FT: Отлага ли реформите България заради председателството
Британският вестник " Файненшъл таймс " разгласява през днешния ден редица публикации за България на политически и стопански тематики. " България отсрочва промените, с цел да акцентира на председателството на Европейски Съюз ", гласи едно от заглавията във връзка поемането на ротационното председателство на Съвета на Европейски Съюз от София за първата половина на тази година, написа Българска телеграфна агенция.
„ Между обособените партии в ръководещата коалиция, както и сред държавното управление и опозиционните социалисти царува своего рода мълчешком помирение. Никой не желае да клати лодката и да злепоставя страната до момента в който тя е заела централно място на европейската сцена”, показва създателят Тони Барбър.
Според представени от вестника специалисти през идващите шест месеца ще се заобикаля всичко, което би провокирало неодобрение или би довело до улични митинги.
„ Това успокоение е от изгода за премиера Бойко Борисов, който неведнъж е подчертавал, че най-важна за него е стабилността на страната. Този обществен мир обаче има своята цена. Партньорите на България в Европейски Съюз да вземем за пример биха желали да видят повече прогрес в правосъдната промяна, битката с корупцията и модернизацията на полицията, опазването на здравето и образованието”, написа " Файненшъл таймс ".
В публикацията се отбелязва също, че дълготрайното благополучие зависи от по-енергичен метод към промените и се загатват данните на Световната банка, че приходът на глава от популацията е 47 % от междинния за Европейски Съюз, което прави България най-бедната страна в съюза, и че продуктивността ще би трябвало да пораства с най-малко 4 % годишно през идващите 25 години, с цел да доближи междинните стойности в Европейски Съюз.
Западни Балкани
В друга публикация със заглавие " България желае да употребява председателството на Европейски Съюз за интеграция на Западните Балкани " написа, че българското държавно управление желае председателството му да бъде запомнено преди всичко със застъпването за страните от Западните Балкани, които желаят да влязат в Европейски Съюз.
„ Правителството също желае прогрес в упоритостите на България да се причисли към еврозоната и Шенгенското пространство за свободно придвижване, въпреки и да схваща, че тези цели са обособени от председателството на Европейски Съюз, написа Тони Барбър.
За сметка на това политическите водачи във Франция и Германия, подкрепяни от Брюксел, през тези шест месеца ще се съсредоточат върху построяването на рамка за по-тясна интеграция сред 19-те страни членки на еврозоната, отбелязва вестникът. Очаква се това да включва хрумвания за реализирането на банковия съюз на Европейски Съюз и превръщането на Европейския стабилизационен механизъм в Европейски валутен съюз. Макар и България да има явен интерес от изхода на тези разисквания, гласът й няма да тежи доста, тъй като сега тя е отвън еврозоната и банковия съюз, отбелязва вестникът.
„ Опасенията на България, че ще бъде маргинализирана обаче биха нарастнали, в случай че нейни съседки като Сърбия и Македония в никакъв случай не се причислят към Европейски Съюз и в случай че западните сили, Русия, Китай, Турция и други страни усилят към този момент интензивното си съревнование за политическо, дипломатическо и икономическо въздействие на Балканите”, счита Тони Барбър.
Туризъм и стопанска система
В публикация със заглавие " Увеличаването на туристите оказва помощ за процъфтяването на фестивалите в България " се отбелязва, че след терористичните набези в Турция, Египет и Тунис, както и в Белгия и Франция, туроператорите са решили да пренасочат част от туристическите си потоци към страни, считани за по-безопасни, каквато е България.
Обръща се внимание, че през 2016 година над 9,3 милиона души са кацнали и отлетели от България (сред които към 2 милиона български емигранти), в това число с помощта на евтините самолетни билети, каквито съгласно държавното управление са употребили над половината гостували в България чужденци. Това е нарастване от 23 % - най-високото в Европейски Съюз по данни на Евростат, а туризмът образува 13 % от Брутният вътрешен продукт на България за 2016 година, отбелязва вестникът.
В публикация, озаглавена " Икономическият напредък прикрива потребността от ободряване на ръководството " се споделя, че солидният стопански напредък на България ще продължи съгласно икономисти и бизнес водачи в София, макар пречките, поставяни от бюрокрацията и корупцията. Цитирани са прогнозите на Европейската комисия за растежа на България през тази и идната година, който ще е надлежно 3,8 % и 3,6 %.
Отбелязва се, че увеличението на заплатите и съществуването на евтини заеми подхранват вътрешното ползване в страната след годините на самоограничение след финансовата рецесия от 2008 година В публикацията се напомня, че стопанската система на България е насочена към бранша на услугите, като секторът на ай ти услугите и на туризма се оправят изключително добре, до момента в който леката индустрия, предопределена главно за износ, процъфтява, а секторът на строителството се възвръща след дълъг спад.
Безработицата е спаднала от 8 % при започване на 2016 година, до 6,1 % в края на 2017 година съгласно данни на Евростат, което е най-ниското равнище от началото на световната финансова рецесия, се отбелязва още в публикацията. Посочва се, че България е постигнала забележителен прогрес за десетилетието, откогато се причисли към Европейски Съюз, като виталните стандарти са се нараснали от 34 % от междинното равнище за Европейски Съюз през 2007 година до 53 % през 2016 година. В публикацията се напомня обаче, че България си остава най-бедната страна членка на Европейски Съюз и че нейният напредък би трябвало се форсира доста, с цел да може приходите да се приближат до тези на останалите източноевропейски членки от Европейски Съюз и на прилежаща Гърция.
В публикацията са представени основани в София икономисти, съгласно които би трябвало да се създадат няколко структурни промени, които са от сериозно значимо значение за увеличение на растежа в средносрочен и дълготраен проект. Сред тези промени се показват намаляването на бюрократичните трудности и корупционните практики, съдействали за неотдавнашния спад на директните непознати вложения, подобряването на ръководството на предприятията, благосъстоятелност на страната и развиването на дейни трудови политики, с цел да се компенсира въздействието на годините на ориентираната на открито миграция.
В друга публикация се споделя по какъв начин западни компании се насочват към България и за какво страната ни е привлекателна за тях. Посочени са съответни образци със западни компании, пристигнали в България. Техни представители споделят, че идването на фирмите им в България е било голям триумф и че капацитетът на страната за непознатите компании се дължи на ниските заплати и налози, както и на евтините цени за земята и на тока.
В пространна публикация, озаглавена " България се бори да спре приключването на мозъците си ", вестникът подчертава върху напъните на страната ни тази тенденция. Цитират се съответни образци на българи, напуснали страната, тъй като считат, че имат благоприятни условия да се развиват в чужбина, да печелят там добра заплата и да се любуват на европейски метод на живот.
Според икономисти от София всяка година страната напущат 30 000 души, множеството от които възпитаници, продължаващи висшето си обучение в чужбина и студенти, дипломирали се в региона на компютърните науки, инженерните науки и медицина. Цитира се обаче министърът на образованието Красимир Вълчев, който счита, че тази наклонност се прекатурва, че растежът на емиграция е понижен през последните няколко години и че от ден на ден хора се връщат от чужбина.
„ Между обособените партии в ръководещата коалиция, както и сред държавното управление и опозиционните социалисти царува своего рода мълчешком помирение. Никой не желае да клати лодката и да злепоставя страната до момента в който тя е заела централно място на европейската сцена”, показва създателят Тони Барбър.
Според представени от вестника специалисти през идващите шест месеца ще се заобикаля всичко, което би провокирало неодобрение или би довело до улични митинги.
„ Това успокоение е от изгода за премиера Бойко Борисов, който неведнъж е подчертавал, че най-важна за него е стабилността на страната. Този обществен мир обаче има своята цена. Партньорите на България в Европейски Съюз да вземем за пример биха желали да видят повече прогрес в правосъдната промяна, битката с корупцията и модернизацията на полицията, опазването на здравето и образованието”, написа " Файненшъл таймс ".
В публикацията се отбелязва също, че дълготрайното благополучие зависи от по-енергичен метод към промените и се загатват данните на Световната банка, че приходът на глава от популацията е 47 % от междинния за Европейски Съюз, което прави България най-бедната страна в съюза, и че продуктивността ще би трябвало да пораства с най-малко 4 % годишно през идващите 25 години, с цел да доближи междинните стойности в Европейски Съюз.
Западни Балкани
В друга публикация със заглавие " България желае да употребява председателството на Европейски Съюз за интеграция на Западните Балкани " написа, че българското държавно управление желае председателството му да бъде запомнено преди всичко със застъпването за страните от Западните Балкани, които желаят да влязат в Европейски Съюз.
„ Правителството също желае прогрес в упоритостите на България да се причисли към еврозоната и Шенгенското пространство за свободно придвижване, въпреки и да схваща, че тези цели са обособени от председателството на Европейски Съюз, написа Тони Барбър.
За сметка на това политическите водачи във Франция и Германия, подкрепяни от Брюксел, през тези шест месеца ще се съсредоточат върху построяването на рамка за по-тясна интеграция сред 19-те страни членки на еврозоната, отбелязва вестникът. Очаква се това да включва хрумвания за реализирането на банковия съюз на Европейски Съюз и превръщането на Европейския стабилизационен механизъм в Европейски валутен съюз. Макар и България да има явен интерес от изхода на тези разисквания, гласът й няма да тежи доста, тъй като сега тя е отвън еврозоната и банковия съюз, отбелязва вестникът.
„ Опасенията на България, че ще бъде маргинализирана обаче биха нарастнали, в случай че нейни съседки като Сърбия и Македония в никакъв случай не се причислят към Европейски Съюз и в случай че западните сили, Русия, Китай, Турция и други страни усилят към този момент интензивното си съревнование за политическо, дипломатическо и икономическо въздействие на Балканите”, счита Тони Барбър.
Туризъм и стопанска система
В публикация със заглавие " Увеличаването на туристите оказва помощ за процъфтяването на фестивалите в България " се отбелязва, че след терористичните набези в Турция, Египет и Тунис, както и в Белгия и Франция, туроператорите са решили да пренасочат част от туристическите си потоци към страни, считани за по-безопасни, каквато е България.
Обръща се внимание, че през 2016 година над 9,3 милиона души са кацнали и отлетели от България (сред които към 2 милиона български емигранти), в това число с помощта на евтините самолетни билети, каквито съгласно държавното управление са употребили над половината гостували в България чужденци. Това е нарастване от 23 % - най-високото в Европейски Съюз по данни на Евростат, а туризмът образува 13 % от Брутният вътрешен продукт на България за 2016 година, отбелязва вестникът.
В публикация, озаглавена " Икономическият напредък прикрива потребността от ободряване на ръководството " се споделя, че солидният стопански напредък на България ще продължи съгласно икономисти и бизнес водачи в София, макар пречките, поставяни от бюрокрацията и корупцията. Цитирани са прогнозите на Европейската комисия за растежа на България през тази и идната година, който ще е надлежно 3,8 % и 3,6 %.
Отбелязва се, че увеличението на заплатите и съществуването на евтини заеми подхранват вътрешното ползване в страната след годините на самоограничение след финансовата рецесия от 2008 година В публикацията се напомня, че стопанската система на България е насочена към бранша на услугите, като секторът на ай ти услугите и на туризма се оправят изключително добре, до момента в който леката индустрия, предопределена главно за износ, процъфтява, а секторът на строителството се възвръща след дълъг спад.
Безработицата е спаднала от 8 % при започване на 2016 година, до 6,1 % в края на 2017 година съгласно данни на Евростат, което е най-ниското равнище от началото на световната финансова рецесия, се отбелязва още в публикацията. Посочва се, че България е постигнала забележителен прогрес за десетилетието, откогато се причисли към Европейски Съюз, като виталните стандарти са се нараснали от 34 % от междинното равнище за Европейски Съюз през 2007 година до 53 % през 2016 година. В публикацията се напомня обаче, че България си остава най-бедната страна членка на Европейски Съюз и че нейният напредък би трябвало се форсира доста, с цел да може приходите да се приближат до тези на останалите източноевропейски членки от Европейски Съюз и на прилежаща Гърция.
В публикацията са представени основани в София икономисти, съгласно които би трябвало да се създадат няколко структурни промени, които са от сериозно значимо значение за увеличение на растежа в средносрочен и дълготраен проект. Сред тези промени се показват намаляването на бюрократичните трудности и корупционните практики, съдействали за неотдавнашния спад на директните непознати вложения, подобряването на ръководството на предприятията, благосъстоятелност на страната и развиването на дейни трудови политики, с цел да се компенсира въздействието на годините на ориентираната на открито миграция.
В друга публикация се споделя по какъв начин западни компании се насочват към България и за какво страната ни е привлекателна за тях. Посочени са съответни образци със западни компании, пристигнали в България. Техни представители споделят, че идването на фирмите им в България е било голям триумф и че капацитетът на страната за непознатите компании се дължи на ниските заплати и налози, както и на евтините цени за земята и на тока.
В пространна публикация, озаглавена " България се бори да спре приключването на мозъците си ", вестникът подчертава върху напъните на страната ни тази тенденция. Цитират се съответни образци на българи, напуснали страната, тъй като считат, че имат благоприятни условия да се развиват в чужбина, да печелят там добра заплата и да се любуват на европейски метод на живот.
Според икономисти от София всяка година страната напущат 30 000 души, множеството от които възпитаници, продължаващи висшето си обучение в чужбина и студенти, дипломирали се в региона на компютърните науки, инженерните науки и медицина. Цитира се обаче министърът на образованието Красимир Вълчев, който счита, че тази наклонност се прекатурва, че растежът на емиграция е понижен през последните няколко години и че от ден на ден хора се връщат от чужбина.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ