Какво следва за европейския банков съюз
Брюксел желае да приготви пътна карта за промяната, която европейските водачи да одобрят на срещата си в средата на декември
Почти никакъв прогрес не е реализиран по общoто гарантиране на депозитите в еврозоната.Според известната в Брюксел прилика еврозоната е като къща, нуждаеща се от ремонт. Всички се тревожат дали може да издържи на вихрушка. Строители обаче не се виждат в близост. А притежателите даже не могат да се схванат какви ремонти са нужни, камо ли по какъв начин да ги извършат. Германският финансов министър Олаф Шолц отстрани една от ябълките на раздора на 5 ноември, когато внимателно прегърна концепцията за обща скица за депозитна гаранция. Но до момента в който един спор се позволява, различен стартира да се разгаря още веднъж - в този случай за регулаторното отнасяне на вложенията на банките в държавни скъпи бумаги.
По-внимателно с ДЦК
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Болезнено прочут аспект от рецесията с държавния дълг от 2009 - 2015 година беше " порочният кръг ", посредством който слаби банки и страни се теглеха взаимно все по-надолу. През 2012 година членките на еврозоната се съгласиха, че кръгът би трябвало да бъде пресечен, а паричният съюз да бъде подсилен от банков съюз. Оттогава беше построена обща надзорна и оздравителна рамка за огромните банки. Почти никакъв прогрес обаче не е реализиран по общoто гарантиране на депозитите в еврозоната, тъй като северните страни са ужасени, че данъкоплатците им ще са виновни за рисковите заеми, отпуснати от банки в южните страни, в това число и към локалните държавни управления. Сега господин Шолц наподобява отворен към сходна мярка, стига да се случат други промени. Най-оспорваната от тях е санкции за банки, които държат огромни количества от държавния дълг на личните им държавни управления - сходна концепция отдавна е табу за Италия и други тежко задлъжнели страни.
Поддръжниците на сходни регулаторни санкции считат, че те ще накарат банките да понижат експозициите към домашните си пазари и може би да диверсифицират в държавен дълг на други страни - членки на Европейски Съюз. Критиците на мярката се тревожат за резултата, който загубата на обезпеченото от страна на банките търсене ще има върху пазарите за облигации. В момента регулациите върху ликвидността и капитала предизвикват банките да държат държавен дълг. Банковите браншове в Европа нормално имат сред 15% и 30% от дълга на страната, където са основани.
Новите правила
Новите правила може да придобият две форми. Банките може да бъдат принудени да усилят финансовите си буфери, в случай че притежаваните от тях скъпи бумаги от съответен емитент надминават избрана граница - по този начин наречената такса за централизация. Или може да бъдат принудени да поддържат рисковия държавен дълг с спомагателен капитал посредством повишение на оценката за риска, позната като рисково тегло, добавена към някои държавни облигации, които сега всички регулатори третират като безрискови.
Рисковото претегляне е по-оспорвано, тъй като може да бъде доста по-дестабилизиращо. В най-лошия случай намаляване на кредитния рейтинг на дълга на дадена страна може да накара банките да продадат част от дълга, който държат, и по този метод регулаторната мярка да докара тъкмо до рецесията, която промяна би трябвало да предотврати. Германското финансово министерство, наподобява, избира разбъркан метод, да се постанова граница на централизация, над която дълговите активи да подлежат на такси, основани и на концентрацията им, и на кредитния риск.
Това би имало доста влияние върху банките, и то освен в Италия. Никола Верон от мозъчния концерн Bruegel акцентира, че Германия има някои от най-големите експозиции към държавен дълг - държавните спестовни каси (Landesbanken) са огромни кредитори на локалните управляващи.
Но колкото е значима задачата, толкоз ще бъде и пътят до нея. През 2017 година Верон пресметна, че в случай че прагът за централизация бъде избран на 33% от капитала от първи ред, огромните френски и немски банки ще го надвишават с експозиции към домашния пазар от по към 250 милиарда евро (280 милиарда долара), а за огромните италиански кредитори - 145 милиарда евро
Реакцията на банките
Трудно е да се планува дали и по какъв начин банките биха диверсифицирали - в други облигации на еврозоната с сходен рейтинг или във външен дълг. Това ще зависи от това какъв брой спомагателен капитал ще би трябвало да обезпечат и от желанието им да поемат ликвиден и валутен риск. За банките, които желаят да продават облигации на страни от южната част на еврозоната с по-слаби рейтинги, може да се окаже предизвикателство да намерят купувачи. (Наличието на общ безвреден актив, препоръчан от комисията, би улеснило преходния интервал. Но водачите на Франция и Германия замразиха тази концепция предходната година.)
Както показва Никола Верон, " подгрупите на работните групи на групите " са работели крепко да намерят механически решения. Но решението да се продължи напред зависи от политиците. Противниците на регулирането на експозициите на държавен дълг първо би трябвало да одобряват кардинално нуждата от смяна и по-късно да приготвят договорка, която да е допустима и за другите страни - да кажем, като правят отстъпка от позицията си за държавния дълг в подмяна на схемата за гарантиране на депозити, която предлага по-голямо шерване на риска. Информациите към този момент са, че италианското държавно управление е по-склонно да изтъргува промяна на избавителния фонд на еврозоната против обща депозитна гаранция.
Брюксел желае да приготви пътна карта за промяната, която европейските водачи да одобрят на срещата си в средата на декември. Но летвата е ниска - даже приключването на договарянията за това дали да стартират договаряния за промяна може да се смята за победа. Ако ремонтът на къщата беше елементарен, той към този момент щеше да е приключен.
2019, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
Почти никакъв прогрес не е реализиран по общoто гарантиране на депозитите в еврозоната.Според известната в Брюксел прилика еврозоната е като къща, нуждаеща се от ремонт. Всички се тревожат дали може да издържи на вихрушка. Строители обаче не се виждат в близост. А притежателите даже не могат да се схванат какви ремонти са нужни, камо ли по какъв начин да ги извършат. Германският финансов министър Олаф Шолц отстрани една от ябълките на раздора на 5 ноември, когато внимателно прегърна концепцията за обща скица за депозитна гаранция. Но до момента в който един спор се позволява, различен стартира да се разгаря още веднъж - в този случай за регулаторното отнасяне на вложенията на банките в държавни скъпи бумаги.
По-внимателно с ДЦК
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Болезнено прочут аспект от рецесията с държавния дълг от 2009 - 2015 година беше " порочният кръг ", посредством който слаби банки и страни се теглеха взаимно все по-надолу. През 2012 година членките на еврозоната се съгласиха, че кръгът би трябвало да бъде пресечен, а паричният съюз да бъде подсилен от банков съюз. Оттогава беше построена обща надзорна и оздравителна рамка за огромните банки. Почти никакъв прогрес обаче не е реализиран по общoто гарантиране на депозитите в еврозоната, тъй като северните страни са ужасени, че данъкоплатците им ще са виновни за рисковите заеми, отпуснати от банки в южните страни, в това число и към локалните държавни управления. Сега господин Шолц наподобява отворен към сходна мярка, стига да се случат други промени. Най-оспорваната от тях е санкции за банки, които държат огромни количества от държавния дълг на личните им държавни управления - сходна концепция отдавна е табу за Италия и други тежко задлъжнели страни.
Поддръжниците на сходни регулаторни санкции считат, че те ще накарат банките да понижат експозициите към домашните си пазари и може би да диверсифицират в държавен дълг на други страни - членки на Европейски Съюз. Критиците на мярката се тревожат за резултата, който загубата на обезпеченото от страна на банките търсене ще има върху пазарите за облигации. В момента регулациите върху ликвидността и капитала предизвикват банките да държат държавен дълг. Банковите браншове в Европа нормално имат сред 15% и 30% от дълга на страната, където са основани.
Новите правила
Новите правила може да придобият две форми. Банките може да бъдат принудени да усилят финансовите си буфери, в случай че притежаваните от тях скъпи бумаги от съответен емитент надминават избрана граница - по този начин наречената такса за централизация. Или може да бъдат принудени да поддържат рисковия държавен дълг с спомагателен капитал посредством повишение на оценката за риска, позната като рисково тегло, добавена към някои държавни облигации, които сега всички регулатори третират като безрискови.
Рисковото претегляне е по-оспорвано, тъй като може да бъде доста по-дестабилизиращо. В най-лошия случай намаляване на кредитния рейтинг на дълга на дадена страна може да накара банките да продадат част от дълга, който държат, и по този метод регулаторната мярка да докара тъкмо до рецесията, която промяна би трябвало да предотврати. Германското финансово министерство, наподобява, избира разбъркан метод, да се постанова граница на централизация, над която дълговите активи да подлежат на такси, основани и на концентрацията им, и на кредитния риск.
Това би имало доста влияние върху банките, и то освен в Италия. Никола Верон от мозъчния концерн Bruegel акцентира, че Германия има някои от най-големите експозиции към държавен дълг - държавните спестовни каси (Landesbanken) са огромни кредитори на локалните управляващи.
Но колкото е значима задачата, толкоз ще бъде и пътят до нея. През 2017 година Верон пресметна, че в случай че прагът за централизация бъде избран на 33% от капитала от първи ред, огромните френски и немски банки ще го надвишават с експозиции към домашния пазар от по към 250 милиарда евро (280 милиарда долара), а за огромните италиански кредитори - 145 милиарда евро
Реакцията на банките
Трудно е да се планува дали и по какъв начин банките биха диверсифицирали - в други облигации на еврозоната с сходен рейтинг или във външен дълг. Това ще зависи от това какъв брой спомагателен капитал ще би трябвало да обезпечат и от желанието им да поемат ликвиден и валутен риск. За банките, които желаят да продават облигации на страни от южната част на еврозоната с по-слаби рейтинги, може да се окаже предизвикателство да намерят купувачи. (Наличието на общ безвреден актив, препоръчан от комисията, би улеснило преходния интервал. Но водачите на Франция и Германия замразиха тази концепция предходната година.)
Както показва Никола Верон, " подгрупите на работните групи на групите " са работели крепко да намерят механически решения. Но решението да се продължи напред зависи от политиците. Противниците на регулирането на експозициите на държавен дълг първо би трябвало да одобряват кардинално нуждата от смяна и по-късно да приготвят договорка, която да е допустима и за другите страни - да кажем, като правят отстъпка от позицията си за държавния дълг в подмяна на схемата за гарантиране на депозити, която предлага по-голямо шерване на риска. Информациите към този момент са, че италианското държавно управление е по-склонно да изтъргува промяна на избавителния фонд на еврозоната против обща депозитна гаранция.
Брюксел желае да приготви пътна карта за промяната, която европейските водачи да одобрят на срещата си в средата на декември. Но летвата е ниска - даже приключването на договарянията за това дали да стартират договаряния за промяна може да се смята за победа. Ако ремонтът на къщата беше елементарен, той към този момент щеше да е приключен.
2019, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ