Брутният външен дълг в сектор държавно управление към края на

Брутният външен дълг в бранш държавно ръководство към края на март 2023 година нараства с 27,2% (с 2,0577 милиарда евро) по отношение на края на март 2022 година и доближава 9,6295 милиарда евро, което съставлява 10,7% от Брутният вътрешен продукт, демонстрират данни на Българската национална банка (БНБ).

В края на март 2023 година брутният външен дълг на България (частен и държавен) е в размер на 45,2668 милиарда евро (50,1% от прогнозния БВП), като се усилва с 3,8955 милиарда евро (повишение с 9,4%) по отношение на същия интервал година по-рано, когато брутният външен дълг беше в размер на 41,3714 милиарда евро.

Дългосрочните отговорности в края на март тази година са в размер на 36,7308 милиарда евро (40,7% от Брутният вътрешен продукт и 81,1% от брутния външен дълг), като нарастват с 2,6452 милиарда евро (повишение със 7,8%) по отношение на март 2022 г.

В същото време краткосрочните отговорности на България възлизат в края на март тази година 8,536 милиарда евро (9,4% от Брутният вътрешен продукт и 18,9% от брутния външен дълг), увеличавайки се с 1,2503 милиарда евро (със 17,2%) по отношение на същия интервал година по-рано.

През март 2023 година външните отговорности на Централната банка са в размер на 2,0129 милиарда евро, нараствайки със 74,2 млн. евро по отношение на година по-рано, до момента в който външните отговорности на банките и фондовете на паричния пазар в нашата страна възлизат на 12,4103 милиарда евро (13,7% от БВП), като понижават с 203,1 млн. евро (понижение с 1,6%) по отношение на края на март 2022 г.

Вътрешнофирменото кредитиране е в размер на 14,7099 милиарда евро (16,3% от БВП) в края на март 2023 година, което е с 558,6 млн. евро (с 3,9%) повече спрямо края на март 2022 година То е с най-значителен дял в структурата на външния дълг – 32,5% към края на март 2023 година, при 34,2% тъкмо година по-рано.