Брутното богатство на домакинствата у нас надхвърля 1 трилион лева

Брутното благосъстояние на семействата у нас надвишава 1 трилион лв. или 554,87 милиарда евро в края на 2025 година, демонстрират данни от второто издание на разбора „ Индекс Богатство на българите “, показан от икономиста от Експертен клуб за стопанска система и политика (ЕКИП) Стоян Панчев (дясно на снимката) и финансовия специалист и създател на „ Тавекс “ Макс Баклаян на конференция в Националния пресклуб на Българска телеграфна агенция в София.

Анализът преглежда по какъв начин се трансформира благосъстоянието на българските семейства през 2025 година Индексът наблюдава развиването на активите, които семействата съумяват да съберат, спестят, влагат. Той преглежда брутното благосъстояние - номиналната стойност на активите, които имат българите, и чистото благосъстояние - номиналната стойност на брутното благосъстояние след приспадане на отговорностите на семействата, които главно у нас са банкови заеми. Индексът е открит на база разнообразни обществено налични данни и данни на основателите, като стартира от 2015 година и е на стойност 100.

Данните демонстрират, че показателят на брутното благосъстояние се усилва с 36 пункта през 2025 година, а поправената му с инфлацията стойност нараства с 20 пункта през 2025 година, уточни Стоян Панчев, отчитайки, че през предходната година 40 % от повишаването на показателя се дължи на инфлацията.

Според разбора за една година общото брутно благосъстояние на семействата се е нараснало с съвсем 15 % - 71 милиарда евро. Към края на 2025 година общият размер на това благосъстояние е близо пет пъти размера на българската стопанска система (478 процента). Според направените калкулации на човек от популацията са се падали 75 383 евро, а на едно домакинство - 193 627 евро. Всички сме наясно, че това не е разпределено по този метод в действителния свят, в България имаме доста огромно неравноправие и на приходите, и на активите, само че от позиция на статистика това е най-лесният метод да покажем междинното благосъстояние на семействата, изясни Панчев.

Брутното благосъстояние на семействата се състои от два съставния елемент - цената на жилищата (420 милиарда евро) и финансовите активи, които са 98 милиарда евро. Стойността на жилищата на семействата през предходната година се е нараснала с 16,4 % или с 59 милиарда евро, като Панчев изясни, че мощният растеж главно се дължи на банковото кредитиране. Според разбора жилищните заеми нарастват с 28,2 % през 2025 година, след растеж от 26,3 % през 2024 година, 23,2 % през 2023 година и 7,9 % през 2022 година

Най-голямата част от финансовите активи, които имат българските семейства, са депозитите и парите в брой - 41 % като през 2025 година цената им е 56 млрд евро. На второ място е собствеността в бизнеси - 31 % или 41,9 милиарда евро, следвани от застраховки, пенсионни и други осигурителни схеми - 14 % или 18,4 милиарда евро, така наречен други сметки за приемане (основно задлъжнялост от компании към домакинства) - 9 %. На последно място са вложенията (облигации, акции, които се котират на тържищата, криптовалути), които съставляват 5 % от финансовите активи на българите или 6,7 милиарда евро. 

Българинът държи близо 80 % от брутния вътрешен артикул на страната под формата на банкови депозити и „ пари под матрака “ или пари кеш, а при настоящите трендове на инфлацията това значи доста бърза загуба на покупателна дарба на мъчно изкараните и спестени пари, разяснява Макс Баклаян. Той означи, че има консервативност при ръководството на личните ни пари, като по думите му това е рисково, защото парите в брой не изкарват пари, а единственият метод една страна да върви напред е посредством дребния и междинния бизнес, а той е извънредно недорасъл в България.

Богатството на семействата е повишено 2,8 пъти в границите на 11 години, само че в случай че отчетем инфлацията, това благосъстояние е повишено единствено два пъти, уточни Баклаян. По публична статистика инфлацията в последните 11 години е изяла една трета от покупателната дарба на цената на този актив, само че положителната вест е, че българинът е извънредно деен в имотния пазар и с помощта на това е съумял да натрупа финансова облага, защото истината е, че огромна част от банковите заеми са ориентирани към бранша на парцелите, означи той.

Баклаян означи още, че поради толкоз дейния банков бранш количеството инфлация в последните пет години става извънредно осезаемо, което по думите му е един от най-големите проблеми, тъй като кредитирането на банките съставлява основаване на нова валута, която е необезпечена. Същевременно това нападателно кредитиране основава големи неравенства в българското общество, тъй като притежаващите парцели, са забогатели най-вече, а останалите по думите му не са можели да се възползват от „ кредитното празненство “ на банките в последните няколко години. Според него това основава големи обществени неравенства на имащите активи и на нямащите активи.

От друга страна съгласно нас това извънредно отрицателно въздейства на демографията в България, защото покупката на парцел става все по-трудна за едно младо домакинство, което основава дълготрайна неустановеност и най-вероятно това е една от аргументите, заради които раждаемостта в България не може да догони смъртността за голямо страдание, добави той.

Стоян Панчев разяснява резултата от влизането в еврозоната  като уточни понижението през предходната година на банкнотите и монетите в обращение на семействата с 43 %, обяснявайки го с възползването от автоматизирано превалутиране в банките. Става въпрос за съвсем 900 млн. лв. в брой, които са влезнали в банковата система. Въпреки това огромното повишаване на депозитите не идва от този резултат, а от растежа на банковото кредитиране, добави Панчев. 

Експертът означи още, че би трябвало да се работи за възстановяване на финансовите знания на хората, с цел да може те сами да схванат, че диверсификацията е нещо значимо за техните спестявания.