Тайната на британските монарси: Чий гроб посещава принц Филип в Израел?
Британската монархия може да се похвали с вековната си история. Съдбите на някои от монарсите доста наподобяват на тези на елементарния човек. Това важи в цялостна мощ за виталния път на Виктория Алис Елизабет Батенберг - майка на брачна половинка на английската кралица Елизабет II принц Филип.
Любопитна детайлност е, че от 1948 година, от момента на основаване на страната Израел, членове на кралското семейство не са били на публична аудиенция в страната, а единствено на частни. Няколко сходни визити са създали принц Филип и синът му Чарлз, които са посетили могилата на починалата майка на херцога на Единбург.
Защо обаче гробът на английската принцеса се намира в Израел?
Алис Батенберг е родена в замъка Уиндзор през 1885 година. През 1902 година се омъжва в Дармщат за принц Андрей Гръцки и Датски, четвърти наследник на гръцкия крал Георгиос I и кралица Олга Константиновна. След сватбата Алис се открива със брачна половинка си в Гърция. Ражда му пет деца - четири девойки и едно момче - Филип.
По време на Първата международна война Алис работи в полеви лечебни заведения, а видяното там се отразява съществено на здравето й. Младата жена стартира да чува гласове и да твърди, че има заложба да изцерява хората. През 1930 година лекарите й слагат диагнозата " шизофрения ".
Две години по-късно Алис излиза от психиатрична клиника. Съпругът й я напуща, въпреки й без да се развежда с нея публично. Двамата се виждат още веднъж след пет години, на погребението на щерка си Сесилия, която умира при авиокатастрофа.
През 1937 година Алис Батенберг се връща в Атина, където прекарва и Втората международна война. В Гърция основава приюти за деца сираци и раздава безвъзмездна храна на нуждаещите се. Въпреки че мъжът на щерка й се бори на страната на нацисткия блок, тя избира противоположния лагер. По това време пък синът й Филип служи в английския флот.
По време на окупацията Алис приютява в дома си еврейско семейство, само че фашистите не съумяват да измъкнат никаква информация от глухата жена. Така недъгът й се трансформира в доста комфортно опрощение.
През 1947 година Алис Батенберг още веднъж се връща в родната Англия, с цел да участва на сватбата на сина си. Дъщерите й не са поканени на церемонията, тъй като съпрузите им са нацисти.
В годините след войната в Атина принцесата основава православно общество от милосърдни сестри, което носи името Милосърдно общество " Марта и Мария ". То просъществува до 1967 година. Алис се отхвърля от купата " принцеса " и става сестра Ендрю, дава обет за безбрачие, само че това не й пречи да пуши и играе хазартни игри.
Алис умира в Бъкингамския замък през 1969 година на 84-годишна възраст. Последното предпочитание на някогашната принцеса е да бъде заровена в Йерусалим, покрай вуйна си. Завещанието й е изпълнено чак през 1988 година. През 1993 година принцесата е оповестена за праведник на света, а през 2010 година - за воин на Холокоста.
Не е изключено физическият кусур да е направил Алис толкоз сензитивна към човешката болежка, а може тя да е била такава. Може ли да останеш човек, даже в случай че във вените ти тече кралска кръв? Още едно доказателство на това, че всички сме равни. И че не името, а постъпките дефинират индивида.
Превод: БЛИЦ
Източник: Офигено
Любопитна детайлност е, че от 1948 година, от момента на основаване на страната Израел, членове на кралското семейство не са били на публична аудиенция в страната, а единствено на частни. Няколко сходни визити са създали принц Филип и синът му Чарлз, които са посетили могилата на починалата майка на херцога на Единбург.
Защо обаче гробът на английската принцеса се намира в Израел?
Алис Батенберг е родена в замъка Уиндзор през 1885 година. През 1902 година се омъжва в Дармщат за принц Андрей Гръцки и Датски, четвърти наследник на гръцкия крал Георгиос I и кралица Олга Константиновна. След сватбата Алис се открива със брачна половинка си в Гърция. Ражда му пет деца - четири девойки и едно момче - Филип.
По време на Първата международна война Алис работи в полеви лечебни заведения, а видяното там се отразява съществено на здравето й. Младата жена стартира да чува гласове и да твърди, че има заложба да изцерява хората. През 1930 година лекарите й слагат диагнозата " шизофрения ".
Две години по-късно Алис излиза от психиатрична клиника. Съпругът й я напуща, въпреки й без да се развежда с нея публично. Двамата се виждат още веднъж след пет години, на погребението на щерка си Сесилия, която умира при авиокатастрофа.
През 1937 година Алис Батенберг се връща в Атина, където прекарва и Втората международна война. В Гърция основава приюти за деца сираци и раздава безвъзмездна храна на нуждаещите се. Въпреки че мъжът на щерка й се бори на страната на нацисткия блок, тя избира противоположния лагер. По това време пък синът й Филип служи в английския флот.
По време на окупацията Алис приютява в дома си еврейско семейство, само че фашистите не съумяват да измъкнат никаква информация от глухата жена. Така недъгът й се трансформира в доста комфортно опрощение.
През 1947 година Алис Батенберг още веднъж се връща в родната Англия, с цел да участва на сватбата на сина си. Дъщерите й не са поканени на церемонията, тъй като съпрузите им са нацисти.
В годините след войната в Атина принцесата основава православно общество от милосърдни сестри, което носи името Милосърдно общество " Марта и Мария ". То просъществува до 1967 година. Алис се отхвърля от купата " принцеса " и става сестра Ендрю, дава обет за безбрачие, само че това не й пречи да пуши и играе хазартни игри.
Алис умира в Бъкингамския замък през 1969 година на 84-годишна възраст. Последното предпочитание на някогашната принцеса е да бъде заровена в Йерусалим, покрай вуйна си. Завещанието й е изпълнено чак през 1988 година. През 1993 година принцесата е оповестена за праведник на света, а през 2010 година - за воин на Холокоста.
Не е изключено физическият кусур да е направил Алис толкоз сензитивна към човешката болежка, а може тя да е била такава. Може ли да останеш човек, даже в случай че във вените ти тече кралска кръв? Още едно доказателство на това, че всички сме равни. И че не името, а постъпките дефинират индивида.
Превод: БЛИЦ
Източник: Офигено
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ