Броят им е многократно повече, но хората не знаят1% от

Броят им е неведнъж повече, само че хората не знаят
1% от популацията на популацията е с рак на щитовидната жлеза. В България тази диагноза е оставена на 7 000 души. Това стана ясно по време на симпозиум, отдаден на онкологичните болести, който се организира в София. По мненето на експертите обаче броят на засегнатите от този карценом е неведнъж повече. Проблемът е, че те не знаят, тъй като този тип израстък, въпреки и недоброкачествен, не е нападателен, може да не нараства и да не даде отблясъци с десетилетия.

В предишното, когато аутопсиите бяха наложителни се оказваше, че мнозина са носели карцинома в себе си, само че са били в чудесно драве, до момента в който не ги повали съдбовно инфаркт или друго заболяване, изясни проф. Русанка Ковачева, шеф на Клиниката по тиреоидни и метаболитни костни болести към Университетската ендокринна болница “Акад. Иван Пенчев ” в София. Той е най-често срещаният ендокринен карцином. В към 90% от случаите прогноза е добра за разлика от други, като да вземем за пример ракът на гърдата, на яйчника или на стомаха, добави проф. Ковачева.

Засяга по-често дамите, както при всички болести на щитовидната жлеза, добави експертът.

Тя увери, че достиженията на медицината разрешават жена с отстранена щитовидна жлеза поради карцином да забременее, износи и роди крепко дете. В този случаи функционалността на жлезата се замества с таблетки.

При най-разпространената му форма, папиларният карцином, смъртността е под 1 %. В някои случаи, при преклонна възраст, пациентът може да остане под интензивно наблюдаване, в случай че тумора не нараства и не метастазира в лимфните възли.

Съществуват четири типа карциноми на щитовидната жлеза. Най-чест е папиларния – към 80-85% от всички случаи. По-рядък е фоликуларния – 10 - 15%, следван от медуларния 3-5%, а най-рядък е недиференцираният карцином – към 1%, само че той е и най-опасен. Заболяването стартира и протича безсимптомно. Само когато е доста напреднало, се открива корав възел в щитовидната жлеза, увеличение на лимфните възли в региона на шията, смяна в гласа, зной и затруднено преглъщане ”, сподели доктор Александър Шинков от Университетската болница по ендокринология в София.

Медицинската просвета към този момент познава освен оперативни, само че и неоперативни способи за лекуване на щитовидната жлеза, в това число и на тироидния карцином и неговите метастази. Това може да бъде химична аблация с етанол, разнообразни способи на термоаблация, като лазерна, микровълнова, радиочестотна или с фокусиран ултразвук. Съществува и криоаблация – терапия със заледяване, само че тя към момента не е намерила приложение при щитовидната жлеза,каза пък проф.Здравко Каменов, шеф Клиника по ендокринология в Александровска болница и разясни, че към неинвазивен способ лекарите пристъпват, в случай че положението на пациента не разрешава интервенция или самият болен не желае да бъде опериран.

По думите на водещия ендокринолог про Боян Лозанов щитовидната жлеза страда и от йоден недостиг, когато човек не приема задоволително йод. Затова би трябвало да се употребява йодирана сол, каквато се роизвежда и продава в България.

На бащата на йодния недостиг е допустима появяването на карцином на щитовидната жлеза, сподели той. Проф. Лозанов акцентира, че когато той не е задоволителен за организма, следват мозъчни нарушеиия и даже кретинизъм.

Причината е, че щитовидната жлеза на плода се оформя в края на втория, началото на третия месец, само че стартира да действа в третия месец. Тя обаче е към момента прекомерно слаба и не може да му обезпечи нужното количество йод, бебето разчита на йода, получаван от майката посредством кръвта. Ако бременната е в недостиг, бебето не може да компенсира единствено, мозъкът не се развива, настава кретинизъм. /monitor.bg