Бюджет без корективен план: България нарушава собствените си фискални правила
България към този момент публично е в процедура по несъразмерен недостиг. Наред с това, импортираният план на бюджет за 2026 година влиза в несъгласие с съвсем всички фискални правила в родното законодателство – с фокус най-много в равнището на разноските и размера на недостига. По-лошото е, че не се съблюдава и фундаменталната логичност зад фискалните правила, а точно когато има отклоняване от рамката, да се показа доста явен проект за промяна в средносрочен проект. В българското законодателство това е познато като „ автоматизирани корективни механизми “ при доста отклоняване от средносрочната бюджетна цел.
Повечето хора най-вероятно изобщо не са чували, че съществува сходно нещо в българското право. Фискалните правила в България са написани в Закона за обществените финанси, който в този си тип съществува от 2014 година Тази рамка обаче се добавя и от признатия малко по-късно Закон за Фискалния съвет и автоматизираните корективни механизми. Да, корективните механизми даже попадат в заглавието на закона. Те обгръщат правенето, приемането и използването на корективен проект, когато има доста отклоняване от средносрочната бюджетна цел. Такъв сега няма и не се предлага.
Тук обаче става забавно. Цялата рамка на фискалните правила в България е основана в сходство с Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета от 7 юли 1997 година за усилване на надзора върху положението на бюджета и на надзора и координацията на икономическите политики. Почти всички правила и текстове в двата закона препращат към този правилник. Той обаче е анулиран преди повече от две години. Новата рамка в Европа за ефикасна съгласуваност на икономическите политики и за многостранно бюджетно наблюдаване (Регламент (ЕС) 2024/1263), за ускорение и изясняване на използването на процедурата при несъразмерен недостиг (Регламент (ЕС) 2024/1264) и по отношение на условията за бюджетните рамки на страните членки (Директива (ЕС) 2024/1265) беше призната през 2024 година и на процедура реформира фискалните правила в съюза.
Звучи комплицирано, само че в действителност логиката е 1) предварителна защита – средносрочни (фискално-структурни) проекти, траектория на чистите разноски и така нататък, 2) корективен механизъм – модернизиране на процедурата за несъразмерен недостиг и 3) усилване ролята на самостоятелните фискални институции и национални правила. Първите две са регламенти и надлежно се ползват, т.е. ние към този момент имаме направен Национален средносрочен фискално-структурен проект (превантивната част) и влизаме в процедура по несъразмерен недостиг (корективната част) по новата рамка. Последното обаче (за бюджетните рамки и правила) е директивата, която България трябваше да транспонира до края на 2025 година Това не е направено, надлежно рамката за фискалните правила и текстовете за Фискалния съвет са остарели, като Европейската комисия към този момент е изпратила уведомително писмо до България, че е стартирано произвеждане за определяне на нарушаване.
Всичко това е значимо по няколко аргументи. Първата е, че корективните механизми и корективният проект са написани по отношение на остарялата рамка и надлежно просто се подценяват от властта. Ако използван безусловно настоящите текстове, то към този момент трябваше да имаме открито доста отклоняване от средносрочната бюджетна цел и квалифициран корективен проект, гласуван от Министерския съвет с ограничения, периоди и така нататък Такъв обаче няма, а в бюджета по-скоро се описват краткосрочни доходи и разходни ограничения, които имат стеснен резултат и ни оставят с несъразмерен недостиг.
Втората причина е, че изоставането на страната с транспонирането на директивата неизбежно ни води към скорошни промени в Закона за обществените финанси и Закона за фискалния съвет и автоматизираните корективни механизми. Такава стъпка към този момент беше обявена (и провокира изненада измежду депутатите) от финансовия министър по време на първо четене на бюджета в комисия в Народното събрание. Подобна смяна е наложителна, само че тя би трябвало да послужи за синхронизиране на рамката и увеличаване ролята на националните правила и самостоятелните фискални институции, а не като опрощение да отпаднат текстове, които имат дисциплинираща роля и/или да се отслабят/овладеят самостоятелните фискални институции.
В Закона за обществените финанси съществуват редица национални правила, които надграждат европейската рамка. Такова е да вземем за пример правилото за ограничаване на разноските до 40% от Брутният вътрешен продукт или разпоредбите за бюджетния недостиг на касова основа. Тези правила освен не би трябвало да се отстраняват, а в противен случай – би трябвало да се усилят с (работещи) корективни механизми при отклоняване. И това би било в духа на директивата. Голямата заплаха е и около смяната на текстовете за Фискалния съвет, властта да се възползва от опцията да промени и състава на съвета, т.е. да овладее самостоятелния фискален орган. Това към този момент би било тъкмо наопаки на духа на директивата.
Темата с фискалните правила и корективните механизми в действителност ни връща към централната тематика в бюджета на новата власт. Дали има промяна и изпитание за смяна на траекторията на държавните финанси? Гарантира ли планът на бюджета, че страната има подготвен проект да се оправи с несъразмерния недостиг през 2027 година? Отговорът е по-скоро негативен. И това е най-големият проблем на импортирания план на бюджет.
