Еврото: Хърватя успя, а България се лута
Брюксел към момента вижда алтернатива страната ни да вкара единната валута от януари 2024 година Но локални политици, даже от ръководещата коалиция, са разколебани Инфлацията е преодолима спънка, огромният проблем е корупцията и бездействието по подготовката
Вече е на практика несъмнено - Хърватия ще стане 20-ия член на еврозоната от 1 януари 2023 година Балканската страна, която последна влезе в Европейски Съюз през 2013 година, стартира своята подготовка за приемане на единната европейска валута една година след България и стигна до финала преди нас.
В сряда я и - двете институции, които правят оценка готовността на страните отвън еврозоната да станат част от валутния съюз, дадоха зелена светлина за това в своите конвергентни отчети. Формалното " да " се чака доникъде на юли, откакто кандидатурата на страната бъде разисквана от финансовите министри на страните от еврозоната и ЕЦБ. Но в случай че се съди по тона на формалните лица в Брюксел при представянето на отчетите - засечка надали ще има.
Нека си го кажем напряко - зад триумфа на Хърватия не стоят толкоз стопански причини, колкото мощна политическа воля и целенасочена работа на държавно управление и централна й банка в последните няколко години. На процедура страната се закачи към България по пътя й към еврозоната и ловко употребява вратата към сърцето на Европа, открехната от Брюксел и Франкфурт в началото за нас. Както - България и Хърватия не се намират в кардинално друга позиция по отношение на еврозоната. " Това, което прави разликата, е, че Хърватия показва доста явен и мощен политически ангажимент към процеса ".
Реклама
България си сложи като индикативна дата за приемане на еврото началото на 2024 година Съдейки по разнопосочните сигнали на партиите в ръководещата коалиция обаче, това може и да не се случи. И то в миг, в който по чисто геополитически аргументи ЕЦБ и Европейска комисия са подготвени да ни подадат ръка.
Преобладаващото мнение на специалисти и бизнес също не се е трансформирало - България би трябвало да одобри еврото допустимо най-бързо. Това - по подигравка на ориста, се чу и на форума, проведен от ръководителя на бюджетната комисия Любомир Каримански. Неговата партия - Има Такъв Народ, в. Преди дни групировката внесе проекторешение, което планува осъществяването на техническия проект за въвеждането на еврото да се спре до приемането от Народното събрание на разбор за резултатите от прекосяването към единната валута.
Докъде е България
Решителната крачка за България беше направена на 10 юли 2020 година Страната ни, дружно с Хърватия, стана част от валутния съюз ERM II, предхождащ еврозоната. Централните банки на двете страни пък влязоха в тясно съдействие с ЕЦБ - методът страните отвън еврозоната да са част от Банковия съюз. Оттогава обаче пътят на двете страни се раздели. Хърватските управляващи продължиха целеустремено да работят по приемането на еврото още през 2023 година при допустимо най-краткия двугодишен престой в ERM II. България влезе в интервал на политическа турбулентност - митинги, избори, два служебни кабинета. Така на процедура страната ни загуби най-малко година, в която не правеше (почти) нищо.
Преди дни държавното управление одобри План за въвеждане на еврото - механически документ, който урежда комплицираната логистика към прекосяването към единната валута като разплащателно средство в страната. Изпълнението му обаче може да бъде блокирано поради Има Такъв Народ, а с цел да остане годна целевата дата 2024 година работата би трябвало да стартира още в този момент. По думите на зам.-финансовия министър Ивайло Яйджиев - нужните месеци за подготовка по приемане на еврото са най-малко 18. Така може да се окаже, че даже страната да отговори на формалните критерии и да получи политическа благословия, може просто да няма техническа подготвеност, което крие и опасности от фалове при прехода. А това значи и " да отнемем правото на политическо решение " по кое време да се одобри еврото, съобщи Яйджиев. Горе-долу в тази посока беше и изявлението на някогашния финансов министър Владислав Горанов, който дружно с шефа на Българска народна банка Димитър Радев водеше процеса по влизането в ERM II и банковия съюз. " Не блокирайте техническият развой по подготовка за приемане на еврото до момента в който чакате разбора, тъй като това на процедура значи, че няма да влезем през 2024 година даже и да желаеме ", съобщи Горанов.
Реклама
Гласуването на въпросния План даде мотив и за възобновяване на безконечния спор за политическа приложимост - за и срещу еврото. Може би точно тъй като България има действителен късмет да направи тази историческа крачка в периода, в който си е сложила. Причините са най-малко две. Първата е войната в Украйна и желанието на Европа да се консолидира от ден на ден като отговор на съветската експанзия. Втората е желанието на Брюксел да покаже, че еврото продължава да е прелъстителен и сполучлив план. Тези причини можеха да се прочетат сред редовете на изявленията на формалните лица в Брюксел при представянето на конвергентните отчети в сряда вечерта. Според Валдис Домбровскис - изпълнителен вицепрезидент на Европейска комисия, готовността и напъните на Хърватия да одобри еврото от 1 януари 2023 демонстрира и че " еврото остава привлекателна и сполучлива международна валута. Нашата валута е знак на силата, единството и солидарността на Европа във време, когато тези качества са тествани от война, вилнееща на прага ни ".
Всъщност за множеството икономисти и някогашни финансови министри в България тематиката за и срещу еврото не стои на дневен ред. Както обясниха доста от тях и тази седмица в Народното събрание - страната се е задължила да одобри единната валута още при подписването на контракта за присъединение към Европейски Съюз. " Не можем да сме същински членове на Европейски Съюз, в случай че не сме и членове на еврозоната. Да, опасности има. Но 10 пъти повече опасности съществуваха преди влизането на България в Европейски Съюз - загуба на конкурентоспособност, европейски вложители да изместят българските и т. н. Много от тези опасности се случиха. Но кой сега съжалява за това, че България е член на Европейски Съюз? ", сподели някогашният финансов министър Милен Велчев. Друг политик от времето на Национална движение „Симеон Втори" (който беше препоръчан от Слави Трифонов да оглави кабинет на Има Такъв Народ преди към година) - Николай Василев, акцентира, че има причини за еврозоната, които не могат да се измерят математически - имидж, авторитет и престиж на страната.
" Еврозоната не може да бъде сурогат за добра макроикономическа политика. Ако икономическата и финансова политика е неприятна, това няма да избави която и да е страна от злополука, без значение дали е в еврозоната или не е. Показателен е образецът с Гърция ", изясни и гуверньорът на Българска народна банка. " Плюсът на еврозоната обаче е, че изключително след световната финансова рецесия и след рецесията в Гърция, тя построи редица механизми за отбрана от такива рецесии. Важно е уточнението, че има доста по-голям късмет една страна да катастрофира стопански, в случай че е в периферията на зоната, а не във въпросното ядро ", добави Радев.
Още по-категорични са представителите на бизнеса. На кръглата маса в Народното събрание те обявиха, че упорстват датата 1 януари 2024 година за приемане на еврото да бъде спазена и да бъде сложена като императивна цел от ръководещите.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Компании 2 Енергетика 3 Банки и финанси 1 Енергетика 2 Свят 3 Здравеопазване 1 Право 2 Икономика 3 Коментари и разбори Реклама Основният проблем - инфлацията Източник: Reuters
В конвергентните отчети на ЕЦБ и Европейска комисия се показва, че Хърватия извършва всички критерии за приемане на единната валута, до момента в който България не покрива този за ценова непоклатимост. От страната ни се желаят и още законови ремонти, свързани с независимостта на централната банка и други по-скоро механически аспекти. Те са известни от години и при политическа воля могат да се изчистят бързо.
Така проблематичната област за България на процедура остава инфлацията. Средната й стойност в България за 12-те месеца до април 2022 година е 5.9% и е над референтната стойност от 4.9%. Тя се пресмята като междинната годишна смяна на показателя на потребителските цени за последните 12 месеца в трите най-добре представящи се членки (измерен по ХИПЦ) плюс 1.5 процентни пункта.
Европейска комисия показва, че чака междинната инфлация в страната да остане над референтната стойност през идващите месеци. Такива са и множеството прогнози на икономистите - растежът на потребителските цени в страната да продължи да е доста над междинния в еврозоната. " Инфлацията от изолирана в обособени групи става широкообхватна и ставайки широкообхватна, тя се придвижва назад в цените на труда и има голям риск за нахлуване в инфлационна серпантина " предизвести подуправителят на Българска народна банка Калин Христов.
Бюлетин Вечерни вести
Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
Вашият email Записване
Вече е на практика несъмнено - Хърватия ще стане 20-ия член на еврозоната от 1 януари 2023 година Балканската страна, която последна влезе в Европейски Съюз през 2013 година, стартира своята подготовка за приемане на единната европейска валута една година след България и стигна до финала преди нас.
В сряда я и - двете институции, които правят оценка готовността на страните отвън еврозоната да станат част от валутния съюз, дадоха зелена светлина за това в своите конвергентни отчети. Формалното " да " се чака доникъде на юли, откакто кандидатурата на страната бъде разисквана от финансовите министри на страните от еврозоната и ЕЦБ. Но в случай че се съди по тона на формалните лица в Брюксел при представянето на отчетите - засечка надали ще има.
Нека си го кажем напряко - зад триумфа на Хърватия не стоят толкоз стопански причини, колкото мощна политическа воля и целенасочена работа на държавно управление и централна й банка в последните няколко години. На процедура страната се закачи към България по пътя й към еврозоната и ловко употребява вратата към сърцето на Европа, открехната от Брюксел и Франкфурт в началото за нас. Както - България и Хърватия не се намират в кардинално друга позиция по отношение на еврозоната. " Това, което прави разликата, е, че Хърватия показва доста явен и мощен политически ангажимент към процеса ".
Реклама
България си сложи като индикативна дата за приемане на еврото началото на 2024 година Съдейки по разнопосочните сигнали на партиите в ръководещата коалиция обаче, това може и да не се случи. И то в миг, в който по чисто геополитически аргументи ЕЦБ и Европейска комисия са подготвени да ни подадат ръка.
Преобладаващото мнение на специалисти и бизнес също не се е трансформирало - България би трябвало да одобри еврото допустимо най-бързо. Това - по подигравка на ориста, се чу и на форума, проведен от ръководителя на бюджетната комисия Любомир Каримански. Неговата партия - Има Такъв Народ, в. Преди дни групировката внесе проекторешение, което планува осъществяването на техническия проект за въвеждането на еврото да се спре до приемането от Народното събрание на разбор за резултатите от прекосяването към единната валута.
Докъде е България
Решителната крачка за България беше направена на 10 юли 2020 година Страната ни, дружно с Хърватия, стана част от валутния съюз ERM II, предхождащ еврозоната. Централните банки на двете страни пък влязоха в тясно съдействие с ЕЦБ - методът страните отвън еврозоната да са част от Банковия съюз. Оттогава обаче пътят на двете страни се раздели. Хърватските управляващи продължиха целеустремено да работят по приемането на еврото още през 2023 година при допустимо най-краткия двугодишен престой в ERM II. България влезе в интервал на политическа турбулентност - митинги, избори, два служебни кабинета. Така на процедура страната ни загуби най-малко година, в която не правеше (почти) нищо.
Преди дни държавното управление одобри План за въвеждане на еврото - механически документ, който урежда комплицираната логистика към прекосяването към единната валута като разплащателно средство в страната. Изпълнението му обаче може да бъде блокирано поради Има Такъв Народ, а с цел да остане годна целевата дата 2024 година работата би трябвало да стартира още в този момент. По думите на зам.-финансовия министър Ивайло Яйджиев - нужните месеци за подготовка по приемане на еврото са най-малко 18. Така може да се окаже, че даже страната да отговори на формалните критерии и да получи политическа благословия, може просто да няма техническа подготвеност, което крие и опасности от фалове при прехода. А това значи и " да отнемем правото на политическо решение " по кое време да се одобри еврото, съобщи Яйджиев. Горе-долу в тази посока беше и изявлението на някогашния финансов министър Владислав Горанов, който дружно с шефа на Българска народна банка Димитър Радев водеше процеса по влизането в ERM II и банковия съюз. " Не блокирайте техническият развой по подготовка за приемане на еврото до момента в който чакате разбора, тъй като това на процедура значи, че няма да влезем през 2024 година даже и да желаеме ", съобщи Горанов.
Реклама
Гласуването на въпросния План даде мотив и за възобновяване на безконечния спор за политическа приложимост - за и срещу еврото. Може би точно тъй като България има действителен късмет да направи тази историческа крачка в периода, в който си е сложила. Причините са най-малко две. Първата е войната в Украйна и желанието на Европа да се консолидира от ден на ден като отговор на съветската експанзия. Втората е желанието на Брюксел да покаже, че еврото продължава да е прелъстителен и сполучлив план. Тези причини можеха да се прочетат сред редовете на изявленията на формалните лица в Брюксел при представянето на конвергентните отчети в сряда вечерта. Според Валдис Домбровскис - изпълнителен вицепрезидент на Европейска комисия, готовността и напъните на Хърватия да одобри еврото от 1 януари 2023 демонстрира и че " еврото остава привлекателна и сполучлива международна валута. Нашата валута е знак на силата, единството и солидарността на Европа във време, когато тези качества са тествани от война, вилнееща на прага ни ".
Всъщност за множеството икономисти и някогашни финансови министри в България тематиката за и срещу еврото не стои на дневен ред. Както обясниха доста от тях и тази седмица в Народното събрание - страната се е задължила да одобри единната валута още при подписването на контракта за присъединение към Европейски Съюз. " Не можем да сме същински членове на Европейски Съюз, в случай че не сме и членове на еврозоната. Да, опасности има. Но 10 пъти повече опасности съществуваха преди влизането на България в Европейски Съюз - загуба на конкурентоспособност, европейски вложители да изместят българските и т. н. Много от тези опасности се случиха. Но кой сега съжалява за това, че България е член на Европейски Съюз? ", сподели някогашният финансов министър Милен Велчев. Друг политик от времето на Национална движение „Симеон Втори" (който беше препоръчан от Слави Трифонов да оглави кабинет на Има Такъв Народ преди към година) - Николай Василев, акцентира, че има причини за еврозоната, които не могат да се измерят математически - имидж, авторитет и престиж на страната.
" Еврозоната не може да бъде сурогат за добра макроикономическа политика. Ако икономическата и финансова политика е неприятна, това няма да избави която и да е страна от злополука, без значение дали е в еврозоната или не е. Показателен е образецът с Гърция ", изясни и гуверньорът на Българска народна банка. " Плюсът на еврозоната обаче е, че изключително след световната финансова рецесия и след рецесията в Гърция, тя построи редица механизми за отбрана от такива рецесии. Важно е уточнението, че има доста по-голям късмет една страна да катастрофира стопански, в случай че е в периферията на зоната, а не във въпросното ядро ", добави Радев.
Още по-категорични са представителите на бизнеса. На кръглата маса в Народното събрание те обявиха, че упорстват датата 1 януари 2024 година за приемане на еврото да бъде спазена и да бъде сложена като императивна цел от ръководещите.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Компании 2 Енергетика 3 Банки и финанси 1 Енергетика 2 Свят 3 Здравеопазване 1 Право 2 Икономика 3 Коментари и разбори Реклама Основният проблем - инфлацията Източник: Reuters
В конвергентните отчети на ЕЦБ и Европейска комисия се показва, че Хърватия извършва всички критерии за приемане на единната валута, до момента в който България не покрива този за ценова непоклатимост. От страната ни се желаят и още законови ремонти, свързани с независимостта на централната банка и други по-скоро механически аспекти. Те са известни от години и при политическа воля могат да се изчистят бързо.
Така проблематичната област за България на процедура остава инфлацията. Средната й стойност в България за 12-те месеца до април 2022 година е 5.9% и е над референтната стойност от 4.9%. Тя се пресмята като междинната годишна смяна на показателя на потребителските цени за последните 12 месеца в трите най-добре представящи се членки (измерен по ХИПЦ) плюс 1.5 процентни пункта.
Европейска комисия показва, че чака междинната инфлация в страната да остане над референтната стойност през идващите месеци. Такива са и множеството прогнози на икономистите - растежът на потребителските цени в страната да продължи да е доста над междинния в еврозоната. " Инфлацията от изолирана в обособени групи става широкообхватна и ставайки широкообхватна, тя се придвижва назад в цените на труда и има голям риск за нахлуване в инфлационна серпантина " предизвести подуправителят на Българска народна банка Калин Христов.
Бюлетин Вечерни вести
Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
Вашият email Записване
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ