Защо страните в Южна Америка никога не влизат във войни помежду си
Бразилия е голяма страна 5-та в света по население с 212 милиона души население и неизчерпаеми запаси.
Защо не гълтам останалите страни в Южна Америка?
Защо тези страни в исторически проект не са влизали в нито един огромен боен спор между тях от 150 години насам?
Има редица фактори, които са съдействали за относителния мир сред страните от Южна Америка.
Едната е концепцията за районна интеграция, която се предизвиква от организации като Съюза на южноамериканските народи (UNASUR) и Общността на страните от Латинска Америка и Карибите (CELAC).
Тези организации спомогнаха за поощряване на съдействието и разговора сред страните, което спомогна за попречване на ескалация на спорове.
Освен това доста южноамерикански страни са имали демократични държавни управления през по-голямата част от историята си, което е помогнало за попречване на възхода на властнически водачи, които може да са склонни да стартират война.
И най-после, съществува споделено културно и историческо завещание сред страните от Южна Америка, което е помогнало за основаването на възприятие за споделена еднаквост и предпочитание за отбягване на спорове.
Около 90 % от популацията на Южна Америка са католици. Техният нравствен водач е един - Римския папа. Ватиканът е над всеки държавен водач, за разлика от други религии.
Южна Америка е голямо място, по-голямо е от планетата Плутон със 17 840 000 квадратни километра, само че има население по-малко от Северна Америка. Разбира се, това значи, че армиите би трябвало да пътуват доста по-далеч, с цел да стигнат до вражеската столица, в сравнение с да кажем, че германците ще би трябвало да изминат, с цел да стигнат до Париж.
Тази слаба гъстота на популацията се усложнява от мястото, където живеят тези хора, от Сао Пауло до Лима, Каракас до Пунтас Аренаса.
Големи елементи от популацията живее в труднодостъпни изолирани места.
Огромни планински масиви, непроходими джунгли вършат терена непристъпен за сухопътни интервенции, каквито има в Европа.
Представете си, че сте деспот в Аржентина и желаете да вземете земята на всички по-слаби съседи. Вашата войска е доста по-добра от тази на съседите ви и отново не можете да извършите нищо.
Ако се опитате да отидете на запад, ще се изкачите до чилийската граница и втората по височина планинска верига в света, единствено с цел да откриете, че е съвсем непроходима за огромни военни елементи и в този момент сте заседнали в планините без храна. Войниците ви ще измръзнат.
Опитайте да отидете на север до Боливия и ще стигнете толкоз надалеч, колкото линиите за доставки ви разрешават да се движите през големите дистанции, елементи, покрити с гъста джунгла.
Тръгнете на изток и откакто изминете повече от хиляда километра, ще откриете прелестни огромни планини, които не можете да прекосите, защитаващи всеки огромен град в близост.
Басейнът на река Парана в действителност има хубава и лесна за преход земя, което евентуално е повода за най-разрушителната война в Южна Америка да се организира тук във Войната на Тройния съюз. Тогава Парагвай съвсем изчезна от картата. Тази война е в далечната 1864 до 1870 година
Около 500 хиляди души умират в тази война сред Парагвай от една страна и Бразилия, Аржентина и Уругвай от друга.
Това мъчително прекарване евентуално е асъдействало за относителния мир и непоклатимост в региона. Оттогава Бразилия, Аржентина, Парагвай и Уругвай са склонни да изливат разочарованието си във футболни мачове, вместо във войни.
Ето за какво, когато се появи истински диктатор в Аржентина Леополдо Галтиери, изправен пред рискова непопулярност, реши, че желае да стартира война, единствената територия, която можеше да доближи, беше дребна двойка английски острови с население едвам над хиляда души.
Той стартира Фолклендската война през 1982 година против не какъв да е Англия.
Естествено бързо губи войната, а по-късно и властта си.
Географията (която е изненадващо идентична за толкоз огромен регион) изолира популацията в Южна Америка, като затваря болшинството в тесни крайбрежни равнини.
Това прави вътрешните спорове лесни, а външните конфликти сложни, което води до странната обстановка.
Южна Америка постоянно се свързва с принуждение в западното схващане, корупция, цивилен войни, противозаконни покупко-продажби, които се правят там, само че в действителност е имала единствено една изключително кървава война.
Парагвайската война през 1864 година е смятана за най-срамния миг в историята на Бразилия.
" Нахлухме и убихме нашите съседи. В това няма горделивост. ", изяснява бразилец в Куора.
Въпреки, че Парагвай атакува пръв ние разбираме следствията - по какъв начин войната осакати Парагвай и накара популацията му да страда.
Бразилия е най-голямата военна и икономическа мощ в Южна Америка. Винаги има идиоти, които набират власт, само че ние не сме войнолюбиви или империалистически народ, показва той.
Етническата идея, която движи доста войни по света, няма смисъл и в Южна Америка - няма „ етнически бразилец/аржентинец/боливиец/перуанец ” или какъвто и да е различен.
Ние сме формирани от имигранти и локални поданици.
Има някои териториални разногласия и съперничества в Южна Америка - а точно сред Аржентина/Боливия и Чили. Особено Боливия може да стане враждебна към Чили поради достъпа до Тихия океан - в случай че в миналото почувстват, че могат да завоюват.
Но като цяло южноамериканците са склонни да се отнасят един към различен като към братя и сестри – караме се, караме се и се ядосваме един на различен, само че не желаеме някой от нас да бъде засегнат, изяснява той.
Тази сателитна фотография ясно изяснява за какво е малко евентуално в Южна Америка да има огромна война.
Една от аргументите да не е имало толкоз доста интернационалните войни в Южна Америка са големите количества естествени бариери по границите на тези народи.
Почти невероятно е да се вършат огромни военни маневри през тропическите гори на Амазонка или през Андите. Цената на войната надалеч надвишава всевъзможни облаги.
Географията е това, което мисля, че е главната причина Южна Америка да няма огромни войни сред своите народи.
И въпреки всичко в някои от страните ръководят полудиктатори или военни хунти.
Има риск от цивилен войни.
Военните на страните от Южна Америка нормално са заети с арести, изтезания, сълзотворен газ, разпити и ликвидиране на локалното население, изяснява човек в Куора.
Борбата с „ вътрешния зложелател “ е доста по-малко рискова от провокирането на същинска война, в която в действителност можете да бъдете унищожени.
Въпреки това, възможностите за Гражданска война във Венецуела в този момент са доста високи, изключително откакто Мадуро отрязва всички връзки с външния свят, което води до неминуем апетит и по-късно до Гражданска война.
Все отново Южна Америка е доста по-стабилна, в сравнение с при предишните генерации. Аржентина, Чили, Колумбия, Уругвай, Фолкландските острови и Перу са изцяло постоянни и се оправят доста добре, като предишните проблеми са решени. Вероятността от революция в Бразилия е нулев.
А Мексико в Северна Америка е надалеч по-малко рисково, в сравнение с считат американците. Попитайте всеки, който е пътувал там, показва анализатор в Куора.
Защо не гълтам останалите страни в Южна Америка?
Защо тези страни в исторически проект не са влизали в нито един огромен боен спор между тях от 150 години насам?
Има редица фактори, които са съдействали за относителния мир сред страните от Южна Америка.
Едната е концепцията за районна интеграция, която се предизвиква от организации като Съюза на южноамериканските народи (UNASUR) и Общността на страните от Латинска Америка и Карибите (CELAC).
Тези организации спомогнаха за поощряване на съдействието и разговора сред страните, което спомогна за попречване на ескалация на спорове.
Освен това доста южноамерикански страни са имали демократични държавни управления през по-голямата част от историята си, което е помогнало за попречване на възхода на властнически водачи, които може да са склонни да стартират война.
И най-после, съществува споделено културно и историческо завещание сред страните от Южна Америка, което е помогнало за основаването на възприятие за споделена еднаквост и предпочитание за отбягване на спорове.
Около 90 % от популацията на Южна Америка са католици. Техният нравствен водач е един - Римския папа. Ватиканът е над всеки държавен водач, за разлика от други религии.
Южна Америка е голямо място, по-голямо е от планетата Плутон със 17 840 000 квадратни километра, само че има население по-малко от Северна Америка. Разбира се, това значи, че армиите би трябвало да пътуват доста по-далеч, с цел да стигнат до вражеската столица, в сравнение с да кажем, че германците ще би трябвало да изминат, с цел да стигнат до Париж.
Тази слаба гъстота на популацията се усложнява от мястото, където живеят тези хора, от Сао Пауло до Лима, Каракас до Пунтас Аренаса.
Големи елементи от популацията живее в труднодостъпни изолирани места.
Огромни планински масиви, непроходими джунгли вършат терена непристъпен за сухопътни интервенции, каквито има в Европа.
Представете си, че сте деспот в Аржентина и желаете да вземете земята на всички по-слаби съседи. Вашата войска е доста по-добра от тази на съседите ви и отново не можете да извършите нищо.
Ако се опитате да отидете на запад, ще се изкачите до чилийската граница и втората по височина планинска верига в света, единствено с цел да откриете, че е съвсем непроходима за огромни военни елементи и в този момент сте заседнали в планините без храна. Войниците ви ще измръзнат.
Опитайте да отидете на север до Боливия и ще стигнете толкоз надалеч, колкото линиите за доставки ви разрешават да се движите през големите дистанции, елементи, покрити с гъста джунгла.
Тръгнете на изток и откакто изминете повече от хиляда километра, ще откриете прелестни огромни планини, които не можете да прекосите, защитаващи всеки огромен град в близост.
Басейнът на река Парана в действителност има хубава и лесна за преход земя, което евентуално е повода за най-разрушителната война в Южна Америка да се организира тук във Войната на Тройния съюз. Тогава Парагвай съвсем изчезна от картата. Тази война е в далечната 1864 до 1870 година
Около 500 хиляди души умират в тази война сред Парагвай от една страна и Бразилия, Аржентина и Уругвай от друга.
Това мъчително прекарване евентуално е асъдействало за относителния мир и непоклатимост в региона. Оттогава Бразилия, Аржентина, Парагвай и Уругвай са склонни да изливат разочарованието си във футболни мачове, вместо във войни.
Ето за какво, когато се появи истински диктатор в Аржентина Леополдо Галтиери, изправен пред рискова непопулярност, реши, че желае да стартира война, единствената територия, която можеше да доближи, беше дребна двойка английски острови с население едвам над хиляда души.
Той стартира Фолклендската война през 1982 година против не какъв да е Англия.
Естествено бързо губи войната, а по-късно и властта си.
Географията (която е изненадващо идентична за толкоз огромен регион) изолира популацията в Южна Америка, като затваря болшинството в тесни крайбрежни равнини.
Това прави вътрешните спорове лесни, а външните конфликти сложни, което води до странната обстановка.
Южна Америка постоянно се свързва с принуждение в западното схващане, корупция, цивилен войни, противозаконни покупко-продажби, които се правят там, само че в действителност е имала единствено една изключително кървава война.
Парагвайската война през 1864 година е смятана за най-срамния миг в историята на Бразилия.
" Нахлухме и убихме нашите съседи. В това няма горделивост. ", изяснява бразилец в Куора.
Въпреки, че Парагвай атакува пръв ние разбираме следствията - по какъв начин войната осакати Парагвай и накара популацията му да страда.
Бразилия е най-голямата военна и икономическа мощ в Южна Америка. Винаги има идиоти, които набират власт, само че ние не сме войнолюбиви или империалистически народ, показва той.
Етническата идея, която движи доста войни по света, няма смисъл и в Южна Америка - няма „ етнически бразилец/аржентинец/боливиец/перуанец ” или какъвто и да е различен.
Ние сме формирани от имигранти и локални поданици.
Има някои териториални разногласия и съперничества в Южна Америка - а точно сред Аржентина/Боливия и Чили. Особено Боливия може да стане враждебна към Чили поради достъпа до Тихия океан - в случай че в миналото почувстват, че могат да завоюват.
Но като цяло южноамериканците са склонни да се отнасят един към различен като към братя и сестри – караме се, караме се и се ядосваме един на различен, само че не желаеме някой от нас да бъде засегнат, изяснява той.
Тази сателитна фотография ясно изяснява за какво е малко евентуално в Южна Америка да има огромна война.
Една от аргументите да не е имало толкоз доста интернационалните войни в Южна Америка са големите количества естествени бариери по границите на тези народи.
Почти невероятно е да се вършат огромни военни маневри през тропическите гори на Амазонка или през Андите. Цената на войната надалеч надвишава всевъзможни облаги.
Географията е това, което мисля, че е главната причина Южна Америка да няма огромни войни сред своите народи.
И въпреки всичко в някои от страните ръководят полудиктатори или военни хунти.
Има риск от цивилен войни.
Военните на страните от Южна Америка нормално са заети с арести, изтезания, сълзотворен газ, разпити и ликвидиране на локалното население, изяснява човек в Куора.
Борбата с „ вътрешния зложелател “ е доста по-малко рискова от провокирането на същинска война, в която в действителност можете да бъдете унищожени.
Въпреки това, възможностите за Гражданска война във Венецуела в този момент са доста високи, изключително откакто Мадуро отрязва всички връзки с външния свят, което води до неминуем апетит и по-късно до Гражданска война.
Все отново Южна Америка е доста по-стабилна, в сравнение с при предишните генерации. Аржентина, Чили, Колумбия, Уругвай, Фолкландските острови и Перу са изцяло постоянни и се оправят доста добре, като предишните проблеми са решени. Вероятността от революция в Бразилия е нулев.
А Мексико в Северна Америка е надалеч по-малко рисково, в сравнение с считат американците. Попитайте всеки, който е пътувал там, показва анализатор в Куора.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ