Броят на евроскептиците у нас се е удвоил за последните

Броят на евроскептиците у нас се е удвоил за последните четири години. Намаляват хората, които виждат преимущества от участието на България в Европейския съюз, а броят на българските жители, които считат, че България не би трябвало да бъде част от съюза - пораства. Над половината български жители са срещу влизане в еврозоната. Все още обаче преобладаващата част от българите поддържат участието в Европейски Съюз. Повече от половината българи също по този начин считат, че преимуществата от участието в Европейски Съюз надвиват.

През 2019 година на въпрос: " Трябва ли България да остане член на Европейски Съюз " 12% показват като отговор " не ", през юли 2018 година – 18%, за през юни 2023 година - за излизането на България от Европейски Съюз биха дали своят вот 24%.

Това сочат резултатите от изследване на Националния център за парламентарни проучвания (НЦПИ), извършено в интервала 6-20 юни 2023 година измежду 1000 пълнолетни български жители. Анкетите са извършени лице в лице, а респондентите са интервюирани по домовете им. НЦПИ работи с бюджета на Народното събрание и прави проучвания и изследвания по поръчка на Народното събрание, парламентарна група или комисия.

През 2023 година измежду пълнолетното население на страната господства разбирането, че участието на страната ни в Европейски Съюз има повече преимущества, в сравнение с дефекти. Въпреки това, сравнителният разбор на данните от извършените от НЦПИ изследвания през годините демонстрират понижаване на хората, за които надвиват преимуществата от участието ни в Европейски Съюз – през 2019 година 56% от интервюираните от НЦПИ са показали, че преимуществата от участието на страната ни в Европейски Съюз надвиват, до момента в който четири години по-късно този дял възлиза на 46%.

Анализът на данните показва пряка взаимозависимост сред чувството за жител на Европа и степента на обучение, възрастта и вида обитаемо място, в което живеят респондентите – с понижаване на степента на начетеност и увеличението на възрастта понижава и чувството на хората, че са жители на Европа. Живеещите в по-големите обитаеми места, по-често от останалите са безапелационни, че се усещат европейци, показват от НЦПИ.

Върху минусите от участието на България в Европейски Съюз подчертават 35% от респондентите (по-често това са най-възрастните). 19% от пълнолетните български жители не могат да преценяват кое надвива повече от участието ни в Европейски Съюз – преимуществата или минусите. Също толкоз са били и през март 2019 година

НЦПИ през годините неведнъж е задавал сходен въпрос на респондентите си.

През юни 2023 година повече от половината интервюирани от НЦПИ (52%) заявяват, че биха дали своят вот за оставането на България в Европейски Съюз. Това са най-вече хора в трудоспособна възраст, живеещи в огромните градове и описващи себе си като патриоти.

Подкрепата за оставането на страната в Европейски Съюз, обаче, през годините понижава. През 2019 година 70% дават отговор, че на референдум за оставането на България в Европейски Съюз биха дали своят вот с „ да “, през 2018 година този дял е възлизал на 65%, а през 2017 година – на 64%.

Над половината българи са срещу еврото

Според изследването на НЦПИ повече от половината пълнолетни български жители, интервюирани през 2023 година, са песимистично настроени към въвеждането на еврото в България.

57% от интервюираните считат, че страната ни не би трябвало да приема еврото. В тази група попадат най-вече хора над 40 години, за които е значимо да се запазят българската просвета и обичаи и които се усещат прочувствено привързани към родината.

Привърженици на еврото са 27% от респондентите. Повечето хора, които са съгласни да се вкара еврото у нас, не се усещат прочувствено привързани към България и не намират за изключително значимо опазване на българската просвета и обичаи.

Спад на подкрепящите развиването на връзките ни с Русия

Близо половината от пълнолетните поданици на страната (47%) са безапелационни, че България би трябвало да развива най-активни връзки със страните-членки на Европейския съюз. На второ място, съгласно респондентите, интензивно би трябвало да си сътрудничим с балканските страни (17%).

На фона на водената към този момент повече от година война в Украйна, записваме спад в подкрепящите развиването на връзките ни с Русия. За 10 години се следи спад от близо два пъти в поддръжката за дейни връзки с Москва. През 2023 година 15% са на мнение, че би трябвало да развиваме дейни връзки с Руската федерация, през 2018 година такова разбиране са подкрепяли 26%, през 2017 година – 22%, а през 2013 година – 30%. Едва съгласно 3% от респондентите на НЦПИ, България би трябвало да развива най-активни връзки със Съединени американски щати, показват от изследователския център.