Бранислава Бобанац, КипърНов силен и конкурентоспособен доставчик на газ на

Бранислава Бобанац, Кипър

Нов мощен и конкурентоспособен снабдител на газ на европейския енергиен пазар ще има след 8 години, през 2025 година, съобщи в кипърската столица Никозия Елио Руджери, основен изпълнителен шеф на консорциума „ IGI Poseidon”, който управлява плана за средиземноморския газопровод East Med. Четири средиземноморски страни, от които три страни-членки на Европейския съюз – Кипър, Гърция, Италия и Израел, направиха през седмицата нова значима крачка за реализацията на този упорит европейски енергиен проект, който ще ги свърже в различен газов кулоар към континента. На министерска среща в Никозия във вторник /5 декември/, в наличието на представители на Европейската комисия, те подписаха Меморандум за съгласие за съдействие за построяването на „ EastMed Gas Pipeline”.

Документът е значим, тъй като отваря пътя към идващия стадий в експертен и политически проект - осъществяването на по-подробни технико-икономически и финансови изследвания за газопровода, както и подготовката и сключването на междуправителствено съглашение за него, като задачата е то да бъде подписано до лятото на 2018 година

Ангажиментите

Новата среща на средиземноморския газов формат Кипър-Израел-Гърция-Италия се организира 7 месеца след първия конгрес на министерско равнище в Тел Авив и към този момент отбелязва забележителен прогрес в взаимната работа, регистрираха представителите на страните-участнички. Разговорите в кипърската столица направиха прехода от предварителните изследвания по плана към неговото осъществяване с съответни задължения и графици.

Подписаният меморандум не е комерсиално съглашение за газопровода, в него няма механически и финансови параметри, само че има мощно политическо значение. Документът показва политическата воля на четирите страни, при дейната поддръжка на Европейския съюз, което е мощен знак към интернационалните компании, искащи да вземат участие в огромното газово трасе. Ясната обща политическа позиция и неналичието на противоречиви „ сиви” зони сред страните основават условия за непоклатимост и сигурност на евентуалните вложители – условия, които са изключително значими за бизнеса в района на Източното Средиземноморие и Близкия Изток, впримчен в комплицирани и сблъскващи се геополитически ползи и връзки, разясниха политически и стопански анализатори след срещата.

С меморандума от Никозия четирите страни се ангажираха да засилят съдействието си за реализацията на плана EastMed Gas Pipeline. В издадената след министерската среща взаимна декларация те потвърдиха позицията си, че бъдещият водопровод е „ жизнеспособна и стратегическа опция” като „ пряк дълготраен маршрут за експорт от Израел и Кипър до Гърция, Италия и други европейски пазари”. Четирите страни подчертаха и че новата инфраструктура е от „ необикновен интерес за страните производителки на газ и за ЕС”, защото ще укрепи енергийната сигурност на Европейски Съюз, като в същото време ще насърчи конкуренцията сред доставчиците на газ. В взаимната декларация бе записана и готовността на страните от средиземноморската четворка да улеснят нужните изследвания, лицензиране, създаване и употреба на тръбопровода.

Бъдещият газопровод EastMed, обект на засиления районен и европейски интерес, ще свърже Израел, Кипър, Гърция /през остров Крит и континенталната й част/ и Италия. По него ще се придвижва синьо гориво от находищата на Кипър и Израел в Източното Средиземноморие, наричано „ газовото Ел Дорадо”, до пазарите на континента. По този метод се дава опция за диверсификация на доставките за Европейски Съюз и понижаване на енергийната му взаимозависимост от Русия. Именно поради смисъла му и значимата роля, която се чака да играе в общоевропейската енергийна политика, газопроводът EastMed е избран за „ план от общ интерес” /PCI/ за Европейски Съюз.

С дължина от близо 2000 км, от които 1300 км ще са под вода, той ще бъде най-големият и най-дълбокият подводен газопровод в света. Годишният му потенциал е изчислен за 10 милиарда куб. метра, само че може да бъде повишен до 16 милиарда куб. метра. До момента Израел е оповестил съществуване на близо 900 милиарда куб. метра газ, а единственото намерено до момента кипърско газово поле „ Афродита” държи към 128 милиарда куб. метра. Според досегашните калкулации планът ще коства към 6 милиарда евро. Окончателното капиталово решение за него би трябвало да се подпише през 2020 година, а самото довеждане докрай на тръбопровода е планувано за 2025 година, уточни периодите шефът на консорциума ”IGI Poseidon” Елио Руджери, който също взе участие в министерската среща в Никозия.

Оптимизмът

Мащабният инфраструктурен план, който може да преначертае енергийната карта освен на Средиземноморието, само че и на Европа, е значим за реализиране на енергийната политика на всички страни-участнички в него и част от упоритостта им да заемат значимо място на интернационалната енергийна карта. Затова надалеч преди газовите потоци, към него текат потоци от оптимизъм – основно от политиците.

Като „ доста значим стълб” в Източно-средиземноморския газов кулоар дефинира бъдещия газопровод кипърският енергиен министър Георгиос Лакотрис пред публицисти след подписването на меморандума. Колегата му от Гърция Георгиос Статакис го добави, акцентирайки, че EastMed е освен приоритет за Атина, само че и „ стратегически доста значим за Европа” поради изгодите, които ще донесе както на производителите, по този начин и на потребителите.

Министърът на енергетиката Ювал Щайниц изрази мощното предпочитание на Израел „ да стартира този огромен план допустимо най-скоро”. Нетърпението на близкоизточната страна е и поради обстоятелството, че тя към момента не може интензивно да създава и експлоатира газовите си залежи, защото не може да обезпечи път за горивото си до пазарите. Присъствието на Италия в газовия квартет /макар че на срещата в Никозия тя бе показана от посланика си, защото нейният министър не можа да дойде заради механически проблеми със самолета за полета му/ единствено по себе си е висока оценка за плана. Страната е един от главните пътища за директен газ за Европейски Съюз и огромен негов консуматор, а посредством енергийния си водач Eni е основен състезател в газовите сондажи в Източното Средиземноморие.

Под въпрос

Въпреки мощната политическа поддръжка, която газопроводът получи с подписания в Никозия меморандум, към него към момента има доста механически и финансови проблеми, акцентират енергийни специалисти. Главният въпрос е за неговата конкурентоспособност и комерсиална жизненост. Съмненията са поради обстоятелството, че откритите до момента газови находища в кипърската и израелската изключителна икономическа зона не са задоволителни за потенциала на тръбата, самите залежи са на огромна дълбочина и добивът от тях ще се оскъпи, а и тръбите би трябвало да бъдат положени надълбоко във водите на Средиземно море, което ще натовари самото строителство.

„ Постигнатите съглашения на срещите на високо политическо равнище не значат подписани покупко-продажби, неверна е визията, че тръбопроводите към този момент са действителност и ще бъдат построени. Това са рамкови съглашения, които улесняват газопровода. Предстои подписване на търговски съглашения за продажба на газ, едвам тогава енергийните компании ще вземат окончателните капиталови решения и ще се ангажират с вложения в милиарди долари, нужни за строителството”, разяснява обстановката в Източното Средиземноморие един от водещите интернационалните и кипърски енергийни анализатори Чарлз Елинас.

Според него предизвикването при реализирането на планове от мащаба на EastMed е и остават световните ниски цени на природния газ. Новите газови планове, които се стремят да изнасят въглеводороди от Източното Средиземноморие, ще съумеят единствено, в случай че поддържат ниски разноски и могат да работят в границите на ценовия диапазон, който доминира на международните газови пазари, твърди той. В изявление особено за „ 3e-news” наскоро той уточни, че EastMed е политически значим план за района, само че безценен и сложен. За да бъде газопроводът стопански ефикасен, цената на горивото от него в Европа би трябвало да се качи до 8 $ от приблизително 5 $ в този момент, което няма по какъв начин да стане. Затова съгласно него сега всички пътища за транспорт на газ посредством тръбопроводи от Израел, Египет, Кипър, Турция, Гърция към Европа са търговски нежизнеспособни.

При съществуващите ниски цени на газа огромните тръбопроводи, разнообразни от съветските трасета до Европа и Китай, са отвън „ модата” заради политически и директни разноски, сподели пред „ 3e-news” проф. Джонатан Стърн от Института по енергийни проучвания на Оксфордския университет, прочут специалист в световната енергетика и газовата промишленост, който взе участие с съществена презентация в извършена в Никозия интернационална енергийна конференция.

Газопроводът EastMed по принцип е допустимо да трансформира Източното Средиземноморие в различен енергиен кулоар за Европа, само че ще е доста мъчно, ще зависи доста от цената, на която този газ може да бъде доставен на европейските пазари, разяснява особено за „ 3e-news” Юлиан Попов, експерт по енергийните проблеми и околната среда, ръководител на борда на Европейския институт за енергийна успеваемост на постройките, който сега е „ дипломат на благосклонност за българската енергийна външна политика”.

Българският специалист бе водещ панелист на интернационален енергиен конгрес в Никозия. „ Ние се намираме в епоха на свръхналичност и свръхдоставка освен на газ, само че и на енергийни запаси по принцип. Това значи, че енергийните цени са непрестанно натискани надолу, което от своя страна значи, че е доста мъчно да бъдат отделени вложения за развиване на тези залежи. EastMed е един от двата плана от общ интерес за Европейски Съюз в Източното Средиземноморие, само че това не са планове, които следва да бъдат построени. Това са утвърдени по принцип планове, които са оправдани от позиция на енергийната тактика на Европа и нейната енерргийна сигурност. Но оттук насетне е належащо да се откри тяхната икономическа и пазарна логичност. Много сериозен проблем в тази ситуация е да се откри вложител за газопровода, защото той не може да бъде построен с инвестиция от ЕС”, счита Юлиан Попов.

Предварителните изследвания, които бяха съфинансирани от Европейски Съюз и приключиха в края на 2016 година, демонстрираха, че водопровод за превозване на природен газ от находищата в Източното Средиземноморие към Европа е механически изпълним, стопански жизнерадостен и конкурентоспособен от комерсиална позиция. Технически и финансово построяването на газопровода EastMed обаче към момента е „ огромно предизвикателство”, разяснява при започване на ноември заместник-председателят на Европейската комисия и комисар по въпросите на енергийния съюз Марош Шефчович. Според него значимо е да се видят крайните разноски, при които източносредиземноморският газ ще стигне в Европа, с цел да се реши дали Европейски Съюз ще реши да влага в плана. Все още е доста рано да се каже какъв брой средства ще бъдат изразходвани от Европейската комисия за построяването на EastMed, сподели той. При сегашната оценка на цената му сред 5 и 7 милиарда евро финансирането не може да бъде поето единствено от Механизма за свързане на Европа, уточни еврокомисарят Шефчович. Затова би трябвало да се търси интерес и мощна поддръжка с вложения от страна на бизнеса, участващите страни и огромни интернационалните фондове.

EastMed ще бъде мощно конкурентен през 2025 година, когато се възнамерява той да бъде издигнат, поради предстоящото повишаване на цените на газа, отвърна Елио Руджери, основен изпълнителен шеф на консорциума „ IGI Poseidon” за газопровода. Проектът би трябвало да се преглежда и прави оценка в икономическата среда по време на осъществяването му, т.е. през 2025 година, акцентира той пред публицистите в Никозия. „ Сега е налице свръхпредлагане на газ за Европа, което ще поддържа ниски цени и ще предотврати нови вложения в инфраструктура. Трябва да погледнем обаче цените на газа на пазара сега, в който газопроводът стартира доставките. Очакването е, че през 2025 година по повод търсенето на газ и динамичността на цените той ще бъде измежду най-конкурентните благоприятни условия за експорт на газ от района в световния енергиен пазар”, сподели Руджери.

България

Страната ни не взе участие в диалозите за бъдещия газов кулоар от Източното Средиземноморие към Европа, само че вероятно може да се включи към него посредством изграждащата се междусистемна връзка с Гърция. Интерес за такова развиване в района изрази енергийният министър Теменужка Петкова по време на срещата си с кипърския си сътрудник Георгиос Лакотрипис в Никозия през септември предходната година.

При засилените геостратегически начинания, геополитически и стопански ползи в района, при възходящата конкуренция, при настоящето положение на пазара и цени на природния газ, България има шансове и може да играе доста значима роля в новите дипломатически енергийни взаимоотношения, акцентира пред „ 3e-news” Юлиан Попов. ”Шансовете на България са за трансфер на газ и за начинания в построяването на пазари. Евтиният газ зависи от пазара. Това е, което би трябвало да построяваме – не тръби, а пазар. Изграждаме ли пазар, тръбите, които са нужни за него, ще се появят. Ако слагаме тръби, без да изградим пазари, ще имаме единствено замразени активи, които ще тежат на този, който е вложил в тях. Страната ни би трябвало да форсира доста мощно въвеждането на пазарни механизми освен на национално, само че и на районно ниво и тогава цената на газа ще падне”, разяснява експертът.

Според него самодейността за газова междусистема съгласуваност в Централна и Югоизточна Европа /CESEC/, която потегли от България, сложи страната ни в доста добра позиция да играе роля в районната и европейската енергийна политика. Кипър не е част от тази група и България може да направи старания да го притегли в нея, счита Юлиан Попов.

Самият Кипър продължава ускорено с енергийната си стратегия. След министерската среща в Никозия вниманието е ориентирано към новите проучвателни сондажи в кипърската изключителна икономическа зона, които след борени дни стартира италианската компания Eni, разгласи тя в края на ноември. Те са доста значими, защото планът EastMed може да стане по-изгоден, в случай че Израел и Кипър намерят спомагателни огромни газови полета, като по този метод понижат бъдещите си разноски. На 21 декември технократски екипи от Кипър и Египет стартират договаряния за съглашение за построяването на различен подводен водопровод, сред тях - за природния газ от кипърското находище ”Афродита” до терминалите за полутечен газ в Египет и оттова за експорт към Европа.

В началото на идната година Кипър продължава и срещите на върха на страните от района по въпросите на енергетиката. Още през януари Никозия ще е хазаин на две значими тристранни срещи - Кипър-Гърция-Израел и Кипър-Гърция-Йордания. В центъра на тяхното внимание още веднъж ще е газопроводът EastMed.