Българите съживяват историческия туризъм в страната
Броят на българските туристи, посещаващи туристически обекти, свързани с историята на България, се усилва, а с това последователно се съживява и вътрешният туризъм по местата на историческата памет, разясниха пред „ Монитор “ туроператори.
Наблюденията им се припокриват и с данните за формалните доходи на обекти, които демонстрират, че визитите на сходни места постепенно, само че безапелационно се връщат към равнищата отпреди пандемията.
В един от най-посещаваните монументи в Североизточна България,„ Създатели на българската страна в Шумен “
задграничните туристи осезателно са намалели
в пропорции, съпоставими с отлива на туристи от чужбина по Черноморието. И все пак единствено през юли билетчета за мемориалния комплекс са си купили 509 чужденци против 190 през пандемичната 2020, само че още надалеч от 881, колкото са били през юли на 2019-а. За сметка на това пък българите, които са видели „ чудото на Шумен “, за един месец са 2207. Тука резултатът е любопитен – с 15 % повече, в сравнение с през миналогодишния юли, само че с цели 24 % растеж по отношение на седмия месец на 2019, когато част от българите евентуално са „ упражнявали “ исторически туризъм в чужбина, а в този момент в изискванията на ковид са посветили свободно време и средства за визити за български обект. Според екскурзоводите от комплекса се резервира фамилният темперамент на визитите, като през юли визитите са съсредоточени в четири дни от седмицата, до момента в който през август туристите се разпределят отмерено през цялата седмица.
„ Има взрив на български туристи, които посещават историко-археологическия музей във Велики Преслав и този развой стартира още през март-април, когато стартира отварянето на музеите. “ Това установи пред „ Монитор “ шефът на музея доктор Александър Горчев. Според наблюденията на музейния екип потоците се разделят очевидно на две огромни групи. От април доникъде на юни са преобладавали груповите визити на възпитаници от цяла България и Шуменска област, както и групи на възрастни хора и пенсионери.
„ В най-горещите летни дни - края на юни, юли и в този момент през август доминират самостоятелните фамилии. Събират се две, три, четири фамилии и потеглят на обиколка из България. Феномен са българските гастарбайтери, пристигнали в родината да си изкарат отпуската. “
„ Тласък на историческия туризъм даде и програмата „ Заедно “ на МОН за визити и за лагери на възпитаници. В стратегиите са включени и визити на значими забележителности, измежду тях попада и Велики Преслав като средновековна столица. Имаме в този момент визити от групи възпитаници от цяла България. Тези от цялата страна, които си изберат Северното Черноморие за отмора си включват в стратегиите нашия музей и вършим беседи навън и закрито. В „ бележниците “ на комплекса са записани от средата на годината и 10-15 учебни заведения, които са присъединили Велики Преслав като пункт от маршрутите си по планове с европейски средства. Според доктор Горчев това, че през предходната година сте посетили музея, не е мотив тази година да го заобиколите. „ Тази година по този начин съм провел работата, че през 35 дни променям изложения, гостуващи и наши експонати. Три пъти през сезона може да се улучат три разнообразни неща. И да видите и неща, които не сме показвали през предишния сезон. “ – убеждава доктор Горчев. През уикенда в остарялата столица организирали обичайния исторически събор „ Преславни дни “ и в заниманията, проведени от музея в два дни се присъединили 2500 души. За 3-4 месеца откогато е отворен за гости музеят във Велики Преслав през него са минали 20 хиляди души. От тях 5400 са деца, чужденците са единствено 300.
Световната пандемия прогони задграничните туристи от културно-историческите обекти на Велико Търново. Вече повече от година емблематичната
Самоводска чаршия е като опустяла
Част от магазинчетата за сувенири през по-голямата част от годината са с хлопнати кепенци и отварят единствено през летните месеци. Засега на поста си към момента стоят майсторите занаятчии, чиито фамилии разчитат на изхранване от продукцията им. По основната улица в остарялата част на Търново част от магазините за сувенири също са опразнени и пространствата се отдават чартърен. Онези търговци, които към момента се пробват да оцелеят в рецесията, споделят, че постоянно има ден, когато не съумяват да продадат и едно магнитче за 12 лева или мускалче розово масло за 5 лева „ Ако нещата не престават, другата година през пролетта надали ще има и един от сектора, който да отвори магазин за сувенири. Чужденците се изпариха. Останаха българите, но кой българин ще тръгне да си купува сувенири. Бизнесът ни отива на крах ”, жалват се търговците на сувенири.
Подобно е ситуацията и в прилежащо Арбанаси. И тук чужденци съвсем липсват. Тъй като селото се намира отвън Велико Търново, самостоятелни туристи тук съвсем не идват, а се разчита най-вече на проведените екскурзии.
Търговците в Арбанаси
споделят, че преди коронавирус рецесията дневно през селото са минавали десетки рейсове с чужденци, най-вече от далечни дестинации: американци, китайци, японци, индонезийци, евреи и даже посетители от Австралия и Нова Зеландия. Продавачите споделят, че дневно са имали оборот от по 200-300 лева, а през днешния ден има случаи, когато не могат да изкарат десетачка за 10-12 часа висене на улицата пред сергията със стока. И тук главният проблем, от който се оплакват търговците на сувенири, е, че съвсем напълно предходната и тази година гостите и туристите са българи, които обикалят, гледат, снимат, само че не разтварят портфейла си да купуват. А когато решат да купят нещо, освен че не оставят бакшиш, а се пазарят половин час за всяка стотинка.
От Регионалния исторически музей във Велико Търново също споделят, че пандемията от ковид е прогонила по-голямата част от непознатите туристи. „ Преди пандемията всяка година приемахме по към 500 хиляди туристи на нашите обекти. От тях една трета, или 33%, бяха чужденци. Освен тях загубихме и към 15% от ученическия туризъм. Още сред 8 и 10 % се губят и от проведените групови визити на наши туристи. И ето, че излиза, че към 60% от туристите от предпандемичните години през днешния ден липсват. През тази година обаче обстановката към този момент стартира да се възстановява и можем да приказваме даже за позитивен скок. Тази година се усилиха визитите на посетители от Румъния. Това е добре, защото през 2020 година бяхме изгубили изцяло този уикенд туризъм от северната ни съседка. През 2021 година се усили и ученическият туризъм. Все още обаче главната част от туристите ни са българи ”, споделя шефът на търновския музей Иван Църов.
Наблюденията им се припокриват и с данните за формалните доходи на обекти, които демонстрират, че визитите на сходни места постепенно, само че безапелационно се връщат към равнищата отпреди пандемията.
В един от най-посещаваните монументи в Североизточна България,„ Създатели на българската страна в Шумен “
задграничните туристи осезателно са намалели
в пропорции, съпоставими с отлива на туристи от чужбина по Черноморието. И все пак единствено през юли билетчета за мемориалния комплекс са си купили 509 чужденци против 190 през пандемичната 2020, само че още надалеч от 881, колкото са били през юли на 2019-а. За сметка на това пък българите, които са видели „ чудото на Шумен “, за един месец са 2207. Тука резултатът е любопитен – с 15 % повече, в сравнение с през миналогодишния юли, само че с цели 24 % растеж по отношение на седмия месец на 2019, когато част от българите евентуално са „ упражнявали “ исторически туризъм в чужбина, а в този момент в изискванията на ковид са посветили свободно време и средства за визити за български обект. Според екскурзоводите от комплекса се резервира фамилният темперамент на визитите, като през юли визитите са съсредоточени в четири дни от седмицата, до момента в който през август туристите се разпределят отмерено през цялата седмица.
„ Има взрив на български туристи, които посещават историко-археологическия музей във Велики Преслав и този развой стартира още през март-април, когато стартира отварянето на музеите. “ Това установи пред „ Монитор “ шефът на музея доктор Александър Горчев. Според наблюденията на музейния екип потоците се разделят очевидно на две огромни групи. От април доникъде на юни са преобладавали груповите визити на възпитаници от цяла България и Шуменска област, както и групи на възрастни хора и пенсионери.
„ В най-горещите летни дни - края на юни, юли и в този момент през август доминират самостоятелните фамилии. Събират се две, три, четири фамилии и потеглят на обиколка из България. Феномен са българските гастарбайтери, пристигнали в родината да си изкарат отпуската. “
„ Тласък на историческия туризъм даде и програмата „ Заедно “ на МОН за визити и за лагери на възпитаници. В стратегиите са включени и визити на значими забележителности, измежду тях попада и Велики Преслав като средновековна столица. Имаме в този момент визити от групи възпитаници от цяла България. Тези от цялата страна, които си изберат Северното Черноморие за отмора си включват в стратегиите нашия музей и вършим беседи навън и закрито. В „ бележниците “ на комплекса са записани от средата на годината и 10-15 учебни заведения, които са присъединили Велики Преслав като пункт от маршрутите си по планове с европейски средства. Според доктор Горчев това, че през предходната година сте посетили музея, не е мотив тази година да го заобиколите. „ Тази година по този начин съм провел работата, че през 35 дни променям изложения, гостуващи и наши експонати. Три пъти през сезона може да се улучат три разнообразни неща. И да видите и неща, които не сме показвали през предишния сезон. “ – убеждава доктор Горчев. През уикенда в остарялата столица организирали обичайния исторически събор „ Преславни дни “ и в заниманията, проведени от музея в два дни се присъединили 2500 души. За 3-4 месеца откогато е отворен за гости музеят във Велики Преслав през него са минали 20 хиляди души. От тях 5400 са деца, чужденците са единствено 300.
Световната пандемия прогони задграничните туристи от културно-историческите обекти на Велико Търново. Вече повече от година емблематичната
Самоводска чаршия е като опустяла
Част от магазинчетата за сувенири през по-голямата част от годината са с хлопнати кепенци и отварят единствено през летните месеци. Засега на поста си към момента стоят майсторите занаятчии, чиито фамилии разчитат на изхранване от продукцията им. По основната улица в остарялата част на Търново част от магазините за сувенири също са опразнени и пространствата се отдават чартърен. Онези търговци, които към момента се пробват да оцелеят в рецесията, споделят, че постоянно има ден, когато не съумяват да продадат и едно магнитче за 12 лева или мускалче розово масло за 5 лева „ Ако нещата не престават, другата година през пролетта надали ще има и един от сектора, който да отвори магазин за сувенири. Чужденците се изпариха. Останаха българите, но кой българин ще тръгне да си купува сувенири. Бизнесът ни отива на крах ”, жалват се търговците на сувенири.
Подобно е ситуацията и в прилежащо Арбанаси. И тук чужденци съвсем липсват. Тъй като селото се намира отвън Велико Търново, самостоятелни туристи тук съвсем не идват, а се разчита най-вече на проведените екскурзии.
Търговците в Арбанаси
споделят, че преди коронавирус рецесията дневно през селото са минавали десетки рейсове с чужденци, най-вече от далечни дестинации: американци, китайци, японци, индонезийци, евреи и даже посетители от Австралия и Нова Зеландия. Продавачите споделят, че дневно са имали оборот от по 200-300 лева, а през днешния ден има случаи, когато не могат да изкарат десетачка за 10-12 часа висене на улицата пред сергията със стока. И тук главният проблем, от който се оплакват търговците на сувенири, е, че съвсем напълно предходната и тази година гостите и туристите са българи, които обикалят, гледат, снимат, само че не разтварят портфейла си да купуват. А когато решат да купят нещо, освен че не оставят бакшиш, а се пазарят половин час за всяка стотинка.
От Регионалния исторически музей във Велико Търново също споделят, че пандемията от ковид е прогонила по-голямата част от непознатите туристи. „ Преди пандемията всяка година приемахме по към 500 хиляди туристи на нашите обекти. От тях една трета, или 33%, бяха чужденци. Освен тях загубихме и към 15% от ученическия туризъм. Още сред 8 и 10 % се губят и от проведените групови визити на наши туристи. И ето, че излиза, че към 60% от туристите от предпандемичните години през днешния ден липсват. През тази година обаче обстановката към този момент стартира да се възстановява и можем да приказваме даже за позитивен скок. Тази година се усилиха визитите на посетители от Румъния. Това е добре, защото през 2020 година бяхме изгубили изцяло този уикенд туризъм от северната ни съседка. През 2021 година се усили и ученическият туризъм. Все още обаче главната част от туристите ни са българи ”, споделя шефът на търновския музей Иван Църов.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ