БСК са въздържа от подкрепа за предложение бюджет
БСК поредно в годините показва кардинална позиция, че посредством бюджетната политика следва да се организират промени, които да подкрепят участието на Република България в Организацията за икономическо сътрудничество и раз, Еврозоната и Шенгенското пространство . Постигането на тези цели ще подреди страната ни измежду най-проспериращите и високоразвити страни в Европейски Съюз. За страдание, макар детайлите на по-голяма бистрота, бюджетът не е конструиран като програмен, с ясни знаци и цели за осъществяване на нужните промени.
Това се споделя в мнение на Българската стопанска камара по отношение на провеждащото се през днешния ден съвещание на НСТС по проектозакона за Бюджета на страната.
Подкрепяме запазването на стабилността на данъчната система и считаме, че до участието на България в Еврозоната в нея не би трябвало да се вършат промени.
Вярваме, че развиването и даването на електронни услуги следва да откри отражение в понижаване на броя на наетите в администрацията , което да докара и до понижаване на бюджетните разноски за нейната прехрана. Дългогодишна позиция на БСК е, че България се нуждае от ефикасна и добре работеща държавна администрация, която да работи в изгода и интерес на жителите и бизнеса, а не противоположното. Крайно време е да се пристъпи към понижаване на държавни структури с припокриващи се или сходни функционалности, което да разреши понижаване на бюджетните разноски за тяхната прехрана и да освободи запас за увеличение на възнагражденията на тази част от наетите, които са недофинансирани.
По наше мнение, бюджетът следва да бъде закостенял, да избегне необезпечени разноски за увеличение на приходите в обществения бранш и семействата, и да планува:
Разумен бюджетен недостиг в интервала 2023-2025 година, който да не препятства участието на България в Еврозоната;Разпределение на 100% дял от държавните дружества;Реалистичен размер на финансовите разноски. За 2021 година те са 3 790,7 милиарда лева, 2022 година – 5 539,3 милиарда лева, като през 2023 година се планува те да се удвоят до 10 105 милиарда лева и да набъбнат за 2024 и 2025 година, надлежно – на 13 215,3 и 12 468,1 милиарда лева.;Предвидените средства за финансови разноски да не могат да се трансферират в други бюджетни пера;Реално редуциране на разноските за държавна администрация, която продължава да бъде в същия размер, до момента в който популацията на страната е намаляло значително (установено с настоящо национално преброяване);Ефективни бюджетни разноски с ясно измерими обществени ползи;Провеждане на действителни промени, а не инерционно увеличение на финансирането за поддържане на нереформирани и неефективни браншове.
Притеснително звучат следните детайли на Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за интервала 2023-2025 година:
Стр 8: „ Разчетите демонстрират, че при отразяване на фискалните резултати от влезнали в действие нормативни актове, предопределящи приходите и разноските, целогодишният резултат за 2023 година допуска доста утежняване на бюджетното салдо, което по консолидираната фискална стратегия (КФП) доближава -6,4% от Брутният вътрешен продукт, а на бранш „ Държавно ръководство “ -6,1% от Брутният вътрешен продукт. За 2024 и 2025 година дефицитът по КФП е надлежно 5,2% от Брутният вътрешен продукт и 4,6% от Брутният вътрешен продукт, а за бранш „ Държавно ръководство “ е надлежно 4,7% от Брутният вътрешен продукт и 4,9% от Брутният вътрешен продукт. “
Това значи, че в интервала 2023 – 2025 година България ще нарушава Критерий №2 за влизане в Еврозоната (по чл.140 от ДФЕС): „ 2.Стабилни и устойчиви обществени финанси “ с дълготрайно равнище на недостига над праговите стойности и риск от процедура за несъразмерен недостиг.
Стр. 18. „ Табл. I-2: Основни макроикономически индикатори “
Инфлацията сега в България на годишна база (към м. март 2023г.) е 14%. В същото време за същия интервал на годишна база в Еврозоната тя е 6.9%. Тоест, България поддържа два пъти по-висока инфлация от тази в Еврозоната. Това слага под подозрение прогнозата в „ Табл. I-2: Основни макроикономически индикатори “ на стр.18 за инфлация (ХИПЦ). Следователно, в интервала 2023 – 2025 година България може да нарушава Критерий №1 за влизане в Еврозоната (по чл.140 от ДФЕС): „ 1. Ценова непоклатимост “ с размер на инфлацията над допустимите стойности.
Стр.11 и 189-190: „ Съотношението на държавния дълг към БВП1 от 22,5% към края на 2021 година понижава до 21,8% в края на 2022 година и се чака да нарасне през идващия тригодишен интервал до равнища от 25,3% през 2023 година, 29,6% през 2024 година и 33,0% към края на 2025 година “
От това следва, че в интервала 2021 – 2025 година България ще е държавата-членка в Европейски Съюз с един от най-скоростно възходящите задължения с над 10% (който в номинално изражение ще се удвои). Предвид демографското положение на страната и структурата на нейната стопанска система, това ще направи доста скъпо обслужването на този дълг в изискванията на дълготрайно утежняване на изискванията на дълговите пазари.
Тук можем да посочим и допусканията за стопански напредък 2023 – 2025 година, които остават под конвергентните, повишаване на прехвърлянето от държавния бюджет за ДОО и други. Всичко това слага под риск участието на Република България в Еврозоната и Организацията за икономическо сътрудничество и раз, което би трябвало да съставлява първостепенна национална цел.
Изразяваме своите запаси, свързани с приходната и разходната част на оферти план на Закон за държавния бюджет на Република България за 2023 година и план на Актуализирана средносрочна бюджетна прогноза за интервала 2023-2025 година, импортиран от Министъра на финансите, заради което се въздържаме от поддръжка.
Това се споделя в мнение на Българската стопанска камара по отношение на провеждащото се през днешния ден съвещание на НСТС по проектозакона за Бюджета на страната.
Подкрепяме запазването на стабилността на данъчната система и считаме, че до участието на България в Еврозоната в нея не би трябвало да се вършат промени.
Вярваме, че развиването и даването на електронни услуги следва да откри отражение в понижаване на броя на наетите в администрацията , което да докара и до понижаване на бюджетните разноски за нейната прехрана. Дългогодишна позиция на БСК е, че България се нуждае от ефикасна и добре работеща държавна администрация, която да работи в изгода и интерес на жителите и бизнеса, а не противоположното. Крайно време е да се пристъпи към понижаване на държавни структури с припокриващи се или сходни функционалности, което да разреши понижаване на бюджетните разноски за тяхната прехрана и да освободи запас за увеличение на възнагражденията на тази част от наетите, които са недофинансирани.
По наше мнение, бюджетът следва да бъде закостенял, да избегне необезпечени разноски за увеличение на приходите в обществения бранш и семействата, и да планува:
Разумен бюджетен недостиг в интервала 2023-2025 година, който да не препятства участието на България в Еврозоната;Разпределение на 100% дял от държавните дружества;Реалистичен размер на финансовите разноски. За 2021 година те са 3 790,7 милиарда лева, 2022 година – 5 539,3 милиарда лева, като през 2023 година се планува те да се удвоят до 10 105 милиарда лева и да набъбнат за 2024 и 2025 година, надлежно – на 13 215,3 и 12 468,1 милиарда лева.;Предвидените средства за финансови разноски да не могат да се трансферират в други бюджетни пера;Реално редуциране на разноските за държавна администрация, която продължава да бъде в същия размер, до момента в който популацията на страната е намаляло значително (установено с настоящо национално преброяване);Ефективни бюджетни разноски с ясно измерими обществени ползи;Провеждане на действителни промени, а не инерционно увеличение на финансирането за поддържане на нереформирани и неефективни браншове.
Притеснително звучат следните детайли на Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за интервала 2023-2025 година:
Стр 8: „ Разчетите демонстрират, че при отразяване на фискалните резултати от влезнали в действие нормативни актове, предопределящи приходите и разноските, целогодишният резултат за 2023 година допуска доста утежняване на бюджетното салдо, което по консолидираната фискална стратегия (КФП) доближава -6,4% от Брутният вътрешен продукт, а на бранш „ Държавно ръководство “ -6,1% от Брутният вътрешен продукт. За 2024 и 2025 година дефицитът по КФП е надлежно 5,2% от Брутният вътрешен продукт и 4,6% от Брутният вътрешен продукт, а за бранш „ Държавно ръководство “ е надлежно 4,7% от Брутният вътрешен продукт и 4,9% от Брутният вътрешен продукт. “
Това значи, че в интервала 2023 – 2025 година България ще нарушава Критерий №2 за влизане в Еврозоната (по чл.140 от ДФЕС): „ 2.Стабилни и устойчиви обществени финанси “ с дълготрайно равнище на недостига над праговите стойности и риск от процедура за несъразмерен недостиг.
Стр. 18. „ Табл. I-2: Основни макроикономически индикатори “
Инфлацията сега в България на годишна база (към м. март 2023г.) е 14%. В същото време за същия интервал на годишна база в Еврозоната тя е 6.9%. Тоест, България поддържа два пъти по-висока инфлация от тази в Еврозоната. Това слага под подозрение прогнозата в „ Табл. I-2: Основни макроикономически индикатори “ на стр.18 за инфлация (ХИПЦ). Следователно, в интервала 2023 – 2025 година България може да нарушава Критерий №1 за влизане в Еврозоната (по чл.140 от ДФЕС): „ 1. Ценова непоклатимост “ с размер на инфлацията над допустимите стойности.
Стр.11 и 189-190: „ Съотношението на държавния дълг към БВП1 от 22,5% към края на 2021 година понижава до 21,8% в края на 2022 година и се чака да нарасне през идващия тригодишен интервал до равнища от 25,3% през 2023 година, 29,6% през 2024 година и 33,0% към края на 2025 година “
От това следва, че в интервала 2021 – 2025 година България ще е държавата-членка в Европейски Съюз с един от най-скоростно възходящите задължения с над 10% (който в номинално изражение ще се удвои). Предвид демографското положение на страната и структурата на нейната стопанска система, това ще направи доста скъпо обслужването на този дълг в изискванията на дълготрайно утежняване на изискванията на дълговите пазари.
Тук можем да посочим и допусканията за стопански напредък 2023 – 2025 година, които остават под конвергентните, повишаване на прехвърлянето от държавния бюджет за ДОО и други. Всичко това слага под риск участието на Република България в Еврозоната и Организацията за икономическо сътрудничество и раз, което би трябвало да съставлява първостепенна национална цел.
Изразяваме своите запаси, свързани с приходната и разходната част на оферти план на Закон за държавния бюджет на Република България за 2023 година и план на Актуализирана средносрочна бюджетна прогноза за интервала 2023-2025 година, импортиран от Министъра на финансите, заради което се въздържаме от поддръжка.
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ