Колко стигна външният дълг на България?
Брутният външен дълг на България в края на юли 2021 година възлиза на 40.527 милиарда евро и е 61.7% от Брутният вътрешен продукт на страната, разгласи Българска народна банка. За една година той е повишен с съвсем 3 милиарда евро, написа "
Брутният външен дълг на една страна е значим индикатор за задлъжнялостта на икономическите играчи в нея към външни кредитори. Той включва както отговорностите на държавното управление (т.нар. държавен дълг), по този начин и тези на частния бранш - банки, фондове, компании и други По-голямата част от брутния външен дълг на България се образува от дълготрайни отговорности - в края на юли те възлизат на над 34 милиарда евро и за една година са нарастнали с 2.5 милиарда евро. Карткосрочните отговорности, които би трябвало да се погасят в идващите 12 месеца, са за 6.375 милиарда евро, което е с 408 млн. евро повече от преди година. Преобладаващо външните отговорности на страната са в деноминирани в евро.
Външният дълг на държавното управление в края на юли е 8.354 млрд евро, което 12.7% от Брутният вътрешен продукт. За една година нарастването е с 2.164 милиарда евро или 35% - най-голямото нарастване измежду останалите стопански играчи. През септември м.г. държавното управление на Бойко Борисов емитира 2.5 милиарда евро на интернационалните пазари - за първи път след 2016 година Книжата бяха в две излъчвания - със период на погасяване 10 и 30 години.
С 4.7% са нарастнали външните отговорности на банките и фондовете на паричния пазар до 4.390 милиарда евро, лек растеж има в това число и на отговорностите на Централната банка. Фирмите дължат заеми и дългови скъпи бумаги към задгранични финансови институции в размер на 12.769 милиарда евро към юли, което с 5.5% повече отпреди година.
В същото време вътрешнофирменото кредитиране е намаляло. Данните на Българска народна банка демонстрират, че то е в размер на 14.176 милиарда евро (21.6% от БВП) в края на юли, което е с 89 млн. евро по-малко спрямо края на юли 2020 година Спадът главно се дължи на върнати отговорности към пряк вложител, само че в това време нарастват отговорностите към свързани предприятия. Вътрешнофирменото кредитиране е с най-значителен дял в структурата на външния дълг – 35% към края на юли 2021 година, при 38% година по-рано.
Брутният външен дълг на една страна е значим индикатор за задлъжнялостта на икономическите играчи в нея към външни кредитори. Той включва както отговорностите на държавното управление (т.нар. държавен дълг), по този начин и тези на частния бранш - банки, фондове, компании и други По-голямата част от брутния външен дълг на България се образува от дълготрайни отговорности - в края на юли те възлизат на над 34 милиарда евро и за една година са нарастнали с 2.5 милиарда евро. Карткосрочните отговорности, които би трябвало да се погасят в идващите 12 месеца, са за 6.375 милиарда евро, което е с 408 млн. евро повече от преди година. Преобладаващо външните отговорности на страната са в деноминирани в евро.
Външният дълг на държавното управление в края на юли е 8.354 млрд евро, което 12.7% от Брутният вътрешен продукт. За една година нарастването е с 2.164 милиарда евро или 35% - най-голямото нарастване измежду останалите стопански играчи. През септември м.г. държавното управление на Бойко Борисов емитира 2.5 милиарда евро на интернационалните пазари - за първи път след 2016 година Книжата бяха в две излъчвания - със период на погасяване 10 и 30 години.
С 4.7% са нарастнали външните отговорности на банките и фондовете на паричния пазар до 4.390 милиарда евро, лек растеж има в това число и на отговорностите на Централната банка. Фирмите дължат заеми и дългови скъпи бумаги към задгранични финансови институции в размер на 12.769 милиарда евро към юли, което с 5.5% повече отпреди година.
В същото време вътрешнофирменото кредитиране е намаляло. Данните на Българска народна банка демонстрират, че то е в размер на 14.176 милиарда евро (21.6% от БВП) в края на юли, което е с 89 млн. евро по-малко спрямо края на юли 2020 година Спадът главно се дължи на върнати отговорности към пряк вложител, само че в това време нарастват отговорностите към свързани предприятия. Вътрешнофирменото кредитиране е с най-значителен дял в структурата на външния дълг – 35% към края на юли 2021 година, при 38% година по-рано.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ