Разкриха каква е ситуацията с парите на държавата
Брюксел не утвърждава отсрочване на въвеждането на еврото в България след 1 януари 2025 година Това е било подсказано на служебния финансов министър Росица Велкова при скорошното ѝ посещаване в Стокхолм, където взе участие в съвещание на съвета на финансовите министри на Европейски Съюз.
България към този момент разгласи, че няма да може да извърши критериите за еврото до началото на 2024 година, както бе декларирала авансово.
Велкова е провела срещи с ръководителя на Еврогрупата Паскал Донахю и с еврокомисаря Валдис Домбровскис.
Донахю и Велкова са разискали вероятността на страната за влизане в еврозоната. По време на срещата българският финансов министър е удостоверил, че участието на България продължава да бъде цел и техническата подготовка не е серпантина. Запознати настояват, че опипването на почвата за ново отсрочване на еврото след 1 януари 2025 г. било посрещнато с отрицание. Велкова получила явен знак, че се чака да спазим препоръчаните периоди след отместването с една година на първичната дата.
Притесненията на българския министър идват от запазването на високата инфлация и бюджетния недостиг. Още повече че от март Европейска комисия разгласи, че се приготвя да върне наложителното осъществяване на разпоредбите за недостиг и дълг, които бяха анулирани през последните 3 години поради пандемията, а след това и поради войната в Украйна. Спазването им е изискване и за въвеждането на еврото.
Проблем с дълга нямаме, защото сме надалеч от изискваното съответствие от 60% по отношение на Брутният вътрешен продукт. Дори и при вземането на заеми в границите на 14-15 милиарда лева годишно, с цел да се покрива дефицитът, в края на 2025 година задлъжнялостта на България ще е към 50% от Брутният вътрешен продукт.
По-голям проблем за въвеждането на еврото се оказват бюджетният недостиг и инфлацията. От Европейска комисия ясно са дали да се разбере, че страната ни би трябвало да има тази и идната години бюджети с 3% недостиг. А съгласно квалифицирания от служебното държавно управление бюджет за тази година дефицитът в държавната хазна е 6,4% от Брутният вътрешен продукт и пада на 5,2 и 4,6% надлежно за 2024-а и 2025-а.
Относно инфлацията представители на Брюксел са поискали ограничения, с които тя да бъде овладяна у нас още през тази година. Защото формалният аршин мери този индикатор за последните две години, а освен все още на приемането да дадена страна в еврозоната.
Според критериите за еврото инфлацията не може да надвишава с 1,5% тази в трите страни с най-хубави индикатори.
От финансовото министерство предвиждат, че повишаването у нас ще се свие до 8,7% през тази година, а в идващите две ще падне до 3,8 и 2,8%.
Освен това Донахю е подчертал, че с изключение на икономическите критерии, които страната би трябвало да покрие, от основно значение е и политическата непоклатимост и поддръжка за продължение на европейската икономическа интеграция, написа 24 часа. И е изразил убеденост, че дълготрайната вероятност ще се подсигурява с образуването на устойчиво държавно управление и провеждането на благоразумна фискална политика.
Еврокомисарят Валдис Домбровскис, с който Велкова също е имала диалог, е изискал информация за готовността ни да защитим измененията в проекта за възобновяване, главно в енергийната част. България желае да предоговори условието за 40% понижение на нездравословните излъчвания при производството на ток.
Домбровскис изразил угриженост, че поради това България може да не извърши задачите за декарбонизация, а също по този начин за забележителното закъснение във времето на второто и третото заплащане по проекта.
Препоръката на Домбровскис била да се побърза с комплексните промени, които съставляват забележителна част от резултатите, които България би трябвало да регистрира по отношение на тези заплащания. Той също е изразил паника от обстановката след изборите и е предложил продължение на напъните за приемането на еврото в период.
България към този момент разгласи, че няма да може да извърши критериите за еврото до началото на 2024 година, както бе декларирала авансово.
Велкова е провела срещи с ръководителя на Еврогрупата Паскал Донахю и с еврокомисаря Валдис Домбровскис.
Донахю и Велкова са разискали вероятността на страната за влизане в еврозоната. По време на срещата българският финансов министър е удостоверил, че участието на България продължава да бъде цел и техническата подготовка не е серпантина. Запознати настояват, че опипването на почвата за ново отсрочване на еврото след 1 януари 2025 г. било посрещнато с отрицание. Велкова получила явен знак, че се чака да спазим препоръчаните периоди след отместването с една година на първичната дата.
Притесненията на българския министър идват от запазването на високата инфлация и бюджетния недостиг. Още повече че от март Европейска комисия разгласи, че се приготвя да върне наложителното осъществяване на разпоредбите за недостиг и дълг, които бяха анулирани през последните 3 години поради пандемията, а след това и поради войната в Украйна. Спазването им е изискване и за въвеждането на еврото.
Проблем с дълга нямаме, защото сме надалеч от изискваното съответствие от 60% по отношение на Брутният вътрешен продукт. Дори и при вземането на заеми в границите на 14-15 милиарда лева годишно, с цел да се покрива дефицитът, в края на 2025 година задлъжнялостта на България ще е към 50% от Брутният вътрешен продукт.
По-голям проблем за въвеждането на еврото се оказват бюджетният недостиг и инфлацията. От Европейска комисия ясно са дали да се разбере, че страната ни би трябвало да има тази и идната години бюджети с 3% недостиг. А съгласно квалифицирания от служебното държавно управление бюджет за тази година дефицитът в държавната хазна е 6,4% от Брутният вътрешен продукт и пада на 5,2 и 4,6% надлежно за 2024-а и 2025-а.
Относно инфлацията представители на Брюксел са поискали ограничения, с които тя да бъде овладяна у нас още през тази година. Защото формалният аршин мери този индикатор за последните две години, а освен все още на приемането да дадена страна в еврозоната.
Според критериите за еврото инфлацията не може да надвишава с 1,5% тази в трите страни с най-хубави индикатори.
От финансовото министерство предвиждат, че повишаването у нас ще се свие до 8,7% през тази година, а в идващите две ще падне до 3,8 и 2,8%.
Освен това Донахю е подчертал, че с изключение на икономическите критерии, които страната би трябвало да покрие, от основно значение е и политическата непоклатимост и поддръжка за продължение на европейската икономическа интеграция, написа 24 часа. И е изразил убеденост, че дълготрайната вероятност ще се подсигурява с образуването на устойчиво държавно управление и провеждането на благоразумна фискална политика.
Еврокомисарят Валдис Домбровскис, с който Велкова също е имала диалог, е изискал информация за готовността ни да защитим измененията в проекта за възобновяване, главно в енергийната част. България желае да предоговори условието за 40% понижение на нездравословните излъчвания при производството на ток.
Домбровскис изразил угриженост, че поради това България може да не извърши задачите за декарбонизация, а също по този начин за забележителното закъснение във времето на второто и третото заплащане по проекта.
Препоръката на Домбровскис била да се побърза с комплексните промени, които съставляват забележителна част от резултатите, които България би трябвало да регистрира по отношение на тези заплащания. Той също е изразил паника от обстановката след изборите и е предложил продължение на напъните за приемането на еврото в период.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ