Как съветски летци спасяват югославския маршал Тито
Британските и американските летци не бързат със избавителната задача.
Съветският майор Александър Шорников обаче усеща, че тя не трябва да се бави.
По време на цялата Втора международна война за Третия райх Балканите са източник на непрекъснати проблеми. След като през април 1941 година вермахтът разгромява Югославия, на разпокъсаната ѝ територия незабавно пораждат разнообразни сили, които се опълчват на нацизма и стартират гневна битка против нашествениците.
Тито прави обзор на 1-ва пролетарска бригада, Босански Петровац, 7 ноември 1942 г.Свободни източници
Най-мощната от тези сили става подчинената на Комунистическа партия на страната по този начин наречената Народно-освободителна войска на Югославия (НОАЮ). И в случай че в началото това са неголеми партизански отряди, то към пролетта на 1944 година в състава ѝ към този момент има огромни дивизии и корпуси с обща бройка към 300 000 души.
Кост в гърлото на немското командване, НОАЮ приковава на Балканите над 30 дивизии на вермахта и Секретен сътрудник, които биха му свършили доста добра работа на Източния фронт. Нацистите нееднократно се пробват да унищожат партизанската войска и персонално нейния командващ – маршала Йосип Броз Тито, само че безрезултатно.
Йосип Броз Тито споделя смешка, до момента в който се разхожда с придружителиGetty Images
През май 1944 година те вършат нов опит и както в никакъв случай до този миг са близо до задачата си. Именно тогава на помощ на маршала идва Червената войска.
„Ход с коня“
В 5 часа сутринта на 25 май над град Дървар, в западната част на Босна и Херцеговина, където е ситуиран щабът на НОАЮ, се появяват немски бомбардировачи. След масираното въздушно нахлуване край града стартират да се приземяват пристигналите там транспортни самолети планери, от които изкачат бойците на 500-я парашутно-десантен батальон на Секретен сътрудник.
Нацистката пропагандна фотография демонстрира 500-ти SS-парашутен батальон по време на офанзивата на град Дрвар в Югославия.Berliner Verlag/Archive/Getty Images
За осъществяване на интервенцията „Ход с коня“, чиято основна цел е пленяването или ликвидацията на маршал Тито, германците са мобилизирали над 17 000 души. Освен десантчиците в региона на бойните дейности са ориентирани мотострелкови полкове, разследващи, танкови и сапьорни батальони, полк от дивизия със особено предопределение „Бранденбург“, както и хърватски елементи.
На тях им се опълчват елементи от 1-и и 6-и пролетарски корпуси на НОАЮ, маршалският охраняем батальон и кадети на офицерското учебно заведение с обща бройка 12 000 души. Въпреки гневната им опозиция, врагът скоро окупира града.
Йосип Броз Тито (първи отдясно) и неговите сътрудници в Дървар, 14 май 1944 г.Свободни източници
„Германците търсеха мен“, Тито. „Тези дни шивачът в Дървар ми шиеше маршалска униформа. Парашутистите не откриха нищо друго с изключение на този мундир, раздран от осколки на бомби… Всички поданици на Дървар знаеха къде се намирам. А всеки парашутист имаше моя фотография. Те се приближаваха до гражданин на града, след това към различен, посочваха фотографията и питаха: „Тито, Тито, къде е Тито?“ Но никой нищо не им сподели. Дори децата…“
Самият маршал през това време дружно със своя щаб и сътрудниците на руската военна задача се намира в дома си, недалече от града. Когато врагът стига и до него, под прикритието на своите войски те отстъпват в Динарските планини.
Изключително комплицирана задача
Войници от 105-ти разследващ батальон на SS по пътя от Босанско Грахово за Дървар на 26 май 1944 г.Свободни източници
Германците не стопират преследването и за секунда и стягат обръча към Тито и неговите поддръжници. Съветският военачалник Николай Корнеев, който е част от групата, настоятелно поучава маршала да се изтегля в съюзническата авиобаза в Бари в Южна Италия. Тито дълго отхвърля, настоявайки, че би трябвало да остане на югославска територия. Приема единствено разновидността от Бари да бъде неотложно трансфериран на остров Вис в Адриатическо море край хърватския бряг.
Освен английска и американска авиация в Бари са дислоцирани и ескадрили на Военновъздушни сили на Червената войска: 12 транспортни C-47 и 12 ескортиращи изтребителя на далечни дистанции Як-9ДД. Когато оказва се в каква обстановка е Тито, Сталин разпорежда на своите летци да вземат участие най-активно в спасяването на военачалника.
Герой на Съветския съюз Александър Сергеевич ШорниковА. Лесс
Въпреки нестабилната връзка, щабът на НОАЮ съумява да заяви, че чака евакуация на планински площадка покрай град Купрес. Западните съдружници отсрочват избавителната задача заради неприятното време, само че руският майор Александър Шорников усеща, че изтича скъпо време и би трябвало да се работи неотложно.
През нощта на 4 юни руски аероплан C-47 излетява и се насочва към Югославия. Координатите са дадени от щурмана Павел Якимов от екипажа на Шорников, който по това време е с маршала.
Майор Шорников към този момент е умел водач, който прекарва известно време на Балканите и учи локалните въздушни направления. Тази задача обаче е извънредно сложна даже и за него.
„В изискванията на гръмотевична интензивност и дъжд, трябваше да се прекоси Адриатическо море на дребна надморска височина, първо, с цел да не се отпусне отклонение от начертания маршрут, и второ, с цел да не попадне самолетът в гръмотевични облаци“, основният маршал на авиацията Александър Голованов. „След като стигна остров Корчула и заобиколи Сплит, където бе ситуирана немска военноморска база, прикрита от доста огромна зенитна артилерия, екипажът стартира да набира височина, поемайки курс към Купрес, в чийто регион се намираше най-високата планина, служеща като благонадежден ориентир. След като стигна тази планина и дефинира местонахождението си, стартира да търси условни светлини и сигнални. Облачността не позволяваше местността да се огледа както се поставя. Повече от половин час екипажът хвърча над непозната околност, до момента в който не откри кодовите огньове“.
Югославският водач маршал Йосип Броз Тито в кабинета си, Белград, Югославия, 1946-1947Fine Art Images/Heritage Images/Getty Images
Малката площадка, готова от партизаните в планината, е осеяна от камъни и изсечена от потоци. Кацането на нея би трябвало да стане от първи опит и то сигурно. Шорников се оправя със задачата: приземява своя C-47 при последния пламнал огън, зад който стартира стръмен скат.
Сложната маневра на екипажа на руския аероплан се постанова да бъда повторена още един път. След като летците откарват в Бари маршала и офицерите от щаба, те се връщат за останалите. Западните съдружници, като научават за полета на Шорников, също вършат няколко полета до планината.
След евакуацията на управлението охраняващите го югославски отряди вършат опит да излязат от обкръжението (и те успяват), а на сутринта на планинската площадка се появяват немски войски.
За осъществения героизъм и на тримата – на Александър Шорников, на неговия втори водач Борис Калинкин и на щурмана Павел Якимов – е присвоено званието Герой на Съветския съюз. Югославия също награждава всеки един от тях с най-високото военно отличие – Ордена на Народния воин.
създател: БОРИС ЕГОРОВ
източник: bg.rbth.com
Съветският майор Александър Шорников обаче усеща, че тя не трябва да се бави.
По време на цялата Втора международна война за Третия райх Балканите са източник на непрекъснати проблеми. След като през април 1941 година вермахтът разгромява Югославия, на разпокъсаната ѝ територия незабавно пораждат разнообразни сили, които се опълчват на нацизма и стартират гневна битка против нашествениците.
Тито прави обзор на 1-ва пролетарска бригада, Босански Петровац, 7 ноември 1942 г.Свободни източници
Най-мощната от тези сили става подчинената на Комунистическа партия на страната по този начин наречената Народно-освободителна войска на Югославия (НОАЮ). И в случай че в началото това са неголеми партизански отряди, то към пролетта на 1944 година в състава ѝ към този момент има огромни дивизии и корпуси с обща бройка към 300 000 души.
Кост в гърлото на немското командване, НОАЮ приковава на Балканите над 30 дивизии на вермахта и Секретен сътрудник, които биха му свършили доста добра работа на Източния фронт. Нацистите нееднократно се пробват да унищожат партизанската войска и персонално нейния командващ – маршала Йосип Броз Тито, само че безрезултатно.
Йосип Броз Тито споделя смешка, до момента в който се разхожда с придружителиGetty Images
През май 1944 година те вършат нов опит и както в никакъв случай до този миг са близо до задачата си. Именно тогава на помощ на маршала идва Червената войска.
„Ход с коня“
В 5 часа сутринта на 25 май над град Дървар, в западната част на Босна и Херцеговина, където е ситуиран щабът на НОАЮ, се появяват немски бомбардировачи. След масираното въздушно нахлуване край града стартират да се приземяват пристигналите там транспортни самолети планери, от които изкачат бойците на 500-я парашутно-десантен батальон на Секретен сътрудник.
Нацистката пропагандна фотография демонстрира 500-ти SS-парашутен батальон по време на офанзивата на град Дрвар в Югославия.Berliner Verlag/Archive/Getty Images
За осъществяване на интервенцията „Ход с коня“, чиято основна цел е пленяването или ликвидацията на маршал Тито, германците са мобилизирали над 17 000 души. Освен десантчиците в региона на бойните дейности са ориентирани мотострелкови полкове, разследващи, танкови и сапьорни батальони, полк от дивизия със особено предопределение „Бранденбург“, както и хърватски елементи.
На тях им се опълчват елементи от 1-и и 6-и пролетарски корпуси на НОАЮ, маршалският охраняем батальон и кадети на офицерското учебно заведение с обща бройка 12 000 души. Въпреки гневната им опозиция, врагът скоро окупира града.
Йосип Броз Тито (първи отдясно) и неговите сътрудници в Дървар, 14 май 1944 г.Свободни източници
„Германците търсеха мен“, Тито. „Тези дни шивачът в Дървар ми шиеше маршалска униформа. Парашутистите не откриха нищо друго с изключение на този мундир, раздран от осколки на бомби… Всички поданици на Дървар знаеха къде се намирам. А всеки парашутист имаше моя фотография. Те се приближаваха до гражданин на града, след това към различен, посочваха фотографията и питаха: „Тито, Тито, къде е Тито?“ Но никой нищо не им сподели. Дори децата…“
Самият маршал през това време дружно със своя щаб и сътрудниците на руската военна задача се намира в дома си, недалече от града. Когато врагът стига и до него, под прикритието на своите войски те отстъпват в Динарските планини.
Изключително комплицирана задача
Войници от 105-ти разследващ батальон на SS по пътя от Босанско Грахово за Дървар на 26 май 1944 г.Свободни източници
Германците не стопират преследването и за секунда и стягат обръча към Тито и неговите поддръжници. Съветският военачалник Николай Корнеев, който е част от групата, настоятелно поучава маршала да се изтегля в съюзническата авиобаза в Бари в Южна Италия. Тито дълго отхвърля, настоявайки, че би трябвало да остане на югославска територия. Приема единствено разновидността от Бари да бъде неотложно трансфериран на остров Вис в Адриатическо море край хърватския бряг.
Освен английска и американска авиация в Бари са дислоцирани и ескадрили на Военновъздушни сили на Червената войска: 12 транспортни C-47 и 12 ескортиращи изтребителя на далечни дистанции Як-9ДД. Когато оказва се в каква обстановка е Тито, Сталин разпорежда на своите летци да вземат участие най-активно в спасяването на военачалника.
Герой на Съветския съюз Александър Сергеевич ШорниковА. Лесс
Въпреки нестабилната връзка, щабът на НОАЮ съумява да заяви, че чака евакуация на планински площадка покрай град Купрес. Западните съдружници отсрочват избавителната задача заради неприятното време, само че руският майор Александър Шорников усеща, че изтича скъпо време и би трябвало да се работи неотложно.
През нощта на 4 юни руски аероплан C-47 излетява и се насочва към Югославия. Координатите са дадени от щурмана Павел Якимов от екипажа на Шорников, който по това време е с маршала.
Майор Шорников към този момент е умел водач, който прекарва известно време на Балканите и учи локалните въздушни направления. Тази задача обаче е извънредно сложна даже и за него.
„В изискванията на гръмотевична интензивност и дъжд, трябваше да се прекоси Адриатическо море на дребна надморска височина, първо, с цел да не се отпусне отклонение от начертания маршрут, и второ, с цел да не попадне самолетът в гръмотевични облаци“, основният маршал на авиацията Александър Голованов. „След като стигна остров Корчула и заобиколи Сплит, където бе ситуирана немска военноморска база, прикрита от доста огромна зенитна артилерия, екипажът стартира да набира височина, поемайки курс към Купрес, в чийто регион се намираше най-високата планина, служеща като благонадежден ориентир. След като стигна тази планина и дефинира местонахождението си, стартира да търси условни светлини и сигнални. Облачността не позволяваше местността да се огледа както се поставя. Повече от половин час екипажът хвърча над непозната околност, до момента в който не откри кодовите огньове“.
Югославският водач маршал Йосип Броз Тито в кабинета си, Белград, Югославия, 1946-1947Fine Art Images/Heritage Images/Getty Images
Малката площадка, готова от партизаните в планината, е осеяна от камъни и изсечена от потоци. Кацането на нея би трябвало да стане от първи опит и то сигурно. Шорников се оправя със задачата: приземява своя C-47 при последния пламнал огън, зад който стартира стръмен скат.
Сложната маневра на екипажа на руския аероплан се постанова да бъда повторена още един път. След като летците откарват в Бари маршала и офицерите от щаба, те се връщат за останалите. Западните съдружници, като научават за полета на Шорников, също вършат няколко полета до планината.
След евакуацията на управлението охраняващите го югославски отряди вършат опит да излязат от обкръжението (и те успяват), а на сутринта на планинската площадка се появяват немски войски.
За осъществения героизъм и на тримата – на Александър Шорников, на неговия втори водач Борис Калинкин и на щурмана Павел Якимов – е присвоено званието Герой на Съветския съюз. Югославия също награждава всеки един от тях с най-високото военно отличие – Ордена на Народния воин.
създател: БОРИС ЕГОРОВ
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ