„БСП поема нов курс“, смята Петър Кичашки - директор на

„ Българска социалистическа партия поема нов курс “, счита Петър Кичашки - шеф на Института за съвременна политика.
Пред „ Труд “ той показва, че левицата организира първия директен избор за ръководител, извоюван
безапелационно от Корнелия Нинова, а последвалият конгрес запечата тази победа като в
допълнение делегатите не дадоха задоволително поддръжка за избирането на знакови
представители на така наречен „ вътрешна съпротива “ в Националния съвет.
След събитията от последните седмици се дава сигнал, че Българска социалистическа партия прави опит да се рестартира,
разяснява още Кичашки, въпреки столетницата да беше заглъхнала в серия от вътрешни дрязги,
разпри и кавги.

В ретроспекция обстановката за Българска социалистическа партия не беше изключително ласкава след краха на ръководството на
Пламен Орешарски. Несполучливата коалиция с Местан по това време докара до раздор в
ляво. Станишев даде крачка обратно, Миков пое руля на левия транспортен съд, с цел да го изпусне с малко и
това да докара Корнелия Нинова в председателския кабинет на „ Позитано “ 20. Самата Нинова
мина през разнообразни етапи – опираше се и разчиташе на този или оня от старите играчи в Българска социалистическа партия,
лъкатушеше сред сполучливи и несполучливи политически решения. Към един миг в профил
изглеждаше като че ли страстта беше взела връх и се действаше повече по инстинкт, в сравнение с по
авансово начертана тактика. В последно време обаче Корнелия Нинова претърпя
някаква форма на политическо отрезвяване. Резултатът от това е, че левицата като че ли ще търси
обновяване, написа за „ Труд “ Кичашки.
В същото време той отбелязва, че все още: „ Нинова наподобява по-обрана, по-спокойна,
излъчва убеденост – все значими знаци, в случай че човек желае да съумява в огромната политическа игра “.
Петър Кичашки акцентира и че в Българска социалистическа партия се виждат нови лица, отглежда се ново потомство
представители и оратори.

Тези трендове Кичашки изяснява: „ Става дума за ролята на консервативния социализъм. И
не, това не е „ дървено желязо “, както се пробват да го показват неолибералните левичари,
които разясняват тематиката. Това е оня прочит на социалистическата концепция, който е
стопански напредничав, само че обществено закостенял “.

Директорът на Института за съвременна политика разяснява, че това е огромният абстрактен разлом в
Българска социалистическа партия, чиито механически проявления са провеждането на директен избор и изваждането на
вътрешната съпротива от оборот. „ Мнозина считат, погрешно съгласно мен, че левицата следва
постоянно и окончателно да е част от последните течения на културния неомарксизъм. Не си ляв,
видиш ли, в случай че не се поддаваш на климатичната суматоха, сериозната расова доктрина и джендър
идеологията. Да, де, но централният въпрос на една левица следва да е приходът, а не
джендърът.

Днешната американска и западноевропейска левица не приказва за единия %
свръхбогати, нито за отварянето на гигантската ножица сред имащи и нямащи. За нея това е
фонов звук към „ централните тематики “ за възобновими енергийни източници и имагинерен
расизъм “, споделя още Кичашки и конкретизира: „ Със протичащото се в Българска социалистическа партия се дава знак, че
българската левица не се припознава в тези тематики. Мнозина не си дават сметка, че Българска социалистическа партия
съществува и е значима точно, тъй като играе ролята на консервативната мощ в обществото.