Брутални престъпления разтърсват София преди 24 годиниУбиват войник на пост

Брутални закононарушения раздрусват София преди 24 години
Убиват боец на пост пред посолство, с цел да му вземат автомата 

Искали да си купят нещо по-мощно от „ Правец “ 8 или 16

Застреляно е войничето пред Японското посолство в столичния квартал „ Изток “, с цел да му вземат автомата. С тази страшна новина осъмва София на 28 ноември 1997 година Убиецът се доближил до кабинката на постовия, опрял дулото в стъклото и натиснал спусъка два пъти. И двата патрона се забили в слепоочието на 20-годишния Пламен Трайков – редови войник от вътрешни войски, както тогава се наричаше жандармерията. След втория изстрел револверът засякъл, екзекуторът заредил още веднъж и стрелял, само че парчето олово се забило в стената. После от ръцете на окървавения боец килърът взел автомата „ Калашников “ и нищо друго. Оръжието било с пълнителя си от 30 патрона, само че в будката останали и аварийният пълнител и радиостанцията на жертвата.

След цяла нощ огледи, още призори криминалистите към този момент знаели, че оръжието на убиеца е немски 9-милиметров „ Парабелум “, публикуван доста у нас, употребен и от армията, и от полицията сред двете международни войни. Само към 3 седмици по-рано – на 4 ноември 1997 година, със същия револвер при обир в същия квартал „ Изток “ с два патрона в гърдите е убит касиерът от чейнджбюро Николай Савов, от който са отмъкнати стотина $ и немски марки.

На входа на дипломатическата постройка има камери, които снимали килъра. Въпреки, че картината не е добра, се вижда, че е юноша на възрастта на убития редови войник. Разследващите вършат нещо като психопрофил на килъра. Работи се по версия, че е прочут на жертвата и че двамата имат нещо общо с грабежа и убийството от обменното бюро, само че тя бързо е опровергана. Редник Трайков е описван като извънредно устойчиво и смислено момче, командирите му споделят, че е бил за образец през всичките 8-9 месеца работа. Остават други две версии - или че килърът е единак, който приготвя огромен удар и му би трябвало автомат, с цел да изхвърли антикварния „ Парабелум “, или че е мутра от цяла тайфа, също решила да се снабди с по-добро оръжие. Освен това откраднатият „ Калашников “ е по-различен от елементарните 7,62-милиметрови АК-47. Той е 5,45-милиметров, трансформация на АК-74, каквито се даваха тогава на вътрешни войски. Тези, които са ходили в казармата, и до момента го назовават „ десантен “ - с него бяха въоръжавани парашутните елементи, тъй като е с към половин кг по-лек, а пълнителите му са пластмасови.

Посмъртно редови войник Трайков е създаден в чин младши лейтенант и заровен с военни почести на 1 декември 1997 година в родното му софийско село Локорско. И никой, даже и проверяващите гибелта му, не допускат, че единствено 3 дни по-късно убийците ще бъдат разкрити.

Към 19,30 ч на 4 декември 1997 година двама възпитаници от Техникума по електроника в Правец влизат в обменно бюро „ Севан “ на столичния бул. „ Сливница “. Това са 18-годишният Димитър Джурков от Велинград и година по-малкият от него Стоян Здравески от Елин Пелин. Под якетата крият съвременен автомат „ Калашников “ и антикварен револвер „ Парабелум “. Още с влизането вадят оръжията и стартират да стрелят по касиерката и намиращият се при нея гард от НСО Ивайло Петров. Със своя длъжностен револвер той отвръща на огъня. И до момента в който стрелбата на учениците е „ безредна “, съвсем всеки патрон на Петров попада на месо. Димитър е ранен в гърдите и бузата, Стоян във врата и рамото, руква кръв, двамата бягат в посока към Централна гара, без да са отмъкнали един $, една марка или един лев. Софийската полиция и Транспортна полиция са вдигнати на крайник и потеглят по кървавите им следи. По-късно се схваща, че бегълците са се качили на нощния трен за Варна.

Около 23 ч. слизат на гара Мездра и се скриват. По някое време локални хора се обаждат в полицията, че са чути изстрели в шубраци край жп линията. Там служителите на реда намират окървавеното тяло на Джурков. Край него са и автоматът и револверът и по всичко проличава, че се е самоубил. Половин час по-късно в хотела на гарата идва Стоян и моли дамата на рецепцията да извика „ Бърза помощ “, тъй като раните му не стопират да кървят.

На последвалото дело излиза наяве, че Димитър и Стоян са от заможни фамилии, от деца не им е липсвало нищо, само че решили да грабят пари от обменни бюра, с цел да си купят мощни компютри. И двамата били геймъри, имали хрумвания за писане на стратегии, което не ставали за машини „ Правец “ 8 или 16. Често пътували до София, с цел да играят в компютърни клубове. Нападенията им били осъществявани на правилото на играта – печелят повече точки и минават на по-горно равнище, като вземат оръжия и парите на преди малко убитите жертви.

Пред съда Стоян трансферирал цялата виновност за убийствата на починалия Димитър, въпреки да е било съвсем несъмнено, че Стоян е стрелял с „ Парабелума “ по боеца в будката. Той получил присъда 12 години затвор, оптималната по закон за малолетен причинител на грабежи и убийства. И от дълго време към този момент е на независимост.

Заради работа на частно
Героят гард уволнен от НСО след години
Въоръженият чиновник на НСО Ивайло Петров, който се оказва при касиерката в обменно бюро „ Севан “ и отвръща на стрелбата на правешките убийци, е пронизан от патрон в крайници. Той получава премия като воин от тогавашния вътрешен министър Богомил Бонев. На разпитите Петров твърдял, че е минал инцидентно да се види с касиерката, която му била другарка. Но шефовете му не имат вяра и считат, че е работел на частно като охранител, което и до момента е строго неразрешено за гардовете от НСО. През 2002 година Петров още веднъж се прочува. Тогава той пази на пост във входа на Министерския съвет и с сътрудника си обезвреждат 51-годишен мъж от Плевен. Посетителят с психологични отклонения разлял бензин във фоайето и понечил да го пали, само че градовете го съборили и задържали. Още на идната година Петров е освободен от НСО, а през 2004 година излиза наяве и за какво - против него и още 11 някогашни и сегашни чиновници стартира следствие за това, че са работили като бодигардове на скандалния радиоводещ Боби Цанков.