На трето място сме по осигуреност със зъболекари в Европа, но са неравномерно разпределени
Броят на лекарите по дентална медицина в страната продължава да пораства и към 31 декември 2023 година е 7 607 (през 2020 година е бил 7 312, а през 2010 година - 6 446), като 6 583 от тях работят в практики със подписан контракт с НЗОК. Това излиза наяве от отговора на министъра на опазването на здравето доцент Силви Кирилов на въпрос на депутата от Българска социалистическа партия Иван Ибришимов по отношение на опцията за въвеждане на механизъм за стимулиране на млади дентални лекари да стартират процедура в региони с изострен дефицит на зъболекарски услуги.
По думите на министъра осигуреността с лекари по дентална медицина в България е обичайно една от най-високите в страните членки на Европейски Съюз, като през последните 15 години е налице трайно нарастване на индикатора. Съгласно данните на Евростат осигуреността със зъболекари в България за 2019 година е 10,66 на 10 000 души, с което страната ни заема трето място по осигуреност в Европейски Съюз, Европейското икономическо пространство и Швейцария. По данни на Национален статистически институт към 31.12.2023 година осигуреността с лекари по дентална медицина за страната е към този момент 11,8 на 10 000 души от популацията. По данни на Министерството на образованието и науката за последните 10 години са приключили 2 833 лекари по дентална медицина – български жители.
„ Ако се резервира тази наклонност, след 20 години броят на приключилите лекари по дентална медицина ще бъде даже още по-висок (8 499). От изложените данни е видно, че в страната няма и не се обрисува да има недостиг на лекари по дентална медицина “, споделя министърът.
Той обаче акцентира, че е налице неравномерно териториално систематизиране на лекарите по дентална медицина в страната. Разликата сред областите с най-висока и с най-ниска осигуреност с лекари по дентална медицина е към 3 пъти. Най-висок е индикаторът за областите Пловдив (18.7 на 10 000 души), Варна (16.1), София (столица) (14.9) и Перник (13.7). Най-ниска е осигуреността на популацията с лекари по дентална медицина в областите София (5.7), Силистра (6.3), Разград (6.5) и Монтана (6.7).
„ Териториалното систематизиране на медицинските експерти (включително на лекарите по дентална медицина) следва да бъде обсъждано в подтекста на задълбочаващия се дисбаланс в териториалното систематизиране на популацията като цяло. Сериозно въздействие върху териториалното систематизиране на човешките запаси в опазването на здравето оказва социално-икономическият живот в страната. Миграцията в границите на страната от по-малките към по-големите обитаеми места както на медицинските експерти, по този начин и на популацията, води в последна сметка до неравномерно демографско и икономическо развиване на другите райони и задълбочаване на казуса с обезпечаването на здравна помощ в дребните и отдалечени обитаеми места.
Изборът на един медицински експерт да работи на несъмнено място зависи от разнообразни фактори – най-много опциите за финансови приходи и за професионално развиване, на работната среда – наличната инсталация и база на лечебното заведение, самото обитаемо място, което следва да обезпечи положителни условия на живот и благоприятни условия за развиване и на членовете на фамилията на медицинския експерт (особено на младите експерти с деца) и други
Активното присъединяване на общините в процеса по обезпечаване, привличане и задържане на медицински експерти доста може да подкрепи превъзмогването на небалансираното териториално систематизиране и дефицита на медицински експерти на районно равнище. Общините биха могли да подхващат дейности за обезпечаване на дентална помощ на популацията, в това число на възрастните хора, децата и обществено уязвимите групи от отдалечените селски и полупланински региони. Тези дейности могат да включват както привличане на лекари по дентална медицина в съответно обитаемо място, по този начин и възстановяване на пътната инфраструктура за проведено напредване на пациенти към околните по¬ огромни обитаеми места, където ще могат да получат дентална помощ “, споделя доцент Кирилов.
Според здравния министър по-равномерно систематизиране на медицинските експерти на територията на страната в средносрочен и дълготраен проект ще бъде реализирано при доближаване на социално-икономическите условия и качеството на живот сред обособените райони, което ще докара и до по-балансирано демографско развиване и систематизиране на популацията като цяло.
По думите на министъра осигуреността с лекари по дентална медицина в България е обичайно една от най-високите в страните членки на Европейски Съюз, като през последните 15 години е налице трайно нарастване на индикатора. Съгласно данните на Евростат осигуреността със зъболекари в България за 2019 година е 10,66 на 10 000 души, с което страната ни заема трето място по осигуреност в Европейски Съюз, Европейското икономическо пространство и Швейцария. По данни на Национален статистически институт към 31.12.2023 година осигуреността с лекари по дентална медицина за страната е към този момент 11,8 на 10 000 души от популацията. По данни на Министерството на образованието и науката за последните 10 години са приключили 2 833 лекари по дентална медицина – български жители.
„ Ако се резервира тази наклонност, след 20 години броят на приключилите лекари по дентална медицина ще бъде даже още по-висок (8 499). От изложените данни е видно, че в страната няма и не се обрисува да има недостиг на лекари по дентална медицина “, споделя министърът.
Той обаче акцентира, че е налице неравномерно териториално систематизиране на лекарите по дентална медицина в страната. Разликата сред областите с най-висока и с най-ниска осигуреност с лекари по дентална медицина е към 3 пъти. Най-висок е индикаторът за областите Пловдив (18.7 на 10 000 души), Варна (16.1), София (столица) (14.9) и Перник (13.7). Най-ниска е осигуреността на популацията с лекари по дентална медицина в областите София (5.7), Силистра (6.3), Разград (6.5) и Монтана (6.7).
„ Териториалното систематизиране на медицинските експерти (включително на лекарите по дентална медицина) следва да бъде обсъждано в подтекста на задълбочаващия се дисбаланс в териториалното систематизиране на популацията като цяло. Сериозно въздействие върху териториалното систематизиране на човешките запаси в опазването на здравето оказва социално-икономическият живот в страната. Миграцията в границите на страната от по-малките към по-големите обитаеми места както на медицинските експерти, по този начин и на популацията, води в последна сметка до неравномерно демографско и икономическо развиване на другите райони и задълбочаване на казуса с обезпечаването на здравна помощ в дребните и отдалечени обитаеми места.
Изборът на един медицински експерт да работи на несъмнено място зависи от разнообразни фактори – най-много опциите за финансови приходи и за професионално развиване, на работната среда – наличната инсталация и база на лечебното заведение, самото обитаемо място, което следва да обезпечи положителни условия на живот и благоприятни условия за развиване и на членовете на фамилията на медицинския експерт (особено на младите експерти с деца) и други
Активното присъединяване на общините в процеса по обезпечаване, привличане и задържане на медицински експерти доста може да подкрепи превъзмогването на небалансираното териториално систематизиране и дефицита на медицински експерти на районно равнище. Общините биха могли да подхващат дейности за обезпечаване на дентална помощ на популацията, в това число на възрастните хора, децата и обществено уязвимите групи от отдалечените селски и полупланински региони. Тези дейности могат да включват както привличане на лекари по дентална медицина в съответно обитаемо място, по този начин и възстановяване на пътната инфраструктура за проведено напредване на пациенти към околните по¬ огромни обитаеми места, където ще могат да получат дентална помощ “, споделя доцент Кирилов.
Според здравния министър по-равномерно систематизиране на медицинските експерти на територията на страната в средносрочен и дълготраен проект ще бъде реализирано при доближаване на социално-икономическите условия и качеството на живот сред обособените райони, което ще докара и до по-балансирано демографско развиване и систематизиране на популацията като цяло.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ