Последната театрална легенда Питър Брук почина на 97 -
Британският режисьор Питър Брук умря на 97 години. Сред неговите исторически достижения са деветчасовият театър „ Махабхарата “, слагането на Шекспир, когато е едвам на 20-годишна възраст, и още неизброими спектакли и изявления, оповестява вестник „ Гардиън “.
Брук предефинира метода, по който мислим за театъра.
Той е измежду най-влиятелните театрални режисьори на 20 век, преоткриващ изкуството, свеждайки го до най-основните и мощни детайли на драмата. Почти мистична фигура, постоянно споменавана наедно с Константин Станиславски, който прави гражданска война с метода си за построяването и пресъздаването на облици в актьорското майсторство, Брук продължава да работи и провокира публиката и през последните си години.
Най-известен със своя шедьовър от 1985 година „ Махабхарата “ - деветчасова версия на хиндуиския епос - той живее в Париж от началото на 70-те години, където основава Международния център за театрални проучвания в постройката на остаряла музикална зала.
Брук прави своя професионален режисьорски дебют едвам на 17 години и е определян като извънреден гений през цялото време.
„ Мога да взема всяко празно място и да го нарека гола сцена. Човек минава през празно пространство, до момента в който някой различен го гледа, и това е всичко, което е належащо за едно театрално деяние... ", написа той.
За мнозина изумителната режисура на Брук „ Сън в лятна нощ “ с Кралската Шекспирова натрупа, зрелище гостувало и у нас, е повратна точка в историята на международния спектакъл. Неговите планове са известни със своето многообразие, като Брук е пионер в това, което той назовава „ благосъстояние на цветовете “, за разлика от „ слепота за цветовете “.
Питър Брук въодушевява актрисата Хелън Мирън да изостави процъфтяващата си кино кариера, с цел да се причисли към неговата зараждаща се пробна компания в Париж.
Искате да знаете повече?
Питър Стивън Пол Брук е роден на 21.03.1925 година в Лондон. Той е един от най-известните и имените театрални и кино режисьори.
Родителите му са литовски евреи, емигранти от Латвия. Учи в Уестминстърския лицей и приключва в един от университетите в Оксфорд. През 1945 година дебютира като режисьор в театъра в Бирмингам. Творческата му биография включва над 70 театрални и оперни продукции и десетки филми. Работи във Англия, в Европа и Съединени американски щати. През 1962 година се включва в новооснованата Кралска Шекспирова компания, където слага едни от най-известните си спектакли: „ Крал Лир ” (1962), „ Марат/Сад ” (1964), „ US ” (1966), отдаден на Виетнамската война, и „ Сън в лятна нощ ” (1971).
Заедно с Мишелин Розан през 1970 година основава Международен център за театрални проучвания в „ Буф дьо Нор ” в Париж, Франция, където събира хора с разнообразни раси и специалности – артисти, танцьори, музиканти и други В центъра се развива изследователска активност върху основите и историческото развиване на международната драма. Проектите, които осъществя Брук се организират при закрити порти, а също по този начин и в огромни начинания, включващи пътувания, проучвания и спектакли в Иран, Африка и Съединените американски щати. Големите планове включват: „ Оргаст ” (1971) в гробниците на Персеполис, Иран; „ Тимон Атински ” (1974); „ Айк ” (1975-76), акомодация на антропологичното проучване на Колин Трънбъл „ Хората от планината ” за наследството на племе от Уганда; „ Трагедията на Кармен ” (1981); деветчасовата версия на хиндуиския епос „ Махабхарата ” (1985-88); „ Бурята ” от Шекспир (1990) с присъединяване на африканския артист Сотигуи Куяте като Просперо и други
Филми, които режисира: „ Просешка опера ” (1952), „ Повелителят на мухите ” (1962), „ Срещи със забележителни хора ” (1979), „ Махабхарата ” (1989) по едноименния индийски епос и други
Автор на книгите: „ Празно пространство “ („ Empty Space “, 1969), „ Подвижната точка “ („ The Shifting Point “, 1987) и „ Отворената врата “ („ The Open Door “, 1995).
Питър Брук като режисьор работи през втората половина на 20 век и е едно от най-известните имена в международния спектакъл, което е получило отзив в последващите го генерации театрали.
Творбите на Брук са повлияни от теориите за пробния спектакъл на Йежи Гротовски, Бертолт Брехт, Всеволод Майерхолд, от театъра на жестокостта на Антонен Арто и от мистичност Георги Гурджиев. Но Брук остава правилен на Арто и до през днешния ден, за него споделя: „ Антонен Арто написа цели трактати, като с въображение и вътрешен глас разказа различен един спектакъл – Свещения, в който „ искрящият център ” приказва посредством ония форми, които са най-близо до него. ” За мощният интерес и покровителство свидетелства и пробният план на Брук под егидата на Кралския Шекспиров спектакъл, наименуван „ Театър на жестокостта ” в памет на Антонен Арто.
Целта на плана е обяснена по следния метод: „ Съществува ли различен език, също по този начин придирчив към създателя, като езика на думите? Има ли език на дейностите, език на звуковете, на думата като част от придвижването, език на думата като неистина, думата като подигравка, думата като нелепост, думата като несъгласие, думата-шок, думата-вик? Ако приказваме за това, което се крие зад дословното, в случай че лирика значи нещо по-наситено, което прониква по-дълбоко, дали в нея се крие разрешението? Чарлз Маровиц и аз организирахме една група към Кралския Шекспиров спектакъл, наречена „ Театър на жестокостта ”, с цел да изследваме тези проблеми и да разберем какви са опциите на Свещения спектакъл. ”
Брук се насочва към казуса дали е допустимо невидимото да стане очевидно в театъра посредством наличието на изпълнителя. Така стартира работа с артиста с голям брой извършения, чиято цел е да се „ съобщи една концепция – началото постоянно беше мисъл или предпочитание, което той трябваше да проектира, само че това трябваше да изрази, да речем, единствено с един пръст или с един звук на гласа си, с един зов или с едно подсвиркване с уста ” Търсенията му са ориентирани към това, по какъв начин може да се реализира другарство единствено посредством звуци без съществуването на думи, без словото като опорна точка. Използва се придвижването, жеста, ритъма, очите, с цел да се реализира физическо и прочувствено влияние.
Този опит търси увеличение опциите на артиста като реализатор, базирайки се на теорията на Арто за безсловесно изложение. „ Работата на Брук с артиста наподобява на метода на Гротовски “via negativa ”. Премахването на граници, ограничавания, разчупването на привички, а не на трупането на умения е задачата на актьорския тренинг и при Брук. Дългогодишните му опити са ръководени от търсенето на различни на съществуващите сега театрални езици. ” Това насочва и Брук към опита основан на теориите на Арто, които го насочат към първичността на актьорското държание, посредством потреблението на жеста, придвижването, звука.
В своята първа и най-популярна книга измежду театралите, „ Празното пространство ” Питър Брук приказва за Мъртъв, Свещен, Груб и Интуитивен спектакъл като от време на време всичките тези избрания, които дава се вплитат в едно. „ Свещения спектакъл борави с невидимото, а това невидимо съдържа всички скрити човешки импулси. Грубият спектакъл борави с човешките дейности и тъй като е непосреден и стои на земята – тъй като позволява и завист, и смях - грубото, наличното ни се вижда по-добро от това, което е свещено, само че празно. ”
Използвана литература:
1. „ Празното пространство ”, Питър Брук, София, 1978.
2. „ Актьорският тренинг през ХХ век ”, Румяна Николова, София, 2007.
Брук предефинира метода, по който мислим за театъра.
Той е измежду най-влиятелните театрални режисьори на 20 век, преоткриващ изкуството, свеждайки го до най-основните и мощни детайли на драмата. Почти мистична фигура, постоянно споменавана наедно с Константин Станиславски, който прави гражданска война с метода си за построяването и пресъздаването на облици в актьорското майсторство, Брук продължава да работи и провокира публиката и през последните си години.
Най-известен със своя шедьовър от 1985 година „ Махабхарата “ - деветчасова версия на хиндуиския епос - той живее в Париж от началото на 70-те години, където основава Международния център за театрални проучвания в постройката на остаряла музикална зала.
Брук прави своя професионален режисьорски дебют едвам на 17 години и е определян като извънреден гений през цялото време.
„ Мога да взема всяко празно място и да го нарека гола сцена. Човек минава през празно пространство, до момента в който някой различен го гледа, и това е всичко, което е належащо за едно театрално деяние... ", написа той.
За мнозина изумителната режисура на Брук „ Сън в лятна нощ “ с Кралската Шекспирова натрупа, зрелище гостувало и у нас, е повратна точка в историята на международния спектакъл. Неговите планове са известни със своето многообразие, като Брук е пионер в това, което той назовава „ благосъстояние на цветовете “, за разлика от „ слепота за цветовете “.
Питър Брук въодушевява актрисата Хелън Мирън да изостави процъфтяващата си кино кариера, с цел да се причисли към неговата зараждаща се пробна компания в Париж.
Искате да знаете повече?
Питър Стивън Пол Брук е роден на 21.03.1925 година в Лондон. Той е един от най-известните и имените театрални и кино режисьори.
Родителите му са литовски евреи, емигранти от Латвия. Учи в Уестминстърския лицей и приключва в един от университетите в Оксфорд. През 1945 година дебютира като режисьор в театъра в Бирмингам. Творческата му биография включва над 70 театрални и оперни продукции и десетки филми. Работи във Англия, в Европа и Съединени американски щати. През 1962 година се включва в новооснованата Кралска Шекспирова компания, където слага едни от най-известните си спектакли: „ Крал Лир ” (1962), „ Марат/Сад ” (1964), „ US ” (1966), отдаден на Виетнамската война, и „ Сън в лятна нощ ” (1971).
Заедно с Мишелин Розан през 1970 година основава Международен център за театрални проучвания в „ Буф дьо Нор ” в Париж, Франция, където събира хора с разнообразни раси и специалности – артисти, танцьори, музиканти и други В центъра се развива изследователска активност върху основите и историческото развиване на международната драма. Проектите, които осъществя Брук се организират при закрити порти, а също по този начин и в огромни начинания, включващи пътувания, проучвания и спектакли в Иран, Африка и Съединените американски щати. Големите планове включват: „ Оргаст ” (1971) в гробниците на Персеполис, Иран; „ Тимон Атински ” (1974); „ Айк ” (1975-76), акомодация на антропологичното проучване на Колин Трънбъл „ Хората от планината ” за наследството на племе от Уганда; „ Трагедията на Кармен ” (1981); деветчасовата версия на хиндуиския епос „ Махабхарата ” (1985-88); „ Бурята ” от Шекспир (1990) с присъединяване на африканския артист Сотигуи Куяте като Просперо и други
Филми, които режисира: „ Просешка опера ” (1952), „ Повелителят на мухите ” (1962), „ Срещи със забележителни хора ” (1979), „ Махабхарата ” (1989) по едноименния индийски епос и други
Автор на книгите: „ Празно пространство “ („ Empty Space “, 1969), „ Подвижната точка “ („ The Shifting Point “, 1987) и „ Отворената врата “ („ The Open Door “, 1995).
Питър Брук като режисьор работи през втората половина на 20 век и е едно от най-известните имена в международния спектакъл, което е получило отзив в последващите го генерации театрали.
Творбите на Брук са повлияни от теориите за пробния спектакъл на Йежи Гротовски, Бертолт Брехт, Всеволод Майерхолд, от театъра на жестокостта на Антонен Арто и от мистичност Георги Гурджиев. Но Брук остава правилен на Арто и до през днешния ден, за него споделя: „ Антонен Арто написа цели трактати, като с въображение и вътрешен глас разказа различен един спектакъл – Свещения, в който „ искрящият център ” приказва посредством ония форми, които са най-близо до него. ” За мощният интерес и покровителство свидетелства и пробният план на Брук под егидата на Кралския Шекспиров спектакъл, наименуван „ Театър на жестокостта ” в памет на Антонен Арто.
Целта на плана е обяснена по следния метод: „ Съществува ли различен език, също по този начин придирчив към създателя, като езика на думите? Има ли език на дейностите, език на звуковете, на думата като част от придвижването, език на думата като неистина, думата като подигравка, думата като нелепост, думата като несъгласие, думата-шок, думата-вик? Ако приказваме за това, което се крие зад дословното, в случай че лирика значи нещо по-наситено, което прониква по-дълбоко, дали в нея се крие разрешението? Чарлз Маровиц и аз организирахме една група към Кралския Шекспиров спектакъл, наречена „ Театър на жестокостта ”, с цел да изследваме тези проблеми и да разберем какви са опциите на Свещения спектакъл. ”
Брук се насочва към казуса дали е допустимо невидимото да стане очевидно в театъра посредством наличието на изпълнителя. Така стартира работа с артиста с голям брой извършения, чиято цел е да се „ съобщи една концепция – началото постоянно беше мисъл или предпочитание, което той трябваше да проектира, само че това трябваше да изрази, да речем, единствено с един пръст или с един звук на гласа си, с един зов или с едно подсвиркване с уста ” Търсенията му са ориентирани към това, по какъв начин може да се реализира другарство единствено посредством звуци без съществуването на думи, без словото като опорна точка. Използва се придвижването, жеста, ритъма, очите, с цел да се реализира физическо и прочувствено влияние.
Този опит търси увеличение опциите на артиста като реализатор, базирайки се на теорията на Арто за безсловесно изложение. „ Работата на Брук с артиста наподобява на метода на Гротовски “via negativa ”. Премахването на граници, ограничавания, разчупването на привички, а не на трупането на умения е задачата на актьорския тренинг и при Брук. Дългогодишните му опити са ръководени от търсенето на различни на съществуващите сега театрални езици. ” Това насочва и Брук към опита основан на теориите на Арто, които го насочат към първичността на актьорското държание, посредством потреблението на жеста, придвижването, звука.
В своята първа и най-популярна книга измежду театралите, „ Празното пространство ” Питър Брук приказва за Мъртъв, Свещен, Груб и Интуитивен спектакъл като от време на време всичките тези избрания, които дава се вплитат в едно. „ Свещения спектакъл борави с невидимото, а това невидимо съдържа всички скрити човешки импулси. Грубият спектакъл борави с човешките дейности и тъй като е непосреден и стои на земята – тъй като позволява и завист, и смях - грубото, наличното ни се вижда по-добро от това, което е свещено, само че празно. ”
Използвана литература:
1. „ Празното пространство ”, Питър Брук, София, 1978.
2. „ Актьорският тренинг през ХХ век ”, Румяна Николова, София, 2007.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ