Можем ли да се измъкнем от капана на „най-бедните“ в ЕС?
Брутният вътрешен артикул на човек от популацията по паритет на покупателна дарба в България доближи 64% от средноевропейското равнище през 2023 година Това е един от индикаторите, които най-точно демонстрират конвергенцията в границите на Европейския съюз, защото регистрират разликите в цените в обособените страни и надлежно дават изцяло сравними стойности. А познатият израз „ България е най-бедната страна в Европейски Съюз “ постоянно се базира точно на този знак. Отчитайки икономическата динамичност в страната, наподобява евентуално в идващите години да се отлепим от дъното на класацията.
България регистрира непрекъснато усъвършенстване в индикаторите за конвергенция в последните две десетилетия. Въпреки най-малко трите рецесии, които ни връхлетяха, и надлежно трите интервала на негативен напредък в последните 20 години – 1) продължителната криза от 2009 година в резултат на световната финансова рецесия, 2) плитката криза и ниския напредък от 2012-2013 година след разразилата се европейска дългова рецесия, и 3) дълбоката криза от 2020 година вследствие от пандемията и тежките обществени ограничавания, България съвсем непроменяемо има по-висок напредък от междинния за Европейски Съюз. Брутният вътрешен продукт на човек по паритет на покупателна дарба в България се повишава от под 40% преди участието в Европейски Съюз до 64% през 2023 година След пандемията България регистрира сериозен растеж, в това число поради преброяването и корекцията в популацията, като единствено за три години индикаторът се усъвършенства с 9 проценти пункта.
В последните години всички нови страни членки от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) се поместиха в границата от 70-90% от междинното равнище за Европейски Съюз, в това число и Румъния. Към 2021 година България остана единствената страна в Европейски Съюз, която не беше пробила границата от 60% и надлежно изоставаше с 10-15 проценти пункта даже от по-слабо представящите се нови страни-членки от ЦИЕ. Постигнатите 64% през 2023 година към този момент ни доближават до групата страни от ЦИЕ, които също усъвършенстват своите индикатори, само че въпреки всичко не престават да бъдат в диапазона сред 70 и 90% по отношение на междинното за Европа. Единствено Чехия и Словения са минали границата от 90%, до момента в който Латвия, Словакия, Унгария, Хърватия и Румъния са в границите на 70 – 80%.
Интересно е сравнението с Гърция, която съществено утежни индикаторите си за доближаване в последните две десетилетия. Преди 20 години разликата сред България и Гърция е голяма – през 2004 година южната ни съседка реализира своя най-много от 98% по отношение на междинното за Европейски Съюз, до момента в който в България индикаторът е на равнище 35%. Това са над 60 проценти пункта разлика или казано по различен метод – Гърция изпреварва три пъти България по физически размер на стопанската система на човек и отчитайки разликите в цените. Към 2023 година разликата е стопена до едвам 3 процентни пункта – 64% за България по отношение на 67% за Гърция. Ако продължим наклонността на догонване и реализираме добър стопански напредък в идващите години е изцяло допустимо да изоставим последната позиция и да приближим границата от 70% от междинното за Европейски Съюз.
Този взор към конвергенцията на България и другите страни от ЦИЕ към междинните равнища за Европейски Съюз е изключително настоящ на фона на следващата политическа рецесия и идни избори в страната. Ако оставим многото ежедневен звук настрани, то огромната цел пред стопанската система на страната е в къс интервал да обърнем наклонността от последните две години на закъснение на икономическия напредък и в дълъг интервал да реализираме трето десетилетие на стабилно догонване и надлежно доближаване на другите сполучливи страни от ЦИЕ. Това се реализира с макроикономическа непоклатимост и осъществяване на промени, които подтикват вложенията и растежа и лимитират прахосването. Независимо дали преди или след избори, това би трябвало да е главната цел пред политиците, които още веднъж са измежду рисковите фактори за икономическия напредък.
Източник: Институт за пазарна икономика
България регистрира непрекъснато усъвършенстване в индикаторите за конвергенция в последните две десетилетия. Въпреки най-малко трите рецесии, които ни връхлетяха, и надлежно трите интервала на негативен напредък в последните 20 години – 1) продължителната криза от 2009 година в резултат на световната финансова рецесия, 2) плитката криза и ниския напредък от 2012-2013 година след разразилата се европейска дългова рецесия, и 3) дълбоката криза от 2020 година вследствие от пандемията и тежките обществени ограничавания, България съвсем непроменяемо има по-висок напредък от междинния за Европейски Съюз. Брутният вътрешен продукт на човек по паритет на покупателна дарба в България се повишава от под 40% преди участието в Европейски Съюз до 64% през 2023 година След пандемията България регистрира сериозен растеж, в това число поради преброяването и корекцията в популацията, като единствено за три години индикаторът се усъвършенства с 9 проценти пункта.
В последните години всички нови страни членки от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) се поместиха в границата от 70-90% от междинното равнище за Европейски Съюз, в това число и Румъния. Към 2021 година България остана единствената страна в Европейски Съюз, която не беше пробила границата от 60% и надлежно изоставаше с 10-15 проценти пункта даже от по-слабо представящите се нови страни-членки от ЦИЕ. Постигнатите 64% през 2023 година към този момент ни доближават до групата страни от ЦИЕ, които също усъвършенстват своите индикатори, само че въпреки всичко не престават да бъдат в диапазона сред 70 и 90% по отношение на междинното за Европа. Единствено Чехия и Словения са минали границата от 90%, до момента в който Латвия, Словакия, Унгария, Хърватия и Румъния са в границите на 70 – 80%.
Интересно е сравнението с Гърция, която съществено утежни индикаторите си за доближаване в последните две десетилетия. Преди 20 години разликата сред България и Гърция е голяма – през 2004 година южната ни съседка реализира своя най-много от 98% по отношение на междинното за Европейски Съюз, до момента в който в България индикаторът е на равнище 35%. Това са над 60 проценти пункта разлика или казано по различен метод – Гърция изпреварва три пъти България по физически размер на стопанската система на човек и отчитайки разликите в цените. Към 2023 година разликата е стопена до едвам 3 процентни пункта – 64% за България по отношение на 67% за Гърция. Ако продължим наклонността на догонване и реализираме добър стопански напредък в идващите години е изцяло допустимо да изоставим последната позиция и да приближим границата от 70% от междинното за Европейски Съюз.
Този взор към конвергенцията на България и другите страни от ЦИЕ към междинните равнища за Европейски Съюз е изключително настоящ на фона на следващата политическа рецесия и идни избори в страната. Ако оставим многото ежедневен звук настрани, то огромната цел пред стопанската система на страната е в къс интервал да обърнем наклонността от последните две години на закъснение на икономическия напредък и в дълъг интервал да реализираме трето десетилетие на стабилно догонване и надлежно доближаване на другите сполучливи страни от ЦИЕ. Това се реализира с макроикономическа непоклатимост и осъществяване на промени, които подтикват вложенията и растежа и лимитират прахосването. Независимо дали преди или след избори, това би трябвало да е главната цел пред политиците, които още веднъж са измежду рисковите фактори за икономическия напредък.
Източник: Институт за пазарна икономика
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ