Безкрайното излизане
Броени часове деляха в понеделник обединена Европа от историческия избор в английския парламент, който би трябвало да реши ориста на постигнатото в края на предишния месец, след близо две години договаряния, съглашение за излизането на Англия от Европейски Съюз. Епохалният Брекзит. Втората седмица, от периода който си даде английският министър-председател Тереза Мей, с цел да убеди сънародници, съпартийци и евентуално даже себе си, че договорката с Брюксел дава най-хубавото, на което Лондон може да се надява и дава отговор на щенията на всеки дал своя вот за излизане от Европейски Съюз, изтече с проваляне след проваляне за премиера.
В началото на ударния маратон диспути в камарата на представителите във вторник предходната седмица депутатите гласоподаваха невиждано решение, че държавното управление е показало пренебрежение към Народното събрание, като е отказало да даде цялостната юридическа оценка на съглашението с Европейски Съюз и принудиха кабинета да я разгласява. Оттам с плаващ брой депутати от фракцията на ръководещата консервативна партия публично срещу договорката на Тереза Мей, бяха гласувани и признати промени, които дадоха спомагателни теоретични пълномощия на законодателите да утвърждават или не съответни клаузи от съглашението, ако/когато влезе в действие. Условното наклонение е ясно.
Британският министър председател, външният й министър Джереми Хънт, на финансите Филип Хамънд и следващият държавен секретар по Брекзит Стивън Баркли стояха поредно ден след ден против сътрудниците си от всички страни, с заедно от тяхната, да натякват, че съглашението не е в ущърб на Англия и не цели да я задържи во веки веков в Европейския съюз. Постигнатите от Тереза Мей гаранции за преустановяване на свободното придвижване на хора, излизане от общите селскостопанска и риболовна политики и Митническия съюз всякога се сблъскваха с контра-довода за преходния интервал и така наречен запасна “Ирландска съпътстваща уговорка ”.
Последното бе контрактувано от Лондон на ура в края на предходната година и дефинира статута на границата и бъдещите търговско-икономически връзки сред Ейре и Северна Ирландия след Брекзит. Клаузата отразява уговорките на Европейски Съюз като поръчител и медиатор на Споразумението от Белфаст 1998 година (известно още като “Споразумението от Разпети Петък ”), с което се поставя завършек на десетилетията кървави “Размирици ” на Смарагдовия остров. Тук би трябвало да се означи, че с този контракт и въз основата тогава на общото участие на република Ирландия и Англия в Европейски Съюз, физическата граница сред Ейре и Севера е отстранена, а Народното събрание в Дъблин трансформира конституцията, оттегляйки текста за териториалната сплотеност на ирландския остров, като съществена национална цел. В подмяна на това всеки гражданин на Северна Ирландия има правото да кандидатства и да получи двойно поданство в Ейре, от което за последните 20 години са се възползвали болшинството от 1,8-милионното й население. Които също по този начин гласоподаваха с болшинство за оставане в Европейски Съюз на злощастния референдум през юни 2016 година
С всичко това на разум, запъването като магаре на мост на болшинството от английските парламентаристи против ирландската съпътстваща уговорка в съглашението за Брекзит, наподобява по-скоро неприлично. Текстът планува, при положение на приключване на заложения двугодишен временен интервал след влизането в действие на съглашението в този му тип, в случай че към момента не е реализирано единодушие по окончателните параметри на бъдещите връзки сред Европейски Съюз и Обединеното кралство като трета страна, границата на остров Ирландия да остане отворена. Което в действителност ще значи запазването на настоящите митнически и други режими, и оставане на северната част на Смарагдовия остров в Единния пазар. И казано по различен метод – частично в Европейски Съюз. Което от гледната точка за жителите на Северна Ирландия няма да промени безусловно нищо – и в този момент сменят паундовете в евро, като пътуват напред-назад през “границата ”. Но пък въпросът се трансформира в кардинален за опозицията против съглашението на Тереза Мей и в действителност ябълката на раздора. Клаузата е гаранция, до която нито Брюксел, нито Лондон се надяват в миналото да се стигне и заложена на правилото на “тоягата и моркова ”, който болшинството от английските депутати очевидно настойчиво отхвърлят да одобряват, че може да се ползва и към тях.
И по този начин до парламентарната аритметика – ръководещите консерватори са разграничени съвсем по средата, лейбъристите дебнат да торпилират кабинета на Мей с отхвърлянето на съглашението, против което са срещу и всички по-малки партии – от либерал-демократите, през шотландските националисти, до северноирландските демократи-юнионисти.
И на топа на устата още веднъж остава Тереза Мей. Британският министър председател реши да отсрочи с няколко дни обречения избор на съглашението, на съображение да се опита да потърси нови отстъпки от Брюксел по ирландската уговорка на идния в четвъртък Европейски съвет. Различни медии от Албиона оповестяват за последни опити на Тереза Мей в понеделник да се пребори за подобен сюжет в телефонни диалози с Доналд Туск и други европейски водачи. Малко евентуално е обаче това да даде търсения резултат, а когато и да се стигне до избор в Народното събрание в Лондон договорката ще бъде отхвърлена. За да избегне разновидността излизане без съглашение на 29 март 2019 година, за Мей (ако успее да се задържи на поста) финален вероятен ход остава да го подложи на втори референдум. И тогава, когато британците към този момент ще знаят защо тъкмо гласоподават, може и да надделее здравият разсъдък.
На помощ от всички страни
След като се оказа, че дебатът към съглашението сред Брюксел и Лондон няма да надвиши празното политическо говорене на Албиона, на помощ последните дни се притекоха най-неочаквани сили. Вярно, отчетът на “Бенк оф Ингланд ” от преди 10 дни с апокалиптичните прогнози за бъдещето с излизане без договорка от Европейски Съюз, беше съвсем еднакъв с този, който институцията разгласява преди референдума през 2016 година, само че пък този път имаше кой да го прочете. А изненадващото включване на Съда в Люксембург в навечерието на упования избор, със мнението си, че Лондон може едностранно да отдръпна молбата си за овакантяване и да резервира участието си в Европейски Съюз с всички привилегии реализирани до момента, си е избавителен пояс с размера на остров.
В началото на ударния маратон диспути в камарата на представителите във вторник предходната седмица депутатите гласоподаваха невиждано решение, че държавното управление е показало пренебрежение към Народното събрание, като е отказало да даде цялостната юридическа оценка на съглашението с Европейски Съюз и принудиха кабинета да я разгласява. Оттам с плаващ брой депутати от фракцията на ръководещата консервативна партия публично срещу договорката на Тереза Мей, бяха гласувани и признати промени, които дадоха спомагателни теоретични пълномощия на законодателите да утвърждават или не съответни клаузи от съглашението, ако/когато влезе в действие. Условното наклонение е ясно.
Британският министър председател, външният й министър Джереми Хънт, на финансите Филип Хамънд и следващият държавен секретар по Брекзит Стивън Баркли стояха поредно ден след ден против сътрудниците си от всички страни, с заедно от тяхната, да натякват, че съглашението не е в ущърб на Англия и не цели да я задържи во веки веков в Европейския съюз. Постигнатите от Тереза Мей гаранции за преустановяване на свободното придвижване на хора, излизане от общите селскостопанска и риболовна политики и Митническия съюз всякога се сблъскваха с контра-довода за преходния интервал и така наречен запасна “Ирландска съпътстваща уговорка ”.
Последното бе контрактувано от Лондон на ура в края на предходната година и дефинира статута на границата и бъдещите търговско-икономически връзки сред Ейре и Северна Ирландия след Брекзит. Клаузата отразява уговорките на Европейски Съюз като поръчител и медиатор на Споразумението от Белфаст 1998 година (известно още като “Споразумението от Разпети Петък ”), с което се поставя завършек на десетилетията кървави “Размирици ” на Смарагдовия остров. Тук би трябвало да се означи, че с този контракт и въз основата тогава на общото участие на република Ирландия и Англия в Европейски Съюз, физическата граница сред Ейре и Севера е отстранена, а Народното събрание в Дъблин трансформира конституцията, оттегляйки текста за териториалната сплотеност на ирландския остров, като съществена национална цел. В подмяна на това всеки гражданин на Северна Ирландия има правото да кандидатства и да получи двойно поданство в Ейре, от което за последните 20 години са се възползвали болшинството от 1,8-милионното й население. Които също по този начин гласоподаваха с болшинство за оставане в Европейски Съюз на злощастния референдум през юни 2016 година
С всичко това на разум, запъването като магаре на мост на болшинството от английските парламентаристи против ирландската съпътстваща уговорка в съглашението за Брекзит, наподобява по-скоро неприлично. Текстът планува, при положение на приключване на заложения двугодишен временен интервал след влизането в действие на съглашението в този му тип, в случай че към момента не е реализирано единодушие по окончателните параметри на бъдещите връзки сред Европейски Съюз и Обединеното кралство като трета страна, границата на остров Ирландия да остане отворена. Което в действителност ще значи запазването на настоящите митнически и други режими, и оставане на северната част на Смарагдовия остров в Единния пазар. И казано по различен метод – частично в Европейски Съюз. Което от гледната точка за жителите на Северна Ирландия няма да промени безусловно нищо – и в този момент сменят паундовете в евро, като пътуват напред-назад през “границата ”. Но пък въпросът се трансформира в кардинален за опозицията против съглашението на Тереза Мей и в действителност ябълката на раздора. Клаузата е гаранция, до която нито Брюксел, нито Лондон се надяват в миналото да се стигне и заложена на правилото на “тоягата и моркова ”, който болшинството от английските депутати очевидно настойчиво отхвърлят да одобряват, че може да се ползва и към тях.
И по този начин до парламентарната аритметика – ръководещите консерватори са разграничени съвсем по средата, лейбъристите дебнат да торпилират кабинета на Мей с отхвърлянето на съглашението, против което са срещу и всички по-малки партии – от либерал-демократите, през шотландските националисти, до северноирландските демократи-юнионисти.
И на топа на устата още веднъж остава Тереза Мей. Британският министър председател реши да отсрочи с няколко дни обречения избор на съглашението, на съображение да се опита да потърси нови отстъпки от Брюксел по ирландската уговорка на идния в четвъртък Европейски съвет. Различни медии от Албиона оповестяват за последни опити на Тереза Мей в понеделник да се пребори за подобен сюжет в телефонни диалози с Доналд Туск и други европейски водачи. Малко евентуално е обаче това да даде търсения резултат, а когато и да се стигне до избор в Народното събрание в Лондон договорката ще бъде отхвърлена. За да избегне разновидността излизане без съглашение на 29 март 2019 година, за Мей (ако успее да се задържи на поста) финален вероятен ход остава да го подложи на втори референдум. И тогава, когато британците към този момент ще знаят защо тъкмо гласоподават, може и да надделее здравият разсъдък.
На помощ от всички страни
След като се оказа, че дебатът към съглашението сред Брюксел и Лондон няма да надвиши празното политическо говорене на Албиона, на помощ последните дни се притекоха най-неочаквани сили. Вярно, отчетът на “Бенк оф Ингланд ” от преди 10 дни с апокалиптичните прогнози за бъдещето с излизане без договорка от Европейски Съюз, беше съвсем еднакъв с този, който институцията разгласява преди референдума през 2016 година, само че пък този път имаше кой да го прочете. А изненадващото включване на Съда в Люксембург в навечерието на упования избор, със мнението си, че Лондон може едностранно да отдръпна молбата си за овакантяване и да резервира участието си в Европейски Съюз с всички привилегии реализирани до момента, си е избавителен пояс с размера на остров.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ