(Bronze Marcus Aurelius Louvre) Нека не те обърква мисълта за

(Bronze Marcus Aurelius Louvre)

Нека не те обърква мисълта за целия живот. Недей да се занимаваш непрекъснато мислено с това какъв брой и какви компликации евентуално те чакат. Когато изпаднеш в някоя, тогава се питай: " Кое е непоносимото и нетърпимото в тази работа? " Ще те е позор да признаеш. После си напомни, че нито бъдещето, нито отминалото ти тежат, а постоянно сегашното. То се смалява напълно, стига да ограничиш самото него и да укориш мозъка си, че не е в положение да устои, откакто е единствено толкоз.

Бъди съгласно тия неща, с които те е свързал жребият. И бит хората, с които се е паднало да бъдеш, само че същински.

Изтрий въображението! Спри дърпането на конците! Очертай сегашното! Разбери какво се случва - било на тебе, било на различен! Раздели и разчлени дадения предмет на материално начало и оформяща причина! Мисли за последния си час! Сбърканото от някого остави там, където е станала грешката!

Ако можеш, поучи и промени. Ако ли не, помни, че за това се ползуваш с отзивчивост. И боговете са благосклонни към такива хора, а от време на време и съдействуват - за нечие здраве, благосъстояние и популярност, толкоз положителни са! И ти можеш. Или кажи кой ти пречи.

Получавай, без да се надуваш, и губи, без да ти тежи!

Когато ти си направил положително, а различен го е изпитал, какво трето чакаш още? Или като глупавите - да ти се признае, че си сторил положително, и да бъдеш заплатен?

Всичко, което ти се случва, е авансово квалифицирано от вечността. Оплетените една в друга аргументи са вплели от незапомнено време основата на твоята персона и това събитие.

Ако нещата, чието гонене или отбягване те тревожи, не идват при тебе, а ти самичък вървиш при тях, твоята преценка за тях ще се успокои и както те ще станат неподвижни, по този начин и ти няма да ги преследваш или избягваш.

Колко циничен и подправен е който споделя: " Решил съм да съм открит с тебе. " Какво правиш, дребосъче? Това не трябва да се споделя авансово. Ще се разбере на място. Редно е да е написано на челото, на часа да прозвучи в гласа, да проличи в очите така, както влюбеният схваща незабавно всичко по погледа на обичания. Изобщо откритият заслужен човек би трябвало да бъде като неприятно миришещия, та щом приближи и се изправи някой до него, да усети без значение дали желае или не желае. Нарочната неприкритост е като нож. Нищо по-грозно от другарството с вълци. От всичко най-много това избягвай. На достойния, открития и доброжелателния човек е изписано в погледа какъв е и незабавно се схваща.

Често съм се учудвал, че всички най-вече обичат себе си, само че държат по-малко на личното мнение за себе си, в сравнение с непознатото. Затова, в случай че някому се изпречи господ или интелигентен преподавател и му подреди да не преценява и мисли за себе си нищо, което да не може да изрече с цялостен глас, той даже един ден не би издържал на сходно нещо. Така че повече държим на това, което ще помислят за нас нашите близки, в сравнение с себе си.

Философът споделя: " Не прави доста неща, в случай че искаш да си в положително въодушевление! ". Не е ли по-добре да вършиш нужното, което те кара разсъдъкът на публичното по природа създание и както те кара? Това ще ти достави освен положителното въодушевление, което следва от достойното постъпване, само че и това, което следва от вършенето на малко неща. Ако схване, че множеството работи, с които се занимава и за които приказва, не са нужни, човек ще се снабди с повече успокоение и свободно време. Затова би трябвало непрекъснато да си напомняш: " Да не би това да е от ненужните работи? " И освен ненужните дейности би трябвало да отстраняваш, само че и ненужните мисли.

Всичко протичащо се е така познато и всекидневно, както през пролетта розата и лете плодовете. Нещо сходно са заболяванията, гибелта, злословието, злата предумисъл и всичко друго, което радва или огорчава глупавите хора.

Да си сходен на канара, в която непрекъснато се разрушават вълните. Остава неподвижна, а разпенената вода към нея се връща обратно. Когато нещо те разстройва, в никакъв случай не забравяй да се опреш на този главен мироглед: не то е неудача, удача е да го понесеш благородно.

Лудост е да се преследва невъзможното. Но е невероятно за негодните хора да не се заемат с сходни дейности.

Никому не се случва нищо, което природата му не би понесла. Същото се случва и другиму - той или не знае, че му се случва, или демонстрирайки душевно великолепие, остава спокоен и непокътнат от злото. Странно е, че незнанието или желанието да се харесаш се оказват по-силни от разсъдъка.

Колко елементарно е да отхвърлиш и да изличиш всяка тревожеща и несвойствена мисъл и незабавно да станеш изцяло спокоен и бодър.

Помни към какъв брой незначителна част от материалната същина си причастен, какъв дребен и незабележим откъслек от целостта на вечността ти е обособен, и каква дребна парченце от всеобщата орис си!

Веднъж преди време ме нарочили, че съм с шанс. Да си с шанс значи самичък да си си го отредил, а шанс значи положителни душевни пристрастености, положителни подтици, положителни каузи.

Най-добрият метод да се защитиш е да не се оприличаваш.

Ако някой ме убеди аргументирано, че мнението или действието ми са неправи, с наслада ще ги трансформира. Защото диря истината, която в никакъв случай никому не е навредила. Вреди си упорствуващият в личната илюзия и неведение.

Независимо какво прави или приказва някой, аз би трябвало да бъда заслужен човек. Все едно златото, смарагдът и пурпурът да можеха да кажат: " Независимо какво прави или приказва някой, аз би трябвало да бъда смарагд и да запазя цвета си. "

Смешно е да не бягаш от личната си поквареност, което е допустимо, а да бягаш от порочността на другите, което е невероятно.

Съвършенството на нрава се демонстрира в това да прекарваш всеки ден като финален и нито да роптаеш, нито да стоиш скован, нито да се преструваш.

Из " Към себе си ", Издателство Кибеа
Изображения: garydevore.wordpress.com, ancient.eu