16 октомври - празник на Българските ВВС и 110 години от първия боен полет
БТА
Българската авиация е дала доста на света, имаме доста мотиви за горделивост и най-хубавото следва. Около това се сплотиха подполковник Стоян Петков, първият българин, направил независим полет на F-16, авиационният фотограф Огнян Стефанов, една от основателките на Авиационната библиотека в София Соня Симеонова и шефът на Музея на авиацията в с. Крумово Рада Банялиева. Движещата мощ на работещите във Военновъздушните ни сили е любовта към родината, считат те.
Българската авиация се заражда още с фантазията на индивида да полети, а народът ни има голям принос в основаването и развиването ѝ, сподели Петков. По думите му българските летци са създали доста неща за първи път, образец за това е първият нощен полет в историята на Франция, който е сбъднат с помощта на български летци и механици. „ Българин е и първият човек, приземил аероплан със спрял мотор ", добави той. „ За Българската бойна авиация занапред предстоят доста положителни времена ", пък счита Огнян Стефанов.
На 16 октомври се отбелязва празникът на авиацията и Българските военновъздушни сили (ВВС) и се навършват 110 години от първия военен полет в историята ни. За подвизите на българската авиация през тези години може да се научи повече в Авиационната библиотека в София и Музея на авиацията в с. Крумово.
„ Българската авиация е претърпяла доста мигове на популярност, горделивост, погроми и нещастия. Двете крила, на които се носи през годините до наши дни, са летателните апарати и хората ", сподели Рада Банялиева.
Първопроходците
Първите военни, които са изпратени през 1912 година да се образоват във Франция, Германия и Англия са поручик Сакеларов от 1-ва пионерна тайфа, подпоручик Самсаров от 1-ви пехотен софийски полк, поручик Петров от 4-ти артилерийски полк, поручик Топракчиев от 1-ва пионерна тайфа, поручик Богданов от 9-и пехотен пловдивски полк, поручик Милков от 29-и ямболски полк, мичман II сан Ляпчев от флота, подпоручик Калинов от 6-и пехотен търновски полк, поручик Манков от 17-ти пехотен доростолски полк, поручик Попкръстев от 2-ри пехотен искърски полк, поручик Гюлмезов от 24-ти пехотен черноморски полк, мичман I сан Михайлов от флота, поручик Лулчев от 36-и пехотен козлодуйски полк, поручик Стоянов от 16-и пехотен ловчански полк, поручик Митев от 2-ри конен полк, поручик Кикименов от 2-ри конен полк, подпоручик Атанасов от 30-и пехотен шейновски полк, разясни Рада Банялиева.
„ Това са първопроходците в една сфера, без която през днешния ден е невъобразим нашият живот ", уточни Банялиева. „ Във войната като водач взима присъединяване и Сава Попов, който на лични разходи учи аеропланно дело във Франция. Като механици вземат участие още Иван Каролев и Иван Лозанов ", добави тя.
Историята на Българската бойна авиация
Българската авиация се заражда още с фантазията на индивида да полети, а народът ни има голям принос в основаването и развиването ѝ, изясни подполковник Петков. Той описа, че Хараламби Джамджиев е един от първите българи, които мислят за реализирането на полет и прави една от първите изявления на тази тематика – „ Действителните основи на въздухоплаването ".
През 1892 година е първото документирано събитие, което има директна връзка със основаването на българската бойна авиация – техническото ревю в Пловдив. На него е поканен Йожен Годар с неговия балон „ Ла Франс ", а на 19 август 1892 година подпоручик Васил Златаров лети с него.
„ Смята се, че образуваната българска група, която би трябвало да помогне на Годар, е първото българско „ Въздухоплавателно поделение ", тогава наричано въздухоплавателна команда ", описа Петков. На 20 април 1906 година с декрет на цар Фердинанд се основава и публично „ Въздухоплавателно поделение " с първи пълководец капитан Васил Златаров.
Всички тези събития, както и доста други, ни водят до датата 16 октомври 1912 година, когато поручик Радул Милков и поручик Продан Таракчиев правят първия военен полет в българската история, като хвърлят над Одрин две ръчни гранати. Това е и един от първите бойни полети в международната история, добави той.
Сред първите
Българските летци са създали доста неща за първи път, а образец за това е първият нощен полет в историята на Франция, сподели подполковник Петков. Той се реализира с поручик Симеон Петров и Луи Блерио. Христо Топракчиев, Никифор Богданов, Симеон Петров и аеромеханик Иван Платников отиват в школата на французина, където създават методиката за това по какъв начин може да бъде сбъднат нощния полет. " Парижани са изумени. Издават пощенски картички с четиримата българи ", описа той.
През 1912 година Симеон Петров става първият авиатор в света, който приземява аероплан със спрял мотор. „ Самолетът каца, без да се разбие. До оня миг всички са загивали или най-малко са чупили самолета. Благодарение на българина се основава методика за кацане със спрял мотор ", сподели той. Симеон Петров реализира и първата в света нощна бомбардировка по време на Балканската война. „ Той прави и първото в света разузнаване и бомбардиране над противникова столица – Цариград ", добави той.
Българката Райна Касабова пък е първата жена в света, направила военен полет. „ Над Одрин по време на Балканската война ", сподели подполковник Петков. През 1913 година Милчо Митев и Джовани Сабели реализират първото прехвръкване от континент на континент.
Не специалност, а предопределение
„ Във Военновъздушните сили и до ден сегашен всеки един знае какво е мястото му, за какво е тук. Това не е специалност, то е предопределение. Не приказвам единствено за летците, а за целия екип ", сподели Петков. Той добави, че през всичките 110 години на българската авиация Военновъздушни сили са били до народа си, без значение дали е време на война или не. „ Колегите от Крумово всяко лято неуморно гасят горски пожари. По време на наводненията тази година авиацията още веднъж беше там. Всяка година оказват помощ и в многочислени донорски обстановки ", добави той. По думите му постоянно в днешно време този труд не се вижда и не се прави оценка. „ Но нашата работа не е доста да ни виждат. Ние не би трябвало да даваме изявленията или да ни дават по малкия екран. Трябва да си вършим работата и колкото по-малко се чува за нас – толкоз по-добре. А на който сме помогнали – той си знае и е признателен ", описа той.
„ Човек от древността се пробва да преодолее физичните закони и се стреми към небето ", сподели капитан Георги Пешев от авиобаза „ Враждебна ". Според него самолетите през днешния ден са на високо софтуерно равнище и даже към този момент не е толкоз рисковано да летиш. „ Това, което ти дава специалността, е широко ", съобщи той и добави, че специалността е една изключителна опция за реализация - личностна и професионална. „ Всеки един младеж би желал да реализира нещо такова. Призовавам всеки, който има увлечение към авиацията и небето, да му се отдаде ", добави Пешев.
„ Ще пребъдем "
Българската бойна авиация не претърпява най-хубавите си години, само че е имало и по-тежки интервали, сподели Стоян Петков. „ След Ньойския контракт (1919 г.) на България ѝ е неразрешено да има бойна авиация. Ние сме били длъжни да нарежем здрави самолети ", добави той. По думите му След Първата международна война доста хора се борят, с цел да бъде възродена българската военна авиация. „ По време на Втората международна война в българското небе има 15 000 полета на противникови самолети, а българските летци извършват 1100 полета ", описа подполковникът и добави, че са свалени 57 непознати самолета и единствено 27 български.
От 1951 година бойното дежурство не е спирало, даже стартира по-рано, сподели подполковникът и съобщи, че у нас са идвали летци от страни, членки на НАТО, „ само че те носят дежурство взаимно с нас, в никакъв случай вместо нас или поради нас. " По думите му това е задачата на българските бойни летци. „ Да останем тук и да пазим небето си с български самолети, на които има български опознавателни знаци, а в кабините има български водачи, тъй като те знаят, че долу е България ", съобщи подполковникът. Той добави, че всеки един човек във Военновъздушни сили има своя принос в тези тежки години страната ни да има самолети и вертолети и да пазим сами българското небе.
Къде може да се научи повече за Българската бойна авиация?
В Авиационната библиотека в София могат да се видят екземпляри на над 100 години, като първото авиационно от време на време издание „ Авиотичният лист към небето " от 1911 година Екземпляр с бележки на създателя Асен Йорданов Попов – първият български авиационен историк от 1923 г, както и „ Въздухоплавателния бюлетин " от 1935 година В библиотеката са подредени портрети на едни от най-големите имена в историята на българската авиация. Всеки искащ може да посети библиотеката от сряда до петък или да прегледа книгите на фейсбук страницата ѝ.
Мисията ни е да съхраняваме литературата, която има отношение към авиацията, сподели една от основателките на библиотеката Соня Симеонова. „ Доста хора си мислят, че светът стартира с тях. Тук те могат да се убедят, че и в предходните епохи в България е имало доста будни хора, които са се интересували от новите технологии, доразвивали са ги, употребявали са ги в работата си ", показа тя.
„ За по-голямата част от книжния фонд можем да сме признателни на авиационните ветерани, които през 1993 година предложиха на военачалник Михо Михов да се сътвори тази библиотека, в която те предоставиха книгите от персоналните си библиотеки, в които се намираха непокътнати книги и от аеропланното учебно заведение в Божурище, ликвидирано по силата на Ньойския контракт ", изясни Симеонова.
Авиацията през обектива
Най-голямото наслаждение, когато съм във въздуха, е да има друга бойна машина, която мога да снима, споделя авиационният фотограф Огнян Стефанов. От 2008 година той е фотограф в авиационното списание „ Клуб Криле ", а през 2010 година става формален фотограф на българските Военновъздушни сили. Любовта към авиацията идва от дядо му. „ Исках да стана авиатор, само че съм прекомерно висок ", описа той. Едно от най-изумителните прекарвания е полетът със " Спартан ", сподели Стефанов. " Страхотно е да видиш такава голяма машина да лети толкоз ниско до земята ", споделя фотографът.
Преди полет постоянно има инструктаж, изясни Стефанов и добави, че Военновъздушни сили в никакъв случай не разрешават машина да излети, в случай че тя не е изцяло механически изправна. " Възможността от техническа неточност е сведена до най-малко ", добави той.
По думите му няма огромен интерес от страна на младите към бойната авиация у нас и това се дължи на промяната на поколенията. Стефанов обаче посъветва всеки, който желае да бъде част от бойната ни авиация, да бъде толерантен и в никакъв случай да не се отхвърля.
„ За никого във Военновъздушните сили мотивацията не е парите. Всички са там поради национализъм и обич към авиацията ", сподели той. " За Българската бойна авиация занапред предстоят доста положителни времена ", съобщи Огнян Стефанов.
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в !
Българската авиация е дала доста на света, имаме доста мотиви за горделивост и най-хубавото следва. Около това се сплотиха подполковник Стоян Петков, първият българин, направил независим полет на F-16, авиационният фотограф Огнян Стефанов, една от основателките на Авиационната библиотека в София Соня Симеонова и шефът на Музея на авиацията в с. Крумово Рада Банялиева. Движещата мощ на работещите във Военновъздушните ни сили е любовта към родината, считат те.
Българската авиация се заражда още с фантазията на индивида да полети, а народът ни има голям принос в основаването и развиването ѝ, сподели Петков. По думите му българските летци са създали доста неща за първи път, образец за това е първият нощен полет в историята на Франция, който е сбъднат с помощта на български летци и механици. „ Българин е и първият човек, приземил аероплан със спрял мотор ", добави той. „ За Българската бойна авиация занапред предстоят доста положителни времена ", пък счита Огнян Стефанов.
На 16 октомври се отбелязва празникът на авиацията и Българските военновъздушни сили (ВВС) и се навършват 110 години от първия военен полет в историята ни. За подвизите на българската авиация през тези години може да се научи повече в Авиационната библиотека в София и Музея на авиацията в с. Крумово.
„ Българската авиация е претърпяла доста мигове на популярност, горделивост, погроми и нещастия. Двете крила, на които се носи през годините до наши дни, са летателните апарати и хората ", сподели Рада Банялиева.
Първопроходците
Първите военни, които са изпратени през 1912 година да се образоват във Франция, Германия и Англия са поручик Сакеларов от 1-ва пионерна тайфа, подпоручик Самсаров от 1-ви пехотен софийски полк, поручик Петров от 4-ти артилерийски полк, поручик Топракчиев от 1-ва пионерна тайфа, поручик Богданов от 9-и пехотен пловдивски полк, поручик Милков от 29-и ямболски полк, мичман II сан Ляпчев от флота, подпоручик Калинов от 6-и пехотен търновски полк, поручик Манков от 17-ти пехотен доростолски полк, поручик Попкръстев от 2-ри пехотен искърски полк, поручик Гюлмезов от 24-ти пехотен черноморски полк, мичман I сан Михайлов от флота, поручик Лулчев от 36-и пехотен козлодуйски полк, поручик Стоянов от 16-и пехотен ловчански полк, поручик Митев от 2-ри конен полк, поручик Кикименов от 2-ри конен полк, подпоручик Атанасов от 30-и пехотен шейновски полк, разясни Рада Банялиева.
„ Това са първопроходците в една сфера, без която през днешния ден е невъобразим нашият живот ", уточни Банялиева. „ Във войната като водач взима присъединяване и Сава Попов, който на лични разходи учи аеропланно дело във Франция. Като механици вземат участие още Иван Каролев и Иван Лозанов ", добави тя.
Историята на Българската бойна авиация
Българската авиация се заражда още с фантазията на индивида да полети, а народът ни има голям принос в основаването и развиването ѝ, изясни подполковник Петков. Той описа, че Хараламби Джамджиев е един от първите българи, които мислят за реализирането на полет и прави една от първите изявления на тази тематика – „ Действителните основи на въздухоплаването ".
През 1892 година е първото документирано събитие, което има директна връзка със основаването на българската бойна авиация – техническото ревю в Пловдив. На него е поканен Йожен Годар с неговия балон „ Ла Франс ", а на 19 август 1892 година подпоручик Васил Златаров лети с него.
„ Смята се, че образуваната българска група, която би трябвало да помогне на Годар, е първото българско „ Въздухоплавателно поделение ", тогава наричано въздухоплавателна команда ", описа Петков. На 20 април 1906 година с декрет на цар Фердинанд се основава и публично „ Въздухоплавателно поделение " с първи пълководец капитан Васил Златаров.
Всички тези събития, както и доста други, ни водят до датата 16 октомври 1912 година, когато поручик Радул Милков и поручик Продан Таракчиев правят първия военен полет в българската история, като хвърлят над Одрин две ръчни гранати. Това е и един от първите бойни полети в международната история, добави той.
Сред първите
Българските летци са създали доста неща за първи път, а образец за това е първият нощен полет в историята на Франция, сподели подполковник Петков. Той се реализира с поручик Симеон Петров и Луи Блерио. Христо Топракчиев, Никифор Богданов, Симеон Петров и аеромеханик Иван Платников отиват в школата на французина, където създават методиката за това по какъв начин може да бъде сбъднат нощния полет. " Парижани са изумени. Издават пощенски картички с четиримата българи ", описа той.
През 1912 година Симеон Петров става първият авиатор в света, който приземява аероплан със спрял мотор. „ Самолетът каца, без да се разбие. До оня миг всички са загивали или най-малко са чупили самолета. Благодарение на българина се основава методика за кацане със спрял мотор ", сподели той. Симеон Петров реализира и първата в света нощна бомбардировка по време на Балканската война. „ Той прави и първото в света разузнаване и бомбардиране над противникова столица – Цариград ", добави той.
Българката Райна Касабова пък е първата жена в света, направила военен полет. „ Над Одрин по време на Балканската война ", сподели подполковник Петков. През 1913 година Милчо Митев и Джовани Сабели реализират първото прехвръкване от континент на континент.
Не специалност, а предопределение
„ Във Военновъздушните сили и до ден сегашен всеки един знае какво е мястото му, за какво е тук. Това не е специалност, то е предопределение. Не приказвам единствено за летците, а за целия екип ", сподели Петков. Той добави, че през всичките 110 години на българската авиация Военновъздушни сили са били до народа си, без значение дали е време на война или не. „ Колегите от Крумово всяко лято неуморно гасят горски пожари. По време на наводненията тази година авиацията още веднъж беше там. Всяка година оказват помощ и в многочислени донорски обстановки ", добави той. По думите му постоянно в днешно време този труд не се вижда и не се прави оценка. „ Но нашата работа не е доста да ни виждат. Ние не би трябвало да даваме изявленията или да ни дават по малкия екран. Трябва да си вършим работата и колкото по-малко се чува за нас – толкоз по-добре. А на който сме помогнали – той си знае и е признателен ", описа той.
„ Човек от древността се пробва да преодолее физичните закони и се стреми към небето ", сподели капитан Георги Пешев от авиобаза „ Враждебна ". Според него самолетите през днешния ден са на високо софтуерно равнище и даже към този момент не е толкоз рисковано да летиш. „ Това, което ти дава специалността, е широко ", съобщи той и добави, че специалността е една изключителна опция за реализация - личностна и професионална. „ Всеки един младеж би желал да реализира нещо такова. Призовавам всеки, който има увлечение към авиацията и небето, да му се отдаде ", добави Пешев.
„ Ще пребъдем "
Българската бойна авиация не претърпява най-хубавите си години, само че е имало и по-тежки интервали, сподели Стоян Петков. „ След Ньойския контракт (1919 г.) на България ѝ е неразрешено да има бойна авиация. Ние сме били длъжни да нарежем здрави самолети ", добави той. По думите му След Първата международна война доста хора се борят, с цел да бъде възродена българската военна авиация. „ По време на Втората международна война в българското небе има 15 000 полета на противникови самолети, а българските летци извършват 1100 полета ", описа подполковникът и добави, че са свалени 57 непознати самолета и единствено 27 български.
От 1951 година бойното дежурство не е спирало, даже стартира по-рано, сподели подполковникът и съобщи, че у нас са идвали летци от страни, членки на НАТО, „ само че те носят дежурство взаимно с нас, в никакъв случай вместо нас или поради нас. " По думите му това е задачата на българските бойни летци. „ Да останем тук и да пазим небето си с български самолети, на които има български опознавателни знаци, а в кабините има български водачи, тъй като те знаят, че долу е България ", съобщи подполковникът. Той добави, че всеки един човек във Военновъздушни сили има своя принос в тези тежки години страната ни да има самолети и вертолети и да пазим сами българското небе.
Къде може да се научи повече за Българската бойна авиация?
В Авиационната библиотека в София могат да се видят екземпляри на над 100 години, като първото авиационно от време на време издание „ Авиотичният лист към небето " от 1911 година Екземпляр с бележки на създателя Асен Йорданов Попов – първият български авиационен историк от 1923 г, както и „ Въздухоплавателния бюлетин " от 1935 година В библиотеката са подредени портрети на едни от най-големите имена в историята на българската авиация. Всеки искащ може да посети библиотеката от сряда до петък или да прегледа книгите на фейсбук страницата ѝ.
Мисията ни е да съхраняваме литературата, която има отношение към авиацията, сподели една от основателките на библиотеката Соня Симеонова. „ Доста хора си мислят, че светът стартира с тях. Тук те могат да се убедят, че и в предходните епохи в България е имало доста будни хора, които са се интересували от новите технологии, доразвивали са ги, употребявали са ги в работата си ", показа тя.
„ За по-голямата част от книжния фонд можем да сме признателни на авиационните ветерани, които през 1993 година предложиха на военачалник Михо Михов да се сътвори тази библиотека, в която те предоставиха книгите от персоналните си библиотеки, в които се намираха непокътнати книги и от аеропланното учебно заведение в Божурище, ликвидирано по силата на Ньойския контракт ", изясни Симеонова.
Авиацията през обектива
Най-голямото наслаждение, когато съм във въздуха, е да има друга бойна машина, която мога да снима, споделя авиационният фотограф Огнян Стефанов. От 2008 година той е фотограф в авиационното списание „ Клуб Криле ", а през 2010 година става формален фотограф на българските Военновъздушни сили. Любовта към авиацията идва от дядо му. „ Исках да стана авиатор, само че съм прекомерно висок ", описа той. Едно от най-изумителните прекарвания е полетът със " Спартан ", сподели Стефанов. " Страхотно е да видиш такава голяма машина да лети толкоз ниско до земята ", споделя фотографът.
Преди полет постоянно има инструктаж, изясни Стефанов и добави, че Военновъздушни сили в никакъв случай не разрешават машина да излети, в случай че тя не е изцяло механически изправна. " Възможността от техническа неточност е сведена до най-малко ", добави той.
По думите му няма огромен интерес от страна на младите към бойната авиация у нас и това се дължи на промяната на поколенията. Стефанов обаче посъветва всеки, който желае да бъде част от бойната ни авиация, да бъде толерантен и в никакъв случай да не се отхвърля.
„ За никого във Военновъздушните сили мотивацията не е парите. Всички са там поради национализъм и обич към авиацията ", сподели той. " За Българската бойна авиация занапред предстоят доста положителни времена ", съобщи Огнян Стефанов.
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в !
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ