
Г-н Плевнелиев, изминаха съвсем пет години, откогато напуснахте постройката на „ Дондуков “ 2, с какво се занимавате сега?
Правя всичко, което един умен и сполучлив президент би следвало да прави. Изключително се гордея, че не преставам да бъда доста деен в интернационален проект. Член съм на няколко интернационалните организации, работя дружно с хора като Хенри Кисинджър и Гордан Браун. Почетен професор съм в най-големия китайски университет, което единствено по себе си е достижение за България, неотдавна имах лекции в " Харвард ". Продължавам да бъда потребен и да работя за положителното име на България.
Как бихте описали настоящата политическа конюнктура?
Намираме се в временен интервал, който както доста други преходни интервали в историята на обществото – освен в България, главно се символизира с безпорядък, липса на проект, тежко и надълбоко политическо опълчване, терзания на елементарния жител, тъй като той не вижда отговорно политическо водачество, което в сложен миг да издърпа страната напред и нагоре. Притеснен съм от това невиждано до момента равнище на опълчване и на популизъм. Вярвам, че през днешния ден огромната борба в България е сред демократи и популисти. Демократите имат вяра във върховенството на правото, в полезностите, в институциите и ги надграждат. Популистите знаят по какъв начин да се заиграят със страховете и очакванията на хората и доста постоянно, за жалост, дават обещание нереализуеми неща. Популизмът през днешния ден шества из европейските столици. За страдание, става все по-силен и в България.
Трудно ли се съгласихте да бъдете държавен глава?
Влязох с летящ старт в политиката през 2009 година в икономическия екип на ГЕРБ, като надпартиен специалист и доста се гордея с това, което направихме. Като министър, сътворих дълготрайни тактики в региона на пътното строителство, някои нарекоха това проектът „ Плевнелиев “. За две години построихме 300 км автомагистрали, които никой различен не беше правил. Това, което малко се знае е, че, като министър, стартирах няколко хиляди модернизационни плана, познавах всички кметове, обикалях районите и напълно естествено през 2011 година бях толкоз известен и обичан от българите, че имах по-висок рейтинг от министър-председателя Бойко Борисов.
Тогава пристигна въпросът по какъв начин продължаваме оттук насетне. Няколко месеца имахме разходки с Борисов, откривайки огромна част от плановете през 2011 година, които бях стартирал като министър през 2009 година, в които той се опитваше да ме убеди, че аз съм подобаващ за президент, а аз отказвах просто тъй като желаех да довърша мандата си като министър. Реших при започване на септември 2011 година в действителност да се впусна в тази конкуренция.
Снимка: bTV
Историята обаче помни едно ваше изявление още през октомври 2011 година, когато предрекохте спорове и искри сред Вас и изпълнителната власт. Къде най-често имаше напрежение сред Вас и държавното управление?
Много постоянно е имало такива напрежения. Това, което ми помагаше през годините, е точно тази искреност, честният метод, в случай че има проблем - да го решиш и посочиш, а не да го замиташ под масата. Не беше елементарно, през годините е трябвало да намирам метод да се разбирам с крайни популисти, само че работех с всички тях и успяхме да реализираме доста.
Кои бяха огромните изненади, когато попаднахте в президентската институция?
Първо, се учудих, че там имаше към 150 работещи и извънредно малко компютри, никаква мрежа, никакъв продан на информация и най-елементарните неща, които имаше във всеки офис. Бях шокиран от този факт. Другото беше какъв брой доста сътрудници на Държавна сигурност имаше в президентската институция. Бях поел ангажимент към българските жители да не назначавам сътрудници на Държавна сигурност като посланици в президентската администрация. Трябваше да се извиним с тях, тъй като откровено имах вяра, че доверието на жителите се базира върху дадените, само че и изпълнените от президента обещания. През целият мандат не позволих нито един сътрудник на Държавна сигурност.
Шумни митинги обгърнаха улици и площади през 2013 година, бяха предизвикани от назначението на Делян Пеевски за началник на ДАНС, това ли беше най-трудният Ви интервал като президент?
Най-трудният интервал в моя мандат и даже мога да посоча дата е 20 февруари 2013 година Тогава държавното управление на Борисов подаде оставка, на открито имаше голяма вълна на протестиращи, каквато не беше виждана в България от 16 година Във всички регионални градове имаше протестиращи. Апелирах към политиците да чуят, да дадат решение, само че не, всички се измъкнаха и подадоха оставки. На 20 февруари останах самичък с 20 000 протестиращи по улиците, в това число митингите към този момент бяха станали с висока степен на експанзия, имаше пролята кръв пред Народното събрание. В същата вечер се обадих на към този момент министър-председателят в оставка Борисов и на Сергей Станишев, който беше водач на опозицията и ги помолих дружно да минем през този сложен миг, като направя „ държавно управление на националното избавление “, в което да има потвърдени специалисти от огромните политически партии, с цел да мога да потвърдя, че съм надпартийния президент.
Снимка: bTV
Бойко Борисов сподели: „ Не, не, парадокс “. Поисках да ми даде специалисти като Томислав Дончев, Екатерина Захариева, Лиляна Павлова. Сергей Станишев също отхвърли изрично. Поисках потвърдени специалисти като Ивайло Калфин, Меглена Плугчиева, Стефан Данаилов. Оставиха ме безусловно самичък. На същия ден Бойко Борисов си хвърли оставката и сподели, че Ахмед Доган желал да го убие, а Делян Пеевски излезе на сцената на Народното Събрание и сподели по какъв начин на Цветан Цветанов щели да му се случат не знам си какви неща.
Същата вечер, в диалога ми със Станишев, той ми описа по какъв начин всички „ боксове “ от магазините за оръжия били изкупени и той не знаел какво ще се случва оттук насетне. Тогава осъзнах, че политиците, гонейки техния тяснопартиен интерес не всеки път работят държавнически и отговорно. В този сложен миг отидох при протестиращите, с цел да ги поканя в президентската институция, поканих и непротестиращите, профсъюзите, работодателите. Стартирах самодейност на президента, която нарекох „ Диалог с жителите “ и по този метод демонстрирах, че съм президента на всички и не деля нацията.
Снимка: bTV
Датата 14 юни 2013 година, когато бях очевидец на най-голямото безсрамие, което можеше да бъде осъществено от ръководещите в първите дни на държавното управление на Пламен Орешарски, а точно един медиен олигарх с извънредно противоречива известност да бъде назначен за началник на ДАНС.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ