Британски и беларуски еколози са провели мащабна проверка на ситуацията

Британски и беларуски еколози са провели огромна инспекция на обстановката в зоната на отчуждение към Чернобил.

Учените са стигнали до извода, че животните са се върнали на инфектираните територии, които през днешния ден припомнят повече на резерват, в сравнение с епицентъра на най-голямата техногенна злополука на ХХ век, излиза наяве от публикация в сп. Current Biology.

„ Напълно е евентуално, че през днешния ден броят на дивите животни в зоната на отчуждение е по-голям, в сравнение с е бил преди случая. Това не значи, че радиацията способства за живота на зверовете, а просто приказва, че ловът, бракониерството и изсичането на горите за обработваеми площи и прочие типове човешка активност им въздействат доста по-зле “, споделя Джим Смит (Jim Smith) от университета в Портсмът (Великобритания).

Смит и сътрудниците му открили, че числеността на множеството огромни бозайници и други представители на фауната се е възстановила много бързо – за първите 1–10 години след злополуката на четвърти енергоблок на Чернобил, като съвсем 20 години следили положението на фауната в зоната на отчуждение и в четири беларуски резервата, незамърсени с радионуклиди.

Учените провели това проучване, проверявайки изводите и хипотезите на други еколози, които твърдели, че числеността на животните в зоната на отчуждение продължава да остава на ниско равнище и че радиацията се явява основен ограничителен фактор за връщането на фауната в зоната на отчуждение.

За двадесет години наблюдения еколозите са съумели да извършат голям брой хеликоптерни полети над зоната, като следили следите на животните и тези от тях, които успеели да видят на място. Учените изучавали и други фактори – като епидемии и разнообразни неподходящи естествени условия, способни да се отразят на числеността на зверовете.

Както посочили наблюденията им, в действителност нещата са доста по-различни – броят на дивите свине, елени, сърни, вълци и прочие огромни бозайници е намалял единствено през първата година след повредата и по-късно е почнал да пораства, достигайки остарялата бройка след три или след 10 години. При това популациите на същите животни бързо намалявали на териториите на Съюз на съветските социалистически републики, след това в Русия, Беларус и Украйна.

Сега числеността на някои от тях е достигнала рекордни индикатори – да вземем за пример броят на вълците в покрайнините на Чернобил в този момент е 7 пъти по-голям, в сравнение с в беларуските резервати. Нещо сходно се следи в популациите на гризачите и други неголеми бозайници.

Всичко това, както считат създателите на публикацията, приказва, че бозайниците и други животни като цяло са способни да преживеят устойчиво високо равнище на радиация, оставайки здрави на равнище цяла популация (но не на обособени животни), в случай че в живота им не се намесва индивидът, за следващ път оказващ основен отрицателен фактор в живота на дивата природа.

„ През последните 20 години работих, изучавах и снимах невероятния свят на животните в Чернобил. Много се веселя, че нашата работа най-после стигна до ушите на интернационалната научна общност “, заключава беларуският еколог Татяна Дерябина, представена от РИА Новости.