Брей, брей, брей! Като да е слязъл лично екс премиерът,

Брей, брей, брей! Като да е слязъл персонално екс министър председателят, някогашен водач на Съюз на демократичните сили и основател на ДСБ Иван Костов от драгалевската си улица „ Крушова градина “ право долу в някогашната си, само че към момента сегашна централа на тъмносините на улица „ Кърниградска “. То в Драгалевци наоколо до „ Крушовата “ има и улица „ Ябълкова градина “. Така че Командира напълно подходящо може да е рекъл: Опичайте си най-сетне ябълките, с цел да не си обирате крушите.

Това несъмнено – толкова политпартийно красиво, може да се случи единствено в някаква „ Приказна градина “. Не и в тая политпартийна плодова салата, в която сме накиснати до прокисване със задаващата се смърдяща саламура на седмите парламентарни избори за едвам три години.

Ама за какво го загатваме таман пък Иван Костов? Ами тъй като в Българските политически приказки тъкмо той е бил оня баснословен воин, дето може да е и Славният левент, и Змеят Горянин. Според както му наложи точно политпартийността. Тъкмо както се случи преди време. Първо юнакът в Иван Костов партизира Съюз на демократичните сили – преработи го от съюз в единна партия, пък като се видя, че по този начин не става единство, а разединение, изскочи змеят от него и изпепели СДС-то. От която пепел изскочи ДСБ, което и до момента продължава да се прави на птицата феникс.

Но пък ги умееше тия работи Иван Костов – бързо да си преподрежда в щайгата крушите във тип на ябълки или ябълките във тип на круши, съгласно както го постанова политпартийният плод и зарзават. Затова и в този момент като се разчу през миналата седмица, че най-сетне баш по самодейност на ДСБ нещо ще се разбърква тоя компот под формата на обединението ПП-ДБ, по какъв начин да не си намерения човек, че таман Костов е слязъл от Витошката яка на пъпа на София.

Така де, по какъв начин да си намерения човек, че „ Демократична България “ (ДСБ + Да, България), макар че загуби де факто по-малко гласове (даже хич) на последните към този момент избори, не смее да гъкне на така наречен „ Продължаваме промяната “, дето просто не престават само сами да си имат вяра.

Та точно Костовата партия ДСБ от няколко дни демонстрира някаква сякаш ненаръфана ябълка, откакто водачът на другата част от Демократична България – Христо Иванов, си обра крушите. ДСБ оферират ПП-ДБ въпреки всичко „ да обсъдят и одобряват механизъм за излизане от актуалната политическа рецесия “, а не да си играят на съпротива против в действителност изчезнала власт. Като концепцията им е да изискат третия мандат, „ който да бъде преглеждат като “национален ”. А „ основаното с него ръководство под формата на „ механически кабинет “, би трябвало да подсигурява европейския либерален, правов и антикорупционен ред, и съхраняването на парламентарната република “. Съвсем по Костовски обединително звучи, но и по Командирски разединително. Щото в тази ситуация „ мощната лидерска ръка “ отново няма да сработи, този път не заради разрушение на цялостен съюз, а заради липса с какво въобще да се гради. След като ДСБ би трябвало да разчита на тоя „ харвардски “ пясък в пустинята – тая цялостната политическа пустиня в главите на „ харвардците “.

От което ето какъв нов остарял компот се получава. До преди единствено няколко дни „ непримирамата съпротива “ внезапно се кани да се накани да изиска властта. И то технически-национално. Което някак си, дори напълно, звучи като тоя девиз от оня социализъм, дето се канеше да ни прави „ нация техническа “.

Ама няма потребност да се връщаме толкова обратно исторически. „ Технически “, както в този момент на момента се регистрира таман измежду десебарите, през последните четири години се е видяло, че формулата им, „ политическо водачество в Народното събрание - експертност в държавното управление “, не работи. Не води до промени, еле пък до отговорност за ръководството. Демек, прясно потвърдено, „ няма по какъв начин политици, които не могат да се понасят между тях, дружно да „ организират съответни политики, образувани към програмни цели “, както гласеше същата формула.

Изводът е, че каквото и държавно управление да се образува, то няма да е по никакъв начин „ техническо “, камо ли „ национално “, а ще е на партията, с чийто мандат е формирано, изпълнявайки волята на водачите й – в тази ситуация, както също е потвърдено в последните години, това ще са предводителите на Политическа партия – не на Демократична България.

И повече от видно е, че ДСБ очевидно не желае, щото към този момент не може да е основният пълнител на бурканите в дясната консервна фабрика – сами се избомбиха жълтопаветно по „ харвардската “ куца пързалка. Затова позволява достоверното дясно всевъзможни единствено сякаш (не)леви свине да го ядат.